ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер І- 725 17.04.2019 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, граждански въззивен състав,
На седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година,в закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена Върбанова
2/мл.с.Марина Мавродиева
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова ч.гр.д. № 536 по
описа за 2019 г. на Окръжен
съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод частната жалба на Д.Г.Д. с ЕГН ********** от *** ,
против Определение № 122/13.03.2019г.,постановено по гр.д.№ 286/2018г. по описа
на РС-Поморие, с което е прекратено производството по делото и са върнати на
молителя молбата/ с приложенията към нея/, възоснова на която молба е било
образувано гр.д.№ 286/2018г. на ПРС.Настоящият съдебен състав констатира, че районният съд с цифри е изписал
като година на постановяването му 2018г.,но тъй като словом е изписана 2019година и с
оглед датата, на която е образувано делото- 04.05.2018г. намира, че обжалваното
определение следва да се счита за постановено през 2019г.
Жалбоподателят претендира БОС да се
произнесе по частната жалба,като сочи,
че не бил получавал указание от съда да
внесе допълнително д.т. от 15 лева; моли окръжния съд да изиска от районния съд
разпореждане за определената държавна
такса от 25 лева, подписана от него и
при наличие на такова разпореждане да бъде осъден на глоба в троен размер;твърди,че видно от
всички актове на РС-Поморие, представените два изпълнителни листи-копия, не
били отменени.
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, с внесена по сметка на БОС
държавна такса и от процесуално легитимирано
лице, поради което същата е допустима.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и разпоредбите на
закона, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по гр.д.№ 286/2018г.
по описа на РС-Поморие е образувано по предявена от Д.Г.Д. молба
с искане за издаване на дубликат
на изпълнителен лист по влязло в сила решение на ПРС,като към молбата са
приложени копия от изп.лист от 07.11.2006г. и изп.лист от 13.04.2004г., както и
вносна бележка за платена д.т. от 10
лева /л.5 от делото на ПРС/.
С Разпореждане от 11.05.2018г. производството по гр.д.№ 286/2018г. е оставено без движение с указания за отстраняване
на допуснатите нередовности на исковата молба,за което Д.: посочи първообраза
на изпълнителния лист, на който се иска издаване на дубликат, възоснова на кое
решение, по кое дело и от кой съд е бил издаден, както и да посочи дали същият
изпълнителен лист понастоящем е изгубен
или унищожен; указано е да се представят доказателства за довнесена д.т. от 15
лева по сметка на ПРС.В разпореждането съдът е отразил, че при неизпълнение на
същото в указания срок молбата ще бъде върната.
Разпореждането от 11.05.2018г. е изпратено на молителя Д. , като му е
връчено лично; съдът констатира, че като дата на получаване на това
разпореждане е отразена дата 16.09.2018г.
С пощенски плик с дата на
клеймото-21.05.2018г. , молителят Д. е изпратил в РС-Поморие молба,входирана в съда на 22.05.2018г. В последния абзац на същата
молба Д. е посочил:„Довнасяне на д.т. не
се дължи повторно по исковата молба, по която са внесени общо 50 лева, плюс 10
лева“.
При така изяснената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че съдебното
разпореждане от 11.05.2018г. е било
надлежно връчено на молителя Д.,въпреки отразената в разписката за връчването му дата на връчване 16.09.2018г.Този
извод следва от изпратената от Д. и постъпила в ПРС на 22.05.2018г. молба от същия,обсъдена по-горе.
Следователно,налагащият се категоричен извод е , че жалбоподателят Д. е бил редовно и своевременно уведомен за
указанията на районния съд по изправяне нередовности на молбата, по която е
образувано гр.д.№ 286/2018г. по описа на ПРС.Нещо повече- в молбата си ,входирана
в ПРС на 22.05.2018г.,Д. изрично е заявил становище, че довнасяне на д.т. не се дължала и същият не е заплатил по сметка на ПРС
необходимата за довнасяне държавна такса от 15 лева,видно от книжата по изпратеното
на настоящата инстанция гр.д.№ 286/2018г. на ПРС.
При това положение и на основание чл. 129,ал.3 от ГПК, предвид недоплащане
на дължимата държавна такса от Д.Г.Д.,последиците за което за съобщени на
същия, правилно районният съд е прекратил производството по делото,поради което
въззивният съд намира, че обжалваното
прекратително определение на ПРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Могивиран от гореизложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 122/13.03.2019г., постановено по гр.д.№ 286/2018г. по описа
на Рс-Поморие.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.мл.с.