Р Е Ш
Е Н И Е
№ 116
гр. Севлиево,
05.12.2019 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Севлиевският
районен съд, в публично заседание на шести ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като
разгледа докладваното от съдията Христов НАХД № 370 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалбата на С.А.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление
№ 19-0341-000578, издадено на 24.09.2019 г. от Началника на Сектор
към ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, с което за административно нарушение по чл.
98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 178д от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание глоба
в размер 200,00 лева.
В жалбата се сочи, че разпоредбата на чл.
98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда наказуемост за паркиране на места, определени
за хора с трайни увреждания, но само в случаите когато това е извършеното от
лице без трайни увреждания. Жалбоподателя излага, че е с определени 98 процента
трайно намалена работоспособност, за което има издадено решение от ТЕЛК, а също
и карта за паркиране на хора с увреждания със сериен № 00575, валидна до
01.02.2020 г.. Сочи,че в АУАН и в НП нарушението било описано като неизпълнение
задължението да постави на видно място, на предната част на превозното
средство, карта за паркиране на хора с трайни увреждания – приложение чл. 99а,
ал. 1 ЗДвП, като посочената норма не съдържала такова задължение за водача на
МПС. Заявява, че картата за паркиране е ламинирана и е била поставена, но се
хлъзнала и паднала. Излага, че е провоимащо лице като това обстоятелство не е
изяснено нито от актосъставителя, нито от АНО. Сочи, че връчения му препис от
АУАН е нечетлив, което затруднило правото му на защита, а освен това акта е
съставен в присъствие на само един свидетел, за който не е посочен ЕГН, адрес и
не е ясно дали същият е присъствал на нарушението, на констатирането му или
само на съставяне на акта. Иска отмяна на
оспореното наказателното постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателя, поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата
страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 14 НПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На
01.08.2019 г., свидетеля И.Н.Е., полицейски инспектор към
ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, изпълнявал служебните си задължения в гр. Севлиево.
На същата дата, около 09,45
часа, в гр.
Севлиево, на ул. ***, на място определено и обозначено за паркиране на лица с
трайни увреждания, жалбоподателя С.А.Т.,
паркирал собствения си лек автомобил марка «БМВ», с peг. № ***. Жалбоподателя
забравил да постави на видно място в превозното средство, картата си за
паркиране на хора с увреждания със сериен № 00575, валидна до 01.02.2020 г.,
издадена от кмета на Община Севлиево преди да напусне лекия си автомобил. Свидетеля
И.Е. установил, че автомобила марка «БМВ», с peг. № *** е паркиран на
място определено и обозначено за паркиране на лица с трайни увреждания и след
като не видял поставена в автомобила карта за паркиране на такова място
съставил на жалбоподателя фиш за административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т.
4 от ЗДвП и на основание чл. 186 вр. чл. 178д от ЗДвП му наложил
административно наказание глоба в размер 200,00 лева.
На 05.08.2019 г. постъпило възражение от жалбоподателя срещу съставения
фиш, в което били изложени съображения, че Т.
има издадена карта за паркиране на хора с увреждания със сериен № 00575,
но забравил да го сложи на видно място.
За
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, свидетеля И.Н.Е. съставил срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в присъствието на свидетеля
П.Г.П., за което той се подписал на акта. В акта било посочено, че жалбоподателя
не изпълнил задължението си да постави на видно място на предната част на
превозното средство карта за паркиране на хора с трайни увреждания – приложение
съгласно чл. 99а, ал. 1 ЗДвП за да се вижда ясно с цел проверка. АУАН бил
съставен в присъствието и на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието
му и го подписал. На жалбоподателя бил връчен срещу подпис екземпляр от АУАН.
Въз
основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено атакуваното наказателно постановление. В наказателното
постановление административно наказващият орган възпроизвел обстоятелствата
изложени в акта, като допълнително посочил, че жалбоподателя е лице, което без
да има това право, паркира на място определено за ПС, обслужващо хора с трайни
увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, с
което виновно е нарушил чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП и на основание чл. 178д ЗДвП
му е
наложено административно наказане глоба в размер 200,00 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото
доказателства: от показания на свидетелите И.Н.Е., П.Г.П., частично от показания на свидетелката А.И.Т.; от писмените
доказателства АУАН № 631/2019 г., възражение вх. № 341000-3055/05.08.2019 г., фиш №
00823671, уведомление от 01.08.2019 г., заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, справка картон на водача за С.А.Т., ЕР на ТЕЛК № 0323/13.02.2018 г. и карта за паркиране на
хора с трайни увреждания, серия № 00575, валидна до 01.02.2020 г., издадена от
кмета на Община Севлиево. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Н.Е.
и П.Г.П., възприемайки ги като логични, последователни и кореспондиращи помежду
си и с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката А.И.Т. в частите, в които същата заявява, че жалбоподателя
поставил на съответното място картата за паркиране на хора с трайни увреждания,
серия № 00575 и когато се върнали в автомобила видели, че е паднала. В
посочените части показанията на свидетелката са опровергани от противоречащото
им признание от жалбоподателя в постъпилото на 05.08.2019 г. възражение от същия,
в което е заявил, че е забравил да постави картата си на видно място. Съдът
намира, в обсъжданите части, показанията на свидетелката за твърде кратки и
фрагментарни, същите са в противоречие и с писмените доказателства по делото,
поради което, съдът ги счете за недостоверни и не ги кредитира. В останалите
части съдът кредитира
показанията на свидетелката А.И.Т., възприемайки ги като безпротиворечиви,
логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства
по делото.
С
оглед установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, по следните съображения:
АУАН
не съдържа реквизитите, установени в чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а издаденото НП, не
отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН е посочено, че
жалбоподателя не е изпълнил задължението си да постави на видно място на
предната част на превозното средство карта за паркиране на хора с трайни
увреждания – приложение съгласно чл. 99а, ал. 1 ЗДвП за да се вижда ясно с цел
проверка, но посочените в акта обстоятелства са неотносими към нарушението, за
което се ангажира отговорността на жалбоподателя. Посочената
като нарушена разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 4
ЗДвП сочи, че паркирането е забранено
на места, определени за хора с трайни увреждания. Така изписана и цитирана,
разпоредбата е лишена от смисъл -
след като са налице определени такива места, то е редно те да съществуват с
една, единствена цел - на
тях, именно, да паркират хора с трайни увреждания, т.е. тези места да бъдат
забранени за паркиране на хора, без такива, но тази конкретизация липсва в така
посочения текст. Некачествената формулировка на един нормативен текст, обаче,
не може да се тълкува и прилага в ущърб на адресатите й, които са застрашени от
санкция при неспазването му. Санкционната разпоредба на чл.178д
от ЗДвП е по- ясна: "Наказва се с
глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни
увреждания." В случая, както повече санкционни правни норми, тя има и
хипотеза и санкция. Нейната хипотеза изисква лицето, което е паркирало на
подобно място, да няма право на това. Този елемент от състава на разпоредбата,
обаче, не е посочен в съставения АУАН. В посочения смисъл е и съдебната
практика /Решение от 18.06.2014 г. по к.а.н.д. № 119 / 2014 г. на
Административен съд - Габрово/. При
издаване на НП АНО не се е възползвал от провомощието си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН за установяване на непосочените в акта
обстоятелства, да прецени
възраженията и събраните доказателства, да извърши и разследване на спорните
обстоятелства, за да провери дали допуснатите нередовности в акта, позволяват установяване
по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
вината му, съобразно чл. 53,
ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай АНО,
възпроизвеждайки цитираната в АУАН хипотеза на непоставяне на видно място на карта за паркиране, единствено допълнително е посочил в НП, че
жалбоподателя е лице, което без да има това право, паркира на място определено
за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано
от хора с трайни увреждания, но с това следва да се
приеме, че същият е изменил админстративно - наказателното обвинение с НП, като е посочил нови обстоятелства
осъществяващи хипотеза,
различна от описаната в АУАН и това е довело
до нарушаване правото на защита на нарушителя.
Изложеното
сочи на допуснати в административно – наказателното производство нарушения на нормите изрично
посочени по - горе. Тези нарушения безспорно са съществени, като водещи до нарушаване правото на защита на наказания, тъй - като се създава неяснота, по
отношение на съществени реквизити на АУАН и НП и тези реквизити не могат да бъдат извличани по тълкувателен път или по
пътя на формалната или правна логика, тъй - като това би имало за
последица неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в
сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност
лице. При констатиране
на обсъжданите нарушения,
контролиращият съдебен орган има една единствена възможност -
да отмени НП като
незаконосъобразно.
Въпреки,
че изложеното е достатъчно за отмяната на оспореното НП съдът намира по
същество, че жалбоподателят не е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата. Установи
се от картата за паркиране на хора с
трайни увреждания, серия № 00575, валидна до 01.02.2020 г., издадена от кмета
на Община Севлиево и от ЕР на ТЕЛК №
0323/13.02.2018 г., че жалбоподателя е лице което има право да паркира на места
определени
за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, като при липса на
данни, сочещи обратен извод и при
доказателствена тежест на АНО, следва по делото да се направи единствения
правилен извод, че жалбоподателя на 01.08.2019
г., около 09,45 часа, в гр. Севлиево, на ул. ***, като е паркирал на такова място,
не е извършил нарушение на чл. 178д ЗДвП.
Всичко изложено налага извод
за допуснати особени съществени нарушения
в административно – наказателното производство и нарушение
на материалния закон,
наличието на които обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление, като в конкретния случай не е необходимо обсъждане на останалите
доводи в жалбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №
19-0341-000578, издадено на 24.09.2019 г. от Началника на Сектор към ОДМВР -
Габрово, РУ Севлиево, с което на С.А.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, за
административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 178д от Закона за движението по пътищата му е наложено
административно наказание глоба в размер 200,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – Габрово в 14 - дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му по реда на глава ХІІ - та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: