Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. Добрич, 08.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на осми март, две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка К., разгледа докладваното от председателя
административно дело № 581 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е
по жалба на „Хоум Про“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул.“Добруджа“ № 4,
представлявано от управителя Ч.М.А., подадена чрез адв.Н.Ч. ***, срещу
Ревизионен акт № Р-03000819004394-091-001/06.01.2020 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 22/18.03.2020 г. на Светлан
Петков - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
–Варна при ЦУ на НАП и с който са определени задължения за ДДС, вследствие
непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди през 2018 г. по фактури,
издадени от „Янтес“ ЕООД и „Дрескод БГ“ ЕООД и за корпоративен данък за 2018 г.
в общ размер на 45 372,73 лева - главница и лихви.
Жалбоподателят
счита оспорения акт за незаконосъобразен,
необоснован, издаден при съществени нарушения на административно
производствените правила и в противоречие с материалния закон. Оспорва изцяло
изводите на органите по приходите за липса на реално извършени доставки на
стоки и услуги и за незаконосъобразно упражнено право на приспадане на данъчен
кредит по фактури, издадени от „Янтес“ ЕООД и от „Дрескод БГ“ ЕООД. Излага твърдения,
че извършените доставки са напълно реални и доказателствата за това се съдържат
в представената административна преписка. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя заявява, че процесните доставки са доказани при
първоначалното разглеждане на делото от представените достатъчно доказателства,
писмени и гласни, които установявали по безспорен начин, че доставките,
представляващи строително-монтажни работи, са извършени по начина, по който са
описани в документите. Моли ревизионният акт да бъде отменен. Претендира
присъждане и на всички направени по делото разноски за всички съдебни
инстанции.
Ответникът –
директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна,
чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт М.Н.К., в писмени молби и
становища излага подробни и мотивирани съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност
на ревизионния акт. Моли жалбата да се отхвърли и в полза на НАП да се присъдят
разноските за юрисконсултско възнаграждение.
При извършване на
проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на оспорения
административен акт от фактическа и правна страна съдът приема за установено
следното:
Производството по
делото е образувано след отмяната на Решение № 67/11.03.2021 г., постановено по
адм.д. № 169/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич и връщането му за
ново разглеждане от друг състав с Решение № 11596 от 16.11.2021 г., постановено
по адм. дело 5072/2021 г. по описа на Върховен административен съд, І отделение.
Новото разглеждане
на делото е съобразено с дадени задължителни указания за установяване на някой
обстоятелства и обсъждане на събраните по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл.224 от АПК.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е
допустима. Ревизионният акт е връчен на 07.01.2020 г., а жалбата срещу него е
постъпила на 15.01.2020 г., т.е. в 14-дневния срок за оспорване по чл.152, ал.1
от ДОПК. Жалбата и преписката са постъпили при директора на Дирекция
„ОДОП“-Варна на 17.01.2020 г., който се е произнесъл с Решение № 22/18.03.2020
г. в 60-дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, с което е потвърдил изцяло
ревизионния акт. Решението е съобщено на 20.03.2020 г., а жалбата срещу него е
постъпила при ответника на 26.03.2020 г., в 14-дневния срок за оспорване.
От фактическа страна:
1.Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03000819004394-020-001/ 09.07.2019 г., подписана с квалифициран електронен
подпис от Нели Иванова Бонева, началник Сектор „Ревизии“ и компетентен орган по
см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на
Милена К.-***. Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на „Хоум Про“ ООД, ЕИК
*********, за задължения за корпоративен данък за периода 14.03.2016 - 31.12.2018
г. и за данък върху добавената стойност за периода 28.03.2016 – 31.12.2018 г., определен е
срокът, ревизиращите органи и ръководителя на ревизията.
Съдържанието на
заповедта съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. ЗВР е връчена по електронен път на жалбоподателя на 12.07.2019
г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК.
2. Със Заповед за
изменение на ЗВР № Р03000819004394-020-002/ 09.10.2019 г., срокът на ревизията
е бил удължен до 29.11.2019 г.
3. На 12.12.2019 г. е издаден Ревизионният доклад
с № Р-03000819004394-092-001/12.12.2019 г., подписан с квалифицираните
електронни подписи на органите по приходите, определени да извършат ревизията -
ръководителя на ревизията, Бисер Тодоров Бобчев и Ч. Жеков Димитров -
главен инспектор по приходите.
Спазено е
изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно
от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният
доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие
с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 17.12.2019
г. по електронен път.
4. Срещу
констатациите в доклада е подадено Възражение с вх. № ЕП-9103-1 от 23.12.2019 г.,
което е разгледано, обсъдено и частично уважено при издаването на ревизионния
акт.
5. Ревизионният акт
(РА) е издаден на 06.01.2020 г. под № Р-03000819004394-091-001. Възраженията на
дружеството са описани в РА и са изложени съображения за тяхната
неоснователност.
В мотивите на РА е
прието, че органите, извършили
ревизията, са достигнали до изяснена фактическа обстановка, съображенията по
установените факти били подробно, мотивирано и обосновано изложени, поради
което са възприети предложенията за установяване на допълнителен корпоративен
данък за внасяне за 2018 г. в размер на 13 422,71 лв. главница и 1044,07
лв. лихви и задължения за ДДС за данъчните периоди на месеците април, май, юни,
юли, август, септември и октомври 2018 г. в общ размер на 26 845,44 лева
главница и 4060,51 лихви.
6. Срещу РА е
подадена жалба с вх. № КП-9103-2/15.01.2020 г.
7. Жалбата е
разгледана от компетентния орган, Светлан Христов Петков -
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна
при ЦУ на НАП, който я е приел за неоснователна и е потвърдил изцяло РА с Решение
№ 22/18.03.2020 г.
По делото не е било
спорно между страните, че счетоводството на ревизираното дружество е било
водено редовно. Това е констатирано в раздел „Счетоводство“ на стр.3 и 4 от
ревизионния доклад, в който е посочено, че ревизираното лице прилага двустранна
форма на счетоводно записване. Дружеството е организирало и водило текущо счетоводно
отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и
счетоводните стандарти и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан.
Посочено е също, че няма констатирани нарушения на счетоводното законодателство
и на изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Основният предмет
на дейност на "Хоум Про" ООД е
строителство и че дружеството е вписано в Централния професионален регистър на
строителите при Камарата на строителите в България с Протокол № 1260/01.08.2019
г.
При ревизията е
установено, че през ревизирания период дружеството, в качеството на изпълнител,
е сключило четири договора за възлагане и изпълнение на строителство с различни
възложители, а именно:
1/ Договор за
възлагане и изпълнение на строителство от 20.06.2017 г., сключен с „Роял коув" ООД, ЕИК *********, съгласно
който „Хоум Про" ООД приема срещу възнаграждение, със свои сили и
средства, качествено и в срок да изпълни строителството на обект „ Хотелски
комплекс и пристройка, настройка и преустройство на съществуваща сграда УПИ XX
и УПИ ХХ, кв. 329, град Каварна;
2/ Договор за
възлагане и изпълнение на строителство от 11.12.2017 г., сключен с
"Марстрат" ООД, ЕИК *********,
съгласно който „Хоум про" ООД приема срещу възнаграждение със свои сили и средства, качествено и в срок
да изпълни довършителните СМР на обект „ Жилищна сграда в УПИ XXI-1542, кв. 12,
по плана на Вилна зона гр. Варна“;
3/ Договор за
възлагане и изпълнение на строителство от 18.12.2017 г., сключен с
"Грифон-БГ" ООД, ЕИК БУЛСТАТ *********, съгласно който „Хоум Про"
ООД приема срещу възнаграждение, със свои сили и средства, качествено и в срок
да изпълни довършителни СМР на обект „ Жилищна сграда в УПИ V-4а, кв. 507 по
плана на 13 м.р. на гр. Варна, ул. „Братя Миладинови" № 87“;
4/ Договор от
23.07.2018 г. и Анекс към него от 04.10.2018 г., сключен с Административен
съд-Варна, съгласно които „Хоум Про" ООД се задължава срещу
възнаграждение, качествено и в срок със своя техника и работна сила, или чрез
подизпълнители в съответствие с изискванията на Възложителя да изпълни ремонтно
довършителни СМР на Административен съд гр.Варна.
При ревизията по
ЗДДС е установено, че през ревизирания период дружеството е включило в
дневниците си за покупки и справката-декларация за периодите с право на пълен
данъчен кредит 17 бр. фактури, всички с предмет „покупка на услуги“, от които 5
бр. с доставчик „Янтес“ ЕООД и 12 бр. с доставчик „Дрескод БГ“ ЕООД, подробно
описани на стр.2 и стр.3 в таблица на РА.
От доказателствата
се установява, че процесните фактури са издадени от „Янтес“ ЕООД и „Дрескод БГ“
ЕООД, подизпълнители, в изпълнение на договорите, които жалбоподателят е
сключвал с тях като им е възлагал извършване на определени строително - монтажните
работи (СМР) по обектите, визирани в основните четири договора.
При обсъждане на
събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са счели, че
по процесните фактури липсват реално извършени облагаеми доставки на стоки и
услуги по чл.6 и 9 от ЗДДС с посочените като издатели на фактурите дружества „Янтес“
ЕООД и „Дрескод БГ“ ЕООД.
РА в частта за ДДС
е мотивиран със следните обстоятелства: издателите на фактурите и ревизираното
дружество извършили действия с цел осигуряване на данъчно предимство и неправомерно
упражняване на данъчен кредит от „Хоум
Про " ООД и така била нанесена данъчна загуба за бюджета от невнесен ДДС;
според подадените от ревизираното дружество уведомления по чл. 62 от КТ за
периода 01.04.2018 - 29.06.2018 г. и 01.08.2018 - 15.10.2018 г., през които са
сключени договорите, жалбоподателят е имал назначени общо 115 работници и
служители по трудови правоотношения, поименно посочени с длъжностите им на стр.
5 и сл. от РД, поради което е изразено съмнение, че е извършвал строителните
работи със своите работници. В резултат на това е прието, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, т.е.
неправомерно начислен данък и съответно липса на право на данъчен кредит.
От РА в частта за ЗКПО
е видно, че задълженията за корпоративен данък за 2018 г. са начислени в
резултат от приетото по ЗДДС, че дружеството нямало право данъчен кредит по
процесните 18 бр. фактури, издадени от „Янтес“ ЕООД и „Дрескод БГ“ ЕООД, а било
отразило по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ сумата
от 134 227, 15 лева. Тези разходи били отнесени и по дебита на сч.сметка
611 „Разходи за основната дейност“, поради което участвали при формирането на
СФР. Разходите от 134 227, 15 лева били документално необосновани и затова на
основание чл.26, т.2 и чл.10, ал.1 от ЗКПО органите по приходите са
преобразували декларирания от дружеството финансов резултат с тази сума в
увеличение. В резултат на това е определен допълнителен корпоративен данък за
внасяне в размер на 13 422,71 лв. и лихва от 950,85 лева.
Доказателства в съдебните производства
При първоначалното
разглеждане на делото (в производството по адм.дело №169/2020 г.) страните не
са представили нови писмени доказателства. Във връзка с оспорване размера на
установените задължения, е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице да изчисли размера на дължимия данък по ЗДДС и размера на
установения корпоративен данък. Поради неприемане на заключението на първото
вещо лице е допусната повторна експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че размерът на дължимият ДДС по процесните фактури би бил 26 845,43
лв. главница, ако се приеме, че е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС,
т.е. ако се приеме, че че жалбоподателят е нямал право на данъчен кредит и е
начислил данъкът неправомерно.
При първоначалното
разглеждане са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелят Емин
Тунай Емин, управител на „Дрескод БГ“ ЕООД потвърждава обстоятелството, че е
работил по сключени с „Хоум Про“ ООД договори през 2018 г. на 3-4 обекта.
Неговото дружество също е ползвало подизпълнители, понеже не е разполагало с
достатъчно работници, а работата по обектите била спешна. Разплащанията между
дружеството-жалбоподателят и дружеството на свидетеля се извършвали по банков път. В показанията си свидетелите
Ивайло Александров Иванов и и Рекшан Ридван Ебарезов заявяват, че действително
са работници на „Дрескод БГ“ЕООД и са работили заедно с фирма „Хоум Про“ ООД на
обекти във гр.Варна- сградата на Административен съд –Варна и в Евксиноград.
При повторното
гледане на делото в настоящото съдебно производство бяха събрани допълнителни
писмени доказателства в изпълнение на дадените указания на ВАС с цел да се
установи кой е обектът, предмет на Договор за възлагане и изпълнение на
строителство от 20.06.2017 г., сключен с
„Роял коув" ООД като възложител.
От представеното
Разрешение за строеж № 10/08.03.2017 г., издадено от главния архитект на Община
Каварна, се установява, че на възложителя по договора, „Роял коув" ООД, се
разрешава да извърши строително-монтажни работи по одобрен проект за строеж на
„Пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща сграда – хотелски
комплекс“ в УПИ XІX, кв. 329 по
регулационния план на град Каварна.
От изисканите от
Община Каварна, трето неучастващо по делото лице, писмени доказателства се
установява, че няколко дни след издаване на строителното разрешение със Заповед
№ 187 от 15.03.2017 г. на кмета на
общината, е одобрено частично изменение на ПУП-План за регулация и застрояване,
който предвижда от процесния УПИ XІX-
9981 в кв. 329 да се обособят два нови
УПИ, а именно УПИ ХХ-9981 с площ от 1 078 кв.м. и УПИ ХХІ – 9981 с площ от
1 755 кв.м. От представената на л.79 графична част на плана за регулация и
застрояване е видно, че в новообособения УПИ ХХІ-9981 е разположена съществуваща сграда, а в другия
обособен нов УПИ ХХ – 9981, който е незастроен, е предвидено изграждане на
строеж с посочване на ограничителните линии на застрояване. Договорът за строителство между
жалбоподателя и „Роял коув" ООД е сключен няколко месеца след влизане в
сила на одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ, в резултата на което са
обособени два нови УПИ от стария УПИ ХІХ - УПИ ХХ-9981 и УПИ ХХІ – 9981.
От така събраните
доказателства съдът приема за установено, че обектът, визиран в протоколи акт
обр. 19 като хотелски комплекс, находящ се в УПИ ХІХ е идентичен с обекта,
визиран в сключения между жалбоподателя и „Роял коув" ООД Договор за възлагане и изпълнение
на строителство от 20.06.2017 г., описан като находящ се УПИ XX и УПИ ХХІ, кв.
329, град Каварна. Не е налице разминаване между обекта, за който
жалбоподателят се е договорил и обектът, за който са издадени документи,
удостоверяващи извършени СМР-услуги.
По съществото на спора
Съдът приема, че
жалбата е основателна.
Възражението за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, е
неоснователно.
Видно е, че
заповедите, свързани с провеждането на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионен акт са в съответна на закона форма, издадени са от компетентни
органи, подписани са квалифицирани електронни подписи. При първоначалното
разглеждане на делото, в първото по делото заседание по адм.д. № 169/2020
г. е извършена проверка за валидността
на електронните подписи на органите по приходите. В хода на ревизията са
връчвани искания за представяне на документи, извършвани са насрещни проверки,
обективирани в протоколи. Ревизионният акт съдържа фактически и правни
съображения. Възраженията на ревизираното дружество са обсъдени в решението,
постановено при административното обжалване на РА. Затова не се споделят
съображенията в жалбата за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното лице и представляващи пречка да
бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.
Жалбата е
основателна, тъй като ревизионният акт е постановен в нарушение на материалния
закон и при неправилно подвеждане на установените факти под хипотезата на
правната норма на чл.70, ал.5 от ЗДДС, съгласно която не е налице право на данъчен кредит за данък,
който е начислен неправомерно.
Наличието на
доставка/данъчно събитие, е предпоставка за правомерното начисляване на данък
добавена стойност, съответно за възникване на правото на приспадане на данъчен
кредит, видно от чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. За да се признае право на приспадане на
данъчен кредит, получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е
реално осъществена. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква
на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или
друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като
собственик, или на датата, на която услугата е извършена. В доказателствена тежест на
лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при
условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените
предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на твърдяното от него
материално право. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае
право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага с
фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по
дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС.
Всички събрани по
делото доказателства, писмени и гласни, са еднопосочни и установяват правомерно
начисляване на данъчен кредит по процесните 17 фактури, издадени от „Янтес“
ЕООД и от „Дрескод БГ“ЕООД като съображенията за това са следните:
Относно фактурите, издадени от „Янтес“ ЕООД, по които не
е признато право на приспадане на данъчен кредит
Предметът на доставката по фактурите на
„Янтес“ ЕООД, е свързан с
осъществяваната от ревизираното лице дейност в качеството му на възложител за
изпълнение на обект – „Пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща
сграда - хотелски комплекс“, находящ се в УПИ ХХ-9981 и УПИ ХХІ-9981,
образувани от бившия УПИ-XIX-9981 на кв.
329 по плана на гр.Каварна. С договора от 26.05.2018 г. (л.178 и сл. от
дан.преписка) е уговорено строително монтажните дейности да се извършват по
видове и единични цени, описани в Приложение № 1 от договора.
В изпълнение на горепосочения договор „Янтес“
ЕООД е издало процесните 5 бр. фактури, описани на стр.9 и 10 от РД.
Жалбоподателят е
представил:
Фактура №
**********/01.06.2018 г. (л.122) е с предмет СМР на стойност 16 241,40 лв. и
ДДС 3 248,28 лв. с начин на плащане по банков път; Фактура № **********/01.06.2018 г. с предмет
СМР на стойност 7 399,00 лв. и ДДС 1 479,80 лв. с начин на плащане по банков
път; Фактура №
**********/01.06.2018 г. с предмет СМР на стойност 2 603,50 лв. и ДДС 520,70
лв. с начин на плащане по банков път; Фактура № **********/01.06.2018 г. с
предмет СМР на стойност 1 481,20 лв. и ДДС 296,24 лв. с начин на плащане по
банков път; Фактура
№ **********/01.06.2018 г. с предмет СМР на стойност 11 969,24 лв. и ДДС 2
393,85 лв. с начин на плащане по банков път.
Към всички 5 бр.
фактури жалбоподателят е представил двустранно подписани Протоколи за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР - акт. обр. 19, от които се установява какъв
е вида и броя на извършените от издателя на фактурите СМР-услуги и на кой обект
са извършени.
Както бе установено
по делото, описаният в протоколите към тези фактури обект е идентичен с обекта,
за който жалбоподателят е сключил договор с „Янтес“ ЕООД на 26.05.2018 г. за
строително-монтажни работи. Затова изводът на органите по приходите, че имало
несъответствие с обекта за който са договорени работите, и за който е извършено
заплащане на услугите по представените фактури, е необоснован и несъответен на
действителните факти.
При сравняване на
договорените в Приложение № 1 към договора от 26.05.2018 г. СМР-услуги с
извършените СМР-услуги, описани в представените към фактурите протоколи обр.19
се установява пълно съответствие на договорените работи с извършените такива и
между договорените цени и платени впоследствие.
От протокола обр.19
към последната фактура № **********/01.06.2018 г. е видно, че в хода на
изпълнението на договора страните по него са се споразумели за извършването на
някой допълнителни специфични СМР – услуги като „гипсова шпакловка по ивица“
при единична цена 2,50 на метър, „латексово боядисване по ивица“ при единична
цена 2,50 на метър и „пълнеж над климатик“ – 1 бр. за цена от 30 лв. и др,
което е индиция, че сключеният между жалбоподателя и Янтес ЕООД договор е
действителен, а не фиктивен и че представените документи към него, фактури и
протоколи обр.19, удостоверяват действително извършените работи строителни
работи от изпълнителя.
В резултат от
извършените на издателя на фактурите, „Янтес“ ЕООД, насрещни проверки органите
по приходите са приели за установено от писмените обяснения на управителя на
дружеството, Н. Янков (л.568), че
извършените строително-монтажни работи били с труд изцяло от изпълнителя
„Янтес“ ЕООД, а материалите и транспорта им до обекта били за сметка на
възложителя „Хоум Про“ ООД. В тази връзка органите по приходите са изложили на
стр.25 и сл. от РД противоречиви изводи по отношение на установените факти,
възприети от издателите на оспорения РА, които съдът не споделя.
От представените от жалбоподателя доказателства,
както и от събраните в хода на ревизията такива се установява, че ревизираното
дружество е уговорило и заплатило извършването на СМР-услуги за труд, без
материали, което е видно от чл.1, ал.1 от договора от 26.05.2018 г., сключен с
„Янекс“ ЕООД, уговорените видове работи и размера на техните единични цени,
визирани в Приложение № 1 към договора и
от обясненията на управителя на „Янтес“ ЕООД, л.569. Затова изводът на органите
по приходите на стр.25 долу, от РД, че имало противоречия между договореното
между страните и обясненията на управителя на „Янтес“ ЕООД не съответства на събраните
в хода на ревизията доказателства.
Неправилно в РД на
стр.26 е цитирана датата на Фактура № **********/01.06.2018 г. с предмет СМР на
стойност 2 603,50 лв. и ДДС 520,70 лв. с начин на плащане по банков път. В РД е
посочено, че Фактура № **********/16.08.2018 г. с предмет СМР на стойност 2
603,50 лв. била анулирана при издателя й „Янтес“ ЕООД, но била валидна при „Хоум
Про“ ООД. Такава фактура, с дата 16.08.2018 г., няма сред процесните 17 бр.
фактури, по които жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит за
процесния период. Тъй като такава фактура няма, не става ясно какво са имали
предвид органите по приходите.
Подобна констатация
е извършена и за Фактура № **********/01.06.2018 г. с предмет СМР на стойност 1
481,20 лв. и ДДС 296,24 лв. с начин на плащане по банков път като е посочено, че
тя била анулирана при „Янтес“ ЕООД, но била действителна при „Хоум Про“ ООД.
Не е посочено въз
основа на какви доказателства е установено извършеното анулиране на фактура,
какви са причините, има ли издадени кредитни известия, уведомен ли е бил
жалбоподателя, неправомерно ли е извършеното анулиране или е с цел изправяне на
технически грешки.
Затова съдът
приема, че тези констатации на ревизиращите органи са недоказани и не водят до
категоричен и несъмнен извод, че жалбоподателят е начислил неправомерно данъчен
кредит по посочените фактури.
Останалите
съображения на органите по приходите, поради които са счели, че не следва да
признават право на данъчен кредит са свързани с работниците на издателя на
фактурите. В хода на ревизията не е извършена графологична експертиза на
подписите на работниците, положени от тях в сметки за изплатени суми, ведомости
за заплати и в служебни бележки по чл.45, ал.5 от ЗДДФЛ, за да се твърди, че се
различавали съществено. Установяване на обстоятелството дали подписите на
работниците се различават в представените документи, удостоверяващи заплащане
на положения от тях труд, не е поискано в проведените съдебни производства,
поради което съдът не споделя извода, че работниците не били наети от
дружеството-доставчик на СМР-услугите.
Изводът на органите
по приходите, че издателят на фактурите „Янтес“ ЕООД няма кадрова обезпеченост
е в несъответствие с установените при
ревизията факти.
В т.2г от РД е
посочено, че според дадените обяснения от управителя на „Янтес" ЕООД през
м.май 2018 г. в дружеството 13 души са полагали труд по извънтрудови
правоотношения в изпълнение на поръчки от клиенти, вкл. и от „Хоум Про“ ЕООД.
Това обстоятелство е доказано с представените от дружеството писмени
доказателства – сметки за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, справки по чл.73,
ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи през 2018 г.
Относно фактурите, издадени от „Дрескод БГ“ ЕООД, по
които не е признато право на приспадане на данъчен кредит
Предметът на доставката по фактурите на
„Дрескод БГ“ ЕООД ЕООД, е свързан с осъществяваната от ревизираното лице
дейност в качеството му на възложител по няколко договора, сключени с Дрескод
БГ“ ЕООД.
С договор от
01.04.2018 г., сключен с Дрескод БГ“ ЕООД, за изпълнение на шпакловка и
боядисване на „Пристройка, надстройка и
преустройство на съществуваща сграда - хотелски комплекс“, находящ се в бившия
УПИ-XIX-9981 на кв. 329 по плана на
гр.Каварна и количествено-стойностна сметка-Приложение № 1 към договора,
жалбоподателят доказва основанието за извършени плащания по 5 бр. фактури,
издадени от „Дрескод БГ“ ЕООД, описани на стр.15 от РД.
Жалбоподателят е
представил на ревизията:
Фактура №
**********/10.04.2018 г. с предмет СМР по протокол от 10.04.2018 г. на обща
стойност 15 951,84 лв. в т.ч. данъчна основа 13 293,20 лв. и ДДС 2 658,64 лв. с
начин на плащане с платежно нареждане.
Фактура № **********/20.04.2018 г. с предмет
СМР по протокол от 20.04.2018 г. на обща стойност 12 515,52 лв. в т.ч. данъчна
основа 10 429,60 лв. и ДДС 2 085,92 лв. с начин на плащане с платежно нареждане.
Фактура № **********/02.05.2018 г. с предмет
СМР по протокол от 30.04.2018 г. на обща стойност 16 691,76 лв. в т.ч. данъчна
основа 13 909,80 лв. и ДДС 2 781,96 лв. с начин на плащане с платежно нареждане.
Фактура № **********/21.05.2018 г. с предмет
СМР по протокол от 21.05.2018 г. на обща стойност 18 529,54 лв. в т.ч. данъчна
основа 15 441,18 лв. и ДДС 3 088,26 лв. с начин на плащане с платежно нареждане.
Фактура № **********/08.06.2018 г. с предмет
СМР по протокол от 08.06.2018 г. на обща стойност 8 362,08 лв. в т.ч. данъчна
основа 6 968,40 лв. и ДДС 1 393,68 лв. без отбелязан начин на плащане.
Фактурите са
представени заедно с двустранно подписаните протоколи обр. 19 към тях,
съответно издадени на дати 10.04.2018 г., 20.04.2018 г., 30.04.2018 г.,
21.05.2018 г., 08.06.2018 г. и в тях е посочено, че се отнасят за обекта в
гр.Каварна.
С договор от 01.06.2018
г., сключен с „Дрескод БГ“ ЕООД, за изпълнение на шпакловка и боядисване
на „Жилищна сграда“ в УПИ-XXІ-1542
на кв.12 по плана на Вилна зона гр.Варна
и количествено-стойностна сметка-Приложение № 1 към договора, жалбоподателят
доказва основанието за извършени плащания по 3 бр. фактури, издадени от
„Дрескод БГ“ ЕООД, описани на стр.16 от
РД.
Жалбоподателят е
представил:
Фактура №
**********/18.06.2018 г. с предмет СМР по протокол от 18.06.2018 г. на обща
стойност 11 323,92 лв. в т.ч. данъчна основа 9 436,60 лв. и ДДС 1 887,32 лв.
без отбелязан начин на плащане и
Двустранно подписан
протокол обр. 19 № 1 от 18.06.2018 г. за извършени СМР - шпакловка в/у
вароциментова мазилка по стени 1 627 кв.м. х 5,80 лв/кв.м. на ст/ст 9 346,60
лв.
Фактура № **********/29.06.2018 г. с предмет
СМР по протокол от 29.06.2018 г. на обща стойност 3 556,56 лв. в т.ч. данъчна
основа 2 963,80 лв. и ДДС 592,76 лв. без отбелязан начин на плащане и Двустранно
подписан протокол обр. 19 № 2 от 29.06.2018 г. за извършени СМР- шпакловка в/у
вароциментова мазилка по стени 511 кв.м. х 5,80 лв/кв.м. на ст/ст 2 963,80 лв.
Фактура № **********/15.10.2018 г. с предмет
СМР по протокол от 15.10.2018 г. на обща стойност 4 440,22 лв. в т.ч. данъчна
основа 3 700,18 лв. и ДДС 740,04 лв. с начин на плащане платежно нареждане и Двустранно
подписан протокол обр. 19 № 3 от 15.10.2018 г. за извършени СМР на обект
жилищна сграда във вилна зона гр.Варна.
С договор от 01.06.2018
г., сключен с Дрескод БГ“ ЕООД, за изпълнение на шпакловка и боядисване на „Жилищна сграда“ в УПИ V-4а, кв.507, гр.Варна,
ул.“Братя Миладинов“ № 87 и Приложение № 1 към договора за вида и стойностите
на възложените работи, жалбоподателят доказва основанието за извършени плащания
по 3 бр. фактури, издадени от „Дрескод БГ“ ЕООД, описани на стр.17 и 18 от РД.
Към договора са
представени:
Фактура №
**********/28.06.2018 г. с предмет СМР по протокол от 28.06.2018 г. на обща
стойност 6 564,00 лв. в т.ч. данъчна основа 5 470,00 лв. и ДДС 1 094,00 лв. без
отбелязан начин на плащане и Двустранно подписан протокол обр. 19 № 1 от
28.06.2018 г. за извършени СМР на обект в гр.Варна и Фактура № **********/16.08.2018 г. с предмет
СМР по протокол от 15.06.2018 г. на обща стойност 604,21 лв. в т.ч. данъчна
основа 503,51 лв. и ДДС 100,70 лв. с начин на плащане платежно нареждане и Двустранно
подписан протокол обр. 19 № 2 от 15.08.2018 г. за СМР на обекта в гр.Варна.
С Договор за СМР от
01.08.2018 г., сключен с „Дрескод БГ" ЕООД жалбоподателят е възложил шпакловка и боядисване на Ремонт на
довършителни работи СМР-Административен съд гр.Варна, които се извършват по единични
цени спрямо Приложение № 1 от този договор и реално актувани количества по
позициите.
За изпълнение на
работите по този договор са представени
Фактура № **********/16.08.2018 г. с предмет
СМР по протокол от 15.08.2018 г. на обща стойност 7 200,0 лв. в т.ч. данъчна основа
6 000,00 лв. и ДДС 1 200,00 лв. с начин на плащане платежно нареждане.
Фактура №
**********/01.09.2018 г. с предмет СМР по протокол от 01.09.2018 г. на обща
стойност 7 699,73 лв. в т.ч. данъчна основа 6 416,44 лв. и ДДС 1 283,29 лв. с
начин на плащане платежно нареждане.
В представените двустранно
подписани протоколи обр. 19 № 2 от 01.09.2018 г. за извършени СМР и № 1 от
15.08.2018 г. за извършени СМР изрично е визиран обектът-Административен
съд-Варна.
Във връзка с
дадените указания при повторното гледане на делото, настоящият състав на съда
намира, че не е налице неяснота към коя фактура, за кой обект и по кой договор
се отнасят издадените двустранно подписани протоколи обр.19.
Видно е, че на
подизпълнителя „Дрескод БГ“ ЕООД са възложени за извършване идентични
строителни дейности на четири различни обекта, но във всеки от протоколите към
съответните фактури е посочено за кой обект се отнася. Единствено обект „Жилищна
сграда в УПИ V-4а, кв.507, гр.Варна, ул.“Братя Миладинов“ № 87“ е обозначен
само с посочването в протоколите на гр.Варна. Всички други три обекта са
посочени с индивидуализиращите им белези, поради което може да се установи, че
в проколоите обр.19, в които като обект е посочено единствено гр.Варна, се
отнасят за обект „Жилищна сграда в УПИ V-4а, кв.507, гр.Варна, ул.“Братя
Миладинов“ № 87“ .
Съдът не установи
несъответствия между договорените и извършените работи. Представените фактури
по четирите договора доказват реални сделка между страните, изпълнение и
плащане по договорените и извършените строителни работи. СМР по фактурите
съответстват на конкретните параметри по всеки договор, описани в Приложения №
1, които от своя страна са съответни на съставените двустранни протоколи обр.19
за извършване и приемане на договорената работа.
По повод тези
сделки при първоначалното гледане на делото са събрани гласни доказателства-
показанията на управителя на „Дрескод БГ“ ЕООД и двамата наети от него
работници, които потвърждават обстоятелството, че са извършили описаните в
представените на ревизията документи СМР-услуги по поръчка на жалбоподателя.
Съдът кредитира свидетелските показания, които кореспондират с представените
писмени доказателства.
На стр.27 и стр.28
от РД са изложени в 15 пункта причини, поради които органите по приходите не
приемат, че жалбоподателят е имал право на данъчен кредит по фактурите,
издадени от „Дрескод БГ“ ЕООД, които съдът намира за необосновани, неправилни и
несъответстващи на материалния закон.
Както бе посочено
по-горе, обектът, визиран в договора от 01.04.2018 г. – хотелски комплекс в
р.Каварна е идентичен с обекта, посочен в протоколите обр.19. От количествено
стойностните сметки към всеки договор и размера на договорените цени е явно, че
страните са договорили СМР-услуги и не са налице несъответствия.
Липсата на точно
наименование на обектите в някой от фактурите, обстоятелството, че последващи
доставки на „Хоум Про“ ООД по една от фактурите към „Роял Коув“ ООД
хронологически предхождали доставка от „Дрескод БГ“ ЕООД към „Хоум Про“ ООД не
води до извод за липса на реални доставки между възложителя, изпълнителя и
подизпълнителя.
Неплатените изискуеми
задължения на дружествата, които жалбоподателя е наемал, нямат никаква връзка с
възникването на правото на данъчен кредит на ревизираното дружество. Наличието
на непогасени публични задължения на доставчика, издател на фактурите, не води
до правна последица, изразяваща се в забрана за извършване на стопанска
дейност, съответно сключване на договори за осъществяване на СМР-услуги.
Извършването на
договаряните от жалбоподателя строителни довършителни строителни услуги, не е
поставено в зависимост от разрешителен режим. Нито Закона за устройство на
територията, нито Законът за камарата на строителите поставят условия и
изисквания за регистрация и вписване спрямо лицата, извършващи възложените от
жалбоподателя конкретни строителни работи. Затова невписването на „Янекс“ ЕООД и на „Дрескод БГ“
ЕООД в Камарата на строителите по реда на чл.15, ал.1 от Закона за камарата на
строителите, не се приравнява на забрана за извършване на конкретната стопанска
дейност, нито е относим факт за упражняване правото на данъчен кредит на
лицето, което е получило доставка на услуги.
Съдът приема за
напълно формални и противоречащи на всички обстоятелства, установени при
ревизията, изводите на органите по приходите, че липсвали доставки, а
уговорените СМР-услуги били извършени от работниците на жалбоподателя.
Доказателства за тези предположения или съмнения не са събрани, а представените
от „Хоум Про“ ООД множество писмени доказателства и гласни такива установяват,
че за описаните в договорите с „Янекс“ ЕООД и „Дрескод БГ“ ЕООД довършителни
строителни работи, ревизираното дружество е наемало и ползвало услугите на тези
подизпълнители, които са ги извършвали с наети от тях лица или съответно други
подизпълнители.
Представените
частни писмени документи не са оспорени от представител на данъчната
администрация по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, затова съдът ги е приема за
действителни и верни, т.е. че са подписани от представители на двете дружества при
предаването и приемането на СМР.
Обстоятелството, че
„Дрескод БГ“ ЕООД не доказва твърденията си, че за възложените СМР-услуги е
ползвало работници от други дружества като подизпълнители, не води до извод на
липса на реална доставка между „Хоум Про“ ООД и „Дрескод БГ“ ЕООД.
Обезпечеността на доставчиците -
материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит
и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС - решение по дело С-324/11 (Gabor
Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter
David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в
решенията на ВАС, съгласно която липсата на обезпеченост на доставчика не може
да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките,
освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна
измама с участието и: или със знанието на получателя по доставките. Материалната, техническа и
кадрова обезпеченост на доставчика не е достатъчно основание да се откаже
данъчно предимство на получателя по облагаема доставка, което следва и от т. 46
- 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според което, когато
"доставката не е извършена между посочените във фактурите страни,
проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е
предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени
от данъчния орган".
Доводът на
приходните органи, че можело да се направи обосновано предположение за наличие
на фиктивна сделка, а възложените СМР били извършени от жалбоподателя, не се
подкрепя от нито едно доказателство.
В решението си от 21.06.2012
г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168,
буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният
орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че
данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките,
във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на
данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в
състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното
данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които
да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени
предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за
упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не
разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния
издател.
В т. 65 от
решението е прието, че ".... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61
изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане -
данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху
данъчнозадължено лице". Това задължение на органа по приходите се извежда
и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане
може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че
съответното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката,
с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама,
извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на
доставки".
По делото няма
никакви данни за уговорена фиктивна сделка между жалбоподателя и изпълнителите
на СМР, напротив представени са множество доказателства за действително
възлагане на този вид услуги. Доказателствената тежест за наличие на фиктивна
сделка е на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на
приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право. В т.
32 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 е посочено,
че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на
приспадане на основание на доставки на услуги, се извършва въз основа на всички
елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за
доказване, установени в националното право. Затова съдът приема, че
незаконосъобразно с оспорения РА на жалбоподателя е отказано право на
приспадане на данъчен кредит, не поради доказване от приходната администрация
на фиктивна сделка, а единствено поради съмнения за наличие на фиктивна сделка.
В заключение съдът
намира, че процесните фактури са придружени от достатъчно писмени
доказателства, дейностите, описани в протоколите към тях са обективирани в
счетоводствата на дружествата, представени са доказателства за извършените
плащания по банков път и касово. От данните по делото се установява и последващото
използване в икономическата дейност на ревизираното лице на предмета на
доставките по фактурите.
Разпоредбите на чл.
68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на
данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания
в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния
документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното
получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг.
от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване в
облагаемата дейност на търговеца. При наличието на достатъчно безспорни доказателства
относно договарянето, получаването и приемането на услугите и последващата им
реализация необосновано органите по приходите са приели, че не е налице
реалност на доставките и данъкът е начислен неправомерно – основание за отказ
по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Отказът за признаване на данъчен кредит на това
основание е незаконосъобразен по същество, поради което и постановеният
ревизионен акт, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС, следва
да бъде отменен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, във вр. чл. 160, ал.
2 от ДОПК и § 2 от ДР на ДОПК.
Ревизионният акт е
незаконосъобразен и в частта, с която са начислени допълнителни задължения за
корпоративен данък за 2018 г., тъй като те са изцяло свързани с разходите по
процесните 17 броя фактури, които съдът приема, че са документално обосновани и
правилно са били отчетени от жалбоподателя като такива при формирането на
декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат.
Разноски
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят има право на
сторените от него разноски по делото за всички инстанции.
При първоначалното
разглеждане на делото в производството по адм.дело № 169/2020 г.,
жалбоподателят доказва претендираните разноски в размер на 3 850 лв., от които
3 500 лв. за адвокатско възнаграждение, 300 лева платено възнаграждение за
вещо лице и 50 лева държавна такса.
В производството по
касационното обжалване пред Върховния административен съд по адм.дело №
5072/2021 г. жалбоподателят доказва извършени разноски по представения списък
от 362,99 лева - държавна такса и 1891,18 лева платено по банков път адвокатско
възнаграждение или общо разноски в размер на 2 254,17 лева.
При новото
разглеждане на делото по адм.дело № 581/2021 г. оп описа на Административен съд
–Добрич жалбоподателят е направил разноски в размер на 1 891,18 лева.
Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 161, ал.2 ДОПК е неоснователно. Претендираната
сума за 1 891,18 лв.за платено адвокатско възнаграждение в касационното
оспорване и пред настоящата инстанция е в минималния размер по чл.8, ал.1, т.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При първоначалното разглеждане на делото страните
жалбоподателят е договорил и внесъл адвокатски хонорар над минималния размер,
който обаче не е прекомерен, тъй като сумата от 3500 лева не е дори в двойния
размер на определеното в наредбана минимално възнаграждение за адвокат.
На жалбоподателя
следва да се присъдят направените разноски за всички съдебни инстанции в размер
на 7 995,35 лева.
Воден от горното и
на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-03000819004394-091-001/06.01.2020 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 22/18.03.2020 г. на Светлан Петков -
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –Варна при ЦУ
на НАП и с който на “Хоум Про“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Добруджа“ № 4, представлявано от
управителя Ч.М.А., са определени задължения за ДДС, вследствие
непризнато право на данъчен кредит за данъчните периоди на месеците април, май,
юни, юли, август, септември и октомври 2018 г. по фактури, издадени от „Янтес“
ЕООД и „Дрескод БГ“ ЕООД и за корпоративен данък за 2018 г. в общ размер на 45
372,73 лева - главница и лихви.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Хоум
Про“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ул.“Добруджа“ № 4, представлявано от управителя Ч.М.А., СУМАТА от 7 995,35 лева
(седем хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
разноски за всички съдебни инстанции за държавни такси, възнаграждение за вещо
лице и адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич пред
Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: