Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.03.2022г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение - въззивни състави, ІV-А състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 3738 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.09.2018г., гр.д. 27547/16г., СРС, 66 с-в
отхвърля предявения от Р.И.Р. срещу Е.И.Р., иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на
запазената част на Р.И.Р. от наследството на И. Р. Р., починал на 05.07.2009 г.
и намаляване на завещателното му разпореждане, извършено със саморъчно
завещание от 22.09.1992 г., с което е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество на С.И.Р., както и от наследството на С.И.Р., починала на 18.11.2010
г. и намаляване на завещателното й разпореждане, извършено със саморъчно
завещание от 23.12.2003 г., с което е завещала цялото си движимо и недвижимо
имущество, влогове, пари, вземания и ценности в полза на Е.И. Р., като осъжда
ищеца да заплати на ответницата сумата 2 200,37 лева – разноски по делото.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца Р.И.Р.. Счита, че неправилно се кредитира оспореното заключение на СТЕ
за пазарната цена на процесните имоти към датите, когато са открити наследствата
на И. Р. и С. Р.. Заключението е неправилно и недостатъчно обосновано. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемата – ответницата по исковете Е.И.Р.
оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство са приети повторна
и допълнителна СТЕ, при условията на чл.266, ал.3 ГПК. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
Според УН №
506/08.07.2009 г., И. Р. Р., поч. 05.07.2009г., оставя законни
наследници С.И.Р. – съпруга, ищеца Р.И.Р. – син и ответницата Е.И.Р. – дъщеря.
Съобразно УН № 3429/29.11.2010 г., С. Р., поч.
18.11.2010 г., оставя законни наследници сина и дъщеря си – насрещните страни
по делото.
Чрез саморъчно завещание от 22.09.1992 г., И. Р.,
завещава на съпругата си С. Р. цялото си движимо и недвижимо имущество.
Със саморъчно завещание от 23.12.2003 г., С. Р. завещава
на дъщеря си – ответницата Е.Р. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари,
вземания и ценности. Вписан е мотив, че не завещава нищо на сина си – ищеца Р.Р.,
поради даден му равностоен дял.
С договор за покупко-продажба от 21.01.1952 г. по нот.
акт № 73, т.I, д.64/1952г., н-с при С.Окол.С.,
И. Р., през време на брака със С. Р., купува празно дворно място /нива/, парцел
10 в гр. София, кв. 21, местност „Сталин“, с площ 550 кв.м. Не се спори, че
имотът е идентичен с процесното дворно място и в него през време на брака са
изградени процесните постройки, придобити от собствениците на земята по
приращение съгласно чл.92 ЗС.
Приживе съпрузите сключват в полза на
сина си – ищеца Р.Р., договор за дарение от 15.03.1991 г., обективиран в нот.
акт № 49, том XVI, нот. д. 2965/1991 г., I н-с при СНС на 250/550 ид. ч. от придобитото по време
на брака им в режим на СИО, дворно място, цялото с площ от 550 кв. м.,
съставляващо парцел V-511, кв. 21 по плана на гр. София, ж.к. „Изток-юг“,
заедно с цялата двуетажна пристройка към жилищната сграда, обособена като
самостоятелен обект, с площ 54,25 кв. м., състояща се от гараж, стълбище,
антре, кухненска ниша и столова на партерния етаж и от кабинет, баня-клозет,
стълбищно антре и спалня на първия етаж.
По силата на договор за покупко-продажба от 18.05.2010
г., обективиран в нот. акт № 179, том II, нот. д. 361/2010 г., н-с рег. № 274
НК, преживялата съпруга С. Р. продава на дъщеря си – ответницата Е.Р. 4/6 ид.
ч. от същия имот, а именно 300/550 ид. ч. от дворното място, заедно с
построената в него жилищна сграда, с площ 90 кв. м., с разпределение: първи
етаж – антре, кухня, сервизни помещения и художествен ателие и полуетаж,
състоящ се от балкон за хола, стая и дрешник, при съседи на сградата – улица,
двойна гаражна клетка, калкан и от две страни – двор, заедно с построената в
имота двойна гаражна клетка, с площ 76 кв.м.
Ответницата, като приобретател, от своя страна сключва
договор от 27.08.2014 г. за замяна на същите имоти, оформен с нот. акт № 132,
том IV, нот. д. 663/2014 г., н-с рег. № 274 НК.
В първоначалната съдебно-техническа експертиза на
вещото лице А.Х., средната пазарна цена на процесните имоти към 05.07.2009 г.,
когато е открито наследството на И. Р., е както следва: 525 278 лв. за
двуетажната жилищна сграда, с площ 54,25 кв. м.; 285 763 лв. за двуетажната
жилищна сграда, с площ 90 кв. м. и 115 717 лв. за масивния гараж.
Към 18.11.2010 г., когато е открито наследството на С.
Р.а, пазарната стойност на процесните
имоти възлиза на 400 159 лв. за жилищната сграда, с площ 54,25 кв.м.; 217 695 лв.
за двуетажната жилищна сграда, с площ 90 кв.м. и 102 586 лв. за масивния гараж.
Според приетата пред въззивна инстанция повторна СТЕ
на вещото лице Д. М., към 05.07.2009 г., когато е открито наследството на И. Р.,
пазарната стойност на сградата от 54 кв.м., заедно с прилежащите й ид.ч. от
дворното място е 412 721 лв. + намиралия се тогава в нея гараж, сега
преустроен в жилищна площ – 28 050 лв., или общо 440 770 лв.; сградата
от 90 кв.м. - 788 182 лв. и двойния гараж – 92 010 лв.
Към 18.11.2010г., когато е открито наследството на С. Р.,
стойността на сградата от 54 кв.м., заедно с прилежащите й ид.ч. от дворното
място е 283 715 лв. + намиралия се тогава в нея гараж, сега преустроен в
жилищна площ – 25 015 лв., или общо 308
730 лв.; сградата от 90 кв.м. – 541 804 лв. и двойния гараж – 82 051 лв.;
Съобразно приетата пред въззивна инстанция
допълнителна СТЕ на вещото лице Д. М., към 05.07.2009 г., когато е открито
наследството на И. Р., пазарната стойност на дарените 250/500 ид.ч. от дворното
място е 228 340 лв.; само на дарената сграда от 54 кв.м. – 184 380
лв. + намиралия се в нея гараж, впоследствие преустроен в жилищна площ – 28 050 лв. Останалите в наследството имоти са
оценени, както следва: 1/2 ид.ч. от 300/550 ид.ч. от дворното място
–137 005 лв.; 1/2 ид.ч. от сградата, с площ 90 кв.м. – 257 085 лв. и 1/2
ид.ч. от двойния гараж – 46 005 лв.
Към 18.11.2010г., когато е открито наследството на С. Р.,
стойността на дарените 250/500 ид.ч. от дворното място е 189 230 лв.; само на
дарената сграда от 54 кв.м. – 94 485 лв. + намиралият се в нея гараж,
впоследствие преустроен в жилищна площ – 25 015 лв. Стойността на продадените в
полза на ответницата 300/550 ид.ч. от дворното място е 227 070 лв.; на сградата от 90
кв.м. – 314 734 лв. и на двойния гараж – 82 050 лв.
Въззивният съд кредитира пазарните стойности по
допълнителното заключение на вещото лице М., което е най-пълно, подробно,
обосновано и изготвено по метода на пазарните аналози, след сравнение както на
офертни цени, така и на реално извършени сделки, за разлика от заключението на
вещото лице Х., основано на оферти.
Съгласно чл.30, ал.1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер
на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
В случая има извършено
дарение от наследодателите в полза на ищеца, като наследник със запазена част,
претендиращ нейното възстановяване. Затова, въпреки универсалния характер, по
смисъла на чл.16 ЗН, на извършените завещателни разпореждания с цялото
имущество, по изключение същите не следва да се намаляват в дробна част, равна
на запазената част от наследството. Налага се формиране на наследствена маса,
от която след приспадне на дареното в полза на ищеца да се прецени доколко е
налице накърняване на запазената му
част. В този смисъл е решение № 81/20.04.2012 г., гр. д. № 937/11 г., ВКС, ІІ
г.о.
Според чл.31 ЗН, за да
се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл.12, ал.2. След това се прибавят към нея
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на открИ.ето на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Средната пазарна стойността
на свободното имущество, останало в наследството на И. Р., оценено към открИ.ето
му на 05.07.2009 г., включва придобитите
при условията на съпружеска имуществена общност 1/2 ид.ч. от 300/550 ид.ч. от
дворното място – 137 005 лв.; 1/2 ид.ч. от сградата, с площ 90 кв.м. – 257
085 лв. и 1/2 ид.ч. от двойния гараж – 46 005 лв., на обща стойност
440 095 лв. Запазената част на
ищеца, определена по реда на чл.29, ал.3, изр.2, изр.3, предл.2 ЗН, при
наследници съпруга и две деца, възлиза на 1/4 от масата - 110 023.75
лв. Тази е и стойността на разполагаемата част от 1/4.
На основание чл.30, ал.1 ЗН, запазената част се допълва чрез прихващане (приспадане) на дарението,
извършено в полза на ищеца от наследодателя, до размер на правата му на
собственост върху 1/2 ид.ч. от дарените имоти, а именно: 250/500 ид.ч. от дворното място – 228 340 лв.;
сграда от 54 кв.м. - 184 380 лв. + намиралият се тогава в нея гараж,
впоследствие преустроен в жилищна площ - 28 050 лв., или общо 440 770 лв.,
от които половината - 220 385 лв. Видно е, че последната стойност,
съответна на дареното от наследодателя Р. Р. на ищеца, превишава не само
стойността на запазената част на наследника, но и стойността на останалото в
наследството свободно имущество. При липса на доказано накърнение на законната
запазена част, искът по чл.30, ал.1 ЗН за нейното възстановяване чрез
намаляване на завещателното разпореждане на Р. Р. е неоснователен.
По силата на това универсално завещателно разпореждане,
преживялата съпруга С. Р. наследява цялото наследство, оставено от покойния й
съпруг Р. Р.. Към момента, когато е открито нейното наследство - 18.11.2010г., в същото
няма никакво свободно имущество. Причината е сключеният приживе от двамата
съпрузи в полза на ответницата, договор за покупко-продажба от 18.05.2010г.
относно цялото им останало имущество, включващо 300/550 ид.ч. от дворното
място, сградата, с площ 90 кв.м. и масивния гараж. Разпоредителната сделка е
възмездна, поради което прехвърленото с нея имущество няма възможност да бъде
прибавено към наследствената маса по реда на чл.31 ЗН. Запазената част на ищеца от наследството на С. Р., при наследяване от
двама низходящи, каквито са насрещните страни, съобразно чл.29, ал.1, предл.2 ЗН е 1/3, колкото е и разполагаемата част. Тази запазена част не е накърнена,
предвид липсата на свободно имущество в откритото наследство на С. Р., което да
премине в правната сфера на ответницата по силата на съставеното в нейна от
наследодателката универсално завещание, което не произвежда транслативен ефект
по арг. на чл.19, ал.1 ЗН. Отделно, и двете насрещни страни са
облагодетелствани от наследодателите с почти равностойни имоти, оценени към
дати, когато са открити двете наследства на родителите им. Не се доказва накърнение
на законната запазена част на ищеца, поради което искът по чл.30, ал.1 ЗН за
нейното възстановяване чрез намаляване на завещателното разпореждане на С. Р.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Основателна е частната жалба на ответницата срещу
определение от 11.01.2021г. на първоинстанционния съд, с което се отхвърля
нейната молба за изменение на решението в частта за разноските. С решението са присъдени в тежест на ищеца 2
200,37 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира, че пред
първа инстанция, ответницата по исковете установява разноски от общо 6 000 лв.,
с ДДС – платено по банков път адвокатско възнаграждение, от които 5 000 са
уговорени като възнаграждение. Неоснователно е възражението за тяхната
прекомерност. Делото се отличава с фактическа и правна сложност на спора за
намаляване на две завещателни разпореждания, което налага събиране на
доказателства за формиране на две наследствени маси, тяхното оценяване и извършване
на изчисления към различни моменти, както и изследване правата и осъществените разпоредителни
действия на двама наследодатели. При условията на чл.78, ал.5 ГПК не се налага
намаляване на възнаграждението. Обжалваното определение следва да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което в тежест на ищеца се възложат още
3 799,63 лв. – разноски за първа инстанция.
Пред настоящата инстанция въззиваемата
установява реализирани разноски от 15 лв. – д.т. по частната жалба, които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 27.09.2018г., гр.д. 27547/16г., СРС, 66 с-в.
ОТМЕНЯ определение от 11.01.2021г.,
гр.д. 27547/16г., СРС, 66 с-в, което се отхвърля молбата на Е.И.Р. за изменение
на решение от 27.09.2018г., гр.д. 27547/16г., СРС, 66 с-в в частта за
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Е.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от още 3 799,63 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение пред първа инстанция.
ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Е.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 15 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.