Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, …………….2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „В“ въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

   ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ

при секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 7485 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответницата Р.В.Т. срещу Решение № 52353 от 02.03.2017 г. на СРС, II ГО, 71 състав по гр.д. № 28 471 по описа на СРС за 2014 г., в частта, с която е признато за установено по предявените искови претенции с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответницата Р.В.Т. дължи на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД сумата от 1094.00 лева, представляваща неиздължена част от възнаграждение за предоставени медицински услуги в общ размер на 2094.00 лева, за чието изпълнение е издадена проформа фактура № 019/23.01.2014 г., ведно със законната лихва от 06.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12.79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 24.01.2014 г. до 06.03.2014 г., за които вземания е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. 11914/2014 г. на СРС, 71 състав.

Решение № 52353 от 02.03.2017 г. на СРС, II ГО, 71 състав по гр.д. № 28 471 по описа на СРС за 2014 г. се обжалва от ответницата Р.В.Т. и в частта, в която са  отхвърлени - 1). предявената от нея срещу СБАЛ „С.Л.“ ООД насрещна осъдителна искова претенция (насрещен главен иск) с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД за сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие неизпълнение на договорните задължения на СБАЛ „С.Л.“ ООД, изразяващи се във физически и психически дискомфорт, стрес, неприятни изживявания, безпокойство за живота на новороденото й дете и др., както и 2). предявената в условията на евентуалност срещу СБАЛ „С.Л.“  насрещна осъдителна  искова претенция (насрещен евентуален иск) с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (физически и психически дискомфорт, стрес, неприятни изживявания, безпокойство за живота на новороденото й дете и др.), вследствие на неправомерните действия на администрацията, ръководството и персонала на СБАЛ „С.Л.“ ООД, в частност г-жа К.., д-р Н..и д-р Н..

С решението ответницата Т. е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД сумата от 1705.00 лева, представляваща сторените в заповедното и първоинстанционното производство разноски.

Във въззивна жалба на ответницата Т. са релевирани съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост. Инвокират се доводи, че погрешно първоинстанционният съд е интерпретирал събраната доказателствена съвкупност и това е довело до уважаване на иска на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД. Излагат се аргументи в подкрепа на предявените от ответницата Т. срещу СБАЛ „С.Л.“ ООД насрещни искове и същите се считат за основателни и доказани по размер. Твърди се, че ответницата Т. не е искала на 22.01.2014 г. да роди детето си в домашни условия и нито е предприемала обективни действия в тази насока, за да осъществи евентуално това си намерение. Напротив, счита се дори обратното, тъй като бързината на раждането и поради неглижиране от страна на болницата  СБАЛ „С.Л.“ ООД на първото телефонно обаждане, извършено от самата ответница Т., то тези обстоятелства са довели до неизбежността на раждането в домашни условия. Твърди се, че само адекватните действия на ответницата Т. и нейните близки са довели до предотвратяването на човешка трагедия и до фатален развой за родилката и/или за нейното новородено. Релевира се довод, че е нелогично и абсурдно самата ответница Т. да бъде държана отговорна, укорявана и финансово санкционирана за раждане, което не е било предизвикано и планирано от нея, а реално самото събитие се е развило внезапно и бързо в студената януарска нощ на 22.01.2014 г. В подкрепа на изложеното се излага, че първите контракции на ответницата Т. са започнали на 22.01.2014 г., около 00.30 часа, след което те са били зачестили и са достигнали до продължителност от 40 секунди на 5-6 минути. Счита се, че това е било сигнал за отиване в болницата. Твърди се, че при започване на контракциите ответницата Т. и нейният съпруг Г.Н.са се били обадили по телефон на Е.К.– акушерка от СБАЛ „С.Л.“ ООД, а последната от своя страна ги е успокоила и ги е посъветвала да не бързат да тръгват към болницата, а да се чуят отново след поне половин час. Поддържа се, че след около 20 минути от телефонното позвъняване, обаче, са започнали родилните напъни на ответницата Т.. Твърди се, че съпругът на родилката Г.Н.незабавно се обадил в болницата, откъдето им е било заявено, че болницата не разполага с автомобил, който да бъде изпратен на адрес. Излага се, че след първото телефонно обаждане до болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, ответницата Т. е била позвънила и на О.Д., която е родителски асистент, т.нар. дула (от гр. „жена, която служи“ на раждаща жена с различни видове подкрепа и облекчение без медикаменти). След незабавното пристигане на О.Д. в дома на ответницата Т., на последната й е било съобщено от родителския асистент, че раждането е в напреднал етап, като бебето се е намирало в родовия канал и че то ще се роди до няколко минути. Твърди се, че ответницата Т. не е имала никаква възможност за действие и избор, като алтернативите пред нея са били - детето да се роди по пътя към болницата навън или в лек автомобил/такси в зимна нощ или да роди в къщи без никаква подготовка. Излага се, че ответницата Т. и нейният съпруг са взели единственото правилно решение – бебето да се роди в дома им, а то се появило живо и здраво около 01.45 часа на 22.01.2014 г., след безпроблемно и бързо раждане. Твърди се, че бебето се е родило до няколко минути след пристигането на дулата О.Д., а нейната задача е била да присъства на раждането в болницата и да подкрепя родилката. Релевира се, че веднага след раждането, съпругът на родилката - Г.Н., позвънил в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД и съобщил за извънредната ситуация с молба да получи указания за раждането на плацентата, което се бавело. Било му е заявено от служителя на СБАЛ „С.Л.“ ООД да пристигнат в болницата със собствен транспорт. Твърди се, че на ответницата Т. не е била предложена никаква медицинска помощ, нито линейка или медицински екип. Излага се, че по-късно, тръгвайки за болницата, на входната врата на жилищния блок плацентата на ответницата Т. е излязла (буквално се е изсипала). Релевират се съображения, че след пристигането си в болницата, родилката, съпругът й и дулата са били посрещнати  от служителите на СБАЛ „С.Л.“ ООД грубо като някакви престъпници, че са се отнасяли с тях безсърдечно, укорително и брутално, както и че са били открито обвинявани в планирането и извършването на криминално домашно раждане.  Твърди се, обаче, че обективната истина е друга, а именно, че ответницата Т. не е имала за цел да ражда по никакъв начин в домашни условия, като самото раждане е било изключително бързо и развилите се родилни процеси не са й оставили друг избор, освен да остане в дома си и да роди в него детето си, още повече, че първото раждане на ответницата Т. в МБАЛ „Токуда“ е било изключително тежко и продължително. По – нататък, във въззивната жалба на ответницата Т. се развиват подробни съображения, касаещи естеството на раждането, назовано в медицинската литература като „преципитирано“ (забързано) раждане или такова, което е спонтанно и трае за по-малко от три часа. Твърди се, че този вид раждане се наблюдава рядко, и че е характерно за многораждали жени. Излага се, че от първото телефонно позвъняване на ответницата Т. до болницата до крайният момент на раждането на детето й  е минал около един час, а не три часа. Нещо повече, на втория час от това първо позвъняване, ответницата Т. с новороденото й е била вече в болницата  „С.Л.“. Твърди се, че за раждането в дома й, ответницата Т. не е имала никаква вина или готовност, нито е планирала това събитие, нито е искала да си причини ужас, страдания и каквито и да е било рискове, свързани с домашното раждане. Релевират се доводи, че раждането на ответницата Т. е било планувано да стане в СБАЛ „С.Л.“ ООД, като е бил избран лекарски екип и е била заплатена авансово сума в размер на 1000.00 лева. Излага се, че поради извънредността на събитията, раждането е протекло неизбежно в дома на ответницата Т., както и че то е били рисковано, опасно, нежелано и непланирано. Твърди се, че след пристигането си в болницата, спрямо ответницата Т. са й били извършени няколко медицински манипулации под упойка за преодоляването на извънредното протекло раждане – извършване на кюретаж на матката и зашиване на разкъсванията, като резултат от твърде бързото раждане. Излага се, че зашиванията на тези разкъсвания са били осъществени с обикновени конци, които ответницата Т. за своя сметка е отстранила в друго лечебно заведение. Релевират се  твърдения, че след пристигането си в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, ответницата Т. е била прехвърлена в предродилна стая № 7 за естествено раждане, без никакви шкафове за принадлежности, гардероб, удобства за престой и т.н., а не както е било устно договорено, да й бъде предоставена двойна стая за престой и за каквато е било платено. Твърди се, че това обстоятелство се доказвало от разминаванията в платежното нареждане от 14.01.2014 г., в което е било отразено цена за стая № 6, и в проформа фактурата от 23.01.2014 г., в която е записано ползване на стая № 7. Излага се, че за целия период, в който ответницата Т. е била настанена в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, с нея, от страна на нейни служители, са се отнасяли грубо, неуважително и при надхвърляне на дължимото добро отношение спрямо родилка и новородено дете. Твърди се, че докато се е намирала в стая № 7 в болницата, администратора на болницата Г.К.. поискала да й се плати от страна на ответницата Т. сумата от 4000.00 лева, поради протичане на раждането в домашни условия. Освен това, се излага, че е било предложено на ответницата Т. от посочения администратор да подпише фалшиви документи, според които да се удостовери, че раждането се е било състояло на територията на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, в противен случай, за родилката и нейният съпруг е щяло да има сериозни проблеми, продиктувани от криминалното и престъпно домашно раждане. Твърди се, че собствениците на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД – д-р Н..и д-р Н., също поискали от ответницата Т. сумата от 4000.00 лева, а в противен случай, без да се плати тази сума, новороденото дете е нямало да може да се запише с имената си в общината и след това е щяла да бъде уведомена полицията за протеклото криминално домашно раждане. Излага се, че сумата е нараснала до  размер от 4000.00 лева, тъй като раждането не е било протекло в болницата, имало е такса, която самата болница е следвало да заплати за раждане, осъществило се в домашни условия и че лечебното заведение е щяло да бъде глобено, независимо от обстоятелството, че ответницата Т. не е имала намерение да крие къде се е осъществило раждането и че не е съгласна да заплаща „фалшификацията“, удостоверяваща раждането в болницата. Твърди се, че след възникналите скандали и пререкания, болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД редуцирала претенцията си от 4000.00 лева на 1094.00 лева при обяснение, че тази сума не включвала съдействие за регистриране на детето, каквато услуга стандартно извършвала всяка болница и че тази сума от 1094.00 лева представлявала гаранция за безпроблемното изписване на детето. Излага се, че е доказано по делото, между ответницата Т. и ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД да е сключен договор за предоставяне на медицински услуги за подготовка за раждане и престой в лечебното заведение, съгласно постигнатите уговорки с Е.К.за сумата от 1780.00 лева и сумата от 150.00 лева за избор на акушер. Твърди се, че по делото се доказвало, обаче, неизпълнение на сключения договор от страна на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД, тъй като раждането по обективни причини се е състояло в дома на ответницата Т.. Респективно от страна на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД не е била предоставяна медицинска услуга за провеждането на раждането и не е участвала в подготовката за същото чрез изпращането на линейка или лекарски екип за да има основание същата да претендира остатъка от уговорената сума, а от друга страна не е било проявено спрямо ответницата Т. дължимата лекарска грижа, професионална честност, човечност, и адекватен подход и отношение към пациента. Оспорва се по делото да е доказано наличие на възникнали договорни правоотношения, за да се приеме за установено, че ответницата Т. дължи на СБАЛ „С.Л.“ ООД сумата от 2094.00 лева, представляващи извършените от болницата медицински услуги, отразени в проформа фактура № 019/23.01.2014 г. Твърди се, че ответницата Т. въобще не е била запозната с ценоразписа на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, нито е подписвала декларацията от 22.01.2014 г., подписът върху която за същата се доказа на основание кредитираната от съда СПчЕ, че е бил фалшифициран, респективно не е бил положен от нея. Релевират се доводи, че търпените от ответницата Т. неимуществени вреди са доказани и основателни. По-нататък, оспорват се изводите на първоинстанционният съд на основание събраните по делото доказателства. Счита се, че уговорките между болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД и ответницата Т. са били до сума в размер на 1780.00 лева, а не за цена на услугите от 2094.00 лева. В тази насока, се приемат за неправилни изводите на съда, че ответницата Т. дължи остатъка на сумата от 1094.00 лева. Излагат се съображения, че за тази част от претендираната сума нямало основание да се приеме, че е дължима, тъй като липсвала предоставяне на медицинска услуга по планиране и провеждане на раждане. Оттук се счита, че след като болницата не е изпълнила това си задължение по сключения договор за медицинско обслужване, то нямало основание да бъде уважено правото за останалата част от претенцията. Счита, че с авансово внесената сума от 1000.00 лева, ответницата е изпълнила всичките си задължения по възникналите отношения с болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД и че тази сума покрива сторените по нейното приемане в лечебното заведение разходи. В тази насока, по тези съображения, съдът следвало да приеме, че искът на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД е неоснователен и е следвало да се отхвърли. В жалбата се отчита наличие на повторно изложение на описаните от съда съображения, на които ответницата Т. основава своите изводи относно предмета на спора. Счита се, че твърденията на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД, че ответницата Т. е била предварително информирана за цените и услугите в болницата са останали недоказани, на основание СПчЕ, която е установила, че подписа върху декларацията за информирано съгласие от 22.01.2014 г. не е положен от ответницата Т., а оттук е неверен и изводът на първоинстанционният съд, че е дължима сумата от 2094.00 лева на основание издадената проформа фактура № 19 от 23.01.2014 г. по договор за предоставяне на медицински услуги. Релевират се доводи, че не са налице предпоставките на чл.89, ал.2, т.1 от Закона за здравето, според която определените от тази норма манипулации могат да бъдат извършвани и без писменото информирано съгласие на пациента, само когато непосредствено е застрашен животът и физическото или психичното му състояние и това не позволява да изрази информирано съгласие. Твърди се, че в нощта след раждането, ответницата Т. е била подписала множество документи, предоставени й от болницата, подписите върху които в последствие е разпознала в откритото съдебно заседание пред СРС, но не и декларацията за предоставяне на информирано съгласие, подписът върху която е бил фалшифициран, съгласно назначената СПчЕ. От друга страна, се счита, че животът на ответницата Т. не е бил застрашен, за да се извършат спрямо нея медицинските манипулации, описани в издадената проформа фактура № 19 от 23.01.2014 г., без информираното й съгласие.  Освен това, се сочи, че в исковата молба на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД не се съдържат твърдения, че състоянието на ответницата Т. или нейното дете е било животозастрашено, а от друга страна за потвърждаване на този извод липсвали събрани доказателства по делото. Съдът в тази насока, следвало да цени показанията на свидетелката О.Д., която след като предала бебето на неонатолог в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, се насочила към родилната зала и заедно със съпруга на родилката, бил проведен преглед от който се оказало, че не е имало нужда от кръвопреливане спрямо родилата ответница Т.. Оттук съдът следвало да изведе извод, че животът й не е бил застрашен. По отношение на свидетелката на ищцовото дружество Валентина Б.се излага, че същата описва състоянието на ответницата Т. и нейния съпруг като изплашени от ситуацията, но не свидетелствала за състоянието на родилата Т. да е било безпомощно или при предсмъртна агония, за да не може тя да изрази информирано съгласие за предстоящите медицински манипулации. Твърди се, че служители на болницата са се държали изключително укорително спрямо родилата Т. и дулата до степен, сякаш раждането по собствено желание е било осъществено в домашни условия. Оттук съдът следвало да приеме, че след като ответницата Т. е била обект на критика, забележки и порицания, то е видно, че нейното състояние не е било физическо или психическо безпомощно такова, за да не може да се приложи хипотезата на разпоредбата на чл.89, ал.2, т.1 от Закона за здравето. Счита се, че ответницата Т. при пристигането си в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД е била в адекватно физическо и психическо състояние, което е позволявало да й бъде взето писмено информирано съгласие. В този смисъл, посочената горна разпоредба не следвало да се прилага в случая. Съдът не е съобразил тези обстоятелства и горното обосновава извод за неправилност на първоинстанционното решение.  Предявява се искане за отмяна на първоинстанционното решение, за отхвърляне на исковата претенция на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД като неоснователна и недоказана, и за уважаване по изложените в насрещната искова молба съображения на предявената главна насрещна искова претенция с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД или на предявената в условията на евентуалност насрещна искова претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД. Претендират се разноски.

В законоустановеният срок по чл.263, ал.1 от ГПК от ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД е постъпил отговор на въззивната жалба. Развиват се доводи за правилност и законосъобразност на постановеното от СРС решение и за неоснователност на въззивната жалба на ответницата Т.. Претендират се разноски.  

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба на ответницата Р.В.Т. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол  и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Относно правилността на постановеното решение на СРС, ГО, 71 състав въззивната инстанция установява от фактическа страна следното:

След издадена заповед за изпълнение от 11.03.2014 г. по ч.гр.д. № 11914/2014 г. на СРС, ГО, 71 състав и след постъпило в срок възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, ищецът „С.б.з.а.л.С.Л.“ ООД е предявил в срока по чл.415 от ГПК искови претенции по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Р.В.Т. дължи на ищцовото дружество сумата от 1094.00 лева, представляваща незаплатена част от главница по фактура № 019 от 23.01.2014 г. на обща стойност от 2094.00 лева и отразяваща претендирана сума за лечение и болничен престой в СБАЛ „С.Л.“ ООД в периода от 22.01.2014 г. до 24.01.2014 г., вследствие на настъпили усложнения в домашни условия и извършени от екипа на болницата неонатални грижи и терапия за новороденото дете на Р.В.Т., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 06.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12.79 лева за изтекла мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 24.01.2014 г. до 06.03.2014 г.

Твърди се в исковата молба на ищеца  СБАЛ „С.Л.“ ООД, че на 22.01.2014г. ответницата Р.В. Т.е приета по спешност в болницата с опасност за живота, изразяваща се в обилно генитално кървене, предизвикано от раждане в домашни условия. Изложено е, че по данни на ответницата В., ищцовото дружество чрез своите служители е установило, че раждането се е състояло в домашни условия и не е присъствал акушер гинеколог за извършване на необходимите манипулации и със своите знания и апаратура да подсигури безопасното протичане на раждането. Инвокира се, че от разказ на ответницата Т., медицинският персонал е узнал, когато я е приел за лечение на 22.01.2014 г., че при раждането в домашни условия е била прерязана пъпната връв с обикновена ножица, която е била предварително обгорена, и завързана с конец, а плацентата е била извадена с дърпане на пъпната връв. Поддържа се според ищцовото дружество, че след тази ситуация  се е налагало спешна необходимост от професионална намеса спрямо ответницата Т. за стабилизиране на състоянието й, като за целта били подписани от нея необходимите декларации за информирано съгласие за последвалите манипулации. Релевира се в исковата молба, че лекарите от болницата са извършили необходимите манипулации спрямо ответницата Т. и че те са били животоспасяващи спрямо нея, тъй като тя е била приета на 22.01.2014 г. с влошено здравословно състояние и с оглед констатирана необходимост от професионалната намеса на лекарите на болницата. Твърди се, че по време на престоя си в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, за ответницата Т. денонощно са се били грижили екип от специалисти и спрямо нея са извършени следните животоспасяващи медицински манипулации – оглед, мануална и инструментална ревизия на маточната кухина; оглед и шев на маточната шийка, влагалище и перинеум; венозна анистезия, инфуозна терапия 22-23.01.2014 г., антбиотична профилактика и противотетаничен анатоксин. Инвокира се, че са полагани в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД и отделни грижи за собственото дете на ответницата Т. и че за него от страна на лекарите също са полагани неонатални грижи, предоставен е бил притивотетаничен анатаоксин и са провеждани медицински изследвания. Мотивира се в исковата молба, че всяко едно тези медицински действия и манипулации са извършвани след изричното предварително и информирано съгласие от ответницата Т., обективирано в отделни подписани нея писмени декларации. Твърди се, че подписите върху тези отделни декларации са поставени от ответницата Т. доброволно и предварително след надлежното й запознаване с необходимата информация. Извършва се позоваване на разпоредбата на чл.87, ал.1 от Закона за здравето, според която тези подписани декларации са послужили като основание за болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД чрез екип от лекари да осъществи на 22.01.2014 г. съответните животоспасяващи процедури спрямо ответницата Т.. Релевира се, че освен тези медицински процедури и извършено лечение спрямо ответницата Т. и детето й, че е реализирано върху тях и денонощно наблюдение от страна на екипите на болницата за периода от 22.01.2014 г. до 24.01.2014 г. или за три дни. Инвокира се, че ответницата Т. и детето й са били настанени в самостоятелна стая, за която се сочи, че родилката е била запозната. Извършва се позоваване на декларация от 22.01.2014 г., с която се твърди, че ответницата Т. е била информирана и за цените и условията в болницата. Поддържа се, че след положените грижи за ответницата Т. и детето й, същите са били изписани от СБАЛ „С.Л.“ ООД с подобрени показатели и стабилизирано здравословно състояние. Мотивира се, че ищцовото дружество е издало проформа фактура № 019/23.01.2014 г. за сумата от 2094 лева, отразяваща стойността на лечението, болничния престой, както и извършените от екипите на болницата медицински грижи за ответницата Т. и детето й. Признава се, че от последната е била заплатена предварително сумата от 1000.00 лева на 14.01.2014 г. като аванс за предстоящо раждане и престой в СБАЛ „С.Л.“ ООД. Излага се, че поради настъпилата извънредна ситуация във връзка с реализираното домашно раждане в дома на ответницата Т., то в резултат от него са настъпили здравословно усложнения за нея, вследствие на което се наложила животоспасяваща намеса на лекари от СБАЛ „С.Л.“ ООД. След тази осъществена намеса, ищецът е издал и процесната  проформа фактура № 019/23.01.2014 г., от която  оставала като неиздължена сумата от 1094.00 лева. Заявява се, че неплащането на тази неиздължена сума е породила правен интерес за ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД да предяви исковите си претенции по реда на чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявява се искане към съда за уважаването на тези претенции, ведно със законните последици. Претендират се разноски. Заявени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р.В.Т., с който исковата молба на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД се оспорва изцяло. Твърди се, че не се дължи претендираната сума от 1094.00 лева, тъй като болничните процедури са били заплатени от ответницата Т. с внесеният от нея аванс от 1000.00 лева. Излага се, че първите контракции на ответницата Т. са били започнали на 22.01.2014 г. около 00.30 часа в рамките на тридесет минути, след което зачестили и са достигнали до продължителност от 40 секунди на пет – шест минути. Релевира се, че поради зачестилите контракции, ответницата Т. и съпругът й Г.Н.веднага са се обадили на Е.К.– акушерката от болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, която ги посъветвала и ги успокоила, и че не следвало да бързат да тръгват към болницата, а да се чуят поне след половин час. Излага се, че след около 20 минути от провелия се телефонен разговор, са започнали родилните напъни на ответницата Т.. Сочи се, че незабавно нейният съпруг Г.Н.отново се обадил в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, от където неин служител му е заявии, че нямат автомобил, с който да ги транспортират. Твърди се, че ответницата Т. се обадила по телефон и на О.Д. или т.нар. дула – родителски асистент, която пристигнала незабавно в дома на ответницата Т.. Излага се, че от дулата, родилката и съпруга й Н. разбрали, че бебето е вече в родовия канал и ще се роди до няколко минути. Релевира се, че алтернативните пред семейството са били две – ответницата Т. да роди някъде по пътя за болницата навън или в колата/такси, в зимна нощ или в домашни условия без никаква подготовка и приготовления. Мотивира се, че ответницата Т. и съпругът й Н. са били взели единственото възможно правилно решение – бебето да се роди в дома им. Твърди се, че раждането е протекло бързо и без проблеми и около 01.45 часа на 22.01.2014 г. то се е родило живо и здраво.  Заявява се, че след раждането, съпругът на ответницата – Г.Н.позвънил в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД и съобщил за извънредната ситуация и с цел получаването на последващи указания от лекарския екип за раждането на плацентата, което се бавело. Инвокира се, че служител на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД им е заявил да дойдат със собствен транспорт до нея. Твърди се, че на ответницата Т. не й е бил предложен от ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД нито линейка или лекарски екип. Излага се, че по-късно, тръгвайки за болницата, на вратата на дома й, плацентата на ответницата Т. излязла (буквално се е изсипала). Релевира се, че след като пристигнала в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, придружавана от съпруга си Г.Н., лекарския екип, който е бил посрещнал ответницата Т. са се държали с нея изключително грубо, брутално и са я обвинявали в криминално домашно раждане. Твърди се, че в дадената ситуация и с оглед на бързината на развилите се родилни процеси, раждането е продължило около един час от първата контракция до появата на бебето, при което ответницата Т. не е имала избор и е родила в домашни условия.  Не се оспорва в отговора на исковата молба, че ответницата Т. е заплатила на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД сумата от 1000.00 лева аванс, че е избрала лекарски екип и акушерка, като термина е бил определен на 03.02.2014 г., но реално раждането е започнало по-рано на 22.01.2014 г. Поддържа се, че на ответницата Т. са й били извършени в СБАЛ „С.Л.“ ООД медицински манупалации под упойка за преодоляване на последиците от бързото раждане – кюретаж на матката и зашиване на разкъсванията, в резултат от раждането, като зашиванията са били извършени с обикновени хирургически конци, които ответницата Т. е била отстранила за своя сметка в друго здравно заведение.  Инвокира се, че в началото на месец януари 2014 г. от акушерката Е.К.от СБАЛ „С.Л.“ ООД е била предложена на ответницата Т. цена за раждане и престой в болницата в размер на 1780.00 лева и 150 лева за избор на акушер или общо 1940.00 лева. В отговора на исковата молба се релевира позоваване на признанието на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД, че същият е получил от общо уговорената сума от 1940.00 лева авансово заплащане в размер 1000.00 лева  за раждане и престой в болницата. Твърди се, че след пристигането на ответницата Т. в СБАЛ „С.Л.“ ООД на 22.01.2014 г., то тя е била прехвърлена в предродилна стая № 7 за естествено раждане без никакви шкафове за принадлежности, гардероб, удобства за престой и т.н., а не както е било устно договорено за стая № 6, която е била двойна стая с необходими удобства за болничен престой. Излага се, че този факт се доказвал и от разминаванията на банковият документ за заплатената сума от 1000.00 лева с отразяване в него, че престоя в СБАЛ „С.Л.“ ООД касаел стая № 6, но в проформа фактурата под № 019/23.01.2014 г. е била отразена претендирана сума за стая № 7. Твърди се, че неправилно ищецът претендира спрямо ответницата Т. суми на по-висока стойност за стая № 7, която не е била с удобства, за разлика от уговорената стая № 6. Излага се, че в устно договорената цена от 1780.00 лева влизали като стойност всички медицински процедури и манипулации, както за майката, така и за бебето, свързани с раждането и престоя им в СБАЛ „С.Л.“ ООД. Поддържа се, че ответницата Т. реално и предварително не е била запозната с цените в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД. Заявява се, че тя не е подписвала приложената от ищцовото дружество декларация от 22.01.2014 г., според която се сочи, че същата се явявала да е запозната с цените в болницата. Излага се, че след като ответницата Т. е била настанена в стая № 7 на 22.01.2014 г., за да се възстанови от тежкото и внезапно раждане в дома си, то спрямо нея е започнал тормоз от страна на служителите от администрацията на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД. Твърди се, че администраторката на ищцовото дружество Г.К.. е съобщила на ответницата Т., тъй като раждането не е станало в болницата, а в домашни условия, то следвало да заплати сумата от 4000.00 лева за изготвянето на фалшиви документи, удостоверяващи, че раждането е станало в СБАЛ „С.Л.“ ООД. Излага се, че за тези неправомерни действия спрямо ответницата Т., тя е била подала жалба до прокуратурата. Заявява се, че по-късно, след разговора с лицето Г.К..,  заплашително в разговори с ответницата Т., собствениците на болницата - д-р Н..и доктор Н., са поискали отново от същата сума от 4000.00 лева, представляваща дължима такса за протеклото извън пределите на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД домашно раждане и предвид обстоятелството, че ищцовото дружество е щяло да бъде санкционирано с парична глоба за това домашно раждане. Излага се, че ответницата Т. е отказала да участва във фалшификациите на болницата и да заплати претендираната сума. Инвокира се, че след провели се скандали и разправии, болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД чрез своите служители е редуцирала претенцията си до сумата от 1094.00 лева. Твърди се, че ответницата Т. е регистрирала детето си под името Анастасия,  без съдействие от болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД. Релевира се, че предвид заплатената от ответницата Т. сума от 1000.00 лева, то същата е достатъчна да покрие разходите на лечебното заведение за проведените на 22.01.2014 г. медицински процедури спрямо нея и детето й. Не се оспорва, че между ответницата Т. и болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД е възникнало облигационно отношение по предоставяне  на услугата – раждане и престой в лечебно заведение за сумата от 1940.00 лева. Твърди се, че при създалата се на 22.01.2014 г. обстановка, болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД чрез своите служители не е изпълнила задължението си да предостави уговорената медицинска услуга, свързана с организиране и подготовка на самото раждане в болничното лечение, чрез осигуряване на дължима за родилката грижа, професионална честност, човечност и адекватен подход и отношение към пациента. Релевира се, че е налице неизпълнение на договорно задължение по възникналото между страните правоотношение, за което болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД не само, че нямала право да претендира исканата сума от 1094.00 лева, но с оглед платеният от нея аванс от 1000.00 лева за ответницата Т. е възникнал правен интерес от предявяването на насрещен главен иск за заплащане на обезщетение от 3000.00 лева за неимуществени вреди относно това неизпълнение на договорното правоотношение от страна на СБАЛ „С.Л.“ ООД. Инвокира се, че ишцовото дружество не е изпълнило в пълен обем в качествено и количествено отношение своите задължения по сключения договор за услугата – раждане и престой в лечебно заведение. Предявява се възражение за неизпълнен договор от ответницата Т., като позовавайки се на неизрядното поведение на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, то се счита, че на нея не й се дължала заявената претенция от 1094.00 лева, която се явявала не само неоснователна, но и неморална. Оспорва се издадената проформа фактура № 019/23.01.2014 г., като се твърди, че същата е неавтентична, не е подписана от нейният автор и че тя не съществува в счетоводството на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД. Заявява се, че тази фактура е недостоверна, като описани в нея манипулации и процедури не са извършвани, а отразените единични и крайни цени - не съответстват на ценоразписа на болницата и на договорените между страните цени, които са над среднопазарните цени.  Твърди се, че въпросната проформа фактура е надписана. Заявява се, че момента, в който ответницата Т. я заявила, че ще я плати само по банков път за да има доказателство за извършено плащане, то от страна на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД чрез нейните служители са били започнали действия по неправомерно задържане и принудително отделяне на новороденото дете от майка му. Твърди се, че лицето Г.Клалева е заявила на ответницата Т., докато не получи плащане, детето ще остане в болницата като заложник. Въпреки че ответницата Т. е искала да види бебето си, служители на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД са отказвали чрез различни поводи и оправдания допускането й до него. Твърди се, че ответницата Т. е чувала, че новороденото й дете е плачело като лекарите от персонала й отказвали да й го предоставят и да я допуснат до него, докато не се уредят финансовите им сметки. Заявява се, че това поведение на служителите на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД несъответствало на всякакви норми, правила и морал.  Твърди се, че ответницата Т. се е обърнала към полицията и екипа от журналисти на М. К. за съдействие.  Заявява се, че на място в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД се е отзовал екип от журналист и оператор, които са извършили репортаж и запис. Излага се, че от извършеният запис ставало ясно, че д-р Н., като единия от собствениците на СБАЛ „С.Л.“ ООД не е дала отговор на въпросите защо не е изпратила екип на място в дома на ответницата Т., когато раждането е започнало, защо след уговорената цена от 1780.00 лева цената скочила на 4000.00 лева и при това, че раждането не се е състояло в болницата, а в домашна обстановка. Мотивира се според извършения видеозапис, че в края на разговора д-р Н. е твърдяла, че детето не е било задържано. Твърди се, че д-р Н. е заявявала, че детето ще се пусне, ако журналистическият екип поеме отговорността да отговаря солидарно за парите по фактурата, които им се дължат. Инвокира се, че това поведение на д-р Н. потвърждава порочния модел на поведение на администрацията на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, неправомерното поведение по задържане на бебето и отправеното искане за заплащане, като условие за освобождаване на бебето на ответницата Т..  В заключение в отговора на исковата молба се оспорват  декларацията под № КП от 22.01.2014 г. да носи подписа на ответницата Т. и доколкото такъв липсвал в нея и че декларацията за цените в СБАЛ „С.Л.“ ООД не е подписана от нея. Оспорва се като невярно и твърдението на ишцовото дружество, че ответницата Т. е била подписала предварително всички декларации и че е била запозната с условията в тях. Заявява се, че описаните в проформа фактурата под № 019/23.01.2014 г. три дни престой за ответницата Т. и детето й в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД не съответствали на реалния престой от 02.30 часа на 22.01.2014 г. до около 12.00 часа на 24.01.2014 г. – т.е. само две нощи и две леглоидни дни, като не ставало ясно дали цените от въпросната фактура са с ДДС или без ДДС.

В съответствие с постановките на т.11б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответницата Р.В.Т. е предявила в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК срещу ищцовото дружество СБАЛ „С.Л.“ ООД главен насрещен иск  с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД за сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие неизпълнение на договорните задължения на СБАЛ „С.Л.“ ООД, изразяващи се във физически и психически дискомфорт, стрес, неприятни изживявания, безпокойство за живота на новороденото й дете и др., както и в условията на евентуалност срещу СБАЛ „С.Л.“ на  насрещна осъдителна  искова претенция (насрещен евентуален иск) с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (физически и психически дискомфорт, стрес, неприятни изживявания, безпокойство за живота на новороденото й дете и др.), вследствие на неправомерните действия на администрацията, ръководството и персонала на СБАЛ „С.Л.“ ООД, в частност г-жа К.., д-р Н..и д-р Н..

В насрещната искова молба на ищцата Р.В.Т. се инвокирани идентични по съдържание доводи и твърдения като тези от отговора на исковата молба. В допълнение на тях, се релевира, че осъщественият спрямо нея психически тормоз по освобождаването на детето й от служителите на СБАЛ „С.Л.“ ООД при условие, че заплати исканата сума, е довел до отрицателно повлияване на ищцата Т. в насока, че същата не можела да се отърси от случилото се, предвид на това че са се отнесли по такъв неправомерен начин с нея като родилка, че са я изнудвали, без да се отчита отпадналото й поведение от раждането на *** г. и на силното й притеснено състояние, като дори са използвали принудителното отделяне на бебето от майката. Твърди се, че бебето на ответницата Т. е щяло да остане като заложник в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД до настъпването на плащането по заявените й от Г.К.. искания. Излага се, че това поведение на служителите на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД са оставили на ответницата Т. траен отпечатък в съзнанието й, като същата се чувства омерзена от отношението на персонала на ищцовото дружество, които по закон са били длъжни да се държат хуманно, добронамерено и човечно съгласно изискванията на чл.2 от Кодекса за професионалната етика на лекарите, а към родилка – задължението за спазване на тази разпоредба е два пъти по-голямо с оглед състоянието й. Заявява се, че установените в чл.2 от Кодекса за професионалната етика на лекарите задължения  са останали само като декларация за служителите на болницата съгласно чл.2 от Кодекса за професионалната етика. Инвокира се, че е упражнен неистов психически тормоз спрямо ищцата Т.. Твърди се, че в резултат на тези действия на служителите на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД, ищцата Т. се е почувства зле в емоционален и психически план, в резултат на което тя занапред е ограничила контактите си с хора и приятели и е престанала да вярва, че лекарската професия е толкова хуманна професия. Твърди се, че освен грубото и нечовечно отношение към ищцата Т., самата болница СБАЛ „С.Л.“ ООД  чрез своите служители е била публикувала статия на интернет страницата си във фейсбук, озаглавена като „Настъпил инцидент след домашно раждане“ и която статия се твърди, че продължава да съществува все още в интернет пространството. Сочи се, че в тази статия е описано, че болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД е описала случая с извършено домашно раждане, станало по желание на ищцата Р.Т.,  като в статията се наблягал на неверният факт, че Р.Т. е родила в дома си по собствено желание и че е дошла в болницата да моли за помош. Заявява се, че не се е споменавало в статията, че болницата на 14.01.2014 г. е получила аванс от 1000.00 лева за естествено раждане, както и че заплатеният и посочен в банковия документ престой касаел такъв за стая № 6. Релевира се, че неправилно е спестена информацията за тези обстоятелства и че термина на раждане е бил на *** г. Твърди се, че цялата информация от тази статия е изопачена и невярна с цел да не се засегне имиджа на болницата болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД. Поддържа се, че не е ставало дума за никакво планирано, подготвяно и желано раждане в домашни условия от ищцата Т.. Релевира се твърдение, че последната е изпитала горчивина и обида, след като е прочела коментарите от посетителите на страницата, наречена с думите „престъпница“ и че следва „да й се отнемат родителските й права“. Излага се, че според тази статия на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД всеки интернет посетител можел да се информира за твърдяното криминално раждане на ищцата Т. като описано такова и че колко много добродушни и отзивчиви са служителите на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД. Твърди се, че официалното изявление на ответното дружество е засегнало доброто име на ищцата Т., включително и на нейната чест и достойнство. Инвокира се, че на същата са причинени неимуществени вреди – болки и страдания, дискомфорт и тревожност. В заключение, се обосновава правният интерес на ищцата Т. по предявеният насрещен главен иск, че сключеният договор между страните за подготовка за раждане, и престой в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД не е изпълнен със съдържание и проява на лекарска грижа, професионална честност, човечност и адекватни грижи, при което предвид на неизпълнението на договора се претендира обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 3000.00 лева. В условията на евентуалност от ищцата Т. се претендира обезщетение за сумата от 3000.00 лева за причинените й неимуществени вреди, поради противоправното й увреждане на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, при което болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД следвало да отговаря за поведението на своите служители лекари – които са се държали грубо, противоправно и морално укоримо с ищцата Т., докато се е намирала в болницата и че тези вреди продължавала да ги изпитва, свързани с неприятни емоции, стрес, тревога, дискомфорт от спомена за раждането и за последвалия психически тормоз на служителите на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД по задържането на бебето й от страна администрацията  й, докато не заплати претендираните суми.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещните искови претенции - СБАЛ „С.Л.“ ООД оспорва същите по основание и размер. Заявено е признание, че първоначално договорената между страните сума е била  в размер на 1780.00 лева за извършване на необходимите медицински услуги, процедури и прегледи за раждане в болнична обстановка и във водна среда, както и за болничен престой, ведно със сумата от 150.00 лева за избор на акушер. Заявява се твърдение, че на 22.01.2014 г., вечерта, служителят на болницата Е.К.е разговаряла с ищцата Т. по телефон и че въпросният служител, с оглед определения термин за месец 02.2014 г., адекватно и основателно е посъветвал родилката да изчака 30 минути от момента на обаждането си, след което да тръгне към болницата с цел раждане.  Посочва, че започналите до 20 минути от разговора родилни напъни на ищцата Т. доказвали, че медицинската консултация на служителя Е.К.е била точна, навременна, адекватна и професионална. Сочи се, че не е отказвано съдействие на родилката или че няма да бъде приета с цел раждане на бебето и за последващо полагане на необходимите грижи за тях. Твърди се, че са били положени всички необходими грижи за родилката и за детето й, след приемането й в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД с оглед тяхното стабилизиране и спасяване. Оспорва се като неоснователен предявеният насрещен главен иск относно твърдяното неизпълнение на сключеният договор, вследствие на отказан транспорт. Твърди се, че болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД няма статут на център за спешна медицинска помощ по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ.  Сочи се, че само центровете за спешна медицинска помощ имат задължение да предоставят транспортиране на пациентите в случай на възникнали ситуации, определящи нуждата от спешна медицинска помощ. Инвокира се, че статута на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД е като на частен субект, създаден на основание чл.3 от ЗЛЗ като търговско дружество по ТЗ, чийто собственици са конкретни физически лица. Твърди се, че ответникът СБАЛ „С.Л.“ ООД  няма право да извършва свободно и регулярно транспортиране на своите пациенти, тъй като това е щяло да застраши живота им, и представлявало сериозно нарушение на закона. Твърди се, че ищцата Т. и ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД не са се били предварително договаряли да се извърши транспортна услуга от болницата, и доколкото самата ищца също не заявява твърдения да е било договаряно такова задължение от страна на СБАЛ „С.Л.“ ООД. Не ставало ясно на какво основание ищцата Т. твърди, че болницата е следвало да извърши транспорт. Поддържа се, че ако същата се е била явила в болницата, когато са започнали контракциите й, то е щяло да й се окаже необходимата професионална помощ и грижа. Сочи се, че неявяването на родилката Т. е попречило на ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД да изпълни своите договорни задължения. Оспорват се твърденията на ищцата Т. за проявено от служителите й грубо, брутално и неуважително отношение. Твърди се, че не ставало ясно защо ищцата Т. твърди, че раждането в домашни условия не е било предварително планирано от нея и че не е бил резултат от съзнателен избор, въпреки сключеният с болницата договор. Сочи се, че ищцата Т. се е свързала с т.нар. дула О.Д., която е без медицинско образование и че се е доверила на преценката на това лице за етапа на раждането. Инвокира се, че дулата е била причина за вземането на решение от ищцата Т. да роди в дома си. Не ставало ясно защо същата е поддържала контакти с дула, предвид факта, че е искала да роди в болницата. Заявява се, че не се установявало как дулата О.Д. е стигнала до дома на ищцата Т., за какъв период и време, при положение, че раждането е станало твърде бързо и родилката не е имала достатъчно време да се придвижи до болницата. Оспорва се като противоречиво заявеното в насрещната искова молба твърдение на страница първа от нея, че раждането на ищцата Т. е продължило един час и 15 мин., а същевременно на страница втора се сочело, че то е траело като време около един час. Тези твърдения на ищцата Т. се считат за неясни, съмнителни и объркани, като некореспондиращи на обективната действителност. Считат се за неоснователни твърденията от насрещната исковата, че родилката е била настанена в стая без шкафове за принадлежности, гардероб, удобства и т.н. Оспорва се ищцата Т. да се е била договорила предварително да се настани в конкретна по номер стая и че тя не е представила доказателства за това. Поддържа  се, че при първоначалното договаряне ищцата Т. се е била съгласила да бъде настанена в двойна стая, като по този начин е била формирана част от договорената сума за извършване на престоящото в СБАЛ „С.Л.“ ООД раждане и болничен престой. Сочи се, че поради извънредността  на събитията на вече осъщественото раждане в домашни условия, медицинският екип на СБАЛ „С.Л.“ ООД е взел решение на 22.01.2014 г. да настани родилката в единична стая, предвид на това, че тя не е била приета предварително в болницата и че не е имало обективна възможност за извършване на медицински контрол, който е бил уговорен за определения термин за месец 02.2014 г. Излага се, че с цел превенция и защита на здравето на родилката и други пациенти в болницата, то служителите на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД са постъпили напълно професионално и отговорно, независимо от първоначалната уговорка, и съответно за по-малката сума за двойна стая, са настанили родилката в единична стая, оборудвана с всички удобства. Заявява се, че платежното нареждане за сумата от 1000.00 лева и посоченото в него основание за плащане, представлявали едностранно изявление, поради което не можело да се приеме по твърденията на ищцата Т., че действително е била постигната договорка за осигуряване на стая № 6 за престоя от раждането на бебето й. Сочи се, че болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД не се намира в неизпълнение на задълженията си към ищцата Т., тъй като последната е била настанена в единична стая с всички удобства, въпреки първоначалното й желание за двойна стая. Заявява се, че ответното дружество не само е изпълнило поетото задължение, а е преизпълнило същото в повече от необходимото.  Въпреки това, ищцата Т. е била настанена в единична стая, с оглед извършеното в домашни условия животозастрашаващо раждане, с оглед защита на нейното здраве и здравето на останалите пациенти в лечебното заведение. Поддържа се, че предвид извънредните обстоятелства от 22.01.2014 г., то проявилото спрямо ищцата Т. след домашното й раждане обилно кръвотечение с опасност за живота й са довели до решение за служителите на СБАЛ „С.Л.“ ООД да извършат различни медицински манипулации спрямо нея, които са различни от договорените на основание сключеният между страните на 14.01.2014 г. договор за раждане и престой в СБАЛ „С.Л.“ ООД. Оспорват се твърденията на ищцата Т., че договорът е останал неизпълнен, доколкото извършените от лекарите на болницата медицински действия са били с цел защита на здравето и живота на родилката и бебето й. Инвокира се, че не пациентът определя каква сума е достатъчна за извършените манипулации, а това се определя от възмездността на извършените услуги. В конкретните случаи пациентът може само да откаже или да изрази съгласие да се ползва от услугите на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД при направените му предложения чрез  подписване на декларация/деклаарции, за които се твърди, че ищцата Т. е била подписала.  Поддържа се, че цената за трите дни от 22.01.2014 г. до 24.01.2014 г. се дължи за три започнати дни, независимо дали пациентът  е пребивал в болницата три пълни денонощия. Заявява се, че използваните на 22.01.2014 г. спрямо ищцата Т. хирургически конци са напълно годни. Сочи се, че болницата е информирала родилката, че няма да й съдейства да регистрира детето си, доколкото е нямало такава постигната договореност и доколкото болницата е нямало такова законоустановено задължение.  Оспорват се твърденията от насрещната искова молба, че са искани 4000 лева от ищцата Т. като недоказани, напълно неоснователни и неморални, както и че тези твърдения представляват клевета. Заявява се, че ищцата Т. по собствено желание е решила да ползва услугите на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД и че не по вина на лечебното заведение раждането е осъществено в домашни условия под наблюдението на О.Д.. Релевира се, че ищцата Т. доброволно е постъпила в болницата в нощта на 22.01.2014 г. след състоялото в домашни условия раждане, което е застрашило живота на същата и бебето й. Твърди се, че от този момент нито родилката, нито бебето й са били заплашвани или задържани и се считат за абсурдни наведените твърдения.  Оспорва се от ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД, че въпросната статия от фейсбук е накърнила името на ищцата Т., доколкото в нея не се сочили пълните й имена, а само две от буквите от тях чрез инициали. Заявява се, че обективираните коментари за обвинения и обиди към ищцата Т. не са такива по съдържание, а че са само изложение на фактическата обстановка.  Сочи се, че ищцата Т. се е почувствала обидена от коментарите, но болницата не носела отговорност за извършените такива. От публикацията не ставало ясно за кого се отнася изявлението на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД. Не се описвали в насрещната искова молба какви по размер вреди са претърпени от действията на болницата и начина по който са изчислени тези вреди. Не се доказвало основанието по насрещният иск, тъй като лечебеното заведение СБАЛ „С.Л.“ ООД е изпълнило точно и добросъвестно своите задължения, като неизпълнението на договора за раждане в болницата се основава на обективна невъзможност за раждане в болнична обстановка. Считат се, че извършените от ответното дружество действия са били с цел спасяване на живота на родилката и бебето й. Не се сочили в какво се изразявали твърдените груби и пренебрежителни действия на служителите на СБАЛ „С.Л.“ ООД спрямо ищцата Т., нито относно неправомерното задържане на бебето.  Оспорва се и евентуалният насрещен иск като недоказан. Не се отрича в отговора на насрещната искова молба, че лицата д-р Н., Н..и Г.К.. са в трудови правоотношения с болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД. В заключение, не се доказвали елементите на чл.49 от ЗЗД, като претендираното обезщетение се явявало явно несправедливо и по предявеният му размер. Предявява се искане за отхвърляне на насрещните искови претенции като неоснователни и недоказани.

Съдът като съобрази твърденията и доводите на страните, пристъпи към изследване на представената доказателстваната съвкупност, от която се установяват следните правно – релевантни обстоятелства:

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че на 14.01.2014 г. между ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД и ответницата Р.В.Т. е сключен устен договор за раждане и престой в СБАЛ „С.Л.“ ООД за сумата от 1780.00 лева, ведно със сумата от 150.00 лева за избор на акушер или общо в размер на 1940.00 лева.

Не се спори от страните, че в изпълнение на сключеният договор от 14.01.2014 г., ответницата Т., на основание представеният банков документ с референция № FT/14014/*********, същата е превела авансово на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД на 14.01.2014 г. сумата от 1000.00 лева.

Според отразеното основание за извършеното плащане в този банков документ е видно, че то касае заплатен на 14.01.2014 г. „аванс за раждане, стая № 6“.

Не се спори от страните, че терминът на раждане на ответницата Р.В.Т. е бил определен по медицински показатели за 03.02.2014 г.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че уговореното в СБАЛ „С.Л.“ ООД раждане и престой в болнични условия за 03.02.2014 г. не се е състояло на тази дата, тъй като раждането на бебето на ответницата Т. се е осъществили в домашни условия в по-ранен момент на 22.01.2014 г., след 00.30 часа. Спори се между страните дали това домашно раждане е било предварително планирано от ответницата Т. или то е настъпило по обективни причини, за което съдът ще изложи съображения по – долу в мотивите на настоящото решение.

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че ищцовото дружество СБАЛ „С.Л.“ ООД е частна клиника, създадена по чл.3 от ЗЛЗ и че същата представлява юридическо лице по ТЗ, чийто собственици са две физически лица - д-р Н..и д-р Н..

Не се спори от страните и от доказателствата по делото се установява, че към 22.01.2014 г. лицата д-р Н., д-р Н..и Г.К.. са били в трудови правоотношения с болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД.

Не се оспорва от ответницата Т., че на 22.01.2014 г. същата е подписала при посещението си в лечебното заведение  СБАЛ „С.Л.“ ООД декларация за информирано съгласие за предстояща анестезия – обща и регионална; проучвателен лист от доклад на д-р Д. Г. за предооперативна анестезиологична консултация и преценка по поставени въпроси, свързани с медицинските показатели за здравословното състояние на пациента; декларация за информирано съгласие на пациента за осъществяване на оперативна намеса под анастезия; декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки на пациента; информационен лист по поставени въпроси на родителя/настойник за здравословното състояние на детето и за изразено съгласие за извършване на педиатричен преглед.

Представен е от ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД констативен протокол № 141 за раждане, независимо от срока на бременността, преглеждането на плода и начина на родоразрешение. Този протокол не съдържа поставен подпис под фигуриращите в него три имена на ответница Т.. Според този протокол пациентът се уведомявал за състоянието си и за препоръчителните диагностични и хирургически интервенции в лечебното заведение, както и за негови права по Закона здравето с предоставяне на пълна информация за състоянието му и за предстоящите за осъществяване медицински действия. В констативния протокол № 141 се съдържа отразен медицински извод в следният смисъл „пукане на мехура, достигане на разкритие 8 см, с прилагане на медикаменти за ускоряване, освен ако състоянието на плода не го налага“.

От представен писмен ценоразпис на СБАЛ „С.Л.“ ООД към 01.01.2012 г. и утвърден от д-р Н. се установява, че в частното лечебно заведение са установени конкретни цени на извършваните в него медицински действия, практики и процедури, включително и на такива, свързани с раждане на дете и за цената на престой на ден в болницата.

От приетата по делото като мотивирана и обоснована първоначална съдебно-почеркова експертиза, която е останала неоспорена от страните, се установява, че представената от ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД декларация, според която ответницата Р.Т.В. заявявала информирано съгласие, че е запозната към 22.01.2014 г. с условията за ползване и цените в отделните стаи в СБАЛ „С.Л.“ ООД не е подписана от нея, включително и ръкописно изписаните имена за същата не са изпълнени от ответницата Т..

Според кредитираната от съда допълнителна съдебно – почеркова експертиза, която също е останала неоспорена от страните, се установява, че вещото лице е в невъзможност да предостави категорично заключение дали подписът от декларацията от 22.01.2014 г. за изразено от името на ответницата Т. информирано съгласие за приемане на условията и предлаганите цени в  СБАЛ „С.Л.“ ООД е положен от нейният съпруг Г. С. Н., доколкото изследваният подпис от декларацията, съпоставен и изследван с подписите от сравнителни образци на Г.Н.са напълно несъпоставими предвид характеристичните им различия.

От представената по делото в оригинал проформа фактура под № 019 от 23.01.2014 г., се установява, че за извършеното в периода от 22.01.2014 г. до 24.01.2014г. лечение на ответницата Р.В.Т., след домашно раждане и за реализирания престой в СБАЛ „С.Л.“ ООД, включително и за положени неонатални грижи и терапия за новороденото дете за същия период, е извършено по ценоразпис от 01.01.2009 г. остойностяване на предложените услуги за сума в общ размер на 2094.00 лева на следните извършени медицински действия – оглед, мануална и инструментална ревизия на маточната кухина; оглед и шев на маточната шийка, влагалище и перинеум; венозна анестезия и инфузионна терапия за родилка, антибиотична профилактика, неонатални грижи и изследвания за новородено дете. В тази фактура фигурират като отразени претендирани цени за престой на родилка в стая № 7 от болничното заведение и за престой на новороденото дете. От общата по фактура сума от 2094.00 лева, ищецът СБАЛ „С.Л.“ ООД е приспаднал предварително платената като аванс сума от ответницата Т. в размер на 1000.00 лева, при което остава сума в размер на 1094.00 лева.

От показанията на свидетеля О. В.Д. съдът установява, че същата е познавала ответницата Т. от първата й бременност от преди 5- 6 години и че последната се е обърнала към нея за помощ и за предстоящото през 2014 г. второ раждане. Изложени са възприятия от свидетеля Д., че същата е знаела, че раждането на ответницата Т. е било уговорено да се осъществи в началото на 2014 г. при ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД. По това време и към момента на развилите се събития на 22.01.2014 г. свидетелят Д. посочва, че тя не е имала медицинско образование  и че била е студентка втори курс - акушерство. Освен това, свидетелят Д. заявява, че е имала от 2010 г. договореност с ръководството на болницата да присъства по време на раждания в качество си на дула и да оказва на родилките и бременните жени физическа и емоционална помощ, без медикаменти. В показанията на свидетеля Д. са обективирани възприятия, че същата не е имала уговорка с ответницата Т. за домашно раждане на *** г., когато се е отзовала в дома й.  Постигната договорка е била свидетелят Д. да присъства в болницата за раждането на ответницата Т.. Установява се от показанията на свидетеля Д. и доколкото същите са останали неопровергани от събраният по делото доказателствен материал, че в 01.08 часа в нощта на събитията, която е 22.01.2014 г., е получила телефонно обаждане от ответницата Т., която й заявила, че от половин час има регулярни контракции на всеки пет минути, които траели по около 40 секунди. Според свидетеля Д. в случаите, в които, контракциите на родилка са на всеки пет минути, то се препоръчвало от нея на бременните жени да отиват в болницата. Свидетелят Д. преценила, обаче, че относно проявилите се контракции на ответницата Т., които били от половин час, че не се е налагало спешна нужда да се посети болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД и че е имала време да отиде до дома на родилката, а оттам всички заедно – в лечебното заведение. След като се приготвила и насочила към дома на ответницата Т., свидетелят Д. пристигнала с такси до дома й в 01.38 часа на 22.01.2014 г. и на входа пред него получила обаждане от съпруга на родилката Г.Н., в което й се заявявало, че ответницата Т. имала родилни напъни. Свидетелят Д. описва преки и непосредствени възприятия относно това, че заварила ответницата Т., седнала на тоалетната в банята на дома й, че последната е имала чести контракции и че родилката усещала напъни. Свидетелят Д. заявява, че в този момент е видяла главичката на бебето да се показва, като след преместването на родилката на легло и след няколко минути в 1.45 часа  детето се появило. За тези обстоятелства свидетелят Д. пресъздава конкретни и подробни възприятия, доколкото и към датата на разпита си пред СРС на 09.12.2015 г. е видно, че същата е запазила ясен и точен спомен за тях. Свидетелят Д. описва, че в резултат на създалата се ситуация, ответницата Т. и съпругът й Н. са били в шок. След този момент свидетелят Д. заявява, че тя е позвънила на акушерката Е.К.от СБАЛ „С.Л.“ ООД, от която бил даден съвет родилката и бебето да тръгват към болницата. Преди момента на тръгването им към лечебното заведение и след осъществилото се раждане,  свидетелят Д. описва възприятия, че пъпната връв на бебето е била превързана с конец за зъби, а след това - прерязана с ножица. Детето е било завито в пелени, при което се запътили към СБАЛ „С.Л.“ ООД. Изложено е, че по пътя за входната врата плацентата на родилката паднала, и след това е била поставена в найлонов плик. След като пристигнали в 02.30 часа в СБАЛ „С.Л.“ ООД, свидетелят Д. описва, че родилката Т. е била чакана на входа на лечебното заведение от лекарски екип в лицето на д-р Б., д-р Г., д-р Б. и акушерка В. Б.. Установява се пряко и непосредствено от тези показания, че в този момент посочените лекари са били напрегнати и притеснени, както и че е имало укор към посетителите лечебното заведение, че е извършено нещо нередно със следния коментар „Вие майтап ли си правите с това раждане“. Според свидетеля Д., след момента на пристигането в болницата на родилката и съпруга й и докато е била там, тя не е възприела да е имало други коментари в насока отправен упрек към родителите на бебето, че е било извършено нещо нередно от тях, с изключение на момента на посрещането им на входа на болницата и обективирания коментар „Вие майтап ли си правите с това раждане“ . Свидетелят Д. пресъздава възприятия и за това, че лекарите от СБАЛ „С.Л.“ ООД установили разкъсвания на перинеума и на шийката на матката на ответницата Т., че тя е загубила много кръв и че можело да се наложи кръвопреливане. В този момент свидетелят Д. забелязала, че е бил попълнен формуляр за анестезия с въпроси за здравословното състояние на ответницата Т. и за поставяне под обща анестезия – упойка. Тези възприятия на свидетеля Д. намират подкрепа в представените и неоспорени по делото декларации от 22.01.2014 г., според които ответницата Т. е била запозната предварително с информация за предстоящите за осъществяване спрямо нея медицински действия. След тези действия, свидетелят Д. посочва, че на ответницата Т. е бил извършен кюретаж на матката и зашиване на разкъсванията й.  По отношение на емоционалното състояние на ответницата Т. е изложено в показанията на свидетеля Д., че родилката е била в шок, разстроена, но в стабилно психическо състояние, след което е видяла да я привеждат стаята за престой след раждане, а именно в стая № 7, оборудвана като предродилна стая, в която е имало легло, фотьойл, голяма топка за раждане, столче за раждане и самостоятелна баня, както и че след този момент са били разделили. Свидетелят Д. заявява, че не е присъствала на изписването на детето на ответницата Д..

От показанията на Г. С. Н., който е съпруг на ответницата Т. и които съдът цени в съответствие с разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че  същите кореспондират на събраните по делото доказателства, в частта на изложените възприятия, касаещи сключеният между ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД и ответницата Т. договор за раждане и престой в лечебното заведение с уговорената по него като дължима цена, както и относно авансово заплетената на 14.01.2014 г. сума от 1000.00 лева. Също така, показанията на свидетеля Н. намират подкрепа в показанията на свидетеля Д. в частта, в която е изложено, че не е имало договорка за домашно раждане, че развилите се събития на 22.01.2014 г. с въпросното домашно раждане са се осъществили внезапно и че детето се родило за минути, без родителите да имат предварителна подготовка, както и че свидетелят Д. е следвало да бъде дула на ответницата Т. за по-лесно протичане на раждането. Изложено е от свидетеля Н., че дулата е оказала помощ на ответницата Т. за раждането на бебето й. Също така свидетелят Н. описва, че в резултат на създалата се ситуация на 22.01.2014 г., той и ответницата Т. са изпаднали в шок, като това обстоятелство кореспондира на показанията на свидетеля Д.. Съдът съобразява на основание представените по делото писмени доказателства и с оглед постигнатите договорки между страните за сключеният договор от 14.01.2014 г. за осъществяване на раждане и престой в СБАЛ „С.Л.“ ООД, че според свидетеля Н. между ответницата Т. и ищцовото дружество не е било договорено с лечебното заведение то да осъществи транспорт или да изпрати медицински екип на място на раждането. Според свидетеля Н. болницата се е намирала на 10-15 минути път от дома им. В показанията си свидетелят Н. заявява, че същият се е бил обадил в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД за съвет, като неин служител му е заявил да изчакат и да не бързат с родилката. Предвид на бързо развилите събития и създалия се шок, свидетелят Н. посочва, че същият позвънил на лицето Казълова от СБАЛ „С.Л.“ ООД и помолил за помощ, лекарски екип и линейка, на което му се отговорило, че болницата не разполагат с такава и че не могат да изпратят екип. По отношение на показанията на свидетеля Н. за останалите обстоятелства от разпита му пред СРС, съдът намира, че същите не намират подкрепа в останалият доказателствен материал и че те в тази си част обслужват правният интерес на ответницата Т. от изхода на спора.  Съдът намира, че показанията на свидетеля Н. не намират подкрепа в показанията на свидетеля Д., както и в останалата доказателствена съвкупност относно изложените твърдения, че служителите на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД са посрещнали него и ответницата Т. като  престъпници и че са им заявили, че са безотговорни хора, от които им е писнало от такива да правят домашни раждания, че извършеното от ответницата Т. е криминално деяние и че са се държали с нея грубо и неотзивчиво. Според свидетеля Н., същият за да ненавреди на съпруга си, той е решил да не е влиза в конфликт с лекарите от болницата, като заявява, че извършените спрямо родилката медицински манипулации са незначителни. Също така недоказани са останали възприятията на свидетеля Н. относно това, че е била поискана сумата от 4000.00 лева от ответницата Т. за извършеното криминално раждане, и като дължима за всички манипулации и за регистрация на детето.  Според свидетеля Н., администраторът на болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД - К.. в агресивен тон му съобщила, че ако не се плати тази сума, детето няма да бъде регистрирано и ще загуби бащинските си права. Свидетелят Н. заявява, че е разбрал, че исканата сума се редуцирала до около 2000.00 лева, като ответницата Т. е била обиждана от служители на болницата и че се отказвала регистрация на детето й. Също така, недоказани са останали твърденията на свидетеля Н., че е следвало да се съставят документи, че раждането е станало в болницата. От друга страна, свидетелят Н. излага възприятия, че собствениците на СБАЛ „С.Л.“ ООД д-р Николови са му казали, че детето няма да бъде освободено, докато не се заплати исканата сума, както и че след като ответницата Т. е заявила, че ще плати исканата сума само по банков път, то от страна на СБАЛ „С.Л.“ ООД не е била пусната съпругата му да излезе от болницата с детето.  За създалата се обстановка свидетелят Н. описва, че е сигнализирал органите на реда и се е обадил на екип от журналисти при М.К.. Посочено е, че на място се отзовал журналистически екип, който е извършил заснемане и репортаж в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД. Според свидетелят Н. същият заявява, че е чувал, докато е бил в лечебното заведение, как детето му е плачело и че то расте неспокойно, като неговата майка е била отделена от него. Също така, се заявява, че ответницата Т. е станала различен човек – получила тежки наранявания и неадекватна медицинска помощ, въпреки тежкото си състояние, и че не се е възстановила, че е станала затворена, че не обичала да общува, че водели взаимно тежки спорове и че избягвала ползването на медицинска помощ. Също така, според този свидетел, ответницата Т. се е чувствала разочарована, гневна, засрамена, че е засегнато доброто й име, като болницата е разпространила неверни сведения, че са извършили криминално домашно раждане и че са обвинявани като родители-престъпници.

От показанията на свидетелят В.С.Б., която е акушер от 36 години и която на 22.01.2014 г. е участвала в лекарския екип по стабилизирането на животозастрашеното състояние на ответницата Т., се установява, че след пристигането на последната и бебето й в СБАЛ „С.Л.“ ООД, придружени от съпруга й Н. и свидетеля Д., родилката е имала обилно кървене и кръвоизливи, дължащо се на задържане на плацентни части в нея, че тя е била в тежко състояние, бледа, с бледа кожа и че съпруга й е молил екипа да й помогне. Според свидетеля Б.се установява и доколкото показанията й намират подкрепа в показанията на свидетеля Д., но не и в показанията на свидетеля Н., че не е проявявано някакво негативно отношение към ответницата Т. към момента на пристигането й в болницата и след това, както и че упрекът на лекарите от лекарският екип като словесна атака е бил насочен към свидетеля Д., която и в други случаи е водела в лечебното заведение и други родилки на „ръба“, но този случай е бил най – драстичният. Установява се от разпита на свидетеля Б., че ответницата Т. е имала разкъсвания на маточната шийка и на перинеума и че обилно е кървяла в легенче, като в миналото такива разкъсвания са застрашавали живота на родилките и са настъпвали много смъртни случаи. Свидетелят Б.излага, че извършените манипулации спрямо родилката Т. са били с цел стабилизирането на състоянието й и в защита на нейният живот. Свидетелят Б.описва каква е целта на раждането в болнична обстановка и какви медицински действия се извършват спрямо конкретна родилка, като е от голямо значение дали такива се извършват непосредствено след раждането или след един час от неговото реализиране, при което опасността за родилката е по-голяма. Заявено е от свидетеля Б., че отношението към ответницата Т. е било нормално, както към всички родилки, както и че болницата няма задължение да осигурява транспорт, тъй като е частен субект. Свидетелят Б.пресъздава и преки възприятия, че след извършените вливания и лекарски действия, състоянието на ответницата Т. се е подобрило, както и че са били положени грижи за бебето. Според свидетеля Б., акушеро-гинекологичните болници изпращат съобщения за раждания и че в болницата има регистратор, като в случай, че раждането не стане в болницата, се описва в този регистратор, че то е станало в домашни условия и съобщение до служба ГРАО не се изпраща. Описани са в показанията на свидетеля Б.обстоятелства, че ответницата Т. е била настанена в стая с баня и тоалетна, с телевизия и интернет. В заключение е заявено, че е имало забавяне в изписване на детето на ответницата Т., поради наличие на друг спешен случай и че забавянето е било от 30 минути до един час.

От показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел С.М.Г.и които съдът кредитира, се установява, че същата, работеща при телевизионния журналист М.К., след получен сигнал в началото на 2014 г., се е отзовала в СБАЛ „С.Л.“ ЕООД с оператор във връзка с възникнал случай със задържано дете. Изложено е, че свидетелят Г.е разговаряла с д-р Н. от лечебното заведение. На свидетеля Г.е било заявено от д-р Н., че бебето на ответницата Т. не се е задържало, при което свидетелят Г.искала да заснеме с оператора си как майката и бебето й си тръгват от лечебното заведение. Свидетелят Г.излага пряко възприятие, че д-р Н. й е заявила, че за да получи своето дете, родилката следвало да заплати конкретна сума, като е предложено на свидетеля Г.да заяви дали е готова да стане дори техен гарант. Също така, свидетелят Г.описва за времето, докато е била в болницата, че е видяла ответницата Т. да изглежда като притеснена и изтормозена от случилото й се инцидентно домашно раждане, но същата се чувствала и нещастна и притеснена, че не може да си тръгне с бебето от болницата, докато не заплати исканите суми. Също така, свидетелят Г.допълнително пресъздава преразказани й от ответницата Т. възприятия, че детето на последната ставало заложник в СБАЛ „С.Л.“ ЕООД, поради няколко хиляди лева и че ако не са дадат, тя не може да си го вземе. В тази част показанията на свидетелят Г.са производни за соченото обстоятелство, като същите намират подкрепа в показанията на свидетеля Н., ценени по реда на чл.172 от ГПК. Също така, че в продължилия разговор в болницата СБАЛ „С.Л.“ ЕООД, д-р Н. е предложила на свидетеля Г.да стане гарант за дължимите от ответницата Т. суми към лечебното заведение, за да бъде освободено детето й.

Съдът намира, че изложените в разпита на свидетелят Г.обстоятелства са относими към предмета на доказване по делото, като липсата на конкретна точност относно точната дата на посещението й с оператор в СБАЛ „С.Л.“ ЕООД се основава на изминалото време, за което е логично спомените на свидетеля да избледняват. 

От представена извадка от интернет – фейсбук страница на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ЕООД към 22.01.2014 г. се установява, че болничното лечение е обявило официално изявление за „Настъпил инцидент след домашно раждане“. В статията е изложена позицията на болницата относно случилото се на 22.01.2014 г. раждане в домашни условия с пациент. В статията са отразени само имената на инициалите от двете букви на родилката „Р.Т“ и нейният съпруг „Г.Н“. В нея не фигурират конкретните три имена на ответницата Т. или нейният съпруг. Към статията са представени коментари на интернет потребители, в които е обиктивирана гражданската им позиция по възникналия казус. И в тези коментари не фигурират конкретните три имена на ответницата Т. или нейният съпруг

От представени писмени постановления на Софийска градска и Софийска районна прокуратура от 26.05.2014 г., 20.10.2014 г.  и от 08.12.2014 г. е видно, че от компетентните държавни органи отказано образуване по жалба на съпруга на ответницата Т. – Г.Н.на досъдебно производство за престъпления по чл.225б от НК и по чл.214 от НК, поради липсата на достатъчно данни за извършването им с оглед извършените проверки и процесуални действия. 

 

 От правна страна:

I. По исковите претенции с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД срещу ответницата Р.В.Т.:

Възникването на предявеното спорно материално право по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД се обуславя от проявлението и доказаността на следните материално - правни предпоставки – наличие на договорни правоотношения между страните, свързани с извършени от  СБАЛ „С.Л.“ ООД конкретни медицински действия по животоспасяването и стабилизирането на здравословното състояние на ответницата Р.В.Т. и нейното новородено дете за периода от 22.01.2014 г. до 24.01.2014 г., че ответницата Т. и нейното дете са престояли в лечебното заведение за посоченият период, и че е дължима цена за извършените медицински действия и осъществени услуги. Тези предпоставки следва да се докажат от ищцовото дружество. В тежест на ответницата Т. е докаже, че претендираната сума е платена или че тя не е дължима на друго основание, с оглед противопоставените в отговора на исковата молба възражения.

Настоящият съдебен състав приема, че сключеният на 14.01.2014 г. договор между ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД и ответницата Р.В.Т. за раждане и престой в лечебното заведение и с уговорената цена за него в размер на 1740.00 лева и 150.00 лева за избор на акушер и в изпълнение на който е била заплатена авансово сумата от 1000.00 лева от възложителя по него, не е бил изпълнен по обективни причини. Реално не се е стигнало до изпълнението на задълженията на изпълнителя по него. Раждането на ответницата Т. не се е състояло в посоченото лечебно заведение, тъй като събитията от 22.01.2014 г., считано от 00.30 часа са се развили изключително бързо, с оглед показанията на свидетеля О.Д., които съдът кредитира. Ответницата Т. и съпругът й Г.Н.не са имали очаквания, че раждането ще се осъществи в дома им, въпреки сключеният на 14.01.2014 г. с ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД договор за раждане и престой в лечебното заведение, и доколкото свидетелят Д. изложи възприятия, че не ги е посъветвала незабавно да отидат в болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД след проведения по телефон разговор в 01.08 часа. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля Д., които не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът намира, че раждането на ответницата Т. е обусловено от множество фактори, които са предопредели то да се осъществи в дома й. В тази насока, са проявените след 00.30 часа на 22.01.2014 г. зачестили регулярни физиологични контракции спрямо нея, които са били с продължителност от 40 секунди. След позвъняването на ответницата Т. на свидетеля Д. в 01.08 часа, контракциите прераснали в родилни напъни до появата на детето в 01.45 часа. Липсата на предварителна подготовка на родителите за раждането на новороденото им дете в дома им е показателно, че същите не са имали намерение да избегнат или да предотвратят изпълнението на сключеният на 14.01.2014 г. с ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД договор за раждане и престой в лечебното заведение. В тази насока, според показанията на свидетеля Д. се установи, че в дома на ответницата Т., след раждането на детето пъпната му връв е била завързана с обикновен конец за зъби и е била прерязана с ножица, като след тръгването на ответницата Т. към болницата, нейната плацента паднала на земята, след което била поставена в найлонов плик. Ако е имало белези за организация и плануване на раждането на детето на ответницата Т. в дома й, каквито например са наличие подготвена стерилна среда за раждането със съответните принадлежности и присъствие на лице за акушер, то тогава съдът би имал основание да приеме, че подобно раждане в домашна обстановка е било планувано. По делото не са събрани такива доказателства, които да водят до такъв извод. Освен това, според показанията на свидетеля Г.Н.се установи, че договорът от 14.01.2014 г. за раждане и престой в СБАЛ „С.Л.“ ООД не е включвал уговорено задължение за изпълнителя по него  да осигури транспорт или да изпрати медицински екип на място в дома на ответницата Т.. Въпросното лечебно заведение СБАЛ „С.Л.“ ООД е със статут на частна клиника на основание чл.3 от ЗЛЗ и търговско дружество по смисъла на ТЗ, чийто собственици са две физически лица – д-р Н. и д-р Н.. Според показанията на свидетеля Б., СБАЛ „С.Л.“ ООД няма задължение да извършва транспортиране с линейка, каквито действия извършват лечебните заведения със статут на спешна медицинска помощ и в тази насока са показанията на свидетеля Б., които съдът кредитира. Ответницата Т. е била наясно със статута на това лечебно заведение към 14.01.2014 г., когато е сключила по свой избор договора за раждане и престой в СБАЛ „С.Л.“ ООД с уговорената обща стойност от 1940.00 лева. Освен това, изпадането на родилите в шок, вследствие на събитията, съгласно показанията на свидетеля Д. са също причина, те да не могат да реагират своевременно. Тези обстоятелства, както и отправеният упрек от свидетеля Б.към свидетеля Д., че и друг път е водела и придружавала родилки на „ръба“, водят до извод за съда, че ответницата Т. не е планувала раждането на детето си на 22.01.2014 г. в дома си, за да избегне евентуално изпълнението на останалата част от задълженията си по сключеният на 14.01.2014 г. с СБАЛ „С.Л.“ ООД договор за раждане и престой в лечебното заведение.

Настоящият съдебен състав намира на основание кредитираните от съда показания на свидетелите Д. и Б., че в резултат на извършеното в дома на ответницата Т. раждане за нея е възникнала реална опасност за здравето и живота й. Установи се, че ответницата Т. е загубила много кръв от раждането в дома си, като е имала разкъсвания на перинеума и задържани плацентни части в нея, след падането на плацентата й на земята на път за болницата. Свидетелят Б.като част от лекарския екип, посрещнал родилката в лечебното заведение на 22.01.2014 г. след раждането й е имала притеснения за живота и здравето на ответницата Т. предвид нейното физическо състояние – изглеждала бледа с бледа кожа, и предвид необходимостта от кръвопреливане, вследствие на установените от медицинските лица разкъсвания на маточната шийка и перинеума й, и с оглед продължаващото и към този момент обилно кървене. За да се стабилизира състоянието на ответницата Т. и след изразяване на информирано съгласие за предстоящите за извършване медицински действия спрямо нея за поставяне под обща анестезия, лекарите от СБАЛ „С.Л.“ ООД са спасили живота на родилката и са стабилизирали нейното здравословно състояние. От друга страна, съдът намира, че на основание чл.89, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за здравето, когато е непосредствено застрашен живота на пациент, извършването на хирургическа интервенция и поставянето под обща анестезия могат да се осъществят и без писменото му информирано съгласие. В настоящият случай, въпреки създалата се опасност за живота и здравето на ответницата Т., от нея е поискано предварително от медицинските лица в СБАЛ „С.Л.“ ООД писмено информирано съгласие, поради което съдът приема, че разпоредбата на чл.89, ал.1 от Закона за здравето не е нарушена, предвид действието на императивната разпоредба на чл.89, ал.2 от същия закон. С оглед изложените мотиви съдът приема, че между страните е сключен договор с предмет оказване на спешна медицинска помощ на ответницата Т., вследствие на непланирано домашно раждане. На следващо място, съгласно показанията на свидетелите Д. и Б., на ответницата Т. са били извършени зашивания на маточната шийка и перинеума. В тази насока, от ответницата Т. не се спори, че са извършени такива медицински действия, отразени в издадената фактура № 019/23.04.2014 г. спрямо нея и нейното дете, а именно - оглед, мануална и инструментална ревизия на маточната кухина; оглед и шев на маточната шийка, влагалище и перинеум; венозна анестезия и инфузионна терапия за родилка, антибиотична профилактика, неонатални грижи и изследвания за новородено дете. Спорът между страните касае стойността на извършените от ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД медицински услуги и дали същите възлизат на претендираната стойност от 1094.00 лева като неиздължена разлика от фактурираната такава в размер на 2094.00 лева и сумата от 1000.00 лева, която е била авансово заплатена от ответницата Т. на 14.01.2014 г., съответства на цената на услугите като тяхна дължима стойност в този размер.

Съдът прецени на основание събраните по делото доказателства, че ответницата Т. е знаела, че СБАЛ „С.Л.“ ООД е частна клиника, в която по свой избор и желание е отишла в нея, за да сключи въпросният договор от 14.01.2014 г. за раждане и престой в лечебното заведение на обща стойност от 1940.00 лева. В изпълнение на същият като възложител, ответницата Т. е заплатила доброволно сумата от 1000.00 лева. Т.е. тя е знаела, че предлаганите от СБАЛ „С.Л.“ ООД медицински услуги имат определена цена, която е по-висока от цените на услугите в държавна болница например. За настоящият съдебен състав е без значение, дали същата е била запозната предварително с цената на извършените на 22.01.2014 г. в СБАЛ „С.Л.“ ООД услуги по животоспасяването и стабилизирането на здравословното й състояние, с оглед представената по делото и установена като неподписана от нея декларация от 22.01.2014г. за съгласие с цените в СБАЛ „С.Л.“ ООД. Тези животоспасяващи услуги не са в изпълнение на първия договор от 14.01.2014 г. и не са част от задълженията на изпълнителя по него. Болницата не е предоставяла услуги за раждане и престой за стая № 6 по договора от 14.01.2014 г., а извършените такива на 22.01.2014 г. и престоя за стая № 7 са извън предмета на този договор от 14.01.2014 г.. Т.е. извършените на 22.01.2014 г. медицински услуги спрямо ответницата Т. по животоспасяването й и по стабилизирането на състоянието й и престоя й в стая № 7, както и относно положените неонатални грижи за детето й, се основават на извънредни обстоятелства, свързани с възникнали фактори застрашили живота на родилката, вследствие на домашното й раждане и сключени във връзка с тях нов договор между страните. Т.е. тези извършени на 22.01.2014 г. от служителите на СБАЛ „С.Л.“ ООД медицински действия се основават на самостоятелно нововъзникнало договорно основание, за което няма спор, че ищцовото дружество е изпълнило дейностите, предмет на издадената фактура № 019/23.04.2014 г. От друга страна, с оглед въведените в исковата молба твърдения и на основание представените по делото доказателства е видно, че ищецът СБАЛ „С.Л.“ ООД не претендира от ответницата Т. останалата неиздължена разлика по договора от 14.01.2014 г. за извършване на раждане и престой в лечебното заведение, тъй като до такова раждане не се е стигнало по обективни причини. Претенцията на ищцовото дружество се основава на ново договорно основание за извършените на 22.01.2014 г. действия по животоспасяването на ответницата Т., по стабилизирането на състоянието й, за положените спрямо детето й неонатални грижи и за осъществения от родилката престой в стая № 7. Ищецът СБАЛ „С.Л.“ ООД в рамките на договореното от 22.01.2014 г. не претендира по исковата си претенция по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД цена за неизвършени действия, а само за такива, които реално са били осъществени на 22.01.2014 г. спрямо ответницата Т. и нейното новородено дете, за които се доказа от гореобсъдените свидетелски показания, че са извършени.

Настоящият съдебен състав, приема, че дължимостта на претендираните суми по издадената фактура № 019/23.04.2014 г. съответства на цената на дължимостта на извършените и описани в нея медицински действия. Това е така, защото СБАЛ „С.Л.“ ООД е частна клиника, като ответницата Т. е била наясно, че СБАЛ „С.Л.“ ООД самостоятелно определя цените на предлаганите услуги. Освен това, съдът приема, че ответницата Т. е знаела, че СБАЛ „С.Л.“ ООД е имала ценоразпис, че предлаганите услуги са платени и доколкото на 14.01.2014 г. по свое желание е сключила договора за раждане и престой в лечебното заведение за сумата от 1940.00 лева. От друга страна, ответницата Т. не оспорва претендираните суми от ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД по втория договор (процесен) да не съответстват на ценоразписа на болницата, като в тази насока същата не излага възражения. Също така, ответницата Т. не оспорва обективираните в издадената фактура № 019/23.04.2014 г. медицински действия да не са били извършени, считано от момента на постъпването й на 22.01.2014 г. в СБАЛ „С.Л.“ ООД, а както вече бе посочено - осъществяването им се доказва и от събраните по делото гласни доказателства.

По отношение на възраженията на ответницата Т. от отговора на исковата молба, че същата на 22.01.2014 г. и след стабилизирането на състоянието й не е била настанена в договорената стая № 6 на основание отразената в платежния документ от 14.01.2014 г. за авансово платената сума от 1000.00 лева, съдът намира, че същите са неоснователни. Това е така, защото до изпълнението на този договор по обективни причини не е стигнало, а престоя на ответницата Т. в стая № 7 от 22.01.2014 г. до 24.01.2014 г. е свързан с нови извънредни обстоятелства, които не са били предвидени и/или договорени с договора от 14.01.2014 г. за раждане и престой в лечебното заведение, а са обусловени от настъпилите рискове за живота и здравето на родилката и сключения с оглед на тях нов договор. Освен това, според показанията на свидетелите Д. и Б., въпросната стая № 7 е била оборудвана с легло, със санитарен възел, фотьойл, топка за раждане и столче за раждане, телевизия и интернет. По тези съображения, съдът приема за недоказани възраженията на ответницата Т. и в съответствие с чл.154, ал.1 от ГПК същата не установява въпросната стая да не е имала необходимите удобства в смисъла, заявен в отговора на исковата молба.

По тези съображения и доколкото ответницата Т. не доказва да е заплатила остатъка от претендираната сума от 1094.00 лева, съдът приема, че исковата претенция на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД, предявена на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД се доказва по основание и размер и същата в правилно приложение на материалният закон и събраните по делото доказателства е уважена от първоинстанционният съд.

В съответствие с диспозитивното начало и в правилно приложение на материалният закон, е присъдена и законната последица от уважената искова претенция, а именно законната лихва за забава от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК – от 06.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претенцията за акцесорният иск за сумата от 12,79 лева и представляваща мораторна лихва за забава върху претендираната главница за периода от 24.01.2014 г. до 06.03.2014 г., съдът приема, че същата се доказва по основание и размер. Това е така, защото основателността на претенцията за главницата по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД обуславя и основателността на претенцията за мораторна лихва, дължима за времето на изпадане на длъжника в забава. По делото не се води спор, че ответницата Т. е изпаднала в забава относно претендираната сума, а от друга страна същата съответства на предявеният размер, който съдът установи на основание прости математически изчисления чрез електронен калкулатор ЕПИ.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта на уважените искови претенции с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от СБАЛ „С.Л.“ ООД срещу ответницата Р.В.Т..

 

 II. По насрещната главна искова претенция с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД на ищцата Р.В.Т.  срещу ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД:

Възникването на предявеното спорно право се обуславя от доказаността и проявлението на следните материално правни предпоставки – наличие на сключен договор, свързан с извършени медицински действия, проявено виновно неизпълнение на извършените от изпълнителя по договора медицински действия, че са възникнали конкретни неимуществени вреди във връзка с това неизпълнение, които следва да се намират се в причинна връзка с него. Тези предпоставки следва да се докажат от ищцата Т..

Въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че до реално изпълнение на сключеният на 14.01.2014 г. между ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД и ищцата Р.В.Т. договор за раждане и престой в стая № 6 в лечебното заведение не се е стигнало по обективни причини от извънреден характер, посочени от съда по-горе в мотивната част на настоящото решение. Не се доказва от ищцата Т. и в съответствие с разпоредбата на чл.154 от ГПК, извършените на 22.01.2014 г. спрямо нея последващи действия по животоспасяването и стабилизирането на здравословното й състояние, както и относно положените спрямо детето й грижи да са били договорени като част от задълженията на СБАЛ „С.Л.“ ООД по договора от 14.01.2014 г. Съдът приема, че извършените на 22.01.2014 г. действия по животоспасяването и стабилизираното състояние на ищцата Т., както и относно положените грижи за детето й, включително и относно реализираният от нея престой в стая № 7, се основават на нов договор от тази дата между страните, който няма връзка с договора от 14.01.2014 г. Между съконтрахентите по договора им от 22.01.2014 г. не се спори, че на 22.01.2014 г. са били извършени отразените в издадената фактура № 019/23.04.2014 г. спрямо родилката и нейното дете медицински действия, а именно - оглед, мануална и инструментална ревизия на маточната кухина; оглед и шев на маточната шийка, влагалище и перинеум; венозна анестезия и инфузионна терапия за родилка, антибиотична профилактика, неонатални грижи и изследвания за новородено дете.

За да достигне до такъв извод, съдът се позова и на събраните по делото гласни доказателствени средства, обективирани в разпитите на свидетелите Д. и Б., които свидетелстват, че спрямо ищцата Т. са били извършени на 22.01.2014 г. конкретни медицински действия от лекарите в СБАЛ „С.Л.“ ООД, в резултат на което е било стабилизирано нейното здравословно състояние и че са били полагани неонатални грижи за новороденото й дете. Ищцата Т. в съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК не ангажира доказателства, за да докаже твърдението си, че използваните спрямо нея хирургически конци са били обикновени, че те са довели до някакви вреди за нея и че са били отстранени, след престоя й в СБАЛ „С.Л.“ ООД, в друго лечебно заведение за нейна сметка.

Не се доказва по делото, на основание кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите Д. и Б., спрямо ищцата Т. да е било проявявано някакво специално отношение във формата на грубо, неуважително или неотзивчиво отношение, или такова към бебето й от страна на лекарите, които са я посрещнали на 22.01.2014 г. в СБАЛ „С.Л.“ ООД и които след това са стабилизирали нейното здравословно състояние и са положили неонатални грижи за детето й. Не се установява на основание събраната по делото доказателствена съвкупност и с оглед въведените от ищцата Т. възражения, да е нарушен от лекарите в СБАЛ „С.Л.“ ООД разпоредбата на чл.2 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2013 г.), според който лекарската професия се основава на следните ценности: 1. професионална компетентност и отговорност; 2. честност, човечност, милосърдие; 3. добросъвестност; 4. тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото; 5. неприязън към самонадеяността и самохвалството; 6. вежливост към пациента и неговите близки; 7. психологичен подход към болния; 8. толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции, политическите убеждения и политическата принадлежност на личността; 9. еднакво отношение към болните с различно обществено, социално и материално положение.

 От друга страна, твърденията на свидетеля Н. от разпита му, които съдът цени в съответствие с разпоредбата на чл.172 от ГПК , тъй като е  съпруг на ищцата Т., че от лекарите на СБАЛ „С.Л.“ ООД е проявявано такова негативно отношение с посоченото съдържание на твърдяното негативно поведение спрямо родилката се опровергават изцяло от показанията на свидетеля Д., излагаща, че родителите били посрещнати с репликата „Вие майтап ли си правите с това раждане“, а от друга страна според свидетеля Б., ищцата Т. не е била словесно атакувано за извършеното домашно раждане, тъй като укорът на лекарите от медицинския екип на СБАЛ „С.Л.“ ООД е бил насочен към свидетеля Д.,  която и в други случаи е водела в болницата родилки на „ръба“.  Освен това, не се доказва, стаята, в която ищцата Т. е била настанена под № 7, да не е имала необходимите битови удобства, съгласно кредитираните от съда показания на свидетелите Д. и Б..

За опровергаване на възприятията на свидетелите за изложените от тях обстоятелства, ищцата Т. не ангажира доказателства в условията на пълно и главно доказване, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК по предявената насрещна искова претенция с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД съдът следва да приеме, че същата не се доказва по основание, тъй като не се установи в нарушение на установения в чл.63, ал.1 от ЗЗД принцип да е налице виновно пълно неизпълнение и/или частично, некачествено (лошо) изпълнение на договорните задължения на  СБАЛ „С.Л.“ ООД по сключеният с ищцата Т. на 22.01.2014 г. договор по животоспасяване и стабилизиране на здравословното й състояние, относно положените спрямо детето й неонатални грижи и реализирания от нея престой в стая № 7 за периода от 22.01.2014 г. до 24.01.2014 г.

По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение, в частта на отхвърлената насрещна главна искова претенция с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се явява да е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимият материален закон.

 

III. По насрещната евентуална искова претенция  с правно основание чл.49, ал.1 вр. чл.45 от ЗЗД на ищцата Р.В.Т.  срещу ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД:

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

Настоящият съдебен състав намира, че твърдените от ищцата Т. като възникнали неимуществени вреди (неприятни емоции, стрес, тревога и дискомфорт) -  от неправомерните действия на служителите на СБАЛ „С.Л.“ ООД относно публикуваната в интернет – фейсбук страница на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ЕООД към 22.01.2014 г. със заглавие „Настъпил инцидент след домашно раждане“ и относно която статия, ищцата Т. излага, че се е почувствала обидена от нейното съдържание и коментарите на интернет – потребителите под нея, не се установяват като настъпили и доказани на основание чл.154, ал.1 от ГПК. Във въпросната статия, в която се съдържа официално изявление от ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД относно развилите се събития на и след 22.01.2014 г. не се съдържа словесно и пълно посочване на имената на ищцата Т. и нейният съпруг Н.. В статията са отразени само по две от буквите на имената им, поради което по никакъв начин не могат да бъдат свързани с личността на ищцата Т.. Дори в статията да се съдържат интерпретации на факти и обстоятелства, изложени от гледна точка позицията на СБАЛ „С.Л.“ ООД, то съдът намира, че това изявление на болницата със съдържанието в статията не противоречи на установените в обществото нравствени норми за етично поведение и на свободата на словото, нито в нея се съдържат изявления от обиден или унизителен конкретно спрямо ищцата Т. характер. Съдът приема, че спрямо ищцата Т. ответникът СБАЛ „С.Л.“ ООД не може да носи отговорност за извършените под статията коментари на интернет потребителите, тъй като те се основават изцяло на свободата на словото и на субективното отношение на въпросните потребители като трети лица към описаният в статията случай.

Настоящият състав приема, обаче, на основание събраната по делото доказателствена съвкупност и с оглед кредитираните показания от разпита на свидетеля С.М.Г., че служител на ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД във връзка и по повод на възложена му за изпълнение работа е извършил спрямо ищцата Т. противоправни увреждащи действия, изразяващи се в неправомерно задържане на новороденото й дете в изпълнение на постановено условие, изразяващо се в искане да бъдат заплатени на СБАЛ „С.Л.“ ООД дължимите и претендирани от ищцата Т. задължения във връзка с извършените на 22.01.2014 г. действия по животоспасяване на родилката и стабилизиране на състоянието й, във връзка с положени неонатални грижи за детето й и относно реализирания за периода от 22.01.2014 г. до 24.01.2014 г. престой в болницата.

От кредитираните показания на свидетеля Г.се установи и доказа, че д-р Н. от СБАЛ „С.Л.“ ООД е заявила на свидетеля Георгиева, че за да получи своето дете, родилката Т. следвало да заплати конкретна сума пари, като дори е било предложено на свидетеля Г.да заяви дали иска да стане гарант за дължимите от ответницата Т. суми към лечебното заведение, за да бъде освободено детето й. Освен това, свидетелят Г.изложи допълнително пред съда възприятия за преразказани й от ответницата Т. обстоятелства, че детето на последната е станало заложник в СБАЛ „С.Л.“ ЕООД, поради няколко хиляди лева и че ако не се дадат, тя е нямало да си го вземе. В тази част показанията на свидетелят Г.за това обстоятелство, дори и да са производни, се подкрепят от показанията на свидетеля Н., ценени по реда на чл.172 от ГПК.  В резултат на извършено неправомерно задържане на детето на ищцата Т., свидетелят Г.е възприела, че родилката изглеждала като притеснена и изтормозена от случилото й се инцидентно домашно раждане, но същата се е чувствала и нещастна и притеснена, че не може да си тръгне с бебето от болницата, докато не заплати исканите суми.

При това положение, настоящият съдебен състав намира за доказано, че детето на ищцата Т. е било неправомерно задържано в СБАЛ „С.Л.“ ООД като заложник, докато не бъде заплатена исканата от майка му сума като поставено й от служител на лечебното заведение условие. Съдът приема, че противоречи на закона, морала и установените в обществото нравствени принципи за етично поведение задържането на човешко същество чрез ограничаване на свободата му до заплащането на конкретна сума пари. Поставянето на такова условие, за да бъде освободено от мястото където се задържа едно лице, нарушава принципа на свободното придвижване на човек, като в случая свободното придвижване на новородено дете на ищцата Т. е обусловено от желанието й като родител на същото тя да може да си тръгне свободно и необезпокоявано от болницата СБАЛ „С.Л.“ ООД с него. Невъзможността на ищцата Т. свободно да напусне лечебното заведение с детето й, предвид поставеното й условие от служителя на СБАЛ „С.Л.“ ООД да заплати исканата сума, влияе на нейния свободен избор да е с детето си и да се придвижва с него свободно във времето и пространството, съгласно своята самостоятелно формирана воля. Това условие към ищцата Т. да заплати исканата сума пари, за да бъде освободено детето й, не може да се основава на ограничаване на свободата на придвижване на детето й и възможността родителят на същото да бъде заедно с него – било в лечебното заведение или в своя дом. Допускане на противното, води до нарушаване на нравствените принципи в обществото, съществуващи още от времето римското право, според които свободата на човек и/или на човешко същество не може да бъде ограничавана или отнемана, ако същият не се издължава на своя кредитор, поради бездействие и/или липса на субективно желание за доброволно изпълнение. Установените в закона средства кредиторът да може да получи съдебен титул, за да реализира правото си на принудителни изпълнение на дължимото му притезание, в случай на липса на доброволно изпълнение от длъжника, са нормативно установени и нормирани  от законодателя, именно с тази цел – с правно позволени средства да се постига един правно допустим, охраняван и защитаван от закона правен интерес или субективно право. От тази възможност е видно, че ответникът СБАЛ „С.Л.“ ООД се е възползвал, предявявайки исковите си претенции в настоящото производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В случая е видно, обаче, че ответникът СБАЛ „С.Л.“ ООД чрез свой служител, по повод и във връзка с възложена му работа, е искал първоначално чрез правно-непозволени и неморални действия да постигне един целен и защитаван от закона правен интерес, а именно да получи дължимата и полагаща му се сума за извършените от него медицински услуги спрямо ищцата Т. и детето й. Съдът приема, че подобно поведение е недопустимо и същото е правотивоправно, водещо до причиняването на вреди за засегнатото лице и в нарушение на принципа „да не се вреди на другиму“. В случая, ищцата Т. е увреденото лице, тъй като с оглед кредитираните показания на свидетеля Георгиева, детето й е било неправомерно задържано в СБАЛ „С.Л.“ ООД, като освобождаването му е било обвързано от изпълнението на поставеното на родилката неморално условие да заплати конкретна като дължима сума пари за извършените в лечебното действие медицински действия спрямо тях. В резултат на това противоправно увреждане за ищцата Т., същата е претърпяла неимуществени вреди, засегналия нейният душевен мир, и причинявайки й негативни психически изживявания – стрес, безпокойство, тревожност, притеснения и тъга, тъй като се чувствала нещастна, че не може да вземе детето си от болницата си СБАЛ „С.Л.“ ООД и да напусне лечебното заведение с него, съгласно своята вътрешно формирана и обективирана воля за свободно придвижване в пространството. По този начин, ако такова неправомерно поведение не бе проявявано спрямо ищцата Т. във връзка със задържането на детето й, обусловено от условието да заплати дължимите към лечебното заведение суми, то тя не би търпяла тези описани неимуществени вреди, които съдът приема, че са били налични  и съществуващи извън търпените от нея такива, свързани с осъществилото се в дома й домашно раждане на *** г. по обективни причини, и с оглед създалата се опасност за живота и здравето й, както и за здравословното състояние на новороденото й дете.   

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция на ищцата Т. срещу ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД на предявеното основание по чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД се доказва и същата е основателна.

По размера на исковата претенция:

Неимуществените вреди по дефиниция представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Следователно, при определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправно поведение по чл.45, ал.1 от ЗЗД, трябва да бъдат взети предвид обществено - икономическите условия в страната към датата на увреждането, възрастта на пострадалото лице към същия момент, вида и степента на увреждането, възможни усложнения и дългосрочни последици от увреждането - болки, страдания и т.н.

 При отчитане на тези съображения и събраните по делото писмени доказателства и кредитираните гласни доказателствени средства на свидетеля Георгиева, съдът съобрази, че ищцата Т. е била изпаднала на 22.01.2014 г. в психически стрес, притеснения, чувство на тъга и безпокойство, освен вследствие на осъщественото в дома й по обективни причини домашно раждане и с оглед възникналата  за нея опасност за живота й и за здравословното състояние на новороденото й дете, така и с оглед и най-вече от неправомерно задържане на детето на ищцата Т. от служител на ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД при изпълнение на поставено условие за издължаване на дължими към лечебното заведение суми. Съдът приема, че интензитета на търпените от ищцата Т. неимуществени вреди под формата на допълнителен психически стрес, притеснения, чувство на тъга и безпокойство е бил сравнително висок, предвид нейното конкретно състояние след раждането.

За нанесената на ищцата Т. психолигическа вреди съдът приема, че от претендираното обезщетение в размер на 3000.00 лева и при спазване на критериите на чл.52 от ЗЗД и константната практика на ВКС за размера на обезщетението за неимуществени вреди, то на същата следва да се присъди сумата от 2000.00 лева.

Обезщетението няма за цел да служи като средство за обогатяване. Същото има за цел при неговото присъждане в определен размер да служи като средство за засегнатото лице, което да може чрез обезщетението да си набави определени имуществени и/или неимуществени блага, с които да неутрализира негативните последици от претърпените от него неимуществени вреди. Също така обезщетението няма за цел да служи като начин за постигане на висок икономически стандарт, а следва да спомага за снижаване интензитета на тези вреди и да води до възможност за възстановяването на предишното състояние на пострадалото лице.

Настоящият съдебен състав приема, че присъденото обезщетение в този размер отговаря на изискванията за справедливост, съгласно трайно установената задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз и в решение № 197 от 10.11.2016 г. по гр.д. № 1845/2016 г. III ГО на ВКС, според която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на засегнатото лице, възстановителния период, приложеният метод на лечение, и евентуално наличие на доказано съпричиняване.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав следва да постанови частична отмяна на първоинстанционното решение в частта на отхвърлената насрещна евентуална искова претенция с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, като исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 2000.00 лева и представляваща обезщетение за претърпени от ищцата Р.В.Т. неимуществени вреди (психически дискомфорт, стрес, неприятни изживявания, безпокойство за живота на новороденото й дете и др.), вследствие на неправомерните действия на служители на СБАЛ „С.Л.“ ООД, ведно със законната лихва от датата на насрещната искова претенция – 03.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

За разликата над присъдената сума от 2000.00 лева до крайният размер на отхвърлената насрещна евентуална искова претенция в размер на 3000.00 лева с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с приложимият материален закон и събраната по делото доказателствена съвкупност. 

По отговорността за разноските – с оглед изхода на спора, отговорността за разноските между страните следва да бъде преразпределена повторно.  С оглед уважената в цялост първоначална искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и на основание приложените по делото доказателства, на ищеца СБАЛ „С.Л.“ ООД са дължими разноски за заповедното производство в размер на 325.00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение и в размер на 650.00 лева за държавна така и адвокатско възнаграждение в исковото производство или общо 975.00 лева. По отношение на дължимите разноски на ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД, с оглед съразмерно уважената насрещна евентуална искова претенция, същият претендира разноски за СПчЕ в размер на 180.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева. Общият размер на тези разноски е 730.00 лева. Предвид на уважената и отхвърлената част на насрещна евентуална искова претенция, на ответника СБАЛ „С.Л.“ ООД по този иск се дължат разноски, съобразно тройното правило в размер на 243.00 лева. Тези разноски от 243.00 лева, сумирани с разноските по иска по чл.422, ал.1 от ГПК прави общо дължими разноски в полза на СБАЛ „С.Л.“ ООД в размер на 1218.00 лева. Следва да се постанови частична отмяна на първоинстанционното решение в частта на присъдените в полза на СБАЛ „С.Л.“ ООД разноски за разликата над сумата от 1218.00 лева до крайният им размер от 1705.00 лева.

По разноските, сторени от ответницата Т. и ищец по насрещните искове, същата доказва общ размер на сторените в първата инстанция разноски в общ размер на 970.00 лева за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за СПчЕ. С оглед уваженият насрещен евентуален иск на ищцата Т. на същата се следват съразмерно разноски за първоинстанционното производство в размер на 721.43 лева.

По разноските за въззивната инстанция, ищцата Т. претендира и доказва да е извършила разноски за държавна такса в размер на 145.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева или общо 845.00 лева. С оглед уваженият насрещен евентуален иск на ищцата Т. на същата се следват съразмерно разноски за въззивното производство в размер на 601.24 лева. На ответника се следват разноски за въззивното производство съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба на ищцата Т. в размер на 172.33 лева.

С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

 Така мотивиран, Софийски градски съд 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Решение № 52353 от 02.03.2017 г. на СРС, II ГО, 71 състав по гр.д. № 28 471 по описа на СРС за 2014 г., в частта, в която е отхвърлена предявената в условията на евентуалност от Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу СБАЛ „С.Л.“ ООД с ЕИК: ******с адрес и седалище на управление ***  насрещна осъдителна  искова претенция (насрещен евентуален иск) с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (физически и психически дискомфорт, стрес, неприятни изживявания, безпокойство за живота на новороденото й дете и др.), вследствие на неправомерните действия на администрацията, ръководството и персонала на СБАЛ „С.Л.“ ООД, изразяващи се в неправомерно задържане на новороденото й дете до заплащане на претендирана сума, както и в частта на разноските, сторени в първоинстанционното и заповедното производство, които Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** е осъдена да заплати на СБАЛ „С.Л.“ ООД с ЕИК: ******с адрес и седалище на управление ***  за разликата над сумата от 1218.00 лева до крайният им присъден размер от 1705.00 лева, ВМЕТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА по предявената в условията на евентуалност насрещна осъдителна  искова претенция (насрещен евентуален иск) с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД СБАЛ „С.Л.“ ООД с ЕИК: ******с адрес и седалище на управление *** да заплати на Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** неимуществени вреди (психически дискомфорт, стрес, неприятни изживявания, безпокойство за живота на новороденото й дете и др.), вследствие на неправомерните действия на служители на СБАЛ „С.Л.“ ООД, изразяващи се в неправомерно задържане на новороденото й дете до заплащане на претендирана сума, ведно със законната лихва от датата на насрещната евентуална искова претенция – 03.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата. 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52353 от 02.03.2017 г. на СРС, II ГО, 71 състав по гр.д. № 28 471 по описа на СРС за 2014 г., в частта, в която е признато за установено по предявените искови претенции с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** дължи на СБАЛ „С.Л.“ ООД с ЕИК: ******с адрес и седалище на управление *** сумата от 1094.00 лева, представляваща неиздължена част от възнаграждение за предоставени медицински услуги по проформа фактура № 019/23.01.2014 г., ведно със законната лихва от 06.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12.79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 24.01.2014 г. до 06.03.2014 г., за които вземания е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. 11914/2014 г. на СРС, 71 състав.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52353 от 02.03.2017 г. на СРС, II ГО, 71 състав по гр.д. № 28 471 по описа на СРС за 2014 г., в частта, в която е отхвърлена предявената от Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу СБАЛ „С.Л.“ ООД с ЕИК: ******с адрес и седалище на управление *** насрещна осъдителна искова претенция (насрещен главен иск) с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД за сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие неизпълнение на договорните задължения на СБАЛ „С.Л.“ ООД, изразяващи се във физически и психически дискомфорт, стрес, неприятни изживявания, безпокойство за живота на новороденото й дете и др.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52353 от 02.03.2017 г. на СРС, II ГО, 71 състав по гр.д. № 28 471 по описа на СРС за 2014 г., в частта, в която е отхвърлена предявената от Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу СБАЛ „С.Л.“ ООД с ЕИК: ******с адрес и седалище на управление *** в условията на евентуалност насрещна осъдителна искова претенция с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД за осъждането на СБАЛ „С.Л.“ ООД с ЕИК: ******с адрес и седалище на управление *** да заплати на Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** за разликата над сумата от 2000.00 лева до крайният размер на претенцията от 3000.00 лева, представляваща представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (физически и психически дискомфорт, стрес, неприятни изживявания, безпокойство за живота на новороденото й дете и др.), вследствие на неправомерните действия на администрацията, ръководството и персонала на СБАЛ „С.Л.“ ООД.

 

ОСЪЖДА СБАЛ „С.Л.“ ООД с ЕИК: ******с адрес и седалище на управление *** да заплати на Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 721.43 лева, представляваща дължимите в първоинстанционното производство разноски, съразмерно на уважената част на исковата претенция.

 

ОСЪЖДА СБАЛ „С.Л.“ ООД с ЕИК: ******с адрес и седалище на управление *** да заплати на Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.273 от ГПК сумата от 601.24 лева, представляваща дължимите във въззивното производство разноски, съразмерно на уважената част на въззивната жалба.

 

ОСЪЖДА Р.В.Т. с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на СБАЛ „С.Л.“ ООД с ЕИК: ******с адрес и седалище на управление *** на основание чл.78, ал.3 вр. чл.273 от ГПК сумата от 172.33 лева, представляваща дължимите във въззивното производство разноски, съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                           

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                          2.