№ 874
гр. Бургас, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. Д.
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120100856 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Си Ен Джи
Трейд“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя си Д.С.Ш., срещу „М-БУС“ ООД с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: *, с управител Р.А.Х., искове с правно
основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 21 655.61 лева с ДДС, от които главница в размер
на 21 268.90 лева с ДДС, представляваща остатък от неплатени фактури с
номера №* и №********** от 28.12.2021г., както и договорена лихва за
забава от датата на изискуемостта до 09.02.2024г., в размер на 386.71 лева ,
както и договорената лихва върху главницата 1/360 от /ОЛП+12%/ - от
09.02.2024г. до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че на 24.02.2020г. страните сключили
договор за покупко-продажба на нефтопродукти - дизелово гориво с
ответното дружество и с производител „Инса Ойл ЕООД. В чл.4 от договора
страните са уговорили, цената да е „франко“ петролно-снабдителната база на
Производителя, находяща се в гр.Бургас, а рискът и собствеността върху
горивото да преминават върху купувача /ответник/ - от момента на
преминаването им в цистерната на превозното средство на ответното
дружество.
Твърди се, че дружеството - купувач се е задължило да заплаща цената
1
на доставените горива, като е уговорен падеж в срок от 14 дни от дневната
експедиция /чл.5.1.2 и следващите/. Предвидена е и договорна лихва за
забавено плащане в размер на ОЛП + 12 пункта годишно, считано от падежа
за всеки просрочен ден, а след 15-я ден на забавата е договорена лихва - 1/360
от /ОЛП+12%/ +0.1 % на ден до окончателното плащане /чл.5.12/.
Ищецът сочи, че в изпълнение на договора са извършени няколко
продажби на горива, за които са съставени и фактури, а именно на
19.05.2021г. била издадена Фактура № ************ със стойност 38 049.43
лв.; на 19.05.2021г. била издадена Фактура № *********** на стойност от
49.68 лв.; на 25.08.2021г. била издадена Фактура № Фактура * на стойност от
50 163.30 лв. и на 25.08.2021г. ,Фактура № ********** на стойност от
49.68лв.
В исковата молба се твърди, че общата дължима сума по посочените
фактури е в размер на 88 312.09 лева с ДДС. Към нея следва да се добави
минимално предвидената в договора лихва за забавено плащане в размер на
1/360 от /ОЛП+12%/. Към така формираната сума след като се приспаднат, по
реда описан в сключения между страните договор /чл.5.12/ - първо
разноските, после лихвите и главниците, с извършените частични плащания
от ответника, както следва: на 01.09.2023г. е платена сума в размер на
38099.11 лева и на 28.12.2023г. е платена сума в размер на в размер на
40212.98 лева.
Така ищецът счита, че остава за плащане сума в размер на главница от 21
268.90 лева с ДДС и лихва към 09.02.2024г., в размер на 386.71 лева или общо
сума в размер на 21 655.61 лева с ДДС, която не му е заплатена към датата на
предявяване на настоящата искова молба. Твърди още, че многократно са
провеждани телефонни разговори с управителя на ответното дружество, но
въпреки обещанията и към момента на предявяване на искова претенция не са
заплатени дължимите суми.
Предвид изложеното ищецът моли исковете да бъдат уважени, както и да
му бъдат присъдени торените съдебно деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество е
депозирало отговор на исковата молба, в който излага, че не оспорва
предявените искове. Сочи, че по известна на дружеството банкова сметка на
ищеца са преведени процесните суми. Моли дружеството да не бъде осъдено
да заплати разноски в процеса, тъй като не е дало повод за завеждане на
делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адвокат Д.
поддържа исковата молба, като сочи, че действително ищцовото дружество е
получило процесните суми за главницата и законната лихва до завеждането
на иска. Процесуалният представител изрично излага, че дружеството ищец
2
не претендира присъждане на законна лихва за забава, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното погасяване на
задължението.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сторените в производството
съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В същото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 327 от
ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че между страните са налице
договорни правоотношения във връзка с договор за покупко-продажба на
нефтопродукти - дизелово гориво, че ищецът е извършил посочените в
исковата молба доставки на стоки, а ответникът е получил стоките по
процесните фактури, че общата стойност на фактурите е в размер на 21 268.90
лева с ДДС, а на дължимата лихва в размер на 386.71 лева, както и да
установи настъпване на падежа на вземанията.
Предвид постъпилия отговор на исковата молба (макар малко след
изтичане на срока по чл. 131 от ГПК), и съобразно изложеното от ответното
дружество в него, съдът намира за безспорни всички факти и обстоятелства,
за които доказателствена тежест носи ищцовата страна.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът признава
дължимостта на задълженията и не оспорва същите по основание и размер,
като е заплатил процесните суми по сметка на ищеца, но след датата на
образуване на исковото производство. Плащането на сумите по делото се
установява и от представените по делото писмени доказателства – платежни
нареждания от онлайн банкиране. От същите е видно, че ответникът заплатил
по сметка на ищеца суми в размер на 10 000 лв. на 28.03.2024г. и 11 655,61 лв.
на 01.04.2024г.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е
доказан по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава
съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако
те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща
или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня на предявяване на
иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
3
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършените на 28.03.2024г. и на 01.04.2024г. плащания са погасени изцяло
претендираните от ищеца суми, респективно извършеното в хода на процеса
доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с
погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт
по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
От горното следва извода, че към момента на приключване на съдебното
дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е
изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното
плащане след подаване на исковата молба следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото съдебно предявеното вземане е в
пълно погашение, това предпоставя отхвърляне изцяло на исковете по чл. 327
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По разноските:
В настоящия случай ответното дружество е дало повод за образуване на
производство – по делото се установи, че в негова тежест са възникнали
претендираните парични задължения, като погасяването им, довело да
отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на исковата
молба на 09.02.2024г. В тази връзка по делото са представени доказателства,
от които се установява, че ответното дружество е знаело за задълженията си
към ищеца, знаело е че същите са с настъпил падеж, като дори още през
2022г. е поискало потвърждение от кредитора в тази насока. Въпреки
потвърждението от Си Ен Джи Трейд ООД, че ответникът му дължи
процесните суми, плащане на е извършено, респективно ищецът се е
принудил да предяви настоящите искови претенции.
Предвид това и предвид срочния характер на задълженията и
обстоятелството, че същите са били изискуеми повече от две години преди
предявяване на иска, а плащанията са извършени на 28.03.2024г. и на
01.04.2024г., ответникът следва да понесе отговорността за направените от
ищеца разноски.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 3250,76 лв., от които 2350
лв. за адвокатско възнаграждение и 900,76 лв. за държавна такса. По делото е
представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и доказателства за
действителното извършване на разноските. Така предявените разноски следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Си Ен Джи Трейд“ ООД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя си Д.С.Ш.,
4
срещу „М-БУС“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с
управител Р.А.Х., иск с правно основание чл. 327 от ТЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 21 268.90 лева с ДДС, представляваща
остатък от неплатени фактури с номера №* и №********** от 28.12.2021г.,
поради плащане в хода на съдебното производство
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Си Ен Джи Трейд“ ООД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя си Д.С.Ш.,
срещу „М-БУС“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с
управител Р.А.Х., иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца договорена лихва за забава от датата на
изискуемостта до 09.02.2024г., в размер на 386.71 лева, поради плащане в
хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА „М-БУС“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, с управител Р.А.Х., да заплати на „Си Ен Джи Трейд“ ООД с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя
си Д.С.Ш., сумата от 3 250,76 лв. (три хиляди двеста и петдесет лева и
седемдесет и шест стотинки), от които 2 350 лв. за адвокатско
възнаграждение и 900,76 лв. за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5