№ 378
гр. Перник, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500362 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
Обжалва се решение № 59/12.04.2024 г., постановено от Радомирския районен съд ,
ІІ гр. състав , по гражданско дело № 20231730100192, с което съдът е отхвърлил
обективно и субективно съединените искове на Т. М. К., ЕГН ********** срещу
ответниците „КРЕДИТИНС ГРУП” ЕООД, с ЕИК: 01666377, със седалище и адрес на
управление и съдебен адрес: гр.София, ул.“Манастирска“ 21, район „Слатина“ и ТП на
НОИ - гр.Перник, с адрес за призоваване: гр.Перник, ул.„Отец Паисий“ 50, да се
признае за установено спрямо ответниците, че трудовите взаимоотношения на ищеца с
първия ответник са възникнали на *** и са прекратени на *** година, съответно: за
периода, от ***, до *** година, е работил на непълен 2 часов работен ден, на длъжност
„***“, за периода, от *** година, до *** година, е работил на непълен 6 часов работен
ден, и за периода, от *** година, до *** година, е работил длъжност „***“ на 6 часов
работен ден, като този период да му бъде признат за трудов и осигурителен стаж-
искове с правно основание в чл.
1 ал.1 т. 2 и т. 3, предложение първо от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред ( Обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г., изм., бр. 107 от
24.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г., изм. и доп., бр. 85 от 10.10.2023 г., в сила от
1.06.2025 г.)
Недоволен от решението е останал ищеца К. , който го обжалва с доводи за неговата
неправилност; моли решението на РС Радомир да бъде отменено и да се постанови
ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноските по производството.
Въззиваемата администрация Национален осигурителен институт, поделение
Перник , е подала своевременно отговор на въззивната жалба, като я оспорва като
1
неоснователна. Отрича пороци на първоинстационния акт и моли той да бъде
потвърден. Претендира разноски – възнаграждение на юрисконсулт.
Другата въззиваема страна „Кредитинс Груп” не се ангажира с отговор на въззивната
жалба.
Настоящия състав на Окръжен съд гр. Перник, като се запозна с твърденията на
страните и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК , при
внесена такса, пред компетентен съд и от лица, имащи интерес от обжалването -
страни по делото. Постановеното решение е валидно и допустимо, постановено от
надлежен съд в рамките на компетентността му.
Във въззивната жалба липсват оплаквания за нищожност на решението на първата
инстанция; има довод за неговата недопустимост, но не е обяснено от страната защо
смята решението за такова. Настоящият състав не установи факти, водещи до извод за
наличие на процесуални пречки за постановяването на оспорения акт. По отношение
на правилността, ОС Перник е ограничен до наведеното в тази жалба , а то се
субсумира под неизвършен инцидентен контрол за законосъобразност на
предписанието с изх. № ЗД-1-21-00892103, съчетано с неправилна оценка на
останалите доказателства поради това , че първоинстанционния съд не кредитирал
показанията на свид . А.М. .
РС Радомир е постановил правилно решение.
Установява се от данните по делото , че между ищеца и първия ответник е имало
сключен в писмена форма и регистриран в НАП трудов договор от дата ***;
работодателя подавал ежемесечни справки – извлечения от ведомостите за заплати в
ответното дружество , но не заплащал дължимите осигурителни вноски; въпреки това ,
в НОИ постъпвали искания за изплащания на обезщетения по държавното обществено
осигуряване на ищеца , свидетеля М. и други наети по трудово правоотношение лица.
При извършена от ТП на НОИ София ревизия по по разходите на държавното
общестевно осигуряване се установило , че „Кредитинс Груп” е наело на работа
различни лица , без да има дайност и без да бъдат плащани съответните осигуровки ,
като за лицата били подавани данни по смисъла на чл. 5 ал. 4 от КСО. При ползване
на отпуск по болест, на тези лица били изплащани съответните обезщетения по
държавното обществено осигуряване. Затова ТП на НОИ София издало
задължителното предписание с изх. № ЗД-1-21-00892103, с което разпоредило
работодателя да заличи от регистъра на осигурените лица данните на ищеца за
процесния период . К. обжалвал най – напред предписанието , след това – решението
на директора на ТПна НОИ София, с което то било потвърдено , но след развилия се
на две инстанции съдебен контрол , това предписание било оконочателно потвърдено .
При така установените факти :
І. По иска по чл. 1 ал. 1 т. 3 предл. първо от ЗУТОССР.
По силата на чл. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред, на установяване по съдебен ред подлежи трудовия стаж; дефиниция на
трудов стаж намираме в чл. 351. ал. 1 от Кодекс на труда (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992
г., доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г., предишен текст на чл. 351 - ДВ,
бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.), според който, „Трудов стаж по смисъла на
този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил „/ курсивът
мой –В.Р./ по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този
кодекс или в друг закон........” С други думи , на доказване по реда на чл. 1 от
ЗУТОССР подлежи не само формалното наличие на трудово правоотношение,
инкорпорирано в трудов договор, но и реалното фактическо полагане на труд по това
2
правоотношение в периода на претенцията. Не се зачита за трудов стаж времето, в
което ищеца / а работникът по дефиниция е винаги ищец по тези искове/ не е полагал
труд , освен при предвидените в чл. 352 от КТ изключителни случаи, какъвто
настощият не е; твърденията в исковата молба са били за реално полаган от К. труд.
Нормата на чл. 352 от КТ е изключение от общото правило , че няма трудов стаж без
полаган труд, поради което предвидените там хипотези не могат да бъдат тълкувани
разширително.
Тежестта да докаже действителното полагане на труд е на ищеца , който обаче не се
е справил с нея, макар и при предвидените от ЗУТОССР като процесуален закон
облекчени за работника условия за доказване. На първо място, удостоверението по чл.
5 ал. 1 от ЗУТОССР , което е условие за допустимост на иска, е издадено не от
работодател или негов представител, а от трето на спора физическо лице, син на
ищеца, при което съставлява частен свидетелстващ документ. Този документ, по
аргумент от чл. 180 от ГПК , не може сам по себе си да удостовери липсата на
съставени или впоследствие унищожени писмени документи по смисъла на чл. 12 от
Наредбата за трудовия стаж. Тук следва да се има предвид , че част от претендирано
унищожените ведомости за заплати са налични по делото , представени от ответната
администрация заедно със съответните трудови договори и допълнителни
споразумения към тях , при което очевидно съдържанието на това удостоверение не
може да бъде кредитирано като достоверно за всички месеци от процесния период .
Свидетелски показания са допустими , има по делото индиции за наличие на трудов
договор – копие от трудов договор и ведомости за заплати. А.М. е единствения от
свидетелите ,който твърди баща му да е полагал действително труд по
правоотношението. Дадените в този смисъл негови показания обаче остават изолирани
от останалата доказателствена съвкупност; по делото има и данни за това, че свид. М.
е водил срещу „Кредитгруп Инс“ друго дело с идентичен предмет. Тоест, той има
личен интерес от изхода на спора, и съдът не може да кредитира показанията му като
достоверни, на основанието по чл. 172 от ГПК. Останалите свидетели не коментират
по никакъв начин това, дали ищеца реално е полагал труд и съдът не може да се
позове на същите, за да приеме за доказан факта на фактическото изпълнение на
трудовите функции на К..
ІІ. По иска с правно основание чл. 1 ал. 1 т . 2 от ЗУТОССР.
За разлика от трудовия стаж, за понятието за осигурителен такъв липсва легална
дефиниция; по аргумент от чл. 4 , чл. 5 и чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване,
това е време, в което за осигурено лице са внасяни дължимите осигурителни вноски.
Оттам и разликата в тези двата института на правото - докато за наличието на трудов
стаж е достатъчно работника да е полагал труд по действително трудово
правоотношение и внасянето на осигурителните вноски е без значение за наличието
му , то за осигурителен стаж се изисква внасянето на съответните вноски по
отношение на посочените в чл. 4 – 4а1 от КСО лица , без значение дали те реално
полагат труд , извършват работа или са ангажирани с друга дейност като основание за
осигуряване ( срв. чл. 4 алл. 11 от КСО). В същия смисъл чл. 7 от ЗУТОССР
разпорежда, че осигурителен стаж може да се установи само ако в хода на съдебното
производство се докаже, че ищецът е бил в кръга на лицата по чл. 2 ( тоест, имал е
качеството на осигурено лице ) и за това време са били дължими или внесени
осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби или е бил в законоустановен
отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.
По делото обаче не е установено по никакъв начин внасянето на осигурителни
вноски от страна на ищеца или от страна на неговия работодател , осигурител по
смисъла на чл. 5 ал. 1 от КСО, като в такъв случай се приема, че лицата по чл. 2 от
3
КСО не са осигурени и оттам – стажа има за този период не е осигурителен. Липсват
платежни документи, а доказването на такива плащания не може да стане със
свидетелски показания. По отношение на тези гласни доказателства важи и казаното
по – горе по иска за установяване на трудов стаж – единствено показанията на свид
.М. са относими към предмета на спора , но пък те са недостоверни и съдът не им дава
вяра.
Инцидентен контрол за законосъобразност по смисъла на чл. 17 от ГПК общите
съдилища не могат да извършат по отношение на предписанието с изх. № ЗД-1-21-
00892103; такъв е недопустим. Предписанието е било предмет на нарочен такъв в
качеството си на административен акт, като оспорването му е било отхвърлено със
сила на пресъдено нещо.
След като ОС Перник стига до собствен извод за неоснователност на предявените
искове, то постановеното първоинстационно решение е правилно е следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора , право на разноски имат въззиваемите , като само ТП на
НОИ - гр.Перник претендира – и му се дължат – такива , в размер от 250 лева
възнаграждение на юрисконсулт.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59/12.04.2024 г., постановено от РС Радомир по негово
гражданско дело № 192/2023.
ОСЪЖДА Т. М. К., ЕГН ********** , да заплати на ТП на НОИ - гр.Перник, с
адрес за призоваване: гр.Перник, ул.„Отец Паисий“ 50, сумата от 250 лева разноски за
въззивното производство - възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на ВКС , в срок от един
месец от датата на съобщаването му на страните, с препис на основание чл. 7 ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4