№ 4164
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100502788 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 347/08.01.2025 г., постановено по гр.д. № 50146/2024 г. на
СРС, ГО, 157 състав, е признато за установено по предявения от ищеца УП
Лигал Тех Л.Л.С, дружество, учредено по законодателството на Косово,
вписано под № *********, с адрес Прищина 10000, ул. Игбале 10, Косово,
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 82 ЗЗД
вр. чл. 7, § 1, б. „а” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 година, вр. чл. 99 ЗЗД, срещу ответника „ГП
Авиейшън“ ЕООД, ЕИК *********, че ответникът „ГП Авиейшън“ ЕООД,
ЕИК *********, дължи на ищеца УП Лигал Тех Л.Л.С, дружество, учредено
по законодателството на Косово, вписано под № *********, с адрес: Прищина
10000, ул. Игбале 10, Косово, сумата от 250 евро – обезщетение за закъснение
на полет IV192 от Прищина до Любляна, предвиден за изпълнение по
разписание на 25.09.2023 г. от 11:00 часа, дължимо съгласно чл. 7, параграф 1,
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.05.2024 г.
по ч.гр.д. № 23153/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „ГП Авиейшън“ ЕООД, в което се
1
твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че всички полети на летищата се
регулират от ръководство въздушно движение и когато има закъснение от
предходен полет се нарушава целият летателен график. Поддържа се, че
нарушаването на летателния график е извън контрола на авиационния
оператор и той не може да влияе на разрешенията за излитане на самолетите
от РВД. Поддържа се, че причина за отлагането на полет IV192 за 25.09.2023 г.
с направление летище Прищина, Косово до летище Любляна, Словения, с
планиран час за излитане 11:30 ч е друг полет – IV120 от 25.09.2023 г. от
Прищина за Дюселдорф, по време на който един от пасажерите е получил
сърдечен удар и се е наложило извънредно кацане в Загреб. Твърди се, че по
този начин се е нарушил целият летателен график, тъй като и двата полета е
следвало да се изпълнят от един и същи самолет - рег. № LZ-BVT Boeing 737.
Навежда се, че след принудителното кацане в Загреб самолетът е било
невъзможно да бъде подготвен отново за планираните полети по графика, а
операторът не е разполагал с друг самолет, който да изпълни процесния полет
№ IV192/25.09.2023 г. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като
бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Въззиваемият УП Лигал Тех Л.Л.С, дружество, учредено по
законодателството на Косово, вписано под № *********, с адрес Прищина
10000, ул. Игбале 10, Косово, оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
2
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от УП Лигал Тех Л.Л.С срещу „ГП Авиейшън“ ЕООД, иск за
установяване съществуването на вземане в размер от 250 евро – обезщетение
за закъснение на полет IV192 от Прищина до Любляна, предвиден за
изпълнение по разписание на 25.09.2023 г. от 11:00 часа, дължимо съгласно чл.
7, параграф 1, от Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004
г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за
пътник К.Н., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 27.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23153/2024 г. по описа на СРС, 157 с-
в.
Ответникът с отговора на исковата молба не е оспорил, че К.Н. е бил
част от пасажерите на полет IV192 за 25.09.2023 г. с направление летище
Прищина, Косово до летище Любляна, Словения, с планиран час за излитане
11:30 ч., но сочи, че същият е бил отложен поради непредвидени
обстоятелства за 26.09.2023 г. Твърди, че причина за отлагането на полета е
друг полет – IV120 от 25.09.2023 г. от Прищина за Дюселдорф, по време на
който един от пасажерите е получил сърдечен удар и се е наложило
извънредно кацане в Загреб, като и двата полета е следвало да бъдат
извършени с един и същи самолет.
По доводите на въззивника за наличие на извънредни обстоятелства,
настоящият въззивен състав намира следното: съгласно чл. 5, § 3 от Регламент
(ЕО) № 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща
обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната или закъснението са
причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С оглед на това
отговорността на превозвача е изключена при възникване на извънредни
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач, при наличие на посочените условия. Доколкото нормата на чл. 5, §
3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 дерогира установения принцип, че пътниците
имат право на обезщетение при закъснение на полет, същата следва да се
тълкува стриктно. В съображение 14 от Преамбюла на посочения регламента
се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които
не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние
върху дейността на въздушния превозвач. В съображение 15 от Преамбюла на
Регламент (ЕО) № 261/2004 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята,
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния
трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо
3
закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или
повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени
полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу
Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи
такива събития (изброените в Регламента), не са непременно причина за
освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
"в" от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха
могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на чл. 5, § 3, само ако
се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход. Следователно именно в
тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на "извънредни
обстоятелства", станали причина за закъснението на процесния полет - чл.
154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се
касае до правоизключващо отговорността обстоятелство. По делото не са
събрани никакви доказателства да е имало смъртен случай на борда по време
на полет – IV120 от 25.09.2023 г. от Прищина за Дюселдорф, изпълнявам с
въздухоплавателно средство рег. № LZ-BVT Boeing 737, налагащо аварийно
кацане в Загреб. Също така липсват доказателства процесният полет IV192 за
25.09.2023 г. да е бил планиран да се изпълнява от същия самолет рег. № LZ-
BVT Boeing 737.
По изложените съображения недоказани остават фактическите твърдения
на ответника за наличие на извънредни обстоятелства, довели до отлагане
процесния полет, поради което и не е налице основание за освобождаване от
отговорност съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 347/08.01.2025 г., постановено по гр.д. №
4
50146/2024 г. на СРС, ГО, 157 състав.
ОСЪЖДА „ГП Авиейшън“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл.78,ал.1 ГПК на УП Лигал Тех Л.Л.С, дружество, учредено по
законодателството на Косово, вписано под № *********, с адрес Прищина
10000, ул. Игбале 10, Косово, разноски за въззивното производство в размер от
400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5