Решение по дело №1175/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 555
Дата: 23 март 2015 г. (в сила от 5 май 2015 г.)
Съдия: Валентин Димитров Бойкинов
Дело: 20141100901175
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 23.03.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ – 7 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари 2015 година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.С. като изслуша докладваното от съдия Бойкинов търг. дело  № 1**5 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Е.” ООД срещу „Е.И.” ЕООД  и Ю.А.М..

Ищецът моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено по отношение на ответниците съществуването на вземане в размер на 54 000,00 лева представляващо неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 11.04.2013 г., от „Е.И.” ЕООД и авалиран от Ю.А.М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2013 г. до окончателното ú изплащане. Записът на заповед е платим на предявяване за плащане в срок от 3 месеца от датата на плащането. Нотариалната покана е изпратена в срок и е връчена при отказ, записът на заповед е без протест и без разноски.

Поради неизпълнение на задължението на ответниците в предвидения срок, ищецът се сдобива със заповед за изпълнение на парично задължение въз основата на документ – запис на заповед по чл. 4** от ГПК и изпълнителен лист от 29.07.2013 г. за посочените вземания в производството по ч.гр.д. № 28764/2013 г. по описа на СРС, 124 състав. В предвидения от закона срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжниците, поради което съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането по записа на заповед.

С отговора на исковата молба, депозиран след изтичане на срока по чл. 367 от ГПК, ответникът Ю.А.М. оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 367 от ГПК, ответникът „Е.И.” ЕООД оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Поддържа, че между страните има каузално правоотношение, по което е извършено авансово плащане, за което е издаден процесният запис на заповед. На 20.02.2013 г. с ищеца е сключен Договор за изкупуване на розов цвят, съгласно който ответникът „Е.И.” ЕООД се задължава да достави не по-малко от 50 тона розов цвят, реколта 2013 г., а ищецът се съгласява да изкупи и заплати розовия цвят по прогнозна цена 3 лева без ДДС на килограм цвят. Съгласно изменението на Договора с Анекс от 05.04.2013 г., ищецът се задължава да заплати авансово по банков път 30 % от стойността на розовия цвят при поискване. По сметка на „Е.И.” ЕООД на 22.02.2013 г. е преведена сумата от 24 000 лева, а на 10.04.2013 г. – сумата от 30 000 лева. Съгласно Анекс от 05.04.2013 г. – т. 3, Глава IV санкции и неустойки – продавачът следва да издаде в полза на купувача запис на заповед за преведените му авансово суми. Признава, че е подписал процесния запис на заповед на 11.01.2013 г. за сумата от 54 000 лева.

В изпълнение на сключения договор ответникът е подписал договор № 1/01.03.2013 г. със „З.С.” ЕООД, по силата на който „З.С.” ЕООД се задължава да достави на „Е.И.” ЕООД не по-малко от 50 тона розов цвят, реколта 2013 г. и следва да калкулира транспортните разходи за извозването на стоката до дистилерия за преработка в с. Сърнегор, собственост на ищеца. По договора има подписани приемо-предавателни протоколи за доставка на 121 873 кг. розов цвят, реколта 2013 г., по които е издадена съответно фактура от 30.10.2013 г. за сумата от 380 243,76 лева с ДДС или по цена от 2,60 на килограм розов цвят.

За 2013 г. ответникът е имал възможност да достави на ищеца не по-малко от 121 тона розов цвят, реколта 2013 г. Поддържа, че е доставил на ищеца 3 029 кг. розов цвят, за което е издадена фактура № 8/01.06.2013 г. От 02.06 до 08.06.2013 г. са правени опити да се доставят чували, съдържащи розов цвят, но шофьорите на „З.С.” ЕООД са установили, че розоварната не работи и няма кой да приеме стоката. За всеки отделен случай са съставяни обяснителни бележки. Няма данни договорът за доставка на розов цвят да е бил развален. Ищецът не е представил доказателства на какво основание иска връщане на аванса по договора.

При условията на евентуалност прави възражение за прихващане на сумата от ** 000 лева съгласно т. 2, Глава IV Санкции и неустойки от Анекса – неустойка за неизкупено количество розов цвят.

С допълнителната искова молба ищецът не оспорва обстоятелството, че между страните има каузално правоотношение, основано на сключен Договор за изкупуване на розов цвят от 20.02.2013 г., и Анекс към него от 05.03.2013 г., че ищецът е превел аванс чрез две вноски в размер на 54 000 лева по банкова сметка ***.

Оспорва ответникът да е имал намерение да изпълни договора, но поради липса на съдействие от страна на кредитора да не е имал възможност. Съгласно сключения договор между страните, при сключване на договор от продавача с трети лица за изкупуване на розов цвят, както и анексирането им, те стават неразделна част от процесния договор като копия от договора и документите за платените авансово суми се предават на купувача. Ответникът не е изпълнил това си задължение по договора и до подаването на отговора на исковата молба. Ответникът нито е уведомил ищеца, нито му е представил такъв договор.

Оспорва договорът между „Е.И.” ЕООД *** ЕООД да има отношение към намерението на ответника да изпълни договора си с ищеца. От представените приемо-предавателни протоколи се вижда, че доставките по тези протоколи, ако изобщо същите са реални, се извършват в с. Скобелево, общ. Павел баня, в дестилерията на фирма „Дамасцена”, при наличие на изрично задължение от страна на ответника продавач да прави доставките в дестилерията за преработка в с. Сърнегор.

Оспорва ответникът да е правил опити за доставка. Същият в нито един момент от действието на договора не е уведомявал ищеца за намерението си да изпълнява договора. Дистилерията не е затваряла, имало е наети лица през цялата кампания за изкупуване на розов цвят реколта 2013 г. – дружеството е приемало и преработвало розов цвят и е изнасяло готова продукция. Налице е и сключен договор за постоянна охрана на обекта.

И изпратена нотариална покана от 04.06.2013 г., връчена при отказ, дружеството ответник е поканено да заплати договорената неустойка в размер на 104 000 лева.

С нова нотариална покана, връчена на 20.06.2013 г. при отказ, ищецът едностранно е развалил сключения договор, тъй като изпълнението е станало невъзможно поради виновното неизпълнение на ответника и е отправил покана да върне предоставения по договора аванс и да заплати дължимата неустойка.

Оспорва предявеното възражение за прихващане за сумата от ** 000 лева.

С отговор на допълнителната искова молба, ответниците оспорват възможността ищецът да има право да въвежда нов предмет на спора в производството по чл. 422 от ГПК – претендираната неустойка, която е с неясен размер. Поддържа, че ищецът е приключил кампанията на 31.05.2013 г., но в договора няма краен срок на изпълнение или такъв за поетапно изпълнение. От справката, предоставена на ищеца се признава за частичното изпълнение – доставка на 3 029 кг. розов цвят.

Съдът е указъл на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване, че между страните има сключен  Договор за изкупуване на розов цвят от 20.02.2013 г., по силата на който ответникът „Е.И.” ЕООД се задължава да достави не по-малко от 50 тона розов цвят, реколта 2013 г., а ищецът се съгласява да изкупи и заплати розовия цвят по прогнозна цена 3 лева без ДДС на килограм цвят, по договора е платена авансово сума в размер на 54 000 лева, за която е издаден в полза на ищеца Запис на заповед от 11.04.2013 г. за сумата от 54 000 лева, от ответника Е.И.” ЕООД и авалиран от ответника Ю.А.М..

Съдът е указъл на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, че е в доказателствена тежест на ищеца да ангажира доказателства, че е изправна страна по договора и доказателства, че е развалил процесния договор по предвидения в закона ред.

Указъл е също така на осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, че е в доказателствена тежест на ответника да ангажира доказателства относно обстоятелствата на които основава възраженията си. Указва също така на ответника, че е в негова доказателствена тежест да ангажира доказателства относно обстоятелствата на които основана предприетото от него възражение за прихващане, за които обстоятелства по делото се сочат доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните,събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна :

Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 29.07.2013год. по ч.гр.д. № 28764/2013год. СРС,124с-в е разпоредил на основание Чл.4**,т.9 от ГПК ответниците „Е.и.”ЕООД и Ю.А.М. да заплатят солидарно на кредитора „Е.”ООД сумата от 54 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 11.04.2013год., ведно със законната лихва за периода от 3.07.2013год. до изплащане на сумата, както и 1845 лева, съдебно-деловодни разноски.

Видно е също така от представеното по делото Разпореждане от **.01.2014год., че СРС разпоредил да се уведоми молителят „Е.”ООД , че в срока по Чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения от ответниците, поради което на основание Чл.415,ал.1 от ГПК му е указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Видно от представеното по делото и прието като доказателство съобщение/л.30/ ищецът е бил уведомен за горните указания на съда на 06.02.2014год. и съответно искът е бил предявен пред СГС на 26.02.2014год, в срока по Чл.415,ал.1 от ГПК срещу двамата ответници.

Разгледан по същество предявеният иск е основателен поради следните съображения :

Представеният по делото и приет като доказателство Запис на заповед от 11.04.2013год. съдържа всички предвидени в материалния закон / Чл.535 от Търговския закон/ реквизити -наименованието "запис на заповед" в текста на самия документ, безусловно и неотменимо задължение да се плати определена парична сума, лицето на което следва да се плати/поемател/, дата и място на издаване на записа на заповед  и падеж на задължението по записа на заповед, определен съгласно Чл.486,ал.1,ал.1,т.1 от Търговския закон – при предявяване, от който момент задължението на издателя става изискуемо.

Видно от представената по делото и приета като доказателство нотариална покана/на л.8-  л. 10/ на 04.06.2013год. кредиторът  „Е.”ООД е предявил на длъжника  „Е.и.”ЕООД записът на заповед от 11.03.2013год., в уговорения тримесечен срок от датата на издаването и от този момент задължението му по него е станало изискуемо. От своя страна задължението на втория ответник е акцесорно- то е обусловено от изискуемостта на задължението по отношение на длъжника, поради което и не е необходимо записът на заповед да бъде предявяван и на него Като авалист- поръчител той е само солидарно отговорен с длъжника „Е.и.”ЕООД за изпълнение на задължението по записа на заповед.

Предвид изложеното и тъй като представеният в хода на заповедното производство пред СРС запис на заповед от 11.04.2013год. е напълно редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу  ответниците, то са били налице и основанията на Чл.418,ал.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по подаденото от ищеца „Е.”ООД  заявление. Същевременно в хода на настоящото производство  ответниците, чиято е доказателствената тежест по установяването на това обстоятелство, не ангажираха доказателства, че са погасили на падежа, съответно в по-късен момент изцяло задължението си по записа на заповед в размер на исковата сума от 54 000 лева.

Същевременно съдът намира за неоснователни и възраженията на ответниците, произтичащи от каузалното правоотношение по сключения между „Е.”ООД и „Е.и.”ЕООД Договор за изкупуване на розов цвят от 20.03.2013год. и по-специално на Анекса към същия договор от 05.04.2013год., за които между страните няма спор, че са послужили като конкретна причина за поемане на менителничното задължение по процесния запис на заповед.

Съгласно Чл.1 от договора за изкупуване на розов цвят ответникът „Е.и.”ЕООД, действащ като продавач се е задължил да достави, а ищецът „Е.”ООД като купувач да изкупи и заплати не по-малко от 50 тона розов цвят, реколта 2013год., отговарящ на изискванията за преработка в натурални етерично-маслени продукти, при прогнозна цена за килограм цвят- 3 лева без ДДС. Съгласно раздел VІ, т.1 договорът влиза в сила от датата на неговото подписване и е валиден до окончателното приключване на розовата кампания в съответната стопанска година.

Така определеният срок за изпълнение е определяем- с оглед естеството на задължението и целта на договора, страните са се съгласили, че престирането на длъжника следва да бъде осъществено след настъпването на едно бъдещо сигурно събитие. В този случай срокът е относително неопределен- началният момент е точно определен- момента на подписването на договора, а крайният неопределен- до приключване на розовата кампания в съответната стопанска година.

В настоящия случай в тежест на страната, която се позовава на преимуществата на срока, а в настоящия случай това е кредиторът, да докаже, че предложеното му от длъжника изпълнение е след приключването на розоберната кампания, поради което няма повече интерес от предложеното изпълнение.

От събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите Р. П. и Н.Л.- работници при ищеца, се установява, че основната дейност на ищцовото дружество е била насочена към доставка, преработка и получаване на готова продукция, която дейност се е извършвала в цеха му в с. Сърнегор, община К.. Свидетелката П. е работила като технолог и е контролира цялостния процес по приемане на доставките от отделните доставчици на розов цвят и последващата му преработка, а свидетелят Лалов се е занимавал с други обслужващи дейности. От показанията и на двамата свидетели се установява по безспорен и категоричен начин, че активната розоберна кампания на ищцовото дружество е започнала на 9.05.2013год. и е продължила интензивно до началото на юни – 8,9 юни, след която дата обаче до към края на юни се е продължило приемането на розов цвят от отделните доставчици, с които е имало сключени договори, макар и това да не е било толкова интензивно, както през активния период.

Тези показания, и то дадени от свидетелите на ищеца, са в противоречие с твърденията на самия ищец в нотариалната покана от 31.05.2013год., с която той се е позовал, че към тази дата е приключила розоберната му кампания и че повече няма няма интерес от изпълнението на задължението на ответника.

От друга страна обаче, самият ответник не ангажира доказателства, че към тази дата, а и по-късно до действителното приключване на розоберната кампания през м.юни, е предложил изпълнение, което съответства на уговореното количество 50 това розов цвят и което неоснователно да не е било прието от ищеца. Видно от представените по делото обяснителни бележки/ на л. 43 до л.48/ ответникът „Е.и.” ЕООД към периода 02 до 08.06.2013год. е имал готовност да достави само 4 763 кг. розово масло. Дори и без да се обсъжда доказателствената им стойност в битността им на частни свидетелстващи документи, установяващи изгодни за страната, която ги е съставила и представила факти и обстоятелства, както и достоверността на свидетелските показания на лицето, което ги е съставило- че действително е посещавало цеха на ищеца на посочените в бележките дати, но не е имало кой да приеме продукцията, отразеното в тях количество розов цвят, както и количеството от 3 029кг. розов цвят по  фактура № 8/1.06.2013год. / за което не се спори, че е било доставено/, чрез тях се доказва само частично изпълнение, като ищецът е доставил само 7 792 кг, вместо дължимите 50 тона розов цвят. Тоест налице е в крайна сметка неточно изпълнение в количествено отношение на задължението на първия ответник, което също така е предпоставка за ангажиране на отговорността му към кредитора. Това е така, защото съгл. Чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, дори и когато задължението е делимо. Той може да откаже да приеме предложеното частично изпълнение, без да изпадне в забава.

В настоящия случай конкретното основание за отговорността на длъжника е предвидената в Чл. 1 от Глава ІV на Анекса от 05.04.2013год. компенсаторна неустойка, която обезпечава  отговорността му за пълното неизпълнение на задълженията му по договора и която представлява конкретното основание за издаването на процесния запис на заповед.

С оглед на така изложеното по-горе съдът следва да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответниците съществуването на вземане в размер на 54 000,00 лева представляващо неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 11.04.2013 г., от „Е.И.” ЕООД и авалиран от Ю.А.М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2013 г. до окончателното ú изплащане.

При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени  да заплатят на ищеца направените по делото разноски -  2130  лева.

             Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

                                                            Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл.422, ал.1 от ГПК, че ответниците „Е.и.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., жк.”Д.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Ю.А.М.,***, район С., жк.”Д.”, бл.**, вх.г, ет.*, ап.** дължат солидарно на кредитора „Е.”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Д. Г.”№**, ап.* сумата от 54 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 11.04.2013год., ведно със законната лихва за периода от 3.07.2013год. до изплащане на сумата, както и 1845 лева, съдебно-деловодни разноски, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 29.07.2013год. по ч.гр.д. № 28764/2013год. СРС,124с-в.

ОСЪЖДА „Е.и.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., жк.”Д.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Ю.А.М.,***, район С., жк.”Д.”, бл.**, вх.г, ет.*, ап.** да заплатят на „Е.”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.”Д. Г.”№**, на осн. Чл.78, ал.1 от ГПК сумата 2130  лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ :