О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. Плевен, 28. Януари 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и осми януари две
хиляди двадесет и втора година в закрито съдебно заседание в
състав:
Председател: НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА
КАД № 46/2022г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 229 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 281 ал.2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Образувано е по жалба на Р.Я.П.,
понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора Белене срещу Разпореждане
№ 5020/15.12.2021г. на Административен съд - Плевен,
постановено по АД № 844/2021г. по описа на съда. С оспореното разпореждане,
след разглеждане на делото в открито съдебно заседание, съдът е отхвърлил искането на Р.Я.П.,
предявено по чл. 276 ал.1 т.2 от ЗИНЗС за установяване на незаконосъобразни
действия и бездействия, извършени от страна на Началника на Затвора – Белене и
за преустановяване на всякакви незаконосъобразни действия от негова страна, с
които се нарушава правото на лишения от свобода. Присъдил е юрисконсултско
възнаграждение в полза на ГДИН в размер на 100 лв.
Жалбоподателят излага доводи за
неправилност на разпореждането. Счита, че не е обосновано на доказателствата и
противоречи на закона. Счита, че съдът неправилно е игнорирал значението на
незаконосъобразните актове на ответника, чрез които е подложен на репресия и
изтезания. Това са Протокол № 5/06.08.2015г. на комисията към Затвора Белене и
Заповед № 810/12.08.2016г. на Началника на Затвора Белене, постановени в
нарушение на чл. 198 ал.1 и ал.2 ЗИНЗС като счита, че спирането на тяхното
изпълнение ще прекрати репресията срещу него. Сочи, че неправилно съдът е приел
за начална дата 13.05.2021г. за започване на незаконосъобразните действия, като
твърди че те са започнали с издаването на посочения незаконосъобразен протокол
и продължават и до момента, а твърденията в писменото становище на ИСДВР счита
за неверни и ги оспорва. Сочи, че фактическите изводи на съда не кореспондират
с обективната истина, неправилно е осъден да заплати и юрисконсултско
възнаграждение на ответника. Иска разпит на свидетел, както и да бъдат изискани
представени свидетелски декларации по друго заведено дело. Моли да се отмени разпореждането,
а по същество съдът да спре изпълнението на порочните административни актове на
ответника и незаконните действия и репресия, които търпи.
Ответникът Началника на Затвора - Белене,
чрез юрисконсулт П. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че съдът обосновано е приел, че не са налице каквито и да било
данни, че на посоченото място, в конкретния период П. е бил подложен на нечовешко
или унизително отношение, в лоши условия на престой или други такива, които той
твърди в искането си. Твърденията му не са доказани и се опровергават от
събраните доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима, но
неоснователна.
Съдът е съобразил твърденията на
страните и всички сочени и представени от тях в открито съдебно заседание
доказателства и е стигнал до правилен и обоснован извод за липса на каквито и
да било данни за сочения от П. период да е бил подложен на нечовешко или
унизително отношение, в лоши битови условия или други такива и следователно не
се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на ответника.
Видно от предоставената справка от ИСДВР,
жалбоподателят изтърпява наказание доживотен затвор въз основа на присъда от
22.02.2002г. Първоначално постановеният специален режим от 18.01.2008г. е
заменен на строг от 06.08.2015г., на 12.08.2016г. е изведен от ЗПС и настанен в
4-та група. От 02.05.2018г. е преместен в 7-ма група и е назначен за хигиенист
на групата, която длъжност изпълнява до октомври 2020г. Следва повторна
изолация в ЗПС в самостоятелно помещение, след което на основание Заповед №
Л-1427/13.05.2021г. е върнат и настанен в 4-та група в 310-то помещение при
добри битови условия с още един лишен от свобода, с който се разбират и не е
предявявал претенции към него. В с.з. жалбоподателят е заявил, че не е подавал
оплаквания до администрацията.
Жалбоподателят не оспорва така отразените факти. Претенцията
му се свежда до това, че според него, е настанен незаконосъобразно заедно с
други лишени от свобода с цел унижение, изтезание, психически тормоз, в което,
според твърденията му, се състоят незаконосъобразните действия и бездействия на
администрацията като иска за преустановяването им да бъде прекратено поставянето му в помещение
с други лишени от свобода и да бъде изолиран.
В случая, както личи и от твърденията
на самия жалбоподател, замяната на режима му от специален на строг с Протокол №
5/06.08.2015г. на комисията по изпълнение на наказанията,
преместването му със Заповед № 810/12.08.2016г. с други лишени от свобода и
прекратяването на престоя му в обособено помещение по чл. 60 ЗИНЗС, отделно от
другите лишени от свобода със Заповед № Л-1427/13.05.2021г., са действия, които
се основават на съответен административен акт. Всеки от изброените актове
подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда, указан в ЗИНЗС в
законния срок, и този контрол се осъществява извън заведеното производство по
реда на чл. 276 ЗИНЗС, което има за цел защита срещу фактически действия и
бездействия на органи по изпълнение на наказанието в нарушение на забраната по
чл. 3 за подлагане на жестоко, нечовешко и унизително отношение.
Няма данни жалбоподателят да е оспорил изброените актове
по съответния ред и да е била установена тяхната незаконосъобразност, каквато
насока е дал съда в съдебното заседание при разглеждане на делото.
Извън горното, в производството по чл. 276 ЗИНЗС не се
доказва наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на
затворническата администрация, чрез които жалбоподателят да е бил подложен на
изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, както правилно е
преценил първоинстанционния съд.
При разглеждане на делото от първоинстанционния съдебен
състав, жалбоподателят не е поискал разпит на свидетели за обстоятелства, които
са от значение за спора. В касационното производство, което е контролно и се
разглежда в закрито заседание, са недопустими гласни доказателства. Сочените свидетелски
показания, дадени по други дела не могат да бъдат ползвани, а доколкото
вероятно се касае за писмени декларации с характер на свидетелски показания са
недопустими.
По тези съображения разпореждането е
правилно, в съответствие с доказателствата по делото и закона, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и следва да се остави в сила,
вкл. и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение, което е в
минимален размер.
При този изход на делото на осн. чл.
143 ал.3 АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в минимален размер от 50 лв. съгл.
чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ за изготвения писмен
отговор без явяване в открито съдебно заседание.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Разпореждане № 5020/15.12.2021г. на Административен съд - Плевен,
постановено по АД № 844/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Р.Я.П., понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен
затвор“ в Затвора Белене, да заплати на ГДИН – София сумата 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/ 2./П/