№ 478
гр. Бургас, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232100101673 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. И. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ж. к. М. р., бл. ***1 вх. *, ет. * срещу Д. Г. Д., ЕГН
**********, адрес: с. К., община М. Т., с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 25601 лева главница, предадена от ищеца и
получена от ответника по банков път на 12.10.2018 г. без основание, 2031 лева
– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 10.02.2023 г. -
03.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба на 04.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът е посочил, че ответникът Д. Д. е майка на Г. Д. Д., бивш
съпруг на ответника С. Д., чиято фактическа раздяла датира от 10.10.2018 г.
Към този момент по банкови сметки на С. Д. били налични парични средства
– нейни лични и общи на съпрузите, възлизащи на сумата от общо 51204,21
лева, които трябвало да послужат за покупка жилище на дъщеря им Ж.. Г. Д.
предложил тези парични средства да не остават у ищцата, а да се наредят по
банкова сметка на неговата майка – Д. Д., и на 12.10.2018 г. С. Д. й превела
сумата от 27802,12 лева и 23402,09 лева или общо 51204,21 лева. Жилище на
дъщерята Ж. не било закупено, тъй като забавянето довело до невъзможност
това да се случи поради поскъпване на имотите. Д. Д. обаче не върнала
паричните средства на ищцата и ги задържала. С. Д. я поканила в срок до
09.02.2023 г. да й възстанови половината от тези средства – 25601 лева, а
писмената покана Д. Д. получила на 30.01.2023 г. Чрез извършеното плащане
на 12.10.2018 г. процесната главница преминала от имуществото на С. Д. в
имуществото на Д. Д., което представлява обедняване на ищцата и
обогатяване на ответницата при липса на основание, затова сумата следва да
бъде върната, заедно с обезщетение за забава – след покана от кредитора, като
1
забавата на ответницата е настъпила на 10.02.2023 г.
Моли съда да уважи претенциите и й присъди съдебно-деловодни
разноски.
Oтветникът чрез процесуален представител е оспорил
претенцията. Посочил е, че предявеният иск е неоснователен, тъй като
спорните парични средства са собственост – лични спестявания на
семейството на ответницата. Д. Д. и съпругът й разполагат със значителни
приходи извън пенсиите си, тъй като се занимават с животновъдство, а
съпругът й, като земеделски производител, получава субсидии от ДФЗ.
Парите са били предоставяни на ищцата за влагане в нейните банкови сметки
за удобство. Посочено е, че ищцата и синът на ответницата не са спестили
процесната сума пари, тъй като Г. Д. е получавал месечни приходи, които не
са значителни по размер, а доходите на ищцата през времетраене на брака й са
били в рамките на минималната за съответния месец работна заплата, а
постъпленията по банковата сметка на ищцата са в по-голям размер. От тази
сметка периодично са теглени средства, необходими за животновъдната
дейност на семейството на ответницата. Процесната сума не е могла да бъде
спестена и поради извършения разход от 40010 лева за закупуване от
съпрузите на апартамент с идентификатор 07079.602.115.1.134, последван от
разходи за ремонта и за обзавеждането му, както и за закупуване на
автомобили.
Моли съда да отхвърли предявения иск и й присъди съдебно-
деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С решение № 130/17.01.2019 г. по гр. д. № 7454/2018 г. на БРС е
прекратен бракът между С. И. Д. и Г. Д. Д.. Родителските права по отношение
на детето Ж. Д. са предоставени на майката. Видно от нотариален акт № 29, т.
II, рег. № 3355 от 26.11.2018 г. С. Д. и Г. Д. са дарили на сина си Д. Д.
апартамент в гр. Бургас, ж. к. Славейков, който двамата съпрузи са закупили
на 02.03.2016 г. за сумата 40010 лева, видно от приложения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 165, т. I, рег. № 2481.
Обстоятелството, че С. Д. и Г. Д. имат родени от брака си две деца, се
установява и от приложените удостоверения за раждане.
Приложени са платежни нареждания от 12.10.2018 г. за преводи в
размер на 27802,12 лева и на 23402,09 лева с наредител С. Д. и получател Д.
Д. с основание „трансфер на сума към второ лице”.
Представена е покана, връчена чрез Телепоща, от С. Д. до Д. Д. с
искане за връщане на сумата 25601 лева, представляваща половината от
преведената на 12.10.2018 г. по банкова сметка на Д. Д. сума, в срок до 10 дни
от получаване на поканата. Видно от приложената обратна разписка, покана е
връчена на Д. на 30.01.2023 г.
2
Представено е копие на Булстат регистрация на съпруга на
ответница Д. Д. като регистриран земеделски производител. От представеното
извлечение от банкови сметки се установяват приходите му като такъв.
Представени са договор за продажба на държавен недвижим имот, нотариален
акт за дарение на недвижим имот, както и два броя нотариални актове за
покупко-продажба на недвижим имот, от които се установява, че Д. Д. и Д. Г.
са собственици на имоти в гр. Бургас.
Представена е справка от Служба по вписванията, от която се
установяват имотите, които бащата на С. Д. – И. В. П. (видно от приложено
удостоверение за раждане) е прехвърлил в процесния период.
Приложени са трудови договори, установяващи възнаграждението
на Г. Д. в периода 2000 г. – 2017 г. Представени са и удостоверения от ТД на
НОИ – Бургас за трудови договори на С. Д. и Г. Д. за периода.
От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се
установяват средностатистическите разходи за живот на домакинство за
периода от сключване на брак между страните на 22.01.2000 г. до развода на
17.01.2019 г. Вещото лице е посочило, че за изследвания период общата
стойност на направените по време на брака разходи, извън
средностистическите за живот, са следните: покупка на апартамент през 2016
г., покупка на 4 броя автомобили с посочена от вещото лице пазарна
стойност, като съдът отчита обстоятелството, че вещото лице е дало оценка
на четири автомобила, а съгласно представената от ОД на МВР – Бургас,
Сектор Пътна полиция справка автомобилите са три, като един от тях
фигурира с два различни регистрационни номера. Ето защо и в тази част
съдът не кредитира заключението на вещото лице. Вещото лице е посочило
още, че по двете банкови сметки на ищцата за периода от 22.01.2000 г. до
12.10.2018 г. са постъпили суми в общ размер 96200 лева.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Ж. П. е посочила,
че е майка на ищцата. През годините дъщеря й спестявала средства.
Свидетелката и мъжът й също помагали на семейството на С. Д. още от
началото на техния брак с труд и пари. Помагали и родителите на Г.. С. и Г.
купили апартамент в ж. к. Славейков две години преди да се разделят и го
дали под наем веднага след закупуването. С. имала спестени пари на
семейството, като имали намерение да купят още едно жилище на малкото си
дете Ж. и затова внесли тези спестявания в сметката на С.. Впоследствие,
когато решили да се разделят, се оказало, че Г. има голямо притеснение за
парите, не толкова за съпругата си, и я заплашил, затова С. прехвърлила
всички тези пари на името на майката на Г. с цел да закупят жилище на Ж..
Разговорът за парите се случил на семейна среща в опит за заздравяване на
отношенията.
Свидетелката е посочила, че синът й взел назаем пари от Г., за да
направи фитнес, и след това му ги върнал с помощта на баща си.
Свидетелят Д. Д. е посочил, че майка му и баща му имали
3
спестени около 30000 - 40000 лева в периода около 2018 г., били
първоначално в кеш вкъщи, като с тях решили да купят апартамент на
другото си дете. Вкарали парите по банкова сметка на майката на свидетеля,
защото баща му бил държавен служител и не искал парите да са на негово
име. По време на развода тези средства били прехвърли от С. Д. на ответника,
защото Г. Д. не искал да са на негово име. Тези пари родителите на свидетеля
спестявали от работа, от заплати. Бабата и дядото на свидетеля от страната на
майка му помагали също. От страната на баща му бабата и дядото също
помагали, но не е виждал да дават на родителите, а давали на внука си. Те се
занимавали с животни. Свидетелят е посочил, че майка му е прехвърлила
парите на баба му, за да не ги изхарчи и за да може баща му да купи
апартамент на сестра му. Това се е говорело пред свидетеля.
Свидетелят е посочил, че баща му е купувал фуражи и лекарства
за животните на баба му и дядо му от своите пари, които впоследствие му
възстановявали.
Свидетелката П. К. е посочила, че е приятелка със С. и Г., като
към момента общува само с Г.. Преди да се разделят С. и Г., живеели в
съседство вход до вход, всеки ден били заедно със С.. Свидетелката познава и
майката на Г.. Родителите му се занимавали със животновъдство и доколкото
си спомня, те ги издържали. Посочила е, че парите по сметката на С. са пари
на родителите на Г.. Когато решила да се раздели с Г., С. искала съвет дали да
ги задържи в сметката, или да ги върне на Г.. Свидетелката си спомня, те
парите били по сметка на С., за да може да се закупуват с тях лекарства и
фураж за животните. Не знае нейният баща да е превеждал пари по нейната
банкова сметка. Бащата на С. е превел пари по сметка на майката на Г. и е
връщал заем, който Г. дал на брат й. Когато са живели заедно, не са работели
допълнително, а неговите родители са им помагали, нейните не са помагали.
Свидетелят К. Щ. е посочил, че познава семейството на Г. повече
от 30 г. Докато били семейство Г. и С., имали минимален доход.
Единствените им доходи били от бащата и майката на Г., които се занимавали
с животновъдство на село. Те разполагали с пари, купили три апартамента за
трите си внучета. Г. купувал фураж и лекарства от Бургас и ги носел в
Калово. Г. вземал пари от парите на майка му и баща му, които му давали, и с
тях купувал фураж. Свидетелят е посочил, че С. е давала пари на Г., за да
ходи да купува, счита, че сигурно ги е теглила.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж. П. и Д. Д., тъй
като са последователни и безпротиворечиви, същите пресъздават лично
възприети от тях обстоятелства. Свидетелят Д. Д. е в роднински връзки и с
двете страни по делото, няма данни да е във влошени отношения с ответника
– негова баба, поради което и същият е безпристрасен и следва да се даде
вяра на казаното от него. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. К.
в частта, в която сочи, че парите по сметка на С. са родителите на Г. Д., тъй
като същите се разколебават от показанията на другата група свидетели. В
4
противоречие с житейската логика е пари, нужни за извършваната от
родителите на Димов животновъдна дейност, да се съхраняват в банкова
сметка на съпругата на сина, както и за закупуване на фураж и лекарства за
животни да осигурят средства в размер над 50000 лева. Следва да се отбележи
още, че внасянето на средства по сметка на С. Д. е ставало от самата нея, а не
от родителите на съпруга й.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на
цитираната норма се характеризира с два елемента – получаване на нещо от
обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице (т.е. налице е
разместване на материални блага), и липса на валидно основание за
получаването. При неоснователното обогатяване под основание се има
предвид правна връзка, валидно правно отношение, което да оправдае
получаването на имуществото. Ищцовата страна се е позовала на липса на
основание – извършване на превод на сумата от С. Д. по банкова сметка на
ответника, без наличие на валидно възникнало правоотношение между двете,
което да е било основание за задържане на сумата. Ответникът от своя страна
е посочил, че парите в банковата сметка на С. Д. са били за животновъдната
дейност на Д. Д. и нейния съпруг, като основание за връщане на процесната
сума от С. Д. на Д. Д. е обстоятелството, че сумата е била собствена на Д. Д..
Посочените фактически обстоятелства сочат на хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, във връзка с която хипотеза Пленумът на Върховния съд е дал
задължителни указания с т. 1, абзац 2, последно изречение от Постановление
№ 1/1979 г. При съдебен спор с основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът
носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал
имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му
дава право да задържи полученото.
От приложените по делото извлечения от банкови сметки и от
заключението на вещото лице по приетата експертиза се доказа, че С. Д. е
превела от свои банкови сметки по банкова сметка на Д. Д. на 12.10.2018 г.
сумите 27802,12 лева и 23402,09 лева с две платежни нареждания, като
основание за превода е посочено „трансфер на сума към второ лице“.
Следователно и първата предпоставка за основателност на иска е доказана.
Следващата предпоставка, вменена в доказателствена тежест на
ответника – да установи наличие на основание за задържане на парите, не се
установи в производството. Не се доказа по категоричен начин с достатъчно
допълващи се и непротиворечиви доказателства, че средствата са били
собствени на Д. Д. и нейния съпруг и същите е следвало да обслужват
животновъдната им дейност. Както бе посочено по-горе, съдът не кредитира
5
събраните в тази насока гласни доказателства.
По отношение на възраженията на ответната страна и
проведеното в тази насока доказване, че семейството на С. Д. и Г. Д. не е
разполагало със средства в такъв размер, който да им позволява да спестяват
пари, че техният доход от заплати е покривал средностатистическите разходи
за издръжка на едно домакинство, същите са ирелевантни към предмета на
доказване в настоящото производство. Макар косвено да установяват, че
семейството, при така установените доходи от трудова дейност, не е имало
възможност да спестява средства в сочения размер, същите не се подкрепят
от останалия събран по делото доказателствен материал. От събраните
писмени и гласни доказателства се установи, че на семейството са помагали и
родителите на С. Д., именно тя е внасяла по своите собствени банкови сметки
парични средства, а произходът на спестяванията е без значение за настоящия
спор. Не се установи по категоричен начин защитната теза на ответника, че
парите по двете банкови сметки на ищцата са собствени на Д. Д., поради
което и е следвало да й бъдат върнати. Тъй като ответникът не установи
наличието на основание за задържане на сумата, той дължи връщането й. Ето
защо и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Ищцата е
превела по банкова сметка на ответника сума в общ размер 51204,21 лева,
която е била спестявания на семейството на С. и Г. Д., а след развода между
тях собствена на С. Д. е била половината от сумата или 25602,11 лева. Тъй
като искът е предявен до размера от 25601 лева, същият следва да бъде
изцяло уважен.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата от поканата за връщане на търсената главница съдът
намира иска за основателен. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС„при връщане
на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни“.
Ищецът е представил по делото покана до ответника, връчена чрез Български
пощи на 30.01.2023 г., в която е даден 10-дневен срок за изпълнение, поради
което и обезщетение за забава върху претендираната сума се дължи от
10.02.2023 г. до подаване на исковата молба на 04.10.2023 г. Като направи
съответните изчисления в онлайн калкулатор, съдът установи, че размерът на
дължимото обезщетение възлиза на сумата 2031,45 лева, поради което
исковата претенция следва да бъде изцяло уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в
размер на 4106 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, адрес: с. К., община М. Т. да
заплати на С. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. М. р., бл. ***1 вх. *,
ет. * сумата 25601 лева (двадесет и пет хиляди шестстотин и един лева)
главница, предадена от ищеца и получена от ответника по банков път на
12.10.2018 г. без основание, 2031 лева (две хиляди и тридесет и един лева)
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 10.02.2023 г. -
03.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба на 04.10.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, адрес: с. К., община М. Т. да
заплати на С. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. М. р., бл. ***1 вх. *,
ет. * сумата 4106 лева (четири хиляди сто и шест лева) съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7