Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.03.2020
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на пети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 1960 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 139901 от 13.11.2019 г., подадена от длъжника Н.К.М. чрез адв.
М.В.срещу разпореждане от 30.10.2019 г., с което е отказано да се прекрати изпълнително
дело № 20158410410383 на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ с длъжник Н.К.М..
В
жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Твърди се, че за период от повече от две години от страна на
взискателя не са искани, а от съдебния изпълнител съответно не са извършвани
изпълнителни действия, предвид на което е настъпила по силата на закона
перемпция на изпълнителното дело. Прави искане за отмяна на обжалваното
разпореждане и за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело – „Т.С.“ ЕАД, в което излага становище, че жалбата е
неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Частен
съдебен изпълнител Н.М. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител,
прие следното:
Изпълнително
дело № 20158410410383 на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е образувано по молба
от 22.10.2015 г. на взискателя „Т.С.“ ЕАД срещу Н.К.М., въз основа на изпълнителен
лист от 24.09.2015 г., издаден по гр. дело № 71228/2014 г. на СРС, II ГО, 45-ти
състав за сумите, описани в него, в която молба на частни съдебен изпълнител е
възложено по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнението. С
разпореждане от 22.10.2015 г. частният съдебен изпълнител е образувал изпълнително
дело срещу длъжника, изпратено е съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, изискани
са справки, разпоредено е на длъжника да се изпрати покана за доброволно
изпълнение, наложен е запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови
сметки и е насрочен
опис на движимите вещи на длъжника по процесното изпълнително дело за
01.12.2015 г. от 10,00 часа на посочен адрес, който опис не се е осъществил. С разпореждането са начислени и
такси. Съгласно разписката към него, запорното съобщение до „БАНКА ДСК“ ЕАД не
е връчено, а тези до „ОББ“ АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД са се върнали с отговор,
че лицето не е клиент на банката. Няма данни за регистрирани трудов договори за
лицето съгласно справки от 20.01.2016 г., 09.05.2016 г. и 02.09.2016 г. С
разпореждане от 02.09.2016 г. частният съдебен изпълнител отново е насрочил
опис на движими вещи на
длъжника по процесното изпълнително дело за 11.10.2016 г. от 10,00 часа
и му е изпратена покана за доброволно изпълнение. В разписката за получаване е
отбелязано, че при посещение на 14.09.2016 г. на известния на длъжника адрес е
установено, че лицето не живее там и жилището е празно. На 10.01.2017 г. и
28.02.2017 г. по делото са изискани нови справки от НОИ за регистрирани трудови
договори и такива не са установени. На 12.05.2017 г. е изискана справка за
банкови сметки на лицето, каквито също не са установени. С разпореждане от
02.08.2017 г. частният съдебен изпълнител е
насрочил опис на движими
вещи на длъжника по процесното изпълнително дело за 28.09.2017 г. от 10,00 часа
на единствени известен по делото адрес и е изпратил покана за доброволно
изпълнение, която не е връчена. Нови описи са насрочени за 28.02.2018 г. от
10,00 часа, 29.06.2018 г. от 10,00 часа и 31.05.2019 г. от 10,00 часа. На
29.08.2019 г. по делото е постъпила молба от взискателя с искане за извършване
на справки и нов опис на движими вещи, а на 04.09.2019 г. е постъпила и молба
от пълномощник на длъжника по изпълнението с искане за справка по делото.
По
изпълнителното дело е постъпила и молба вх. № 090686/04.09.2019 г. от длъжника,
чрез пълномощника му адв. В., в която е направено искане за прекратяване на
изпълнителното дело поради липсата на поискани от взискателя и извършени от
съдебния изпълнител изпълнителни действия за повече от две години.
На
основание постъпилата молба от длъжника е постановено обжалваното в настоящото
производство разпореждане от 30.10.2019 г., с което е отказано да се прекрати
изпълнително дело № 20158410410383 на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ с
длъжник Н.К.М., като в мотивите си
частният съдебен изпълнител е приел за установено, че не са налице
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Препис от разпореждането е
връчено на пълномощника на длъжника на 07.11.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Според чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до
окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата е подадена
на 13.11.2019 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Прекратяването
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по
силата на закона с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително
действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо
дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е
обективен т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл
се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение №
451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС. Бездействието на
съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за
което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да
следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес. Взискателят винаги има право, лично да
сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да
извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата
по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира
бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им
е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
случая при преценка висящността на конкретното изпълнително дело съдът намира
че е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят е бездействал,
тъй като от налагането на запорите на банковите сметки на длъжника считано от деня,
в който запорното съобщение е връчено на третото задължено лице (по арг. от т.
5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК на ВКС) - 04.11.2015 г. до настоящия момент не са
извършвани други изпълнителни действия, доколкото изпращането на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и изпращането на
съобщения за опис на неиндивидуализирани движими вещи не са изпълнителни
действия.
По
тази причина, постановеният отказ на частния съдебен изпълнител за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в
разпореждане от 01.08.2018 г., е неправилен и като такъв следва да бъде
отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на
изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението,
който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК и съдът
няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава
компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне
на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 при КЧСИ, с район на действие СГС с указания да
издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело № № 20158410410383/2015
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника по изпълнителното дело Н.К.М. разпореждане от 30.10.2019 г., с което е
отказано да се прекрати изпълнително дело № 20158410410383 по описа на ЧСИ Н.М.,
с рег. № 841 на КЧСИ с длъжник Н.К.М..
ВРЪЩА делото на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на
КЧСИ, с район на действие СГС, с указания за извършване на действия, съгласно
мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.