№ 124
гр. ***** , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20203130101107 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от "ОТП Факторинг България” ЕАД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ********** срещу З. ЮС. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. *****, община *****, област ****.
Твърди се, че на 28.08.2015 г. между “Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и З. ЮС. М.
(кредитополучател) е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ ефект за физически лица - ДСК Макси карт.
Съгласно договорките между страните, “Банка ДСК” ЕАД е предоставила кредитен
лимит в размер на 1 000 лева. Кредитът е с променлив лихвен процент 21,95% годишно или
0,06 % на ден, формиран от стойността на 6-месенчия SOFIBOR за карти в BGN/6 месечен
EURIBOR за карти в EUR и USD в размер на 0,986% и надбавка в размер па 20,964 % и ГПР
24.30 %. Срок на валидност па кредитната карта е 3 години, след което същата може да бъде
преиздадена съгласно условията за ползването й. Минималната сума за револвиране на
кредитната карта е 3 % от усвоената сума.
Твърди се, че неразделна част от процесния договор са приетите и подписани от
кредитополучателя Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ ефект на Банка ДСК, Условия за издаване и обслужване па плащания с
кредитни карти Макси карт на Банка ДСК, както и Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които кредитополучателя приема и получава с подписването на Договора.
Съгласно чл.30.2. от Общите условия, представляващи неразделна част от Договора за
1
кредитна карта от 28.08.2015г., в случай, че четири поредни месеца считано от месечната
падежна дата, клиентът не револвира кредитната си карта или револвира със суми по-малки
от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване па
кредитната карта се спира.
Съгласно чл. 30 ал. 1 от Общите условия, в случай, че в рамките на гратисния период
клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за
револвиране по кредита му се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията (в
случая 15 лв.) и невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия
лихвен процент (в случая 21,95% годишно), увеличен с допълнителна надбавка за забава (в
случая 5%).
Твърди се, че ответницата не е внесла 6 броя суми за револвиране - 20.01.2017г. -
30,04лв; - 20.02.2017г. - 29,94лв; - 20.03.2017г. - 29,85лв; - 20.04.2017г. -29,78лв; - 20.05.2017
- 29,70лв; - 20.06.2017г. - 29,61лв., на 05.06,2017г., поради което Банка ДСК, обявява кредита
за предсрочно изискуем и изпраща до ответника нотариална покана с изх.№ 06-20-
01387/05.06.2017г. чрез нотариус Сияна Желева, рег.№663 па НК, която се твърди, че е
връчена на 26.06.2017г. чрез извършено залепване по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Твърди се, че „Банка ДСК“ ЕАД осчетоводява предсрочната изискуемост на
вземанията по процесния договор за кредитна карта и е отнесла неизплатената сума по
кредита като предсрочно изискуема на дата 29.08.2018 г..
Иска се, в случай, че съда не приеме, че „Банка ДСК“ ЕАД е упражнила надлежно
правото си да обяви процесния Договор за кредитна карта с револвиращ ефект от
28.08.2015г. за предсрочно изискуем да приеме, че Цесиоиерът ,,ОТП Факторинг България“
ЕАД с настоящата искова молба обявява предсрочна изискуемост на всички задължения по
процесния Договор за кредитна карта от 28.08.2015г. между “Банка ДСК“ ЕАД, като
кредитор и З. ЮС. М., като кредитополучател (Решение № 204/25.01.2018 год. па ВКС, ТК,
Първо отделение, по т. д. N2230/2016г.).
Твърди се, че на 03.10.2018 г. от „Банка ДСК“ ЕАД подава заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч. гр.
дело 1144/2018 г. по описа на PC Девня. По посоченото дело са издадени Заповед
№724/04.10.2018г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист в полза на
заявителя „Банка ДСК” ЕАД срещу кредитополучателя З. ЮС. М. като въз основа на тях е
образувано изпълнително дело № 1064/2018г. по описа на ЧСИ Д. Сербезова-Славова с peг.
№ 893 на КЧС, и район на действие ОС ****.
Твърди се, че на 15.05.2019г. но силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия“), „Банка ДСК” ЕАД прехвърля на ищеца пакет от вземания, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това
число с прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като
2
кредитор и З. ЮС. М., като кредитополучател по Договор за кредитна карта с револвиращ
ефект от 28.08.201 5 г.
В писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“
ЕАД „Банка ДСК“ ЕАД потвърждава за станалото с Договор за покупко- продажба на
вземания прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договор за покупко-продажба на вземания от 28.08.2015г., в който е включено и процесното
вземане.
Твърди се, че на базата на изрично пълномощно предоставено на ищеца от "Банка
ДСК" ЕАД ищецът е изпратил от името на цедента уведомително писмо с баркод
PSFABGOODK2LH за прехвърляне на вземането до кредитополучателя З. ЮС. М., за което
няма данни за получаване. Иска се съдът да приеме, че ответникът е уведомен чрез
особения си представител за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор.
Твърди се, че предвид цедирането на вземането ищецът е активно процесуално
легитимиран да предяви настоящите искове предвид разрешението, дадено в т. 10б от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. па ОСГТК на ВКС. При
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК легитимиран да
предяви иска е и цесионерът. ако е спазил срока по чл. 415. ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че
е процесуално недопустимо прилагането по аналогия и за исковото производство на
посоченото в т.4г oт ТР ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с
изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 ГПК, след като вземането е прехвърлено след
получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.
Иска се съдът да приеме за установено съществуването на вземания на “ОТП
Факторнинг България” ЕАД ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. София
1000. район „Оборище”, бул. “Княз Александър Дондуков" № 19, стаж 2 (като частен
правоприемник-цесионер на „Банка ДСК” ЕАД - цедент) към ответницата, за които са
издадени Заповед № 724/04.10.2018г. и Изпълнителен лист № 655/04.10.2018г., издадени по
ч.гр.д. № 1144/2018г. по описа на Районен съд Девня, произтичащи от Договор за кредитна
карта с револвиращ ефект от 28.08.2015г., включващи: 670,91 лева - неизплатена главница;
законова лихва върху главницата от 03.10.2018г., до окончателното изплащане; 425,62 лева -
неплатена договорна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 02.10.2018г.; 2,97лв — лихвена
надбавка за периода 29.08.2018 -02.10.2018;- 222,46 лева - заемни такси.
В условията на евентуалност в случай, че съда прекрати производството по
установителния иск по чл.422 от ГПК като недопустимо, но приемете, че длъжника е
уведомен за предсрочната изискуемост на дълга с нотариална покана с изх. № 06-20-
01387/05.06.2017 връчена от нот. Сияна Желева, рег.№ 663 на НК до адреса на З. ЮС. М. се
иска въз основа на гореизложеното, да осъди ответницата З. ЮС. М., с ЕГН **********, с
адрес: с постоянен адрес: с. *****, община *****, област Барна, да заплати на “ОТП
3
ФАКТОРЙНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***** (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК” ЕАД - цедент следните суми:
670,91 лева - неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит на Банка ДСК от 28.08.2015 г, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
В условията на евентуалност се предявява втори осъдителен иск, в случай, че бъде
отхвърлен установителния иск поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост
или производството по него бъде прекратено като недопустимо или бъде отхвърлен първия
предявен осъдителен иск се иска осъждането на ищцата да заплати на ответника 670,91 лева
- неизплатена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта ведно с
лихвата от подаване на исковата молба до окончателното плащане; законова лихва върху
главницата от 03.10.2018г., до окончателното изплащане; 222,46 лева - заемни такси, 200,61
лева – лихва за забава върху главницата за периода 01.102017г. – 01.10.2020г. на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и настъпила изискуемост на цялото вземане поради неплащане на
основание чл.30 и чл.31 от Общите условия обявена с исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен
представител.
В него се твърди, че предявения иск по чл.422 ГПК е недопустим, тъй като
първоначалния титуляр на вземането е банка, която заради привилегията на банките по
смисъла на чл.417 ал.1 т.2 ГПК, се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, и е образувала изпълнителното дело под номер 1064 по описа за 2018г.
на ЧСИ Д. Сербезова-Славова с peг. N№ 893 на КЧСИ и район на действие ОС ****. След
образуването па изпълнителното дело, вземането по него е прехвърлено чрез цесия на
ищеца, който не е банкова институция и не разполага с възможността да инициира и
провежда незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и следващите от ГПК, при което не може
да упражни и право па иск по чл. 422 от ГПК по отношение на вземане, предмет на такава
заповед предвид т.4г от ТР №4/18.06.14г. па ВКС, ОСГТК и практиката на ВКС в решение
№ 1/01.02.2017г. ВКС по т. д. № 3228/2015 г..
Иска се производството по установителните искове да се прекрати, като заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителният лист, издаден въз основа на нея, се обезсилят.
В случай, че съдът приеме установителните искове за допустими, но неоснователни,
производството по предявените осъдителни искове при условията на евентуалност, следва
да бъде прекратено, тъй като са недопустими - поради идентитет на предмета и основанието
на осъдителните с установителните искове.
Твърди се, че предявеният установителен иск в случай, че бъде приет за допустим,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, защото кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем по надлежния ред, тъй като кредиторът не е уведомил длъжника за обявената
4
предсрочна изискуемост, поради което вземането на банката не е станало изискуемо въз
основа на настъпилата предсрочна изискуемост и предвид т.18 от ТР №4/18.06.14г. па ВКС,
ОСГТК. Предсрочната изискуемост следвало да бъде обявена на длъжника преди подаване
на заявлението по чл.417 ГПК и не можела да бъде обявена нито с подаване на заявлението,
нито с подаване на искова молба.
Твърди се, че предявените в евентуалност осъдителни искове са неоснователно, тъй
като ищецът не разполага с изискуемо вземане за посочената в осъдителните искове сума и
на заявеното основание.
Твърди се, че процесния Договор за кредит е недействителен на основанието по чл.22
във връзка с чл.11, ал.1 т.9 и т.9а ЗПК, тъй като в него реално липсва уговорен лихвен
процент. В договорната бланка са посочени три вида променлив лихвен процент/стандартен,
с надбавка риск или при обезпечение залог/, като страните не са уговорили нито един от тях.
Отделно и ОУ са посочени различни начини на олихвяване на заемната сума, в зависимост
от точността па изпълнението, като липсва ясно посочен критерий за приложимост на
различните лихвени проценти, а оттам - и на размера на дължимите за погасяването суми,
които са в пряка зависимост от метода, по кон то банката изчислява лихвения процент.
Недействителността на договора се обосновава н заради неспазване изискванията на
чл.11 ал.1 т.11 ЗПК в ОУ са предвидени различни лихвени проценти, но липсва посочване на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В договора отсъства и изрично уговорена дата на прекратяване, респ. дата на краен
падеж па всички вземания по договора - единствената уговорка за крайна дата е посочването
в условията за издаване и обслужвания на кредитната карта, че същата има срок на
валидност 3 години, но пък има в общите условия уговорка /чл.17 ал.2/, че картата може да
бъде преиздавана, ако клиентът на подаде искане за прекратяване на договора /каквото
липсва/. Договорът „е валиден до прекратяването му по някой от начините, предвидени в
общите условия“, твърди се, че такива не са доказани, предвид липсата на: предсрочна
изискуемост на сумите по договора, изтичането па срока, настъпването на друго основание
кредиторът да търси плащане на всички дължими суми по него.
Твърди се, че сключеният договор за покупко-продажба на вземания „Договор за
цесия“ от 15.05.2019 г. е нищожен поради нарушение на чл. 99 ал.1 от ЗЗД, тъй като при
потребителските кредити, вземането на кредитор може да бъде прехвърлено на трето лице
само при положение, че тази възможност е изрично предвидена в договора за кредит ( чл. 26
от ЗПК). В настоящия договор за кредит, включително общите условия към същия, отсъства
клауза, предвиждаща бъдещата възможност на банката да прехвърля вземанията си.
В случай, че съдът приеме, че договорът за цесия е действителен се твърди, че той не е
породил действие спрямо длъжника, с оглед ненадлежното уведомяване на длъжника за
5
извършеното прехвърляне на вземането. Твърди се, че връчването на съдебните книжа,
ведно с приложеното към тях уведомление за цесия, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК в хода на
исковото производство, не представлява уведомяване на длъжника, а назначаването на
особен представител, който да го представлява по депото, има за цел осигуряване на защита
на интересите на ответника в исковото производство, съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, но не
води до надлежно уведомяване па самия длъжник.
Иска се прекратяване на производството по недопустимите искове, обезсилване
процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и присъждане на сторените разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител в писмена молба поддържа
предявените искове и моли те да бъдат уважени. Ответникът чрез особения си представител
моли за прекратяване на производството по делото в евентуалност за отхвърляне на
предявените исковете.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица; общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит на Банка ДСК; условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК; декларация в съответствие с чл. 4, ал. 1, т.
2 от Закона за защита на личните данни; погасителен план и ГПР се установява, че на
28.08.2015 г. между “Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и З. ЮС. М. (кредитополучател) е
сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица - ДСК Макси карт.
Съгласно договорките между страните, “Банка ДСК” ЕАД е предоставила кредитен
лимит в размер на 1 000 лева. Кредитът е револвиращ под формата на кредитен лимит
достъпът, до който се осигурява чрез кредитна карта. Кредитът е с променлив лихвен
процент 21,95% годишно или 0,06 % на ден, формиран от стойността на 6-месенчия
SOFIBOR за карти в BGN/6 месечен EURIBOR за карти в EUR и USD в размер на 0,986%,
като лихвения процент не може да бъде по-нисък от 20,964 % и ГПР 24.30 %. Срок на
валидност на кредитната карта е 3 години, след което същата може да бъде преиздадена
съгласно условията за ползването й. Минималната сума за револвиране на кредитната карта
е 3 % от усвоената сума. Месечна падежна дата е всяко 20-то число на месеца.
С подписването на договора клиентът заявява, че е получил преддоговорна
информация по чл.5 от ЗПК.
Неразделна част от процесния договор са приетите и подписани от кредитополучателя
Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ ефект
6
на Банка ДСК, Условия за издаване и обслужване па плащания с кредитни карти Макси карт
на Банка ДСК, както и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
кредитополучателя приема и получава с подписването на Договора.
Съгласно чл. 30 ал. 1 от Общите условия, в случай, че в рамките на гратисния период
клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за
револвиране по кредита му се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията и
невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен, увеличен с
допълнителна надбавка за забава (в случая 5%).
Съгласно чл.30.2. от Общите условия, представляващи неразделна част от Договора за
кредитна карта от 28.08.2015г., в случай, че четири поредни месеца считано от месечната
падежна дата, клиентът не револвира кредитната си карта или револвира със суми по-малки
от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване па
кредитната карта се спира.
Според чл.30, ал.3 от Общите условия, ако клиентът внесе дължимата минимална сума
за револвиране до края на следващия пети гратисен период правото на ползване се
възстановява.
Съобразно чл.31 от общите условия, ако клиентът не погаси задължението си в
размера и срока по чл.30, ал.3 ползването на кредита се прекратява, като вземането на
банката за целия използван кредитен лимит независимо от начина, по който е формиран,
става изискуемо и започва да се олихвява с лихва равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава.
В глава X от общите условия е посочена методологията при определяне на лихвения
процент по кредита, а глава XIII годишен процент на разходите и други разходи по кредита.
В условия за издаване и обслужване на плащанията с кредитни карти ДСК максикард е
посочено, че олихвяването, тегленето на пари в брой, срока на валидност на картата 3
години.
В погасителния план и ГПР са посочени падежните дати и месечните вноски, които
трябва да се направят като е посочено, че информацията посочена в погасителния план е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи,
съгласно договора за кредит. Общата сума, която следва да се върне по погасителния план е
1122,84 лева.
От нотариална покана се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е обявила процесния кредит
за предсрочно изискуем поради забава на ответницата за погасяване на задълженията по
него. Нотариалната покана е от 05.06.2017г. и връчена от нотариус Сияна Желева с рег.№
663 на Нотариалната камара чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК на адреса на
ответницата на 26.06.2017г..
7
От договор за покупко-продажба на вземания/цесия/; писмо до ОТП Факторинг
България ЕАД; пълномощно на ОТП Факторинг България ЕАД; приемно-предаветелен
протокол; писмо до З. ЮС. М. относно договор за покупко-продажба на вземания от
20.06.2019 г.; покана за доброволно плащане до З. ЮС. М.; уведомление до З. ЮС. М. се
установява, че на 15.05.2019г. но силата на между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг“
България“ ЕАД е сключен Договор за покупко-продажба на вземания, с който „Банка ДСК”
ЕАД прехвърля на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви, включително и вземането на З. ЮС. М. по
процесния Договор за кредитна карта с револвиращ ефект от 28.08.2015 г..
В писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“
ЕАД „Банка ДСК“ ЕАД потвърждава за станалото с Договор за покупко- продажба на
вземания прехвърляне на вземанията.
Ищцовото дружество е изрично упълномощено да уведоми длъжниците по цедираните
вземания за извършената цесия. Ищецът е изпратил от името на цедента уведомително
писмо с баркод PSFABGOODK2LH за прехвърляне на вземането до кредитополучателя З.
ЮС. М..
ЧСИ Дарина Сербезова Славова е изпратила до ответницата покана за доброволно
изпълнение на процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.1144/2018г. на РС гр.Девня, по който е образувано изп.д. 20188930401064.
Ответницата не е намерена на адреса затова е пуснато уведомление в пощенската й кутия.
От ч.гр.д. № 1144/2018г. по описа на РС Девня се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е
подала до РС Девня заявление по чл.417 ГПК, с приложено извлечение от банкова сметка с
искане за издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата за
процесните суми. Подаденото заявление е уважено като е издадена заповед за изпълнение №
724/04.10.2018г. за следните суми в размер на 1321.96 лева, от която 670,91 лева дължима
главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на
физически лица от 28.08.2015г., към 02.10.2018г.; 425,62 лева - дължима договорна лихва за
периода от 20.12.2016 г. до 02.10.2018г.; 2,97лв — лихвена надбавка за забава за периода
29.08.2018 - 02.10.2018; 222,46 лева - дължими такси към 02.10.2018г. ведно със законната
лихва върху главницата от 03.10.2018г., до окончателното изплащане както и разноски в
размер на 76.44 лева, от които 26.44 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че сума в общ размер на 1 040.00 лева е изтеглена от сметка на ТБ
„ДСК“ ЕАД с IBAN BG91STSA93000022899279 посочена в договора за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 28.08.2015 г..
Кредитният лимит, който банката предоставя на ответницата е в размер на 1000 лева и
8
същият е усвоен на дата 18.04.2016 г., когато са изтеглени 20.00 лева от сметката на З. ЮС.
М..
За погасяване на кредита - за главница и/или за лихва и/или за такси, са постъпили
следните суми:
Дата Сума_______________ Основание
23.10.201530,01вноска КК м.10.2015
25.11.201530,39револвиране КК м.11.2015
22.12.201530,43револвиране КК м.12.2015
26.01.201630вноска КК м.01.2016
02.03.201631вноска КК м.02.2016
25.03.201630,23револвиране КК м.03.2016
21.04.201630,49револвиране КК м.04.2016
09.06.201630,49револвиране КК м.05.2016
08.07.201630,46револвиране КК м.06.2016
25.07.201630,41револвиране КК м.07.2016
09.09.201630,42револвиране КК м.08.2016
21.09.201630,33револвиране КК м.09.2016
револвиране КК м.
10.11.201630,2810.2016
револвиране КК м.
09.12.201630,211.2016
револвиране КК м.
11.01.201730,1312.2016
Всичко:455.27
От сумата 455.27 лв. са погасени следните вземания на кредитора: 369.09 лв. главница;
47.44 лв. договорна лихва; 38.74 лв. заемни такси;
Датата, на която е преустановено плащането на суми за погасяване на кредита е
20.12.2016 г.
Към дата 03.10.2018 г., общият размер на вземанията от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД
са в размер на 1 321.96 лв. както следва: 670.91 лв. - неизплатена главница ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението
03.10.2018 г. до окончателното плащане на вземането; 425.62 лв. - неплатена договорна
лихва за периода от 20.12.2016 г. до 02.10.2018 г. вкл.; 2.97 лв. - лихвена надбавка за
периода 29.08.2018 г. до 02.10.2018 г. вкл.; 222.46 лв. - заемни такси.
Към дата 02.10.2020 г., общият размер на вземанията от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД
са в размер на 1 678.93 лв. както следва: 670.91 лв. - неизплатена главница ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението
03.10.2018 г. до окончателното плащане на вземането; 715.45 лв. - неплатена договорна
лихва за периода от 20.12.2016 г. до 02.10.2018г. вкл.; 70.11 лв. - лихвена надбавка за
периода 29.08.2018 г.до 02.10.2020 г. вкл.; 222.46 лв. - заемни такси;
Към дата 21.06.2021 г., общият размер на вземанията от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД
са в размер на 1 807.34 лв. както следва: 670.91 лв. - неизплатена главница ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението
03.10.2018 г. до окончателното плащане на вземането; 819.71 лв. - неплатена договорна
лихва за периода от 20.12.2016 г. до 02.10.2018г. вкл.; 94.26 лв. - лихвена надбавка за
периода 29.08.2018 г.до 21.06.2021 г.; 222.46 лв. - заемни такси.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
9
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №
724/04.10.2018г. издадена по ч.гр.д. № 1144/2018г. по описа на ПРС.
В евентуалност са предявени два осъдителни иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД единият за
осъждане на ответницата З. ЮС. М., с ЕГН **********, с адрес: с постоянен адрес: с. *****,
община *****, област Барна, да заплати на “ОТП ФАКТОРЙНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********** следните суми: 670,91 лева -
неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на Банка ДСК от 28.08.2015 г, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
В условията на евентуалност се предявява втори осъдителен иск, с който се иска
осъждането на ищцата да заплати на ответника 670,91 лева - неизплатена главница по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта ведно с лихвата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане; законова лихва върху главницата от 03.10.2018г.,
до окончателното изплащане; 222,46 лева - заемни такси, 200,61 лева – лихва за забава върху
главницата за периода 01.102017г. – 01.10.2020г. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
настъпила изискуемост на цялото вземане поради неплащане на основание чл.30 и чл.31 от
Общите условия обявена с исковата молба.
Назначения на ответницата особен представител прави възражение за нищожност на
процесния договор за кредит и на договора за цесия на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.22 във връзка с чл.11, ал.1 т.9 и т.9а ЗПК и по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.26 ЗПК и искане за прекратяване на производството по делото.
Особеният представител назначен на ответницата предявява искане за прекратяване на
производството по делото като предявено по недопустими искове, тъй като твърди, че иск
по чл.422 ГПК въз основа на издадена заповед по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви
само банкова институция, тъй като привилегията за издаване на заповед на това основание е
предвидена само за банкови институции.
Ищецът следва да докаже, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен
процесния договор за кредит, че кредитора е изправна страна по него, че ответника е
изпаднал в забава като не е заплатил на посочените в исковата молба дати 6 броя суми за
револвиране, цедирането на вземането на ищеца, изискуемостта на процесните вземания,
обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Ответникът следва да докаже, противоречието със закона – ЗП на процесния договор
за кредит и договор за цесия както твърди в отговора на исковата молба.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, доколкото са предявени по реда на
10
чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение. Искането на ответната страна за прекратяване
на производството следва да се остави без уважение. От привилегията за издаване на
заповед по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК при представено извлечение от банковите сметки могат
се възползват само банкови институции, но при цедиране на вземането след издаването на
заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния лист, искът по чл.422 ГПК може да се предяви от
дружеството цесионер независимо, че не е банкова институция, както и такова дружество
независимо, че не е банкова институция може да поиска образуване на изпълнително
производство като взисквател.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице
облигационна връзка между ответникът в качеството му на кредитополучател по процесния
договор за заем и „Банка ДСК“ ЕАД. Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията
си по договора като е представил на ответника чрез кредитна карта сума в общ размер на 1
040.00 лева, която ответницата е изтеглила чрез предоставената й кредитна карта от сметка
на ТБ „ДСК“ ЕАД с IBAN BG91STSA93000022899279, която обслужва процесния договор.
Страните по процесния договор ясно са договорили лихвите дължими по него – договорни и
мораторни. Съгласно изготвената ССчЕ по процесния кредит ответницата е погасила сума в
размер на общо 455.27 лв. като е преустановила плащането на суми за погасяване на
кредита на 20.12.2016 г..
Към дата 03.10.2018 г., общият размер на вземанията от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД
са в размер на 1 321.96 лв. както следва: 670.91 лв. - неизплатена главница ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението
03.10.2018 г. до окончателното плащане на вземането; 425.62 лв. - неплатена договорна
лихва за периода от 20.12.2016 г. до 02.10.2018 г. вкл.; 2.97 лв. - лихвена надбавка за
периода 29.08.2018 г. до 02.10.2018 г. вкл.; 222.46 лв. - заемни такси. Ответника не твърди и
не доказа да е заплатил горепосочените суми.
Заявлението по чл.417 ГПК е подадено след настъпване на падежната дата на кредита,
която видно от договора за кредит е 3 години, поради това съдът няма да обсъжда
възражението на особения представител на ответника, че кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем по установения ред.
Ответникът не успя да докаже възражението за нищожност на договора за заем на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 във връзка с чл.11, ал.1 т.9 и т.9а ЗПК като същите
са неоснователни. В процесния договор е уговорен променлив лихвен процент 21,95%
годишно или 0,06 % на ден, формиран от стойността на 6-месенчия SOFIBOR за карти в
BGN/6 месечен EURIBOR за карти в EUR и USD в размер на 0,986%, като лихвения процент
не може да бъде по-нисък от 20,964 % и ГПР 24.30 %. Лихвеният процент е променлив, тъй
като е в зависимост от на 6-месенчия SOFIBOR за карти в BGN/6 месечен EURIBOR за
карти в EUR и USD, който се индексира на всеки шест месеца, това не означава, че няма
11
лихвен процент или че е неясен. Клаузата за лихвения процент е стандартна такава за
банкови институции. За кредитора е невъзможно да посочи „последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването“, тъй като той няма как да знае какъв ще бъде
6-месенчия SOFIBOR за карти в BGN/6 месечен EURIBOR за карти в EUR и USD, от които
зависи определяне на дължимата договорна лихва.
В договора е уговорен срок на валидност на кредитната карта 3 години и доколкото
кредита може да се усвоява единствено чрез кредитната карта този три годишен срок е срока
на договора за кредит.
По отношение на възражението по чл.99, ал.3 вр. с ал.4 от ЗЗД съдът намира, че
цесията е породила правното си действие. Съобразно правилото на чл.99, ал.3, вр. ал.4 ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено на
последния от предишния кредитор. По делото не са представени доказателства,
обективиращи изявление на цедента по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД, да е доведено до
знанието на длъжника-ответник преди подаване на иска. Депозирането на искова молба от
цесионера, придружена с документи, обективиращи цесията, се счита за съдебна форма на
предявяване на цесията спрямо длъжника. Акцентирането в закона на изискването
съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от цедента не
означава, че валидно е само извършеното лично от цедента съобщаване. Налице е валидно
съобщаване, както когато то е направено лично от цедента, така и когато е направено от
трето, упълномощено от цедента лице, като няма пречка това лице да е и цесионерът, както
е и в случая. Видно от представеното по делото пълномощно цесионера е упълномощен да
извести длъжниците за прехвърлянето на дълга им. С получаването на исковата молба и
приложенията към нея от особения представител на ответника същия се счита за уведомен
за цесията. Обстоятелството, че в договора за кредит не е включена клауза за право на
кредитора да продаде вземането си и че с продажбата му е нарушено изискването на чл.26,
ал.1 ЗПК не прави договора за цесия нищожен, а просто води до неизпълнение на договорно
задължение от страна на кредитора, за което при настъпили вреди кредитополучателя може
да предяви иск, за да защити правата си.
Предвид гореизложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на спора, доказателствата за заплатените разноски по делото и
направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените от последния разноски по делото съразмерно с уважения иск.
Претендираните разноски от ищецът са следните: по 26.44 лева – държавна такса в исковото
производство, възнаграждение на особен представител – 322.54 лева, юрисконсултско
възнаграждение, което съдът по исковото определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25,
ал.1 от НЗПП в размер на 150 лева предвид ниската правна сложност по делото, малкия
12
материален интерес, неявяването на юрисконсулт на ищеца в единственото съдебно
заседание по делото и представеното писмено становище, 370 лева за възнаграждение за
вещо лице по изготвените по делото ССчЕ. Съобразно това на ищецът следа да се присъдят
разноски в размер на 868.98 лева по исковото производство.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването
на вземанията на "ОТП Факторинг България” ЕАД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********
към З. ЮС. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *****, община *****, област **** за
които е издадена Заповед № 724/04.10.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1144/2018г. на РС Девня за следните
суми в размер на 1321.96 лева, от която 670,91 лева дължима главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от
28.08.2015г. към 02.10.2018г.; 425,62 лева - дължима договорна лихва за периода от
20.12.2016 г. до 02.10.2018г.; 2,97лв — лихвена надбавка за забава за периода 29.08.2018 -
02.10.2018; 222,46 лева - дължими такси към 02.10.2018г. ведно със законната лихва върху
главницата от 03.10.2018г..
ОСЪЖДА З. ЮС. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *****, община *****,
област **** да заплати на "ОТП Факторинг България” ЕАД, вписано в Търговския регистър
към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, сумата от 868.98 лева разноски по настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна З. ЮС. М., ЕГН
********** направено чрез особения й представител за прекратяване на производството по
делото като недопустимо.
13
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
14