РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№2280/14.12.2023г.
гр.
Пловдив 14.12.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми декември 2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 2387 по описа на Административен съд – Пловдив за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод
касационна жалба от
Б.Я.Я.,
чрез процесуалния му представител адв. П. против Решение № 70 от 24.07.2023г.,
постановено по АНД № 158/2023г. по описа на Районен съд – Карлово с което е
потвърден Електронен фиш серия К № 4986055 на ОДМВР Пловдив, на основание чл.
189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.1 т. 4 от ЗДвП, с който на Б.Я.Я. е наложена глоба
в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Ответникът ОДМВР Пловдив не взема становище по
жалбата.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество
за неоснователна
поради следното:
Обжалваният пред районния съд електронен фиш е бил издаден за това, че Б.Я.Я. в качеството му на водач на лек автомобил Волво ХЦ с рег. № ***15.06.2021г.
в гр. Баня, път II-64 км. се е движил със скорост от 86
км/ч при разрешена в конкретното място скорост от 50 км/ч.
Основният
довод на касатора е, че заснетата с автоматизираното техническо средство или
система, скорост е била извън населено място, който довод е бил обстойно
обсъден от първоинстанционния съд
Правилно
съдът е възприел, че границите на населеното място следва да се ограничат в
площта, която е застроена, като съществената разлика от легалната дфиниция за
населено място по ЗУТ и тази по ЗДвП е в обозначаването на населеното място с
пътни знаци за сигнализация на движението по пътищата.
Ето защо
водачът е следвало да съобрази
поведението си с поставените пътни
знаци, поради което в случая е налице нарушение на чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП.
Предвид горното съдът
намира касационната жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от
24.07.2023г., постановено по АНД № 158/2023г. по описа на Районен съд – Карлово.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :