№ 2227
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110201425 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 42-0003156/10.12.2021 г., издадено от Чавдар Караджов - директор на РД
“АА”, София, на ***********, с ЕИК *********, за това, че:
На 19.11.2021 г., около 11:55 ч. в сградата на РД „АА“ – София, ул. Витиня № 1, при
извършване на комплексна проверка на основание Заповед № РД-12-2540/19.11.2021 г. и
известие № 80-00-56-448/02.11.2021 г. за превозвача ***********, притежаващ лиценз №
1946, валиден до 27.03.2027 г., за извършване на товарни превози в общността, се
констатирало, че превозвачът е допуснал извършването на международен превоз на товар на
25.06.2021 г. от водача *************** ЕГН **********, управлява МПС №
****************, от кат. N3, марка ***************** Т, видно от товарителница №
04976/25.06.2021 г. и разпечатка от картата на водача, като същият не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, видно от справка в инф. система на ИА „АА“. С
горното *********** нарушил разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП, поради което на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 (три хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ***********, чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че при предходни проверки не били
констатирани нарушения от превозвача, а при настоящата комплексна проверка изтеклият
срок на документа за психологическа годност на ******** било единственото констатирано
нарушение. При сключването на трудов договор с него същият разполагал с валидно
1
удостоверение за психологическа годност. Поради тази причина нарушението съставлявало
маловажен случай, като в тази връзка жалбоподателят се позовава на разпоредби от
Директива 2006/126/ ЕО и Директива 2003/59/ЕО.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на
който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
В нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП не е посочен
един от основните и най-съществени елементи на вмененото нарушение – мястото на
осъществяването му. Посочено е, че „превозвачът е допуснал извършването на
международен превоз на товар на 25.06.2021 г. от водача *************** ЕГН
**********, управлява МПС № ****************, от кат. N3, марка ***************** Т,
видно от товарителница № 04976/25.06.2021 г. и разпечатка от картата на водача, като
същият не притежава валидно удостоверение за психологическа годност“, но не е посочено
къде (населено място, път, държава) е осъществен този превоз. Позоваването на
товарителница и разпечатка от картата на водача не може да санира пропуска на
актосъставителя и АНО, доколкото мястото на осъществяване на твърдяното нарушение
следва да бъде заявено по ясен, несъмнен и категоричен начин, а не да почива на
предположения. Липсата на каквито и да е данни за мястото на нарушението е особено
съществено нарушение, което осезателно е опорочило правото на защита.
3.Относно приложението на материалния закон.
Независимо, че горепосоченото съществено процесуално нарушение е достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП, съдът следва да добави и допълнителни аргументи
за незаконосъобразност на НП във връзка с правилното приложение на материалния закон.
На *********** е предявено нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП
(„Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата“). Видно от събраните на съдебното следствие гласни
доказателства (показанията на свидетелите Даниел С. и М.Я.) и приобщените писмени
доказателства (трудов договор №8/29.05.2014 г.; Удостоверение за психологическа годност
№ 218985; Удостоверение за психологическа годност № 748140; Извлечение от Регистъра на
психологическите изследвания на водачите – всичките по отношение на водача
*************** ЕГН **********) водачът ******** към датата на сключване на трудов
договор с превозвача *********** е притежавал Удостоверение за психологическа годност
№ 218985, издадено на 26.05.2014 г. и валидно до 26.05.2017 г. Впоследствие му е било
издадено ново Удостоверение за психологическа годност № 406091, валидно до 15.05.2020 г.
Последното Удостоверение за психологическа годност № 748140 му е било издадено на
29.12.2021 г. и валидно до 29.12.2024 г. Тоест, водачът ****** към посочената в НП дата
2
25.06.2021 г. е управлявал с изтекъл срок на валидност на Удостоверение за психологическа
годност № 406091, което е било подновено на 29.12.2021 г.
При така установените факти ангажирането на административно-наказателната
отговорност на превозвача противоречи на Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, която има приоритет пред нормите от националното
законодателство. Съображение 9 от Преамбюла на Директивата указва, че доказателство за
наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт
на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава
и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за
съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще
избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната
отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се
позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни
средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с
подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството. Директивата е категорична, че "тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от
срока на валидност на свидетелството" или с други думи казано – установяването на
психологическата годност следва се извършва преди издаване или подновяване на СУМПС
и същото да се определя от срока на валидност на свидетелството.
На следващо място, в Съображение 8 от Преамбюла Директивата залага
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни
средства, което означава, че държавите членки могат да завишат тези стандарти в своите
национални законодателства. В тази насока е разпоредбата на т. 5 от приложение III на
Директивата, според която стандартите, установени от държавите членки за издаване и
всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-
строги от изложените в приложението. Възможността за въвеждане на такива по-строги
стандарти на национално равнище касае само и единствено първоначалното издаване и
последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство.
Това означава, че възможността да се въвеждат по-строги стандарти не следва да бъде
използвана, за да се удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за
управление на моторни превозни средства посредством документ, който редом със
свидетелството за управление на моторно превозно средство да има свое собствено
легитимиращо действие. А тъкмо това е сто***************** чрез нормативното
регламентиране на удостоверението за психологическа годност, в резултат на което
психологическата годност, вместо да бъде само предпоставка на правоспособността за
управление на моторни превозни средства от съответната категория, бива въздигната и в
отделно, паралелно съществуващо с правоспособността юридическо качество, така както е в
предявената като нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП.
Ако трябва да се обобщи, вмененото задължение на превозвачите по чл. 7а, ал. 2, пр. 3
от ЗАвП, и при положение, че се касае за водач с валидно СУМПС и предходни и
последващи (датата на твърдяното нарушение) валидни удостоверения за психологическа
годност, представлява ненужна и надхвърляща стандартите на транспонираното европейско
законодателство административна строгост. Иначе казано, макар и да е налице формално
нарушение, в случая то се явява „явно маловажно“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на
ЗАНН, доколкото липсва обществена опасност на деянието – водачът ****** е с доказана
психологическа годност и изтичането на периодичното му удостоверение към дата
25.06.2021 г. не е било към момент, в който е следвало да се преценява неговата
3
правоспособност като водач на МПС за превози на хора и товари.
На съдебното производство страните не са претендирали разноски по чл.63, ал.3 от
ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 42-0003156/10.12.2021 г., издадено от Чавдар Караджов -
директор на РД “АА”, София, на ***********, с ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4