РЕШЕНИЕ
№ 520
гр.Б., 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Д.а
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20241200100280 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Ищци в процеса са Е. С. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., бул. "Св.Д.С.,
лично и действащ като ЕТ "Е.М.-Х.", ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Б., бул. "Св.Д.С., физическо лице-търговец Е. С. М., и
съпругата му М. Л. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., бул. "Св.Д.С..
Претенциите са насочени срещу О.Б., БУЛСТАТ ***, гр.Б., пл. "Г.И.",
представлявана от кмета М.П.Б..
Ищците твърдят, че са собственици на недвижимите имоти, находящи се в
гр.Б., с административен адрес гр.Б., ул. "Д.Г.", и заснети в кадастралната
карта и кадастралните регистри като сграда с идентификатор 04279.612.222.1,
сграда с идентификатор 04279.612.222.2, сграда с идентификатор
04279.612.222.3 и сграда с идентификатор 04279.612.222.4. С разрешение за
строеж № 16-2/1991 г. на Общински народен съвет Благоевград, на С.К. М.
било разрешено, в съответствие с одобрените /съгласувани/ проекти на
10.12.1990 г. от арх. К.Х., да извърши предвидените в проекта строителни
работи по дадена линия и ниво от службата при ОНС за обект „Сервиз за
строителни услуги по плана на ЦГЧ“. Местоположението на разрешения
1
строеж и връзката му с предвижданията на градоустройствената основа от
гледище на застрояване, били отразени на скица № 100 /ситуация М 1:500/,
издадена на 22.09.1990 г. и съгласувана с всички заинтересовани институции.
С решение № 395 от 15.05.1990 г., постановено по гр. дело по описа на
Окръжен съд Благоевград за 1990 г., била регистрирана Колективна фирма на
С.К. М., Е. С. М. и Кристиян С. М.. С разрешение за строеж № 16-2 от
15.01.1991 г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет
Благоевград, било разрешено на С.К. М., регистрирал колективна фирма, да
изпълни строителството съгласно книжата. С решение № 6742 от 24.12.1991 г.,
постановено по гр. д. № 322 по описа на Благоевградския окръжен съд, било
вписано прекратяване на СД „М. и сие“ по общо съгласие на съдружниците. С
решение от 1991 г. бил регистриран ЕТ "Е.М.-Х.". Въз основа на строителното
разрешение, в периода 1991-1995 г. процесните сгради били изградени като
производствено-търговски комплекс, на административен адрес гр.Б., ул.
"Д.Г.". С разрешение № 19 от 1993 г., на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № 8
за държавно приемане и разрешаване на ползването на строежите в Република
България и чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, било разрешено да бъде въведен в
експлоатация обект с дейности по ел. табла, тръбна мебел, студена обработка
на метали и механична работилница. С разрешение № 1 от 1994 г., на
основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № 8 за държавно приемане и разрешаване на
ползването на строежите в Република България и чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, се
разрешило да бъде въведен в експлоатация обект "М.", с предмет на дейност
„Продажба на промишлени стоки - ел. материали“. През 1995 г. било
извършено заснемане на изградения обект - производствено-търговски
комплекс на адрес гр.Б., ул. "Д.Г.", с възложител ЕТ "Х.-М.и.". Заснемането
било одобрено от Комисията по ТСУ и Главния архитект при О.Б..
Строителството било изпълнено в съответствие с издаденото разрешение за
строеж № 16-2/1991 г. на Общински народен съвет Благоевград и одобрените
проекти, от ЕТ "Е.М.-Х." и ЕТ "С.М.-Х.", а финансирането било от ЕТ "Е.М.-
Х.". По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Б.,
разрешеният обект бил заснет/отразен като 4 сгради с идентификатори
04279.612.222.1, 04279.612.222.2, 04279.612.222.3 и 04279.612.222.4. Това
обстоятелство било посочено и в издадена от кмета на О.Б. заповед в
образувано пред същия административно производство по чл. 225а от ЗУТ.
Със заповед № 2714 от 16.12.2021 г. на кмета на О.Б., било наредено, в
2
тридесетдневен срок от влизането й в сила, да бъде премахнат „Сервиз за
битови услуги“, изграден в имот с идентификатор 04279.612.222 по
кадастралната карта на гр.Б.. В обстоятелствената част на тази заповед било
прието от фактическа страна, че С.К. М. е имал издадено разрешение за
строеж № 16-2/15.01.1991 г., издадено от ОНС Благоевград, и решение № 16
от 15.01.1991 г. на зам. председател на ОНС. Прието било още, че е бил
изпълнен масивен търговски обект без одобрени инвестиционни проекти,
който строеж по документи представлявал „Сервиз за битови услуги“, а по
кадастрална карта бил отразен с 4 идентификатора, както следва: сграда с
идентификатор 04279.612.222.1, с предназначение „Сграда за търговия“,
застроена площ по кадастър 78,61 кв. м., като югоизточната фасада на сградата
е изградена върху подпорната стена на река Б.Б; сграда с идентификатор
04279.612.222.2, с предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по
кадастър 44,60 кв. м., като югоизточната й фасада е изградена върху
подпорната стена на река Б.Б; сграда с идентификатор 04279.612.222.3, с
предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по кадастър 40,39 кв. м.,
като югоизточната фасада на сградата също е изградена върху подпорната
стена на река Б.Б; и сграда с идентификатор 04279.612.222.4, с
предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по кадастър 43,23 кв. м.,
като и нейната югоизточна фасада е изградена върху подпорната стена на река
Б.Б. Така издадената заповед за премахване на „незаконен строеж“ била
оспорена с жалба пред Административен съд Благоевград. С решение № 4133
от 19.04.2023 г., постановено по адм. д. № 1658/2023 г. на Върховен
административен съд, било отменено решение № 2173 от 19.12.2022 г.,
постановено по адм. д. № 77/2022 г. на Административен съд Благоевград, и
била постановена отмяна на заповед № 2714 от 16.12.2021 г. на кмета на О.Б..
Строежът не бил незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, когато
съответствал на влезли в сила инвестиционен проект и строително
разрешение. Изискване за законосъобразност на всеки от тези два
самостоятелни административни акта било съответствието им с подробния
устройствен план /чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ/, затова с
влизането им в сила то се считало за установено, и то окончателно.
Окончателността произтичала от регламентираната в чл. 156, изр. 2 от ЗУТ
стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключвала
възможността за отмяната им чрез извънредните способи, а следователно и
3
инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество би
представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им
поради противоречие с плана. Отмяна на одобрени проекти и строителни
разрешения за построени и използващи се строежи, съгласно чл. 154а от ЗТСУ
/отм./, не се допускала. С разрешение за строеж № 16-2/1991 г. на Общински
народен съвет Благоевград, на С.К. М. било разрешено, в съответствие с
одобрените /съгласувани/ проекти на 10.12.1990 г. от арх. К.Х., да извърши
предвидените в проекта строителни работи по дадена линия и ниво от
службата при ОНС, за обект „Сервиз за битови услуги по плана на ЦГЧ“.
Очевидно било, че се касае до разрешение за извършване на строително-
монтажни дейности. Изпълнението на строително-монтажните работи
/строителството/ на сервиза за битови услуги било надлежно разрешено при
действието на ЗТСУ и въз основа на одобрени/съгласувани проекти и дадени
линия и ниво. Като такъв, обектът не бил незаконен. В казуса следвало да бъде
приет за приложим принципът, че естеството и правните последици на
актовете се определят в зависимост от тяхното съдържание, а не от
наименованието им. Неправилно било прието от О.Б., че се касае за
разрешение за временен търговски обект по чл. 197 от ЗТСУ /отм./. Дори и в
книжата да била посочена тази правна норма, то, видно от съдържанието на
цитираното разрешение № 16-2, волята на административния орган /при
тяхното издаване/ била не за поставяне на обект, а за разрешаване на
изпълнение на строително-монтажни работи за сервиз за строителни услуги.
Наличието на издадени строителни книжа, въпреки посочената разпоредба,
обуславяло извод, че е разрешен строеж от вида на тези по чл. 315 от ППЗТСУ
/отм./. Считано от изграждането им, процесните обекти винаги били ползвани
от Е. С. М., лично и за осъществяване на неговата търговска дейност, като ЕТ
"Е.М.-Х.", в сферата на услугите, производството на стоки за потребление и
покупко-продажбата на стоки. Обектите били използвани като търговски
такива - според тяхното предназначение. Посредством същите обекти била
развивана търговската дейност на ЕТ "Е.М.-Х.". Никой не оспорвал правата на
собственост на Е. С. М., лично и като ЕТ "Е.М.-Х.". За всички собственици и
ползватели на съседни обекти, изградени в поредицата на ул. "Д.Г.", именно
ищците били собственици на същите. Спрямо процесните обекти именно
ищецът упражнявал всички фактически и правни действия, включени в
правомощията на собственика на една вещ. Многократно Общинският съвет и
4
общинската администрация при О.Б. били сезирани от ищеца, както и от
останалите собственици на търговски обекти на ул. "Д.Г.", с искане за
започване и приключване на административни производства по уреждане на
статута на процесните сгради, по изменение на застроителния план, по
облагородяване на терена около същите и др. Обектът бил изпълнен и
реализиран през 1991-1995 г., в съответствие с одобрените строителни проекти
и разрешение за строеж от Общински народен съвет Благоевград. Той, със
съгласието на общината, бил построен в общински поземлен имот. Отмяна на
одобрени проекти и строителни разрешения за построени и използващи се
строежи, съгласно чл. 154а от ЗТСУ /отм./, не се допускала. На тази база, в
периода 20.08.1996 г. - 29.08.1996 г., били сключени четири договора за наем
на общински недвижим имот-закрита площ с О.Б.. Продължаването на срока
на договорите с наематели на общинска собственост след 2002 г., на база
решение № 116 по протокол № 7 от 29.05.2002 г. на Общински съвет
Благоевград, било спряно като незаконосъобразно с влязло в сила решение №
606 от 16.12.2002 г. на БлОС, във връзка с решение № 7452 от 15.07.2003 г. на
ВАС, поради противоречие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от ЗОС, както и с
чл. 13 от Наредбата на Общински съвет Благоевград. През 1993 г. О.Б.
изготвила и одобрила проект по благоустрояване и озеленяване. В този проект
обектът бил отразен под № 1 и 2 в чертежа по благоустрояване и озеленяване.
Немалка част от проекта била изпълнена от ЕТ "Е.М.-Х." заедно с още няколко
фирми, собственици на съседни обекти, също отразени в проекта, което било
съдебен факт. През 1998 г. от Сдружение "Б." в което били включени фирмите
на 12 ЕТ, сред които и ЕТ "Е.М.-Х.", мотивирали необходимостта за развитие
на бизнеса и изграждане на базата и магазинната мрежа, и поискали районът
на търговските обекти да бъде обособен в градоустройствения план като зона
по чл. 36, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ и да намери своето градоустройствено
решение като търговски комплекс. На 04.03.1999 г. до ЕТ "Е.М.-Х." било
изпратено писмо с peг. индекс П-03-527 на заместник-кмета и на главния
архитект на О.Б., с което адресатът му бил уведомен, че с протокол № 9,
решение № 17 от 11.12.1999 г., архитектурно-градоустройствената комисия
при О.Б. е изразила становище, че може да се проучи възможността за
създаване на градоустройствена основа с цел узаконяване на ВТО в кв. 216
/парк "С.", по ул. "Д.Г."/ по плана на гр.Б., само за обекти по реда на чл. 120,
ал. 4 от ППЗТСУ /отм./ и изпълнени по одобрена проектна документация. С
5
решение № 178 по протокол № 10 от заседание на Общински съвет
Благоевград, проведено на 02.09.1999 г., ОбС дал съгласие за обекти,
изградени по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, да бъде отстъпено право
на строеж на собственика на сградата, като за целта той защити това си право,
ако отговарят на следните допълнителни условия: имат застроителен режим
по одобрения ЗРП на квартала; имат одобрени проекти и строително
разрешение; обектите са изпълнени съгласно одобрените проекти; и земята,
върху която са изградени, е безспорна общинска собственост. На 02.04.2001 г.
от страна на ищеца било подадено ново напомнително писмо-искане до
Общински съвет Благоевград и до кмета на О.Б. относно искания по § 16 и 17
от измененията на устройствения закон, касаещи статута на обектите, сред
които и процесните. Администрацията била сезирана с идентични искания и
през 2004, 2008 и 2009 г., както и в периода след това. През посоченото време
именно ищецът ***. На *** г. в гр.Б. бил сключен граждански брак между Е.
С. М. и ищцата М. Л. Ч., приела неговото фамилно име след брака. Тъй като
владението било упражнявано от ищеца за осъществяване на търговската му
дейност като ЕТ "Е.М.-Х.", и доколкото същият се позовавал на давностно
владение, то активно легитимирана да предяви настоящите искове била и М.
Л. М., съпруга на ЕТ. Действително, вещите и правата върху вещи, както и
паричните влогове, придобити от съпруга-ЕТ в резултат на търговската му
дейност, принадлежали само на него. За да се приемело, че вещното право на
собственост върху сградите е придобито еднолично само от съпруга-търговец,
било необходимо основанието на това придобиване да е възмездна сделка.
При придобиване на възмездно основание презумпцията за съвместен принос
на съпрузите не била приложима и придобитото във връзка с търговската
дейност ставало собственост на съпруга-ЕТ. В казуса обаче процесните сгради
били придобити на основание давностно владение. При посоченото,
доколкото давностното владение, макар и упражнявано от ищеца за
осъществяване на търговската му дейност като ЕТ "Е.М.-Х.", било по време на
брака му с ищцата, то правото на собственост възникнало и в нейния
патримониум. Ищците били собственици на процесните сгради с
идентификатори 04279.612.222.1, 04279.612.222.2, 04279.612.222.3 и
04279.612.222.4, на основание придобивно давностно владение, упражнявано
в периода след 1993 г. По своята правна същност, придобивната давност
съставлявала упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
6
продължило в определен от закона срок, след изтичането на който върху вещта
се придобивало правото на собственост или друго вещно право.
Следователно, за да бъдело налице обективното проявление и съответните
правни последици на този правен институт, трябвало да е осъществен
следният фактически състав: упражняване на фактическа власт върху вещта от
страна на лицето, позоваващо се на придобивната давност, намерение за
своене на вещта и негово манифестиране, както и изтичане на определен срок.
Единствени владелци на процесните сгради били ищците. Същите владяли
имотите явно и по начин, позволяващ на всяко трето лице, в това число и на
ответника, да узнае, че именно те се считат за техни собственици и за
единствени титуляри на правото на собственост. Владението било спокойно и
необезпокоявано, като ищците извършвали и извършват редица правни и
фактически действия, които се включвали в правомощията на собственика на
една недвижима вещ и осъществявали в пълен обем правото на владеене,
ползване и разпореждане с имотите. Владението, което ищците упражнявали
върху имотите, никога не било смущавано и прекъсвано. От страна на ищците
били извършвани действия, осъществяващи правомощията на собственици на
имотите с намерение за своене на същите, при което бил налице и
субективният елемент от състава на придобивната давност. Изтекъл бил
изискуемият от закона срок, при което ищците придобили правото на
собственост върху процесните по делото имоти. Ответникът оспорвал правото
на собственост на ищците, при което за същите бил налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове. През 2023 г. от страна на
ЕТ "Е.М.-Х." до кмета на О.Б. били подадени 4 заявления за заверяване на
молби-декларации за снабдяване с нотариални актове по обстоятелствена
проверка за процесните по делото сгради. В срока за произнасяне, такова от
страна на компетентния орган не последвало, при което бил формиран
мълчалив отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1,
т. 2, б. „в“ от ДР на ЗАдм. Формираните мълчаливи откази били оспорени
своевременно пред Административен съд Благоевград с подаване на
съответните жалби. Образувани били 4 административни дела. По същите
били постановени решения, но не всички от тях били влезли в сила. В хода на
съдебните производства административната услуга била извършена, но при
заверката на молбите-декларации изрично било отразено, че сградите са
изградени в имот, който е публична общинска собственост, и поради това
7
правото на собственост върху тях не може да бъде придобито по давност. Това
отразяване било пречка правото на собственост на ищците да бъде
удостоверено от нотариус. С посоченото ответникът оспорвал правото на
собственост на ищците по отношение на процесните сгради. Още по-
категорично такова оспорване било обективирано в писмено изявление на
общината, чрез кмета, в писмо изх. № 69-00-651 от 19.05.2023 г., в което били
изложени твърдения, че О.Б. е безспорен собственик на поземлени имоти с
идентификатори 04279.612.221 и 04279.612.222 по КККР на гр.Б.. В писмото
се посочвало изрично и че когато няма надлежно учредено право на строеж
върху общински имот за конкретно изградена в същия постройка, то лицето не
може да придобие на основание давностно владение собствеността върху
постройката. Изрично било заявено, че адресатите на писмото, сред които и
ищецът, не притежават право на собственост в имотите, не са носители на
надлежно учредено право на строеж и не са заинтересовани лица. По
изложените съображения се претендира да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на следните недвижими имоти, а именно: 1 - сграда с
идентификатор 04279.612.222.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Б., одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата гр.Б., ул. "Д.Г.", със
застроена площ на сградата от 79 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
сграда за търговия, 2 - сграда с идентификатор 04279.612.222.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., одобрени със заповед
№ РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
сградата гр.Б., ул. "Д.Г.", със застроена площ на сградата от 45 кв. м., брой
етажи 1, с предназначение сграда за търговия, 3 - сграда с идентификатор
04279.612.222.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.,
одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния директор
на АК, с адрес на сградата гр.Б., ул. "Д.Г. №, със застроена площ на сградата от
40 кв. м., брой етажи 1, с предназначение сграда за търговия, и 4 - сграда с
идентификатор 04279.612.222.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Б., одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата гр.Б., ул. "Д.Г.", със
застроена площ на сградата от 43 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
сграда за търговия, които сгради са разположени в поземлен имот с
8
идентификатор 04279.612.222, който поземлен имот е с площ от 1652 кв. м. и е
при съседи поземлени имоти с идентификатори 04279.614.1, 04279.612.220 и
04279.612.210, на основание придобивно давностно владение, както и да се
присъдят направените от ищците разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените искове и твърди, че те са неоснователни.
Спорните сгради били изградени в поземлен имот с идентификатор
04279.612.222, който бил публична общинска собственост съгласно АОС №
10509 от 25.10.2021 г., без отстъпено или учредено право на строеж, т. е.
касаело се за сгради, изградени без строителни книжа в поземлен имот-
публична общинска собственост. Публичният характер на поземления имот се
установявал от целите, за които е отреден - озеленяване. Последното се
потвърждавало от графичната част на КЗРП на ЦГЧ, одобрен със заповед №
2199 от 15.04.1976 г. на първия заместник-министър на строежите и
архитектурата. Процесният имот попадал в кв. 51 и за него бил отреден УПИ I,
с предназначение „за озеленяване“. Същият статут на имота бил запазен и към
настоящия момент. ЗРП за територията, в която попадал имотът, бил одобрен
със заповед № 323 от 05.09.1994 г., като имотът отново бил с предназначение
„за озеленяване“. На ищците било издадено разрешение за строеж за
изграждане на временен търговски обект. Въпросното разрешение било за
обект по чл. 197 от ЗТСУ /отм./, която разпоредба предвиждала възможност за
разполагане на съоръжения, които не са строежи по смисъла на чл. 315 от
ППЗТСУ /отм./ и за които не се изискват строителни книжа. Тези разрешения
давали само временен статут на изградените от ищците търговски обекти.
Юридическият статут на сградата, като временен строеж без траен
градоустройствен статут, изключвал възможността собственикът й да
притежава право на строеж или да придобие такова въз основа на давностно
владение. По отношение на законно изградените в държавни или общински
терени временни строежи бил създаден особеният режим по § 50а от ПЗР на
ЗТСУ /отм./, като била дадена възможност в установените срокове
ползвателите на такива сгради да поискат установяване на постоянен
градоустройствен статут, след което да придобият правото на строеж или
правото на собственост върху терена. С приемането на ЗУТ, § 17 от неговите
ПР, отново била предвидена възможност в шестмесечен срок, т. е. до
02.07.2001 г., временните строежи да придобият траен устройствен статут,
след което на собственика им да се учреди право на строеж при условията и по
9
реда на ЗДС и ЗОС, или същите да се запазят до реализиране на строежите,
предвидени с действащ подробен устройствен план, когато се премахват без да
се заплащат. Нормативната уредба е създала изключение от правилото, че
когато сградата и земята принадлежат на различни лица, това е възможно само
при наличие на право на строеж. Собствеността на временен строеж, който не
е придобил траен градоустройствен статут, дава възможност за ползването му
до настъпване на предпоставките за премахването му, като собственикът на
терена запазва правото на строеж, а собственикът на построеното има правото
да го държи и да защитава своето право по предвидения в ЗС ред. Нормативно
предвиденото условие, до настъпването на което било допустимо
съществуването на временен строеж - възникване на инвестиционна
инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен
план, изключвало само възможността правото на строеж да бъде придобито
въз основа на давност чрез осъществявано владение на временния строеж.
При имоти, които са публична общинска собственост, обременяване с
ограничени вещни права можело да бъде допуснато само по изключение, в
случаите, предвидени със закон. Недвижимият имот, върху който били
разположени процесните постройки, съставлявал публична общинска
собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОС. Доколкото статутът на
имота бил публичен, то и ограниченото вещно право се подчинявало на
режима на публичната собственост. Собствеността върху сградата се
предопределяла от правото на строеж върху земята. Безспорен бил фактът, че
последното липсва. Правото на собственост върху сградата и правото на
строеж върху земята били две неделимо свързани права, като и двете се
подчинявали на режима на публична собственост, защото в противен случай
щяло да се стигне до несъвместимост на двете неделимо свързани права.
Правилата относно публичните вещни права били установени в обществен
интерес и имали императивен характер. Изграждането на сградите по
одобрени проекти и отразяването им в съответните планове и кадастрални
карти не давало основание да се приеме, че същите нямат характер на
„временна постройка“. През 2021 г. за имота, в който били изградени
незаконните сгради, бил съставен акт за публична общинска собственост и
като основание за придобиване били записани чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 и
чл. 59, ал. 2 от ЗОС. Публичният характер на поземления имот се
предопределял от разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС вр. чл. 61, ал. 2 и 4 и
10
чл. 62 от ЗУТ. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, публична
общинска собственост били имотите, определени със закон. Текстът на чл. 61,
ал. 2 от ЗУТ сочел, че основа на зелената система са озеленените площи за
широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от национално или общинско значение - паркове,
градини и улично озеленяване. Нормата на чл. 61, ал. 4 от ЗУТ указвала, че
озеленените площи, собственост на общините, са публична собственост.
Отделно от това, в чл. 62, ал. 2 от ЗУТ законодателят разпоредил, че
озеленените площи, които представляват публична собственост, не могат да
бъдат продавани, преотстъпвани и обременявани с вещни тежести, както и да
бъдат използвани за други цели. Подобна забрана се съдържала и в чл. 7, ал. 1
и 2 от ЗОС, по отношение на имотите-публична общинска собственост,
какъвто безспорно бил и процесният. Публичната общинска собственост
имала предназначение да задоволява обществени потребности, затова тя била
предмет на специална правна уредба, която имала за цел да установи правила
за засилената й защита. Обектите на публичната общинска собственост били
определени със закон. Законът забранявал отчуждаването и прехвърлянето на
публичната общинска собственост на трети лица, както и придобиването й по
давност. Само по изключение, когато това било предвидено в закон,
публичната общинска собственост можела да бъде обременявана с вещни
тежести. Имотите- публична общинска собственост били изключени от
гражданския оборот и не можели да бъдат предмет на прехвърлителна сделка
и давност, затова не можело да се придобие по давност и изграденото в такива
имоти. Изключването на вещта от гражданския оборот не включвало в себе си
само и единствено забрана за носителя на правото на собственост да извършва
разпореждания с тази вещ, но преди всичко установявало ограничение по
отношение на субектите, които могат да притежават такава вещ. Забраната
касаела преди всичко възможността всеки правен субект да притежава тази
вещ, като посредством императивната правна норма се определяло кой може
да бъде носител на правото на собственост, изключвайки възможността вещта
да бъде придобита и притежавана от друг правен субект. Да се признаело, че
ищците са собственици на незаконно изградените в имот-публична общинска
собственост сгради, означавало възникване на едно ново правомощие -
правомощието за ползване на земята дотолкова, доколкото това е необходимо
за използването на сградата. По този начин се ограничавало правото на
11
собственост върху прилежащия терен. Налице било противоречие с
императивния характер на уредбата на публичната собственост и особената й
закрила. Възразява се срещу твърдението, че ищците са упражнявали
фактическата власт спокойно, необезпокоявано и с намерение за своене. По
силата на договор за наем № 30101 от 29.08.1996 г., сключен между О.Б. и ЕТ
"Е.М.-Х.", на последния била предоставена част от общински терен-публична
общинска собственост, отреден за озеленяване, намиращ се в гр.Б., ул. "Д.Г.", с
идентификатор 04279.612.222, за монтиране на временен преместваем
търговски обект срещу заплащане на съответната наемна цена. В полза на
ищците нямало учредено и отстъпено право на строеж и сградите, които те
изградили, били с временен характер. Тъй като първоначално монтираните
преместваеми обекти били изградени впоследствие от наемателите като
постройки/сгради, без да имат съответните строителни книжа и без да им е
учредено право на строеж върху общински имот, договорите за наем били
подновявани служебно в деловодната система на О.Б. след взети решения на
комисията за преместваеми обекти, за рекламните, информационни и
декоративно-монументални елементи и за рекламна дейност на О.Б., поради
невъзможността общинските имоти да бъдат отдадени под наем след
процедура на търг съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС, до изясняване на
градоустройствения им статут, с цел заплащане на наемна цена за ползване на
общинските терени до тяхното премахване по реда на ЗУТ. Ищците ползвали
имота-публична общинска собственост на валидно правно основание,
заплащайки наемната цена. След изтичане на срока на договора за наем,
същият бил удължаван с допълнително споразумение, подписано между
страните, с което била актуализирана и наемната цена. За периода, в който
тези временни сгради били разположени в процесния имот, ищците заплащали
наем за ползването на същия. Към настоящия момент облигационното
правоотношение било прекратено, като на 11.10.2021 г. било връчено
предизвестие за прекратяване на наемните правоотношения на Е. С. М.. С
така връченото предизвестие наемателят бил уведомен, че с изтичането на 30-
дневен срок от получаването му, договорните правоотношения ще бъдат
прекратени. Предизвестието било обжалвано пред Административен съд
Благоевград, който се произнесъл и оставил без разглеждане подадените
жалби и прекратил производството по административните дела. Актът му
влязъл в сила. Съдът приел, че след изтичане на определения в предизвестието
12
срок, наемното правоотношение се счита за прекратено. Предвид
обстоятелството, че върху общински имоти-публична общинска собственост,
отредени за озеленяване по действащия застроителен и регулационен план,
били изградени масивни строежи, за които нямало отстъпено право на строеж,
т. е. касаело се за сгради, изградени без строителни книжа и без учредено
право на строеж по реда на ЗОС, същите били констатирани като незаконни и
били издадени заповеди за тяхното премахване. Със заповед № 2714 от
16.12.2021 г. на кмета на О.Б., въз основа на извършена проверка и съставени
констативни актове на 08.11.2021 г. от служители на общинска администрация
Благоевград, било наредено на ищеца да премахне строеж „Сервиз за битови
услуги“, изграден в имот с идентификатор 04279.612.222 по КККР на гр.Б.,
като изграден в нарушение на изискванията на ЗУТ - в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Издадената заповед
била обжалвана и въз основа на депозираната пред Административен съд
Благоевград жалба било образувано административно дело № 77 от 2022 г. С
решение от 19.12.2022 г., административният съд отхвърлил жалбата на Е. С.
М.. Първоинстанционното решение било обжалвано пред ВАС, който се
произнесъл с решение № 4133 от 19.04.2023 г., като отменил решението на
административния съд и заповедта на кмета на О.Б.. Върховните
административни съдии констатирали, че жалбоподателят е инициирал
започването на производство по § 17 от ПР на ЗУТ, по което липсвало
произнасяне от компетентния орган - Общински съвет Благоевград. Приело
се, че при постановяване на оспорената заповед административният орган не е
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, тъй като не е взел
предвид наличието на стартирало производство във връзка с поискано
изменение на действащия ПУП за придаване на траен градоустройствен статут
на обекта, а така също не е изследвал приложимостта на § 17 от ПР на ЗУТ.
След постановяване на крайния съдебен акт и в изпълнение на изложеното в
него, с решение № 307 по протокол № 9 от 30.06.2023 г., Общински съвет
Благоевград се произнесъл по направените искания за стартиране на
процедура за придобиване на траен статут на изградените от молителите
търговски обекти покрай река Бистрица, обективирани в молба от 2004 г., като
на основание § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, не приел да се допуснат процедури за
изменение на действащия подробен устройствен план, одобрен със заповед №
13
323 от 05.09.1994 г. на кмета на О.Б., за създаване на траен градоустройствен
статут на изграденото в имоти с идентификатори 04279.612.221 и
04279.612.222 по КККР на гр.Б., и двата с предназначение „за озеленяване“,
публична общинска собственост, в това число и на строежа, изграден от ЕТ
"Е.М.-Х.", представляван от Е. С. М., отразен по кадастралната карта на гр.Б.
като 4 самостоятелни сгради с идентификатори 04279.612.222.1,
04279.612.222.2, 04279.612.222.3 и 04279.612.222.4. С оглед на изложеното и
предвид обстоятелството, че към настоящия момент било налице произнасяне
от страна на Общински съвет Благоевград, предстояло компетентният
административен орган да открие нови административни производства за
констатиране и премахване на незаконните строежи, заснети в КККР на гр.Б. с
идентификатори 04279.612.222.1, 04279.612.222.2, 04279.612.222.3 и
04279.612.222.4. Това безспорно установявало факта, че в случая за ищците не
са налице признаците, съставляващи владението. Не се установявало, че
владението на сградите, предмет на разглеждане в настоящото производство, е
било необезпокоявано и спокойно. О.Б., от момента на установяване на
незаконните строежи, предприела действия по премахване на същите.
Изградените в поземлен имот с идентификатор 04279.612.222 по КККР на
гр.Б. незаконни сгради не можели да бъдат придобити по давност, тъй като
същите били изградени в имот-публична общинска собственост. Предявените
искове се явявали неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.
Претенциите, които намират правната си квалификация в разпоредбите на чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, са редовни и допустими. Те следва да
бъдат разгледани по същество.
Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Приеха се
експертни заключения.
Изясни се следната фактическа обстановка по казуса:
С разрешение за строеж № 16-2/1991 г. на Общински народен съвет
Благоевград, на С.К. М. е разрешено, в съответствие с одобрените
/съгласувани/ проекти на 10.12.1990 г. от арх. К.Х., да извърши предвидените в
проекта строителни работи по дадена линия и ниво от службата при ОНС за
обект „Сервиз за строителни услуги по плана на ЦГЧ“. Местоположението на
разрешения строеж и връзката му с предвижданията на градоустройствената
основа от гледище на застрояване, са отразени на скица № 100 /ситуация М
14
1:500/, издадена на 22.09.1990 г. и съгласувана с всички заинтересовани
институции. С решение № 395 от 15.05.1990 г., постановено по гр. дело по
описа на Окръжен съд Благоевград за 1990 г., е регистрирана Колективна
фирма на С.К. М., Е. С. М. и Кристиян С. М.. С разрешение за строеж № 16-2
от 15.01.1991 г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет
Благоевград, е разрешено на С.К. М., регистрирал колективна фирма, да
изпълни строителството съгласно книжата. С решение № 6742 от 24.12.1991 г.,
постановено по гр. д. № 322 по описа на Благоевградския окръжен съд, е
вписано прекратяване на СД „М. и сие“ по общо съгласие на съдружниците. С
решение от 1991 г. е регистриран ЕТ "Е.М.-Х.". Въз основа на строителното
разрешение, в периода 1991-1995 г. процесните сгради са изградени като
производствено-търговски комплекс, на административен адрес гр.Б., ул.
"Д.Г.". С разрешение № 19 от 1993 г., на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № 8
за държавно приемане и разрешаване на ползването на строежите в Република
България и чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, е разрешено да бъде въведен в експлоатация
обект с дейности по ел. табла, тръбна мебел, студена обработка на метали и
механична работилница. С разрешение № 1 от 1994 г., на основание чл. 4, ал. 2
от Наредба № 8 за държавно приемане и разрешаване на ползването на
строежите в Република България и чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, е разрешено да бъде
въведен в експлоатация обект "М.", с предмет на дейност „Продажба на
промишлени стоки - ел. материали“. През 1995 г. е извършено заснемане на
изградения обект - производствено-търговски комплекс на адрес гр.Б., ул.
"Д.Г.", с възложител ЕТ "Х.-М.и.". Заснемането е одобрено от Комисията по
ТСУ и Главния архитект при О.Б.. Строителството е изпълнено в съответствие
с издаденото разрешение за строеж № 16-2/1991 г. на Общински народен съвет
Благоевград и одобрените проекти, от ЕТ "Е.М.-Х." и ЕТ "С.М.-Х.", а
финансирането било от ЕТ "Е.М.-Х.". По действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.Б., разрешеният обект е заснет/отразен като 4
сгради с идентификатори 04279.612.222.1, 04279.612.222.2, 04279.612.222.3 и
04279.612.222.4. Това обстоятелство е посочено и в издадена от кмета на О.Б.
заповед в образувано пред същия административно производство по чл. 225а
от ЗУТ. Със заповед № 2714 от 16.12.2021 г. на кмета на О.Б., е наредено, в
тридесетдневен срок от влизането й в сила, да бъде премахнат „Сервиз за
битови услуги“, изграден в имот с идентификатор 04279.612.222 по
кадастралната карта на гр.Б.. В обстоятелствената част на тази заповед е
15
прието от фактическа страна, че С.К. М. е имал издадено разрешение за
строеж № 16-2/15.01.1991 г., издадено от ОНС Благоевград, и решение № 16
от 15.01.1991 г. на зам. председател на ОНС. Прието е още, че е изпълнен
масивен търговски обект без одобрени инвестиционни проекти, който строеж
по документи представлява „Сервиз за битови услуги“, а по кадастрална карта
е отразен с 4 идентификатора, както следва: сграда с идентификатор
04279.612.222.1, с предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по
кадастър 78,61 кв. м., като югоизточната фасада на сградата е изградена върху
подпорната стена на река Б.Б; сграда с идентификатор 04279.612.222.2, с
предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по кадастър 44,60 кв. м.,
като югоизточната й фасада е изградена върху подпорната стена на река Б.Б;
сграда с идентификатор 04279.612.222.3, с предназначение „Сграда за
търговия“, застроена площ по кадастър 40,39 кв. м., като югоизточната фасада
на сградата също е изградена върху подпорната стена на река Б.Б; и сграда с
идентификатор 04279.612.222.4, с предназначение „Сграда за търговия“,
застроена площ по кадастър 43,23 кв. м., като и нейната югоизточна фасада е
изградена върху подпорната стена на река Б.Б. Така издадената заповед за
премахване на „незаконен строеж“ е оспорена с жалба пред Административен
съд Благоевград. С решение № 4133 от 19.04.2023 г., постановено по адм. д. №
1658/2023 г. на Върховен административен съд, е отменено решение № 2173
от 19.12.2022 г., постановено по адм. д. № 77/2022 г. на Административен съд
Благоевград, и е постановена отмяна на заповед № 2714 от 16.12.2021 г. на
кмета на О.Б.. Многократно Общинският съвет и общинската администрация
при О.Б. са сезирани от ищеца, както и от останалите собственици на
търговски обекти на ул. "Д.Г.", с искане за започване и приключване на
административни производства по уреждане на статута на процесните сгради,
по изменение на застроителния план, по облагородяване на терена около
същите и др. На тази база, в периода 20.08.1996 г. - 29.08.1996 г., са сключени
четири договора за наем на общински недвижим имот-закрита площ с О.Б..
Продължаването на срока на договорите с наематели на общинска
собственост след 2002 г., на база решение № 116 по протокол № 7 от
29.05.2002 г. на Общински съвет Благоевград, е спряно като
незаконосъобразно с влязло в сила решение № 606 от 16.12.2002 г. на БлОС,
във връзка с решение № 7452 от 15.07.2003 г. на ВАС, поради противоречие с
разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от ЗОС, както и с чл. 13 от Наредбата на
16
Общински съвет Благоевград. През 1993 г. О.Б. е изготвила и одобрила проект
по благоустрояване и озеленяване. В този проект обектът е отразен под № 1 и
2 в чертежа по благоустрояване и озеленяване. През 1998 г. от Сдружение "Б."
в което са включени фирмите на 12 ЕТ, сред които и ЕТ "Е.М.-Х.", са
мотивирали необходимостта за развитие на бизнеса и изграждане на базата и
магазинната мрежа, и са поискали районът на търговските обекти да бъде
обособен в градоустройствения план като зона по чл. 36, ал. 3 от ППЗТСУ
/отм./ и да намери своето градоустройствено решение като търговски
комплекс. На 04.03.1999 г. до ЕТ "Е.М.-Х." е изпратено писмо с peг. индекс П-
03-527 на заместник-кмета и на главния архитект на О.Б., с което адресатът му
е уведомен, че с протокол № 9, решение № 17 от 11.12.1999 г., архитектурно-
градоустройствената комисия при О.Б. е изразила становище, че може да се
проучи възможността за създаване на градоустройствена основа с цел
узаконяване на ВТО в кв. 216 /парк "С.", по ул. "Д.Г."/ по плана на гр.Б., само
за обекти по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./ и изпълнени по одобрена
проектна документация. С решение № 178 по протокол № 10 от заседание на
Общински съвет Благоевград, проведено на 02.09.1999 г., ОбС е дал съгласие
за обекти, изградени по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, да бъде
отстъпено право на строеж на собственика на сградата, като за целта той
защити това си право, ако отговарят на следните допълнителни условия: имат
застроителен режим по одобрения ЗРП на квартала; имат одобрени проекти и
строително разрешение; обектите са изпълнени съгласно одобрените проекти;
и земята, върху която са изградени, е безспорна общинска собственост. На
02.04.2001 г. от страна на ищеца е подадено ново напомнително писмо-искане
до Общински съвет Благоевград и до кмета на О.Б. относно искания по § 16 и
17 от измененията на устройствения закон, касаещи статута на обектите, сред
които и процесните. Администрацията е била сезирана с идентични искания и
през 2004, 2008 и 2009 г., както и в периода след това. През 2023 г. от страна
на ЕТ "Е.М.-Х." до кмета на О.Б. са подадени 4 заявления за заверяване на
молби-декларации за снабдяване с нотариални актове по обстоятелствена
проверка за процесните по делото сгради. В срока за произнасяне, такова от
страна на компетентния орган не е последвало. Формираните мълчаливи
откази са оспорени своевременно пред Административен съд Благоевград с
подаване на съответните жалби. Образувани са 4 административни дела. По
същите са постановени решения, но не всички от тях са влезли в сила. В хода
17
на съдебните производства административната услуга е била извършена, но
при заверката на молбите-декларации изрично е отразено, че сградите са
изградени в имот, който е публична общинска собственост, и поради това
правото на собственост върху тях не може да бъде придобито по давност. В
писмо изх. № 69-00-651 от 19.05.2023 г. са изложени твърдения, че О.Б. е
безспорен собственик на поземлени имоти с идентификатори 04279.612.221 и
04279.612.222 по КККР на гр.Б., че когато няма надлежно учредено право на
строеж върху общински имот за конкретно изградена в същия постройка, то
лицето не може да придобие на основание давностно владение собствеността
върху постройката, и че адресатите на писмото, сред които и ищецът, не
притежават право на собственост в имотите, не са носители на надлежно
учредено право на строеж и не са заинтересовани лица.
Свидетелката Е.Ж.М., която стопанисва обект, намиращ се на петдесетина
метра от процесните обекти, разказа, че познава Е. М. още от 1991 г. През
1993 г. неговите обекти вече били завършени и пуснати в експлоатация.
Сградите били масивни, с масивни помещения, свързани трайно с терена.
Обектите не били временни и преместваеми. Това били масивни постройки от
бетон и тухли. Те били нанесени в плана за благоустрояване и озеленяване,
който бил одобрен от общината и изпълнен. През всички тези години, от 1993
г. до настоящия момент, ЕТ „Е. М.“ не бил напускал обектите, не ги бил
продал и ги експлоатирал само той. Свидетелят К.И.Г. сподели, че познава Е.
М. още от 1990 г. ЕТ „Е. М.“ построил и стопанисвал магазин и работилница в
гр.Б., до реката. Строежът започнал през 1991 г. Работилницата и магазинът
били две помещения, едно до друго, масивни, едноетажни, от тухли и бетон,
монолитни, непреместваеми и трайно прикрепени към терена. Построяването
им приключило през 1992-1993 г. Гоцев често минавал оттам и не бил виждал
други хора, освен Е. М., да владеят тези обекти. Свидетелят Петър Д. Г.
съобщи, че познава Е. М. още от 1991 г. Били съседи по обект. Обектите на М.
имали съответните документи за изграждането им. Последното станало през
1991-1992 г. Обектите били масивни сгради с колони. От построяването им до
настоящия момент, ги стопанисвал и владеел само Е. М..
На *** г. в гр.Б. е сключен граждански брак между Е. С. М. и ищцата М. Л. Ч.,
която е приела неговото фамилно име след брака. Тъй като се твърди, че
владението е било упражнявано от ищеца за осъществяване на търговската му
дейност като ЕТ "Е.М.-Х.", и доколкото същият се позовава на давностно
18
владение, то активно легитимирана да предяви исковете е и М. Л. М., съпруга
на ЕТ.
Заключението на СТЕ сочи, че по регулационния план, одобрен със заповед №
2199 от 15.04.1976 г., по-малко от 1/3 от процесния район попада в проектен
обществен парцел I, кв. 51, отреден и предвиден за бъдещо озеленяване, друга
част попада в проектна улица, а останалата част от терена, в която са спорните
сгради, попада извън обхвата на регулация на ЦГЧ - в празен и незастроен
терен, без определено стопанско предназначение. По регулационния план от
1994 г., одобрен със заповед № 323 от 05.09.1994 г., районът на СТЕ попада в
терен без определено стопанско предназначение, без обособен квартал, без
обособен парцел и без конкретно отреждане за този терен. Одобряването на
кадастралния, регулационния и застроителния план на ЦГЧ е за конкретни
квартали, описани с техните номера, без да са посочени граници /гранични
улици/. Процесният поземлен имот е нанесен за първи път в кадастралния
план за кв. 216, като имот с планоснимачен № 8868, с тонирани в оранжево
граници в плана, одобрен със заповед № 1018 от 12.12.2000 г., с площ от 1485
кв. м. По регулационен план няма отреден парцел със съответно предвиждане.
В разписния лист за имота е записано „имот в кв. 216“. Няма последващи
изменения на кадастралния план, които да се отнасят за процесния имот. В
одобрената със заповед № РД-1832 от 10.05.2006 г. кадастрална карта, имотът
е заснет с идентификатор 04279.612.222, с площ от 1652 кв. м., урбанизирана
територия, предназначен за търговски обект/комплекс. На 20.10.2021 г., по
искане на О.Б., предназначението му е променено на „За озеленяване“.
Изводът на вещото лице е, че за терена, върху който се намират процесните
сгради, не е имало конкретно предвиждане по всички регулационни планове и
не е било одобрено такова за озеленяване.
От заключението на счетоводната експертиза стана ясно, че общината е
издавала фактури към ЕТ "Е.М.-Х." за наемното им правоотношение и същите
са били отразявани в нейното счетоводство.
С акт за публична общинска собственост № 10509, съставен на 25.10.2021 г.,
поземленият имот с идентификатор 04279.612.222 е актуван като публична
общинска собственост.
В откритото съдебно заседание, което се проведе на 05.07.2024 г., беше
обявено за ненуждаещо се от доказване по делото, че подписите за наемател в
19
допълнителните споразумения от 2004, 2006 и 2007 г. не са изпълнени и
положени от ищеца Е. С. М., а подписът за наемател в допълнителното
споразумение от 2009 г. е изпълнен и положен от него.
Анализът на гореизложените релевантни факти и обстоятелства за казуса води
до заключение за основателност на предявените искове.
Строежът на процесните обекти не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
1 от ЗУТ, защото съответства на влезлите в сила проекти и строително
разрешение. В чл. 156, изр. 2 от ЗУТ е регламентирана стабилността на
влезлите в сила разрешения за строеж. Отмяна на одобрени проекти и
строителни разрешения за построени и използващи се строежи, съгласно чл.
154а от ЗТСУ /отм./, не се е допускала. С разрешението за строеж № 16-2 от
1991 г. е позволено, в съответствие с одобрените /съгласувани/ архитектурни
проекти, да се построи сервиз за битови услуги. Очевидно е, че се касае за
разрешение за извършване на строително-монтажни работи, а не за поставяне
на ВТО. Изпълнението на строително-монтажните работи /строителството/ на
сервиза е надлежно разрешено при действието на ЗТСУ и при наличието на
дадена строителна линия и ниво. Естеството и правните последици на
актовете се определят в зависимост от тяхното съдържание, а не от
наименованието им. Не става въпрос за разрешение за ВТО по чл. 197 от
ЗТСУ /отм./. Дори и в книжата да е посочена тази правна норма, то, видно от
съдържанието на цитираното разрешение № 16-2, волята на
административния орган е била не за поставяне на ВТО, а за разрешаване на
изпълнение на строително-монтажни работи за сервиз за битови услуги.
Наличието на издадени строителни книжа, както е в настоящия случай,
обуславя извода, че е разрешен строеж от вида на тези по чл. 315 от ППЗТСУ
/отм./.
Видно от необорените свидетелски показания, процесните обекти, считано от
изграждането им, винаги са ползвани за осъществяване на търговска дейност в
сферата на услугите, производството на стоки за потребление и покупко-
продажбата на стоки. Никой не е оспорвал правото на собственост на Е. С. М.
/лично и като ЕТ "Е.М.-Х."/. За всички собственици и ползватели на съседни
обекти, изградени в поредицата на ул. "Д.Г.", именно ищецът е бил собственик
на процесните такива. Спрямо тях той е упражнявал всички фактически и
правни действия, включени в правомощията на собственика. Общинската
20
администрация многократно е сезирана от ищеца и останалите собственици
на търговски обекти там с искане за започване и приключване на
административни производства по уреждане на статуса на процесните сгради,
изменение на застроителния план и облагородяване на терена около същите.
Продължаването на срока на договорите с наематели на общинска
собственост след 2002 г. е било спряно с влязло в сила съдебно решение.
Освен това, както вече се изтъкна, подписите за наемател в допълнителните
споразумения от 2004, 2006 и 2007 г. не са на Е. С. М. и те не го обвързват.
Тезата на ищците, че те са станали собственици на сградите на основание
придобивно давностно владение, упражнявано след 1993 г., намира солидна
опора сред приобщения по делото доказателствен материал.
Според утвърдената правна доктрина - „Придобиване по давност на
недвижими имоти“ от Ц.П., Нов български университет, София, 2015 г., стр.
68-77 - придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС
способи за придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е
институт на вещното право. Фактическият състав на придобивната давност
включва упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с
извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да
се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху
конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен
придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг
правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето
лице. Придобиването по давност следва да се определи като правомерно
юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане на
определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият
може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са
само вещни права. Функцията на придобивната давност, най-кратко казано, е
да приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде
правно значение на фактическите отношения заради общественото,
публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се
съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна
сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат
намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е
възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта,
положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се
21
избягва и т. нар. „probatio diabolica“, което би направило невъзможно
доказването на правото на собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията Камелия Маринова, придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от
ЗС, наименувана „Придобиване и изгубване на вещни права“ и обхващаща
разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание -
в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица - придобиване на
вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.
Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически
състав да се включват и други елементи. Следователно изискващото се от чл.
120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не
означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или
на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в
закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege,
означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация
на юридическите факти, като юридически факт придобивната давност да е
юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно
да се включват събития от физическия свят или психични състояния без
участие на активни съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва
както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридически действия, които по
определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
22
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл. 77 от ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. Принцип в гражданското ни
законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на
обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане
на волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез
създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на вещните права,
с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС
предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се трансформира
фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент
на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици -
придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законово определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняване на фактическа власт с
намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение
23
трябва да е било спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата
власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да
научи за това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е
израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица, непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в
частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява и
презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е
държало вещта, както и че я е държало за себе си /Решение № 144 от
02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Гергана Никова/.
От убедителните свидетелски показания се изясни, че ищецът М. е
упражнявал фактическа власт върху процесните сгради и е бил техен
владелец. Същият ги е владял явно и по начин, позволяващ на всяко трето
лице, както и на ответника, да узнае, че именно М. се счита за притежател на
правото на собственост. Владението е било спокойно и необезпокоявано. М. е
извършвал редица правни и фактически действия, които се включват в
правомощията на собственика и осъществяват в пълен обем правото на
владеене, ползване и разпореждане с обектите. Владението, което той е
упражнявал върху сградите, не е било смущавано и прекъсвано. Тъй като по
време на реализирането на фактическата власт, придружена с намерение за
своене, двамата ищци вече са били в граждански брак, то участие в
собствеността има и съпругата.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
24
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко
Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 48/.
В случая са разпитани трима свидетели. Техните показания са напълно
достатъчни за доказване на застъпваната от ищците позиция в съдебното
производство. Те са и твърде убедителни. Разказаното от тези свидетели не се
опровергава нито от приобщените допустими и релевантни писмени
доказателства, нито от приетите заключения на вещите лица.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия казус
свидетелските показания на Маринова и Г., които също водят дела с общината,
не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не
забранява кредитирането на подобни показания, а предвижда преценката им
да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в
случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото
изхождат от заинтересовано лице /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно
25
Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Дияна Ценева, отношенията на свидетеля с някоя от
страните, взети сами по себе си, не са основание показанията на този свидетел
да се считат за недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани
заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети
за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая съобщеното
от въпросните двама свидетели следва да се приеме за характеризиращо се с
висока степен на достоверност, защото намира опора в събраните допустими и
релевантни писмени доказателства, а и се подкрепя от показанията на третия
свидетел Г., за когото няма никакви данни за възможна заинтересованост.
Следва да се отбележи, че разказаното и от тримата свидетели е вътрешно
хармонично, последователно и изчерпателно /водещи критерии за оценка на
свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското
производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 55/. Те подробно
описват процесните сгради. Показанията им не оставят съмнение, че лицата са
били очевидци на това, което обрисуват, и имат необходимите пълни, преки и
непосредствени впечатления за осъществяваната фактическа власт. Не са
налице основания за некредитиране на информацията, дадена от същите.
Владението е продължило в законовоустановения 10-годишен период и е
довело до придобиване на правото на собственост. Началото на фактическата
власт с намерение за своене е било през вече далечната 1993 г. До 01.06.1996 г.
обаче имаше забрана за придобиване на каквато и да е вещ, която е държавна
или общинска собственост. С промени в ЗС стана възможно придобиването по
давност на имоти, които са частна държавна и частна общинска собственост.
Срокът за придобиване въз основа на недобросъвестно владение трябваше да
изтече на 31.05.2006 г. Именно от тази дата обаче беше въведен мораториум за
придобиване по давност на държавна и общинска собственост. На 24.02.2022
г. КС обяви мораториума за противоконституционен. Решението му беше
обнародвано в „Държавен вестник“ на 04.03.2022 г. и три дни по-късно влезе в
сила, т. е. от 08.03.2022 г. спряната на 31.05.2006 г. придобивна давност отново
започна да тече. При това положение, в казуса давността е започнала да тече
на 01.06.1996 г., била е спряна на 31.05.2006 г., възобновила се е на 08.03.2022
26
г. и е изтекла в края на същия ден.
Съставеният акт за публична общинска собственост на терена, върху който се
намират процесните постройки, не променя общата „картина“. След
довършването на сградите, по силата на приращението ги е придобил
тогавашният собственик на земята /ответникът/, а после, чрез осъщественото
давностно владение, същите са преминали в собственост на ищците. Земята не
е публична общинска собственост, постройките не са станали такава
собственост и не е била налице забрана за придобиването им по давност.
Ноторно е, че актовете за общинска собственост нямат правопораждащо
действие. Това се отнася и за процесния. В отговора на исковата молба
ответникът сочи, че публичният характер на терена се установява от целите, за
които е отреден, а именно - за озеленяване. Тежестта да проведе пълно и
главно доказване на това е върху общината /така и Решение № 559 от
02.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 608/2024 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Наталия Неделчева/. Такова успешно доказване в настоящия казус не е
направено. От неоспореното в тази му част заключение на СТЕ недвусмислено
се установи, че отреждане на терена, върху който са процесните 4 сгради, за
озеленяване не е имало по нито един регулационен план на града.
Налице са всички предпоставки за уважаване на предявените искове, като на
ищеца М. се присъдят и направените разходи по делото.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О.Б., БУЛСТАТ ***, гр.Б., пл.
"Г.И.", представлявана от кмета М.П.Б., че Е. С. М., ЕГН **********, адрес гр.
Б., бул. "Св.Д.С., лично и действащ като ЕТ "Е.М.-Х.", ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. Б., бул. "Св.Д.С., физическо лице-търговец Е. С. М., и
съпругата му М. Л. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., бул. "Св.Д.С., са
собственици на следните недвижими имоти, а именно: 1 - сграда с
идентификатор 04279.612.222.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Б., одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата гр.Б., ул. "Д.Г.", със
застроена площ на сградата от 79 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
сграда за търговия, 2 - сграда с идентификатор 04279.612.222.2 по
27
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., одобрени със заповед
№ РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
сградата гр.Б., ул. "Д.Г.", със застроена площ на сградата от 45 кв. м., брой
етажи 1, с предназначение сграда за търговия, 3 - сграда с идентификатор
04279.612.222.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б.,
одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния директор
на АК, с адрес на сградата гр.Б., ул. "Д.Г. №, със застроена площ на сградата от
40 кв. м., брой етажи 1, с предназначение сграда за търговия, и 4 - сграда с
идентификатор 04279.612.222.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Б., одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на сградата гр.Б., ул. "Д.Г.", със
застроена площ на сградата от 43 кв. м., брой етажи 1, с предназначение
сграда за търговия, които сгради са разположени в поземлен имот с
идентификатор 04279.612.222, който поземлен имот е с площ от 1652 кв. м. и е
при съседи поземлени имоти с идентификатори 04279.614.1, 04279.612.220 и
04279.612.210, на основание придобивно давностно владение.
ОСЪЖДА О.Б., БУЛСТАТ ***, гр.Б., пл. "Г.И.", представлявана от кмета
М.П.Б., да заплати на Е. С. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., бул. "Св.Д.С.,
направените разходи по делото, възлизащи на 5510 /пет хиляди петстотин и
десет/ лева.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от ответника в двуседмичен срок, считано от връчването, пред
Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
28