№ 50
гр. Кюстендил, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20221500200594 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ЗПИИРКОРНФС/.
В Окръжен съд- Кюстендил е постъпило искане от Федерална служба
„Правосъдие“ в Република Германия по преписка №III 5-9352/2Е- В15-36А
4853/2020 с дата 17.10.2022 г. с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Окръжно управление на
гр.Бон към Федерална служба „Правосъдие“ относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението по
чл.4 е издадено въз основа на решение за прилагане финансови санкции №
7522- EV 884/19- F 2005, постановено на 21.10.2019 г., влязло в сила на
11.11.2019 г. от несъдебен орган на Република Германия за прилагане на
финансови санкции по отношение на юридическото лице „***“ ООД.
Финансовата санкция е в размер на 1250 € + 66 € разноски според записаното
в удостоверението и е наложена на посоченото лице за извършено нарушение
съгласно §17, ал.2, §21 ал.1, т.8 от Закона за минималното възнаграждение в
съчетание с § 23, ал.3 от Закона за административните нарушения. В
искането се моли да бъдат упражнени правомощията по споменатия закон, т.
е. да се допусне признаване изпълнението на решението.
Санкционираното лице „***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Кюстендил, ***, редовно уведомено чрез управителя си А. Г. не се явава и не
1
изразява становище по постъпилото удостоверение.
Представителят на КОП изразява становище за основателност на искането.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на
страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него,
визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16
ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:
С посоченото писмо на Федерална служба „Правосъдие“ на ФРГ
Кюстендилския окръжен съд е сезиран като компетентен съд по силата на
посочения закон за признаване и изпълнение на посоченото решение от
компетентните власти на ФРГ (издаваща държава по смисъла на закона) за
прилагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 1250 €,
нарушение. Към писмото е представено удостоверение по чл. 4 от посочения
закон, от чийто превод от немски език, се установяват следните факти:
Юридическото лице е санкционирано за нарушение, установено във
ФРГермания, произтичащо от актове , приети в рамките на Договора за ЕС-
чл.3, ал.1, б. В, чл.5 и Директива/Регламент 2018957 на ЕП и Съвета от
28.06.2018 г. за промяна на Директива96/71/ЕС относно командироването на
работници в рамките на представянето на услуги. Нарушението се изразява в
това, че на 05.07.2018 г. чрез фирмата е изпратен план работа на 10 работника
за периода от 29.06.- 28.12.2018 г.; с писмо от 07.11.18 г. и 23.05.19 г. от
фирмата са изискани документи като трудови договори, изчисления на
заплати, потвърдителни документи за изплатени заплати, документи за
изработено време на немски език, като такива не са представени.
Издалият решението орган е компетентен такъв по см. на чл.6 от закона.
Лицето е с посоченото име и адрес и обичайно пребивава в изпълняващата
държава по смисъла на закона, т.е. Република България. Решението е влязло в
сила на 11.11.2019 г. Паричната сума, наложена с решението, е 1250 € +66 €
разноски, или това е общият размер на финансовата санкция. Нарушението е
извършено на 07.11.2018 г. и на 23.05.2019 г. в Р България и е за нарушение
на задължения, произтичащи от актове, приети в рамките на Договора на ЕО.
Издаващата държава не допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани
решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане на финансовата
санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само
частично.
Според т.2, б.”б” от удостоверението производството по налагане на
парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от
несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
нейния национален закон; потвърдено е, че съответното решение е имало
възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела. В т.4 от
удостоверението е посочено, че е налице частично заплащане на финансовата
санкция в размер на 50 €. Това обстоятелство се потвърждава и от превода на
решението, въз основа на което е издадено удостоверението.
В хода на производството изпълняващата държава Р България с писмо от
16.11.2022 г. е уведомена от издаващата такава, че на 31.12.2022 г. е
настъпила погасителната давност относно съдебните разходи в размер на 66
2
€, поради което е налице оттегляне на молбата за правна помощ по
отношение на тях, считано от 01.01.2023 г.. Отбелязано е, че давността за
финансовата санкция в размер на 1250 € изтича на 03.12.2024 г. и че в тази
част се поддържа молбата за правна помощ.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения
закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за
налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на
лицето или обичайното местопребиваване на лицето- Кюстендилския
окръжен съд. Решението за изпълнение на наложената финансова санкция е
изпратено по реда на чл. 8, ал. 1 от закона от МП.
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл. 32 от
Закона, който препраща към чл. 16, ал.1-8 от него. И двете посочени норми
препращат към субсидиарно приложение на НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното
надлежно на български език съд решение безспорно се установява, че фирма
„*** логистик“ ООД е санкционирана с влязъл в сила в ФРГермания акт на
несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с
правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за
влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е
издаден от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и
финансовата санкция е постановена по повод извършено административно
нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл
липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване
и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.
Удостоверението по чл.4, ал.1 от същия закон съдържа реквизитите,
изискуеми по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От
приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във
връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае
административно нарушение по чл.30, ал.2, т.7 от с.з. (поведение, което
представлява административно нарушение и е уредено в законодателството
на издаващата държава във връзка с прилагането на задължения,
произтичащи от правни актове, приети по силата на договора за
функционирането на ЕС), т.е. в този случай изследването на двойна
наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ
от признаване и изпълнение на процесното удостоверение, визирани в чл. 35,
ал. 1, т.1-7 от Закона. Удостоверението по чл. 4 е представено и е пълно по
съдържание. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение за
същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава
решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла
давност по българското законодателство и административното нарушение,
извършено в ФРГермания, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет
или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно
3
производство за такива деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 €. Решението е постановено срещу юридическо лице със седалище и
адрес на управление в Р България. От съдържанието на удостоверението е
видно, че производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
правото си да обжалва решението и следователно факултативното основание
за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е налице. Не са налице и основанията за
отказ по чл.35, т.1011 от закона.
Същевременно, доколкото от постъпилото писмо от 16.11.2022 г. от
издаващата държава, се установява, че молбата за правна помощ по
отношение на разноските от 66€ е оттеглена поради погасяването на тези
разходи по давност, съдът счита, че в тази част решението за изпълнение на
финансовата санкция следва да бъде отхвърлено.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2
от Закона за признаване на процесното решение, но същото следва да бъде
изпълнено частично поради посочените по- горе съображения в размер на
1250 €, като в частта за разноските в размер на 66€ следва да бъде отхвърлено
като погасено по давностДруги основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за
намаляване размера на финансовата санкция не са налице.
Съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 8 от Закона съдът определи размера
на паричното задължение в левова равностойност според съотношението €-
български лев към деня на постановяване на решението. Размерът на
наложената с решението общата парична санкция от 1250 € е с левова
равностойност в размер на 2 449, 47 лева. Посочената равностойност е
съобразена с фиксирания курс на еврото към лева към датата на
постановяване на решението.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32, вр.чл.33 във вр. с чл.16 ал.7 и
чл.17 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение по преписка №III 5-9352/2Е- В15-36А 4853/2020 с
дата 17.10.2022 г. с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Окръжно управление на гр.Бон към
Федерална служба „Правосъдие“ относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение
за прилагане финансови санкции № 7522- EV 884/19- F 2005, постановено на
21.10.2019 г., влязло в сила на 11.11.2019 г. от несъдебен орган на Република
Германия за прилагане на финансови санкции по отношение на юридическото
лице „***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, *** - за
заплащане на финансовата санкция е в размер на 1250 € (левова
равностойност 2 449, 47 лева)/ за извършено нарушение съгласно §17, ал.2,
§21 ал.1 , т.8 от Закона за минималното възнаграждение в съчетание с § 23,
ал.3 от Закона за административните нарушения.
ОТХВЪРЛЯ искането за признаване на посоченото решение в частта
4
относно 66 €, представляващи разноски в административното производство,
поради изтекла на 01.01.2023 г. погасителна давност.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми незабавно органа,
постановил решението, с изпращане на съответния формуляр за
постановеното решение на посочения в удостоверението по чл.4 адрес, както
и на посочения имейл- адрес в б. „в” на Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното уведомление да
се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
След получаване на решението Националната агенция за приходите
незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение му на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС, като
след приключването на изпълнението, съдът следва да бъде уведомен с цел
уведомяване на компетентния орган на издаващата държава.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок, считано от
днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5