Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велинград, 10.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ВЕЛИНГРАД,
III-ти състав, в
публично заседание на двадесет и трети февруари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието на
секретаря Виолета Шаркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1075 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„Т.Б.“ ООД против „АР ЕС ЕЙ - Т.“ ЕООД, с която се моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „АР ЕС ЕЙ - Т.“ ЕООД да заплати на ищеца „Т.Б.“
ООД сумата в общ размер на 2183,59 лв, от която: сумата от 2077,99 лв., дължима
за заплатения от ищеца ремонт на камион ДАФ, с рег. № РА 7999 ВХ, собственост
на ответника, по сключен между страните договор за поръчка от 06.03.2018 г., ИТС
№ 201803060134, и сумата от 105,60 лв., дължима като възнаграждение за
предоставената услуга по договора за поръчка от 06.03.2018 г., за която е
издадена фактура № ********** от 02.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2019
г. до окончателното им изплащане.
Ищецът „Т.Б.“ ООД излага, че е официален сервизен и
търговски дилър на камионите с марка ДАФ и е част от международната мрежа за
сервизи и ремонт на камионите ДАФ (DAF Trucks N.V.) в Европа. Твърди, че през 2018 г., пътувайки в
чужбина, камион ДАФ, с рег. № РА 7999 ВХ, собственост на ответника „АР ЕС ЕЙ -
Т.“ ЕООД, се повредил и му бил извършен ремонт на 06.03.2018 г. във Франция в сервиз
на „Турбос Хют Турботракс Лил“ ООД (съкратено изписвано „Тх Траке Лил“ ООД). Ремонтът
бил осъществен във връзка с повреда на автомобила в резултат на установен
проблем в дизеловото гориво и по-специално наличие на вода в дизеловото гориво.
Ремонтът се състоял в следното: проверка на система за контрол и анализ на
грешки, разчитане и премахване на грешки, подмяна на горивни филтри и датчика
за влажност, подмяна на цедка дизел, източване на 1000 литра собствено замърсено
дизелово гориво, връщане на 80 литра собствено дизелово гориво, добавяне ЕХ8 в
резервоара. Ремонтът не се покривал от гаранцията, тъй като съгласно
гаранционните условия се касаело за некачествено гориво (наличие на вода) - т.7, d и неправилна поддръжка - т.7, n. Ищецът изтъква, че на 06.03.2018 г. били проведени
телефонен разговор и кореспонденция по „вайбър“ между ищеца и ответника, в хода
на които ответникът възложил на ищеца да организира ремонта на камион ДАФ, с
рег. № РА 7999 ВХ и да заплати за извършения ремонт на този автомобил, на
френския сервиз „Турбос Хют Турботракс Лил“ ООД, в който е ремонтиран
автомобила. Твърди, че по молба на ответника заплатил за ремонта на камиона на
ответника дължимата от него сума в размер на 1650 евро, равняващи се на 3227,12
лв. Сочи, че след извършване на ремонта френският сервиз „Турбос Хют Турботракс
Лил“ ООД изпратил фактурата за ремонта на централата на ДАФ (DAF Trucks N.V.) в Айндховен,
Холандия, която платила сумата за ремонта на ответника на
сервиза. След това централата на ДАФ изпратила
фактурата към ищеца „Т.Б.“ ООД, който възстановил сумата в размер на 1650 евро
на централата на ДАФ. За платената от ищцовото дружество сума за ремонта на
камиона на ответника от централата на ДАФ (DAF Trucks N.V.) в
Холандия била издадена фактура № 50203706 от 15.09.2018 г. към ИТС 201803060134
за сумата от 1650 евро. Твърди, че тази сума следва да му бъде възстановена от
ответника. Сочи, че за извършената от ищцовото дружество „административна услуга“
– заплащане на ремонта на автомобила ответникът трябвало да му заплати сумата
от 105,60 лв., представляваща възнаграждение на довереника, на основание чл.
286 от ЗЗД. Ищцовото дружество излага, че за тази сума е издало на ответника фактура
№ ********** от
02.06.2018 г. Така общото задължение на ответника (за ремонт на камиона по ИТС № 201803060134 и възнаграждение по договора за поръчка по
фактура № ********** от 02.06.2018 г.) първоначално било в размер на 3332,72
лв. От задължението за ремонт на камиона по ИТС № 201803060134 в размер на 3227,12 лв. била приспадната
сумата в размер на 1149,13 лв., която била надплатена от ответника по друг ИТС с № 201708160128. След приспадането на сумата от 1149,13
лв. от сумата в размер на 3227,12 лв., задължението на ответника за ремонт на
камиона по ИТС № 201803060134 било
в размер на 2077,99 лв. Така към момента задължението на ответника към ищеца
било в общ размер на 2183,59 лв. (105,60 лв. + 2077,99 лв.). Ищецът сочи, че след многократни покани ответникът
представил платежно нареждане, че е превел дължимата сума от 2183,59 лв. на 27.06.2019 г., което обаче не било
подписано и сумата не е постъпила по банковата сметка на ищцовото дружеството.
Поради изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„АР ЕС ЕЙ - Т.“ ЕООД, в който оспорва основателността на предявените
искове. Поддържа, че е заплатил всички
ремонти, направени на камиони на дружеството-ответник, които не са гаранционни.
Излага, че влекач ДАФ ХФ 460, с peг. № 7999 ВХ,
на който е извършен ремонт в ТН TRUCKS LILLE във Франция, е гаранционен, тъй като е с първа регистрация
21.03.2016 г. Сочи, че гаранцията на продавача на камионите ДАФ е една година
плюс две години гаранция за двигател и трансмисия до 500 000 км, съобразно
условията на производителя и тъй като ремонтът на влекач ДАФ ХФ 460, c peг. № 7999 ВХ е на двигателя и е извършен в двугодишния
гаранционен срок, то за него не се дължи заплащане. Излага, че е закупил
камиона на 16.01.2017 г. от ЕТ „ДОАН-69-Сунай Караасан”. Оспорва твърдението по
негова поръчка ищцовото дружество да се било свързало с колцентъра на ДАФ в
Холандия и да е заплатило за ремонта, поради което не дължи не само сумата за
ремонта, но и претендираната от ищеца сума за възнаграждение. Доколкото ищцовото
дружество не е оказвало никаква услуга на ответника, то и подобно
възнаграждение било недължимо.
Моли за
отхвърляне на предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът „Т.Б.“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. И.М., поддържа
исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Представя писмени
бележки, в които излага съображения за основателността на исковата претенция.
Ответникът „АР ЕС ЕЙ - Т.“ ЕООД, чрез
адв. С.Д., поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и от приетите като писмени доказателства по
делото договор за продажба на моторно-превозно средство от 16.01.2017 г.,
нотариално заверен под рег. № 213/16.01.2017 г. на Нотариус Христо Панчев, рег.
№ 070 по регистъра на НК и справка да собственост на моторно превозно средство,
се установява, че ответникът „АР ЕС ЕЙ - Т.“ ЕООД е собственик на влекач, марка и
модел ДАФ ХФ 460 ФТ, с рег. № РА 7999
ВХ, шаси XLRTEH4300G102382.
От приетите
като писмени доказателства по делото фактури на английски език, ведно със
заверен превод на български език, издадени от „Турбос Хют Турботракс Лил“ ООД (л. 65 – л. 69) се
установява, че процесният камион ДАФ, с рег. № РА 7999 ВХ, е постъпил в сервиза
за ремонт на 06.03.2018 г., както и че дължимата сума за извършения ремонт е в
размер на 1650,00 евро. Видно от съдържанието на фактурата на л. 65-66 от
делото ремонтът е бил извършен във връзка с повреда на автомобила от замърсено
дизелово гориво и наличие на вода в него, което наложило проверка на система за
контрол и анализ на грешки, разчитане и премахване на грешки, подмяна на
горивни филтри и датчика за влажност, подмяна на цедка дизел, източване на
собствено замърсено дизелово гориво, връщане на дизелово гориво.
От показанията на свид. Н.Б.– служител в „Т.Б.“ ООД се установява, че ищецът и ответникът
имат делови взаимоотношения от 2018 г.
През месец март 2018 г. ответникът се нуждаел от сервизно обслужване на територията
на Франция от оторизиран дилър на ДАФ във връзка с повреден негов автомобил по
повод ползване на некачествено гориво. Поради това през месец март 2018 г.
ответникът се обадил в ответното дружество, като разговарял лично със свид. Н.Б.и
направил заявка за организиране на сервиз във Франция на повредения автомобил ДАФ, с рег. № РА 7999 ВХ и заплащане на ремонта на
автомобила на осигурения сервиз. Свидетелката Н.Б.твърди, че по поръчка на ответника ищецът поел ангажимент
да заплати на сервиза за извършения ремонт на автомобила ДАФ, с рег. № РА 7999
ВХ, като за тази услуга било договорено между страните устно възнаграждение в
размер на 105,60 лв. Същата сочи, че ищцовото дружество заплатило на сервиза,
извършил ремонта, дължимата сума за ремонта на автомобила на ответника, както и
че до месец юни 2019 г. ответникът не оспорвал дължимостта на тази сума на
ищеца. Дори през месец юни 2019 г. пратил платежно нареждане за плащане на
ищеца на сумата, която била дължима за заплатения ремонт, но се оказало, че
платежното нареждане е спряно и парите не са постъпили по сметката на ищеца.
Съдът
кредитира показанията на свид. Николина Любенова, тъй като намира
същите за обективни, логични, достоверни и кореспондиращи с приетите по делото
писмени доказателства и извършената съдебно-икономическа експертиза.
От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза е
видно, че ищцовото дружество е платило на DAF Trucks N.V, чрез банковата си сметка в търговска банка „ОББ“ АД, на
22.10.2018 г. сумата от 273 973,41 евро., като в справката към извършеното
плащане, на ред 25, е описано: !Т 642908/ОХ, инвойс 499401/15.09.2018 и сумата от 1650
евро. Вещото лице е посочило, че номера на payment notice (известие за плащане), издадено от DAF Trucks N.V към „Т.Б.“ ООД е 499401/15.09.2018, на стойност 1650
евро, като на втората страница са посочени данните на ответника. Салдото на „АР ЕС ЕЙ - Т.“ ЕООД при ищеца към 06.03.2018 г. е било 1149,13 лв.
с отбелязване: надплащане по ИТС 201704100121. В счетоводните справки на ищеца
по партидата на ответника е приспадната сумата от 1149,13 лв. от задължението
му по документ № 201803060134, ИТС 499401 от 15.09.2018 г. с обща стойност
3227,12 лв. В счетоводството на ищеца, по партидата на ответника, към
16.01.2022 г., салдото е 2183,59 лв., дължими от ответника на ищеца. Вещото
лице е посочило, че сумата е формирана по следния начин: остатък от задължение
по документ № 201803060134, ИТС 499401 от 15.09.2018 г. с обща стойност 3227,12
лв., който остатък се равнява на 2077,99 лв. и задължение по факгура №
**********/02.06.2018 г. в размер на 105,60 лв.
По делото е прието като писмено доказателство преводно
нареждане за кредитен превод от 27.06.2019 г. за сумата от 2183,59 лв. с
наредител „АР ЕС ЕЙ - Т.“
ЕООД и получател „Т.Б.“ ООД, с основание
на превода „its doplashtane“, като от извършената по делото съдебно-икономическа експертиза,
приета без възражения на страните в процеса, която съдът кредитира като
обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че
тази сума не е постъпила по сметка на ищеца.
Видно от т. 7, d от приложения
по делото гаранционен сертификат (л.71) клаузите на гаранционния сертификат са
приложими само когато дефектът не е причинен от употреба на гориво, масла
смазки, охладители AdBlue или други течности, които не отговарят на спецификациите
на DAF.
Във
връзка с договореното между
страните възнаграждение за организиране и заплащане на ремонта на процесния
камион ДАФ, с рег. № РА 7999 ВХ ищецът „Т.Б.“ ООД издал на ответника „АР ЕС ЕЙ
- Т.“ ЕООД фактура № **********/02.06.2018 г., на стойност 105,60 лв. с ДДС.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са
искове с правна квалификация чл. 285 от ЗЗД и чл. 286 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД.
За уважаване
на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника
е съществувало валидно договорно правоотношение по договор за поръчка с
уговореното съдържание, по който на ищеца е било възложено извършването за
сметка на ответника на доверителни услуги, срещу уговорено в полза на ищеца
възнаграждение в твърдения размер, както и че възложената поръчка е била
изпълнена – че ищецът е направил разходи за заплащането на ремонт на процесния
автомобил камион ДАФ, с рег. № РА 7999 ВХ, извършен на 06.03.2018 г.,
необходими за изпълнение на възложената му от ответника поръчка и техният
размер.
При доказване
на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното
си задължение.
С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му правни действия. Договорът за поръчка е неформален и
е възможно съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде
постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което
доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени
средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД доверителят е длъжен да осигури
средствата необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените от
довереника в тази връзка разходи, като възнаграждение на довереника се дължи,
само ако е уговорено – чл. 286 от ЗЗД. Във всички случаи обаче за доверителя
съществува задължението да възстанови на довереника направените разноски заедно
с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.
Съдът намира, че от показанията на свид. Н.Б.се установява
фактът на възникване и съществуване на облигационно правоотношение между
страните по делото, по силата на което ищецът „Т.Б.“ ООД е поел задължение да извърши по възлагане на ответника и
за негова сметка плащане за погасяване на задължението му за извършен ремонт на
процесния влекач ДАФ, с рег. № РА
7999 ВХ на 06.03.2018 г., както и че между страните е договорено
възнаграждение на довереника за тази
услуга в размер на 105,60 лв. От показанията на свид. Н.Б.не се
доказва точната дата през месец март на 2018 г. на възникване на
правоотношението, но доколкото от приетите по делото фактури се установява, че процесният камион ДАФ, с рег. № РА 7999 ВХ, е постъпил в
сервиза за ремонт на 06.03.2018 г., а свид. Н.Б.сочи, че веднага след
повредата на автомобила ответникът се е свързал с ищцовото дружество и по
негова поръчка е било организирано осигуряването на сервиз на автомобила, съдът
счита, че следва да бъде прието, че същото е възникнало на 06.03.2018 г.
От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза
се установява, че ищцовото дружество е платило на DAF Trucks N.V, чрез банковата си сметка в търговска банка „ОББ“ АД, на
22.10.2018 г. сумата от 1650 евро, за което е издадено от DAF Trucks N.V към „Т.Б.“ ООД известие за плащане (payment notice) № 499401/15.09.2018
г., на стойност 1650 евро, в което са посочени и данните на ответника. Съгласно
експертното заключение дължимата от ответника на ищеца сума е в общ размер на 2183,59 лв., преставляваща сбор от сумата от 2077,99 лв. - остатък от задължение по
документ № 201803060134, ИТС 499401 от 15.09.2018 г. и сумата от 105,60 лв. - задължение
по документ № **********/02.06.2018 г.
Следователно в случая доверителят е изпълнил точно поръчката като е организирал
и заплатил ремонта на процесния автомобил в осигурения сервиз във Франция, за
което е бил издаден от „Турбос Хют
Турботракс Лил“ ООД документ ИТС № 201803060134, известие за плащане № 499401
от 15.09.2018 г., поради което предявеният иск с
правно основание чл. 285 от ЗЗД следва да бъде уважен по отношение на направените
разноски за ремонта на автомобила, а именно заплатената цена за ремонта от
ищеца за сметка на ответника. Доколкото страните не спорят, а и от приетата съдебно-икономическа
експертиза се установява, че от заплатената за ремонта сума в размер на 1650
евро, равняващи се на 3227,12 лв., по документ № 201803060134, ИТС
499401 от 15.09.2018 г. е приспадната надплатена
от ответника сума в размер на 1149,13 лв. по друг ИТС 201704100121, то
останалото дължимо задължение на ответника към ищеца по документ №
201803060134, ИТС 499401 от 15.09.2018 г. е в размер на 2077,99 лв. Ответникът
не ангажира доказателства да е заплатил тази сума на ищеца. Следователно
предявеният иск по чл. 285 от ЗЗД е доказан по
размер за сумата от 2077,99 лв. - направени разходи за изпълнение на поръчката,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Неоснователно
е релевираното от ответника възражение, че не дължи заплащане на ищеца, тъй
като ремонтът на влекач ДАФ, с рег. № РА 7999 ВХ, е извършен в двугодишния
гаранционен срок. Клаузите на гаранционния сертификат са приложими само когато
дефектът не е причинен от употреба на гориво, а в процесния случай от събраните
по делото доказателства се установява, че повредата на процесния автомобил е в
резултат на употреба на некачествено гориво.
При договора за поръчка доверителят е
длъжен да заплати на довереника възнаграждение, ако това е уговорено (чл. 286
от ЗЗД). Дължимостта на възнаграждението по мандатното правоотношение не е
абсолютно право, то е предпоставено от изпълнение на задълженията на довереника
по дадения му от доверителя мандат.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че между страните е уговорено възнаграждение в размер на 105,60 лв.
за предоставената услуга – заплащане на организирания ремонт на процесния
автомобил в сервиз във Франция. По делото е доказано и че ищецът е изпълнил
възложената поръчка, т.е. налице е основанието, срещу което е възникнало
задължението за ответника да заплати търсената сума в размер на 105,60 лв.
С оглед на изложеното претенцията на ищеца за заплащане на сумата в размер
на 105,60 лв., дължима като
възнаграждение по договора за поръчка от 06.03.2018 г., е основателна и следва да бъде изцяло уважена.
В полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху сумата
в размер на 105,60 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане, доколкото такова искане е направено от ищеца и същата
представлява законна последица от уважаването на иска.
По разноските:
При този изход на
правния спор право на разноски има ищецът. Същият своевременно е направил
искане за присъждане на разноски, както следва: 88,00 лв. - държавна такса, 350
лв. – депозит за вещо лице, 52,80 лв. – превод на документи и 500 лв. –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Ищецът е ангажирал писмени
доказателства за сторените разноски – вносни документи за заплатената държавна
такса, депозит за вещо лице и превод на документи и договор за правна защита и
съдействие за заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 990,80 лв.
В процесния
случай дължимата държавна такса за разглеждане на двата предявени иска е в общ
размер на 133,12 лв. Ищецът е внесъл по сметка на Районен
съд – Велинград сумата в размер на 88,00 лв. – държавна такса, т.е. същият не е
внесъл в пълен размер дължимата държавна такса и е останал задължен за довнасяне
на държавна такса в размер на 45,12 лв. Този пропуск следва да бъде отстранен
по реда на чл. 77 от ГПК. На основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Велинград сумата в размер на 45,12 лв. – за държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 285 от ЗЗД, „АР ЕС ЕЙ - Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Сърница, ул. „Х.Б.” № 22 да заплати на „Т.Б.“ ООД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: с. Горни Богров, общ. Столична, обл. София, ул.
„Б.Ш.” № 420, сумата в размер на 2077,99 лв. (две хиляди седемдесет и седем лева и деветдесет и девет
стотинки), направени разходи по договор за поръчка от 06.03.2018 г., сключен между
страните, за заплатен от ищеца ремонт на влекач, марка и модел ДАФ ХФ 460 ФТ, с
рег. № РА 7999 ВХ, по ИТС № 201803060134, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 286 от ЗЗД, „АР ЕС ЕЙ - Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Сърница, ул. „Х.Б.” № 22 да заплати на „Т.Б.“ ООД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: с. Горни Богров, общ. Столична, обл. София, ул.
„Б.Ш.” № 420, сумата в размер на 105,60 лв. (сто и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща възнаграждение по договор за поръчка от
06.03.2018 г., сключен между страните, за което е издадена фактура №
**********/02.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АР
ЕС ЕЙ - Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сърница,
ул. „Х.Б.” № 22 да заплати на „Т.Б.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: с. Горни Богров, общ. Столична, обл. София, ул. „Б.Ш.” № 420, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ
размер на 990,80 лв. (деветстотин и деветдесет лева и осемдесет стотинки) - разноски в производството.
ОСЪЖДА „Т.Б.“
ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: с. Горни Богров, общ.
Столична, обл. София, ул. „Б.Ш.” № 420, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велинград, на основание чл. 77 от ГПК, сумата в размер на 45,12 лв. (четиридесет и пет лева и дванадесет стотинки), представляваща разлика между
дължимата държавна такса и заплатена такава за разглеждане на предявените
искове.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: