Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 6724 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът Ю.А.Б.
твърди, че между нея, в качеството на наемодател и ответниците
Ж.Б. Г. /с предходна фамилия Я./ и Р.П.Г., в качеството на наематели, е сключен
договор за наем от 03.12.2015 г. с предмет недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, ул. „С.“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 4. Посочва, че срокът на договора е от
03.12.2015 г. до 31.08.2017 г., като ответниците са се задължили да заплащат
месечна наемна цена в размер на 380.00 лв., платима в срок до 30-то число на
предходния месец, както и да заплащат редовно текущите разходи, свързани с
ползването на имота. Ищцата поддържа, че ползването на апартамента е
предоставено след основен ремонт. Заявява, че с анекс от 01.08.2017 г. срокът
на договора е продължен, считано от 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г., като същият
е прекратен на 15.08.2018 г. с предаване държането на имота.
В исковата
молба са наведени твърдения, че ответниците не са заплатили дължимата наемна
цена за периода от 01.12.2017 г. до 15.08.2018 г. в размер на 3 223.86 лв.,
както и разходите за потребени електроенергия и ВиК
услуги в размер по подробно описани в исковата молба фактури, съответно 192.16
лева – за електроенергия и 91.84 лева – за ВиК
услуги. Ищцата заявява, че заплатила посочените консумативни разходи, като ги
прихванала от предоставения от наемателите депозит в размер на един месечен
наем. От последния приспаднала и сума в размер на 96.00 лв., представляваща
част от наемната цена в размер на 183.86 лв. за периода от 01.08.2018 г. до
15.08.2018 г. Поддържа, че след погасяване на посочените задължения Ж. Г. и Р.Г.
продължават да дължат наем в размер на 3127.86 лева за периода от 01.12.2017 г.
до 15.08.2018 г., както и обезщетение за забавено плащане на главницата,
начислено от датата на падежа на всяка наемна вноска до окончателното заплащане
на задължението. Посочва, че общият размер на обезщетението за забава за
периода от 30.11.2017 г. до 03.05.2019 г. възлиза на 356.66 лева. Излага, че
ответниците са разделни длъжници и всеки от тях дължи половината от посочените
по-горе суми.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответниците да ѝ заплатят следни суми:
1) сумата от 3127.86 лева, платима
разделно и поравно от ответниците /по 1563.93 лева от всеки/, представляваща
наемна цена, дължима за периода от 01.12.2017 г. до 15.08.2018 г., по договор
за наем от 03.12.2015 г. на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „С.“ №
22, вх. А, ет. 2, ап. 4, ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД;
2) сумата от 356.66 лева, платима разделно
и поравно от ответниците /по 178.33 лева от всеки/, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горното задължение, начислено за периода от 30.11.2017
г. до 03.05.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват
предявените искове. Ж. Г. и Р.Г. потвърждават, че между тях и ищцата е сключен
договор за наем на процесния недвижим имот, срокът на който е продължен с анекс
от 01.08.2017 г. Оспорват обаче имотът да е предоставен след основен ремонт,
като заявяват, че със заплатените първоначални наемни вноски е извършен
некачествен козметичен ремонт. Оспорват също така и твърдението, че договорът е
прекратен на 15.08.2018 г. с предаване държането на имота. Поддържат, че са
преустановили ползването на имота на 15.11.2017 г., тъй като поради
некачествено извършения ремонт стените на апартамента са покрити с плесен и
мухъл, а влагата в имота го прави труден за нормално обитаване. Твърдят, че
неколкократно са настоявали да бъде извършен ремонт в жилището, но такъв не е
извършен. Поради изложеното посочват, че прекратили договора едностранно с
едномесечно предизвестие, изпратено по имейл на наемодателя, като освободили
имота на 15.11.2017 г. Излагат, че постигнали съгласие с пълномощника на ищцата
дължимите суми за комунални услуги и наем за периода от 01.11.2017 г. до
15.11.2017 г. да бъдат заплатени от предоставения депозит. Считат, че не дължат
и вземането по акцесорния иск поради недължимост на главното такова.
Наред с
изложено ответниците посочват, че след напускане на апартамента Ж. Г. постъпила
в болница и след проведеното лечение и завръщането в гр. Варна семейството
сключило нов договор за наем от 07.02.2018 г.
Навеждат
доводи за нищожност на чл. 6.1 от договора за наем, като считат, че е
недопустима договорка, съгласно която прекратяването на договор за наем е
възможно едва след изтичане на срока, за който същият е сключен.
Молят
предявените искове да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени разноски.
В съдебно
заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове. Оспорва твърдението на ответниците, че извършеният ремонт е
некачествен. Заявява, че те никога не са имали претенции във връзка с поява на влага
и мухъл и не са правили искания за ремонт на жилището. Поддържа, че
евентуалната поява на мухъл е поради неизпълнение на задълженията на
наемателите да ползват имота с грижата
на добър стопанин.
Ответниците
поддържат направените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по
делото следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало облигационно
отношение между Ю.А.Б., от една страна, и Ж.Б. Г. и Р.П.Г., от друга, по договор
за наем от 03.12.2015 г. на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „С.“ №
22, вх. А, ет. 2, ап. 4, при уговорена месечна наемна цена в размер на 380
лева, както и че ищцата е предала държането на имота на ответниците.
Видно от съдържанието на
сключения между страните договор, приложен на л. 9-12 от делото, същият е
сключен за срок от 03.12.2015 г. до 31.08.2017 г. Изрично в чл. 6.1. от същия е
предвидено, че може да бъде прекратен след изтичане на неговия срок с
едномесечно писмено предизвестие. С Анекс № 1 от 01.08.2017 г. /л. 14/ срокът
на договора е продължен до 31.08.2018 г. Изрично в раздел „Допълнителни
условия“ на договора за наем е уговорено, че ползването на имота се предоставя
след извършен основен ремонт от наемодателя на насрещната коридорна стена срещу
входната врата, стая, хол и кухня. Между страните е постигнато съгласие цената
на въпросния ремонт да бъде прихваната от дължимия депозит и наемните вноски за
периода от м. декември 2015 г. – м. март 2016 г.
С исковата молба е представен
приемо-предавателен протокол, от който става ясно, че на 15.08.2018 г.
ответниците са предали ключовете от процесния недвижим имот на пълномощника на
ищцата А. Б. /упълномощен по силата на пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 08.11.2012 г. – л. 13/.
Към
доказателствата по делото е приобщено копие от електронно писмо от 14.11.2017
г. /л. 48/, с което Ж. Г. е отправила до Ю.Б., чрез пълномощника ѝ А. Б., едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора за наем.
Видно
от приложения на л. 63-64 договор, считано от 28.08.2018 г. ищцата е
предоставила процесния апартамент под наем на Д.В.В.и
В.С.В.. Срокът на така сключения договор е продължен по силата на анекс от
28.08.2018 г. /л. 65/ за срок от две години, считано от 01.09.2019 г.
Останалите представени по делото
писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към неговия
предмет.
По делото са ангажирани специални
знания посредством допуснатата съдебно-техническа експертиза, заключението по
която съдът кредитира в пълнота като обективно и компетентно дадено, подробно и
аргументирано. Въз основа на извършен оглед на процесния апартамент вещото лице
е констатирало, че същият се намира в сграда с панелна конструкция, като към
16.01.2020 г. е в добро техническо състояние и се ползва по предназначение.
Излага, че понастоящем в жилището няма плесен, като няма причини при обичайно
ползване и обикновени грижи да се появи. Уточнява, че плесен се появява при
висока влажност, която може да е следствие от поставянето на мебели плътно до
външни стени, изключване на отоплението през част от денонощието, недостатъчно
отопление или проветряване, строителни дефекти и др.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението. Пояснява, че апартаментът е краен в секцията на блока,
като до него има долепена друга секция. Посочва, че между двете секции има
фуга, която се затваря с ламарини, за да не влиза влага. Съгласно изложеното от
вещото лице апартаментът е краен и стената на кухнята се намира именно на
границата между двете секции. Изрично вещото лице заявява, че към момента в
апартамента не се наблюдават строителни дефекти, мухъл или плесен. Отрича да
има връзка между извършването на ремонт в жилището и появата на мухъл и заявява,
че това може е следствие от експлоатацията на имота и влажността в помещението.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се
установяват следните обстоятелства:
Свидетелят З.К.А.заявява, че е
приятел с племенника на Ю.Б. – А. Б.. Излага, че на 15.08.2018 г. двамата
пристигнали във Варна и се срещнали с Р.Г.. Тъй като А. Б. няма ключ за
жилището, трябвало да изчакат ответника да го отключи. Съвместно направили
оглед на процесния апартамент и ответникът предал ключовете за него, за което
съставили приемо-предавателен протокол. Свидетелят посочва, че апартаментът бил
в много добро състояние, като единствено в една от стаите липсвала фасунка и крушка. Отрича в апартамента да е имало мухъл или
плесен. Св. Апостолов излага, че останали в апартамента до края на м. август,
но не са извършвали никакви ремонтни дейности. В този период потенциални
наематели идвали на оглед в апартамента, като един от тях на име Васко
впоследствие го наел.
От показанията на свидетеля В.С.В.,
който от м. септември 2018 г. до настоящия момент живее заедно със семейството
си под наем в имота на ул. „С. В.“ № 22, се потвърждава, че към 2018 г. имотът
е бил в добро състояние. Св. Василев заявява, че при нанасянето в апартамента
не е забелязал наличието на влага, която да предизвика появата на мухъл и
плесен, като подобни проблеми не е имало за целия период, в който обитава
имота. Категоричен е, че след нанасянето на семейството му не е извършван
ремонт в апартамента нито някакви специални действия за поддръжката му.
Свидетелката Ю. Д.Я., майка на
ответницата Ж. Г., излага, че през 2015 г. дъщеря ѝ и нейният приятел Р.Г. се
нанесли в процесния имот. Когато отишла да помага за почистването на
апартамента, заварили майсторите, които довършвали ремонта. Един от тях изразил
мнение, че тъй като апартаментът е панелен и краен, в него винаги ще има
течове. Още към онзи момент в шкафовете в кухнята се забелязвал мухъл. С
времето започнала да се усеща неприятна миризма в жилището, която идвала от
кухнята, под мивката се появила влага и мухъл. За да се справят с този проблем,
ползвали влагоабсорбатор и започнали постоянно да
проветряват. Свидетелката заявява, че през зимните месеци апартаментът бил
много студен. За да пестят, дъщеря ѝ и зет ѝ не включвали печка в
кухнята, а отоплявали само другите стаи с климатик. Посочва, че когато
посещавала апартамента, в него не било студено, тъй като постоянно отваряли да
проветряват. Споделили, че по този повод са водили разговори с А. Б., но тъй
като проблемът не се разрешил, през м. ноември 2017 г. се изнесли от жилището, за което предупредили
наемодателя.
Свидетелят Д.С.А.излага, че е приятел на ответниците и им помогнал
при нанасянето в апартамента на ул. „С. В.“ № 22. Тогава му направило
впечатление, че имотът е „освежен“, изглеждал добре. През първата година
посещавал ответниците и посочва, че не са имали проблеми с жилището. През
зимата на 2017 г., при гостуване в апартамента забелязал, че е отворена вратата
на терасата в хола и същевремено работи климатик.
Тогава ответниците споделили, че в апартамента има мухъл и му показали къде се
е появил. Св. Атанасов заявява, че ги посъветвал да говорят с наемодателя си.
Посочва, че последно гостувал в жилището около края на 2017 г. и тъй като
проблемът не бил разрешен, се обадили на пълномощника на наемодателя, който
обещал да вземе мерки. С него разговарял Р.Г., но свидетелят чул разговора, тъй
като бил на високоговорител. Наред с това написали имейл на наемодателя, с
който го уведомили за проблема и отправили едномесечно предизвестие за
прекратяване на договора. В средата на м. ноември 2017 г. ответниците напуснали
апартамента, като св. Атанасов отново им помогнал в пренасянето. Същият
посочва, че от Р.Г. разбрал, че той е разговарял с пълномощника на наемодателя
и се разбрали да му предаде ключовете за апартамента след около седмица.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден,
комутативен и неформален договор, като за пораждане на правните му последици е
достатъчно между страните да бъде постигнато съгласие. Предаването на вещта,
предмет на договора, и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се
включват във фактическия състав на договора, а представляват изпълнение на
породените от него договорни задължения. Основното задължение на наемодателя е
да предаде наетата вещ на наемателя и да му предостави свободното ползване на
обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат
следните правни задължения: да заплати уговореното наемно възнаграждение, да
пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение,
да заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на
вещта, както и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.
За да бъде уважена претенцията на ищеца за наемно възнаграждение,
последният следва в условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на наемно правоотношение между страните, че е предал на наемателя – ответник,
държането на наетия имот в състояние, годно за обичайното или уговореното
употребление, както и че през процесния период е осигурил спокойното и
безпрепятствено ползване на обекта на договора от наемателя.
В тежест на ответниците е да докажат предявените възражения – че имотът не
е бил годен за ползване поради наличието на влага, мухъл и плесен; че са
прекратили едностранно договора с едномесечно предизвестие, което е достигнало
до ищцата; че са освободили имота на 15.11.2017 г.
Спорът между страните е съсредоточен относно обстоятелството дали имотът е
предаден в състояние, годно за ползването му по предназначение, в каквато
насока са основните възражения на ответниците. В тази връзка съдът намира
следното:
Безспорно от представения по делото приемо-предавателен протокол /л. 11/ се
установява, че процесният имот е предаден на наемателите без забележки от тяхна
страна досежно състоянието му. Обстоятелството, че апартаментът е бил годен за
обитаване се потвърждава и от показанията на свидетелите Я. и Атанасов, които
заявяват, че в имота е бил извършен ремонт преди ответниците да се нанесат.
Нещо повече – св. Атанасов заявява, че се впечатлил от състоянието на
апартамента и той му се сторил много уютен. От изложеното от тези двама
свидетели се установява също така, че мухъл и плесен са се появили в имота едва
в процеса на ползването му – около година след предаването на държането от
страна на наемодателя. При това следва да се отбележи, че като обичайна причина
за появата на влага, респ. мухъл и плесен, вещото лице сочи неправилната
експлоатация на имота – напр. изключване на отоплението през
част от денонощието, недостатъчно отопление или проветряване. Същевременно,
съгласно показанията на св. Я. ответниците не са отоплявали кухнята през зимния
период, като именно там шкафовете са започнали да мухлясват. В този смисъл и
доколкото заключението по СТЕ опровергава наличието на връзка между извършения в имота ремонт и появилия
се впоследствие мухъл, се установява, че причина за появата му е неправилното
стопанисване на имота. Индиции в тази насока се
извличат и от показанията на свидетелите Апостолов и Василев, от които става
ясно, че в имота не са извършвани ремонти след освобождаването му от
ответниците/. Същевременно, понастоящем той е в състояние, годно за обитаване и
както от изложеното от св. Василев, така и от заключението по СТЕ се
установява, че в него няма влага.
Предвид изложеното не може да се приеме, че наемодателят не е изпълнил
задълженията си по договора за наем, респ. че е било налице основание за
развалянето му от страна на ответниците.
От друга страна, не може да се приеме и че договорът за наем е прекратен от
ответниците с отправеното от тяхна страна едномесечно писмено предизвестие до
ищцата /л. 48/ предвид обстоятелството, че договорът за наем е сключен като
срочен и не е предвидена възможност за предсрочното му едностранно прекратяване
от която и да било от страните. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците за нищожност на клаузата на чл. 6.1 от договора за наем. Не могат
да бъдат споделени доводите, изложени в отговора на исковата
молба за недопустимост на договорка, съгласно
която прекратяването на договор за наем е възможно едва след изтичане на срока,
за който същият е сключен. Тъкмо напротив – законът предвижда възможност за
сключване както на безсрочен договор за наем, така и на такъв с определен срок,
като единствено в първия случай е възможно всяка от страните да прекрати
договора едностранно с предизвестие /арг. от чл. 238 ЗЗД/. В случай че договорът за наем е сключен за определен срок, той може да
бъде прекратен едва след изтичането на този срок, освен ако страните не са
уговорили нещо различно.
Предвид гореизложеното и тъй като не се установява страните да са
постигнали съгласие с ищцата за прекратяване на договора за наем преди
15.08.2018 г. следва да се приеме, че процесният договор за наем е прекратен
едва на посочената дата с предаване на имота на пълномощника на наемодателя. Ирелевантно
за спора е обстоятелството, че междувременно ответниците са напуснали жилището
и са наели друго. Ето защо същите дължат заплащане на наемната цена за имота за
целия исков период /от 01.12.2017 г. до
15.08.2018 г./. Същата възлиза на 3223.87 лева /8
месеца х 380 лева + 183.87 лева за 15 дни през м. август 2018 г./.
Между страните не се спори, че с внесения от ответниците депозит ищцата е
заплатила дължими суми за електроенергия и ВиК
услуги, вследствие на което се е формирал остатък от 96 лева. Съдът намира, че
ищцата неправилно е прихванала остатъкът от внесения от ответниците депозит от
наема за м. август 2018 г. Съобразно правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД следва да
се приеме, че със сумата от 96 лева е погасен част от дължимия наем за м.
декември 2017 г. При приспадане на тази сума от общо дължимия размер на наема
за процесния период се получава незаплатена разлика в размер на 3127.87 лева,
дължима разделно и поравно от ответниците – съответно по 1563.94 лева от всеки
от тях. Тъй като главните искове са предявени в рамките на тази сума, те следва
да бъдат изцяло уважени.
Върху дължимата главница се дължи обезщетение за забава, считано от 30-то
число на месеца, предхождащ този, за който се дължи плащането, до предявяване
на исковата молба. При съобразяване на определения с ПМС № 426 от 18
декември 2014 г. размер на законната лихва, съдът изчисли, че дължимата лихва
за забава върху дължимата наемна цена е, както следва:
-
върху сумата от 284 лева,
представляваща незаплатен остатък от дължимия наем за м. декември 2017 г.,
обезщетението за забава за периода от 30.11.2017 г. до 03.05.2019 г. възлиза на 43.15 лева;
-
върху сумата от 380 лева,
представляваща незаплатен наем за м. януари 2018 г., обезщетението за забава за
периода от 30.12.2017 г. до 03.05.2019 г. възлиза на 54.57 лева;
-
върху сумата от 380 лева,
представляваща незаплатен наем за м. февруари 2018 г., обезщетението за забава
за периода от 30.01.2018 г. до
03.05.2019 г. възлиза на 51.29 лева;
-
върху сумата от 380 лева,
представляваща незаплатен наем за м. март 2018 г., обезщетението за забава за
периода от 28.02.2018 г. до 03.05.2019 г. възлиза на 47.23 лева;
-
върху сумата от 380 лева,
представляваща незаплатен наем за м. април 2018 г., обезщетението за забава за
периода от 30.03.2018 г. до 03.05.2019 г. възлиза на 45.07 лева;
-
върху сумата от 380 лева,
представляваща незаплатен наем за м. май 2018 г., обезщетението за забава за
периода от 30.04.2018 г. до 03.05.2019 г. възлиза на 41.79 лева;
-
върху сумата от 380 лева,
представляваща незаплатен наем за м. юни 2018 г., обезщетението за забава за
периода от 30.05.2018 г. до 03.05.2019 г. възлиза на 38.63 лева;
-
върху сумата от 380 лева,
представляваща незаплатен наем за м. юли 2018 г., обезщетението за забава за
периода от 30.06.2018 г. до 03.05.2019 г. възлиза на 35.36 лева;
-
върху сумата от 183.87 лева, представляваща незаплатен
наем за м. август 2018 г., обезщетението за забава за периода от 30.07.2018 г. до 03.05.2019 г. възлиза на 15.58 лева.
Следователно общо дължимият размер на обезщетението за забава възлиза на
372.67 лева, като всеки от ответниците дължи заплащане на половината от тази
сума /по 186.34 лева/. Предвид изложеното и предявените акцесорни
искове следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
По разноските:
При този
изход на спора и съобразно направеното искане от страна на ищеца на последния
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. По
делото са представени доказателства за действителното извършване на разноски в
общ размер от 875.12 лева, както следва: 225.12лева – държавна такса, 150 лева
– депозит за съдебно-техническа експертиза и 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищцата половината от
тази сума в размер на 437.56 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж.Б. Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.Б., ЕГН **********,***, следните суми: СУМАТА ОТ 1563.93 лева /хиляда петстотин
шестдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща ½
от наемна цена, дължима за периода от 01.12.2017 г. до 15.08.2018 г., по
договор за наем от 03.12.2015 г. на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„С.“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 4, ведно
със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в
съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 232, ал. 2 ЗЗД; СУМАТА ОТ 178.33
лева /сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горното задължение, начислено за периода от
30.11.2017 г. до 03.05.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.П.Г., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.Б., ЕГН **********,***, следните суми: СУМАТА ОТ
1563.93 лева /хиляда петстотин шестдесет и три лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща ½ от наемна цена, дължима за периода от
01.12.2017 г. до 15.08.2018 г., по договор за наем от 03.12.2015 г. на недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, ул. „С.“ № 22, вх. А, ет. 2, ап. 4, ведно със законната лихва, считано от
момента на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; СУМАТА ОТ 178.33 лева /сто седемдесет и
осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горното задължение, начислено за периода от 30.11.2017 г.
до 03.05.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.Б. Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.Б., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 437.56 лева /четиристотин
тридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.П.Г., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.Б., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 437.56 лева
/четиристотин тридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответниците Ж.Б. Г. и Р.П.Г., че могат да преведат сумите, присъдени в полза на ищеца
Ю.А.Б., по банкова сметка *** ***, открита в „ОББ“ АД, с титуляр
Ю.А.Б..
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: