Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1780 12.11.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов
адм. дело № 1782 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с чл.203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищецът И.М.С., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ЗО“Дебелт“ към Затвора Бургас /освободен, поради изтърпяване на наказанието
на 23.09.2021г./, е предявил иск против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието-гр.София за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия
и бездействия на длъжностни лица от юридическото лице причинили вреди на ищеца
на 02.03.2021г. по време на конвоирането му със служебен автомобил на ГДИН и в
двете посоки на движение, от мястото на изтърпяване на наказанието до крайната
точка на пътуване и обратно, т.е. от ЗО“Дебелт“ до гр.Бургас и обратно /съгласно направеното уточнение на исковата
молба- вх.№ 8572 от 06.08.2021г./. Сочи се, че по време на пътуването му на
тази дата е поставен в унизително отношение, защото нямало поставен предпазен
колан и пътували 12 човека „претъпкани като кучета“. Нямало въздух, а той имал
заболяване на белите дробове. Нямало седалки. Имало дупки от дъното на
автомобила, от които влизал мръсен въздух. Иска се ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетението в посочения размер.
Препис от
исковата молба и всички направеното писмено уточнение от страна на ищеца, след
предоставената му правна помощ са изпратени на ответната страна- Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП за отговор на исковата молба в
указания срок и възможност за искания и ангажиране на доказателства.
Ответникът- ГДИН,
в писмен отговор намира исковата претенция за допустима, тъй като съгласно
чл.12, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС ответната Главна дирекция „ИН“ е юридическо лице
към МП. На следващо място, оспорва изцяло по основание и размер предявения иск
като неоснователен. Според него не са налице претърпени вреди от ищеца, няма
незаконосъобразни действия, бездействия от длъжностни лица, съответно липсва и
причинно-следствена връзка. Липсвала реална вреда, която да се обезщетява,
защото не са налице изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Към
отговора на исковата молба е представена справка, с конкретизиране на мястото,
където ищецът е търпял наказание на процесната дата, както и основанието за
осъщественото пътуване на лицето със служебен автомобил на ГДИН, конкретното
направление, дело и с какъв автомобил, описан с марка, модел и рег.номер е
осъществено пътуването, съответно в двете посоки на пътуване от ЗО „Дебелт“ до
гр.Бургас и обратно. Сочи се, че заедно с лицето са конвоирани още 11 човека
описани в Заповед № 103 от 02.03.2021г., като причината за конвоиране на ищеца
е „постъпил от дело“. Описва се, че конвоят е осъществен със специален автомобил, надлежно
регистриран, видно от представеното заверено копие на свидетелство за
регистрация за транспортиране на 20 лица, като проветряването на автомобила се
осъществява чрез прозорец, монтиран на вратата на отсека, с размер в отворено
състояние 30х30 см. Иска съдът да
отхвърли исковата претенция изцяло, като неоснователна и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното
открито заседание по делото ищецът се явява лично и със служебен адвокат,
назначен след предоставената правна помощ на ищеца. Ищецът и процесуалният му
представител поддържат исковата молба и пледират за уважаване на исковата
претенция, като се ангажират гласни доказателства.
За доказване на
твърденията си, ищецът ангажира изслушването на един свидетел- лишеният от
свобода С.И..
Ответникът- ГД„ИН”,
редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа
отговора на исковата молба. Пледира за отхвърляне на исковата претенция.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на предявения
иск.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе по предявения
иск, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази
представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е
спорно, че към 02.03.2021г. ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“, като е бил конвоиран от служители на ответната страна от ЗО „Дебелт“
до гр.Бургас и обратно. От представените към отговора на исковата молба и
неоспорени писмени доказателства лишеният от свобода е бил транспортиран със
служебен автомобил „Ивеко Дейли“, с рег.№ СА 5216 ВТ, а не както сочи в
уточняваща молба ищецът с рег.№ А 8482 НК.
Писмените
доказателства относно конкретният автомобил, с който е осъществен конвоят от ЗО
„Дебелт“ до Затвора-Бургас на датата 02.03.2021г. не са опровергани от други
доказателства по делото, тъй като изслушаният по искане на ищеца свидетел С.И.
заяви, че не знае номера на служебния автомобил, с който са били транспортирани
на процесната дата.
Видно от
приложената справка /л.54/, както и Заповед № 103 от 02.03.2021г. /л.56 от
делото/, движението е определено по конкретен маршрут с описване на населените
места и улиците, по които следва да си движи автомобила в двете посоки на
движение. Действително, на посочената дата са били транспортирани 12 задържани
лица, включително ищеца И.С..
Цитираният
автомобил „Ивеко“, рег. № СА 5216 ВТ, с който е осъществен конвоят е надлежно
регистриран като „специален автомобил“,
видно от приложеното заверено копие на Свидетелство за регистрация Част Първа /л.59/,
за превоз на 20+1 лица /S.1- брой места за сядане + мястото на водача/ и е собственост на ГДИН. Не
са правени конструктивни изменения, както сочи в отговора си ответника, нито се
твърдят подобни обстоятелства и не са налични доказателства за противното.
Липсват каквито и да било данни за наличие на неизправност, вследствие на което
да бъдат причинени вреди на здравословното състояние на пътуващите.
Неопровергани са и обстоятелствата, че проветряването на автомобила се
осъществява чрез прозорец 30х30 см. Седалките са метални, оформени като пейки. Според
заявеното от свидетеля С.И., по време на пътуването е бил седнал върху краката
на ищеца С., което значело, че му причинява болки. Изрично заяви, че не си
спомня друго по време на това пътуване, когато са били заедно с ищеца. Според
заявеното от свидетеля по време на пътуването не са били поставени предпазни
колани.
Ответникът- ГД „Изпълнение
на наказанията“ при МП- със седалище в гр.София, е юридическо лице към
министъра на правосъдието, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, а затворите, ведно с
териториалните им звена са нейни териториални служби, съгласно ал.3 на същия
законов текст.
В случаят, ищецът
твърди причиняване на неимуществени вреди, произтичащи от фактически действия и
бездействия на администрацията, а именно, че автомобилът бил претъпкан, т.е.
броят на превозваните лица е бил прекомерен, че не му е поставен предпазен
колан, влизал прах в автомобила, което му пречело да диша по време на
пътуването, респективно се иска присъждане на обезщетение за тези вреди, а тази
възможност принципно съществува след признаване на действията и бездействията
на администрацията за незаконни, което се установява в от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението, по аргумент от чл.
204, ал.4 от АПК.
При това
положение, юридическото лице Главна дирекция „ИН“ при МП има както процесуална,
така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. С оглед на
изложеното, съдът приема, че искът е процесуално ДОПУСТИМ.
Отговорността
на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1.Незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата;
2.Не-законосъобразният акт, респективно действие или бездействие, да е при или
по повод изпълнение на административна дейност; 3.Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и
4.Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Описаните нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно, а липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и
сл. от АПК.
Според чл.284,
ал.1 от закона „Държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3.“
, а на основание чл.284, ал.5 от закона
„В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното“.
Съгласно чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС „В случаите по чл. 3,
ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора“.
От приетите по
делото писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност не би могло да се установи
заявените от ищеца „унизителни и нечовешки условия“, при които бил поставен по
време на осъщественото пътуване на процесната дата- 02.03.2021г. по време на
пътуването му от ЗО „Дебелт“ до гр.Бургас /Затвора/.
Не са установени никакви
незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служителите на ГДИН
осъществили конвоя на ищеца. Вярно е, че по време на пътуването са били
превозвани общо 12 задържани лица, заедно с ищеца, но както вече бе отбелязано,
превозването е осъществено със специален автомобил, собственост на ГДИН, който
е регистриран по надлежния ред и е за превозване на 20+1 лица /с водача/, видно
от реквизитите на официалния удостоверителен документ- Свидетелство за
регистрация Част първа, приет като писмено доказателство по делото. Конвоят е
осъществен в изпълнение на издадена Заповед № 103 от 02.03.2021г. по описания
маршрут, като не са установени от така ангажираните доказателства на ищеца да
са причинени вреди. Презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е оборена, след като
и от изслушаните по искане на ищеца показания на свидетеля С.И. не се установи
да е имал недостиг на въздух, вследствие на броя на пътуващите лица. Заявеното
от свидетеля, че бил седнал върху краката на ищеца „значи му причинявам болки на краката“ на първо място е едно
предположение на свидетеля, а не негово възприятие за усещанията на ищеца, а не
на последно по важност място следва да се отбележи, че ищецът въобще не е
претендирал обезщетение за „причинени болки на краката“, тъй като подобно
обстоятелство въобще не се описва в исковата молба и нейното уточнение. Колкото
до липсата на предпазни колани, следва отново да се посочи, че автомобилът е
оборудван като „специален“, поради което пътуването е осъществено, с оглед
неговите характеристики и не се установи липсата на предпазен колан да е
осъществила някаква вреда на когото и да било, още по-малко ищецът да е
„изтезаван“ или да е осъществено спрямо него „жестоко, унизително и нечовешко
отношение…“, респективно липсват доказателства за причиняване на каквито и да е
неимуществени вреди на ищеца по време на това пътуване на 02.03.2021г.
Свидетелят И. изрично заяви, че не си спомня по време на пътуването да се е
случило нещо с ищеца С., поради което и от всички писмени и гласни
доказателства се обосновава извода за опровергаване на презумпцията по чл.284,
ал.5 от закона.
От ангажираните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че автомобилът с който е
осъществено транспортирането на ищеца е регистриран съгласно българското
законодателство /Закона за движение по
пътищата и актовете по прилагането му/, поради което следва извода, че
отговаря на нормативните изисквания, в противен случай не би могъл да бъде
регистриран със съответни реквизити- рег.номер и свидетелство за регистрация,
като годен за експлоатация.
Самият ищец не твърди наличие на
техническа неизправност на конкретния автомобил, вследствие на което по време
на конкретно пътуване да са му причинени някакви вреди.
Изискванията на Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни
превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз,
или друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство /за краткост наредбата/ не се прилагат в случая,
съгласно изричната разпоредба на чл.2, ал.1, т.5 от подзаконовия нормативен
акт, която гласи, че „Наредбата не се
прилага за изменение в конструкцията на ППС, които са… т.5 „проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми,
подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или
на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода“.
При анализа на приложимите норми относно оборудването на специализираните
автомобили посочени по-горе се обосновава изводът, че са спазени изискванията
за използване на незапалим материал, какъвто несъмнено е металът или начинът,
по който са описани седалките от свидетеля - „железни пейки“. Очевидно е спазено
е и другото важно и специфично изискване по отношение седалките на конвоираните
лица, а именно да не позволяват отделянето на детайли от тях, при което са
използвани монолитни звена, т.нар. от свидетеля „железни пейки“. Несъмнено, по
отношение седалките на конвоираните лица са предвидени отделни изисквания,
съгласно цитираните нормативи, поради което именно това е причината поради
която задържаните и лишени от свобода и служителите /конвоиращите лица/ ползват
различни седалки. Това разделение не е израз на незаконосъобразни действия на
съответните служители при осъществяване на дейността, а е резултат от
изпълнение на приложимите правила за изработване на седалките на отделните
категории лица- конвоирани лица и служители.
Дори да се приеме, че ищецът действително
е имал дискомфорт по време но това осъществено пътуване, с оглед изискването на
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, не се установява някакъв значителен интензитет и
продължителност на подобно чувство, с оглед възприемане на тезата на ищеца за
поставянето му в неблагоприятни условия, унизително или нечовешко отношение,
нито изтезание, поради което не са налице вреди от неимуществен характер
подлежащи на обезщетяване.
Следва да се изтъкне още, че при прилагане
на принципа по чл.52
от Закона за задълженията и договорите по справедливост се определя не само
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера
на страданието, за което се присъжда обезщетението. Не всяко неприятно усещане
или чувство и не всяка болка/страдание дават основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква
да бъдат възмездени. Съдът намира, че твърдените от ищеца, ако и да са били
изпитани от него, не сочат на такива интензивни, трайни, дълбоки емоционални
изживявания или състояния, които да се определят като неимуществени вреди за физическото
лице. Същите не сочат на накърнени нематериални блага, подлежащи на справедливо
обезщетяване. Освен това, твърдените състояния не се доказа да съставляват
закономерна последица от незаконосъобразни действия и бездействия на
служителите на дирекцията, по време на осъщественото пътуване на ищеца в
специализиран за конвойна дейност автомобил. В процесният случай на конвой,
какъвто се установи и доказа, че е осъществен на определената дата, е било
осъществено придвижване от мястото, където търпи наказанието си ищеца до Затвора-Бургас
и обратно, което е пътуване на сравнително кратко разстояние и време, при
спазване от конвоиращите лица на правилата за движение по пътищата. Изложеното
изключва определянето на негативните изживявания, твърдени от ищеца, като
претърпени "неимуществени вреди" подлежащи на справедливо
обезщетяване, каквото той претендира.
По тези съображения съдът намира, че не са
доказани кумулативно изискуемите
предпоставки за реализиране отговорността на държавата, по смисъла на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният иск против ГДИН към МП следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Макар да е направено своевременно искане от пълномощникът на ответната страна, разноски не следва да се присъждат в полза на ГДИН.
Ето защо, Административен съд- Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.М.С., предявена против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието-гр.София за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева, причинени на ищеца на 02.03.2021г. по време на конвоирането му
със служебен автомобил на ГДИН в двете посоки на движение, от мястото на
изтърпяване на наказанието – ЗО „Дебелт“ до Затвора- гр.Бургас и обратно, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва и/или протестира с касационна жалба /касационен протест/, пред тричленен
състав на Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: