№ 6627
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110150149 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
М. И. Д. е предявила срещу „К К М ЕАД и К К ЕАД установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във
вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП, с който се иска да бъде
провъзгласен за недействителен договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия на
момента“ № ..., сключен на 08.03.2024 г., с посредничеството на К К ЕАД, и установителен
иск срещу „К Г“ ЕООД правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, с който се иска да
бъде провъзгласен за недействителен договор за възлагане на поръчителство от 08.03.2024 г.
с предмет обезпечаване на задълженията по посочения договор за потребителски кредит от
същата дата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К К М“ ЕАД е предявил насрещен осъдителен иск
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 705, 02 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия на момента“ № ..., сключен на
08.03.2024 г., ведно със законната лихва от 30.10.2024 г. до окончателното плащане
(съгласно уточнителна молба от 04.02.2025 г. (л. 130)).
Ищецът твърди, че на 08.03.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия на момента“ № ... с ответника „К К М ЕАД при посредничеството на К К
ЕАД. Сочи, че банковата сметка, по която е следвало да извършва плащанията, е с титуляр
кредитния посредник, което обуславя правния му интерес от насочване на иска и срещу
него, за да го обвърже със силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Твърди, че е
усвоила сумата от 1000 лв. по банкова сметка, а общата стойност на всички погасителни
вноски без включване на възнаграждение за поръчител била 1205, 52 лв. Към договора за
кредит на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с третия ответник „К Г“
ЕООД, който се задължил да отговаря солидарно за всички задължения по договора за
кредит наред с ищцата. В договора за поръчителство отново била посочена банковата сметка
на посредника. Било предвидено заплащане на възнаграждение за поръчителя от 12 вноски
на стойност от по 147, 54 лв. всяка. Посочва, че в нито един от договорите и погасителните
планове към тях не било посочено какво е включено в годишния процент на разходите и
дали в него е включено възнаграждението на поръчителя, като сборът от всички плащания
1
по двата договора се равнявал на 2976 лв. при усвоена главница в размер от 1000 лв. Твърди,
че е заплатила по договора за кредит сума в размер на 1000 лв.излага доводи за
недействителност на двата договора поради противоречие с императивните разпоредби на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ал. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, като поддържа, че договорът за кредит
следва да съдържа изрично посочване на разходите, които са включени в ГПР, както и че в
същия следва да бъде включено възнаграждението за поръчител по договора за
поръчителство, а в процесния случай това не е така. По отношение на договора за
поръчителство излага доводи и за противоречие с добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата от „К К М ЕАД, с който се
оспорват предявените искове. Поддържа, че процесният договор за кредит е бил сключен
при спазване на всички императивни законови разпоредби, поради което не са налице
основания за прилагане на чл. 22 ЗПК. Излага доводи, че не е изисквал и приемал плащания
за поръчителството и няма информация за плащанията по договора за поръчителство, нито
за това какви са били договорките между страните по този договор, поради което
неоснователно ищцата претендира, че възнаграждението на поръчителя е следвало да се
включи в ГПР. По отношение на предявените насрещни искове прави изявление за обявяване
на остатъка от кредита за предсрочно изискуем и претендира незаплатени суми за главница
и обезщетение за забава в размер на законната лихва, а при условията на евентуалност
единствено остатък от главница.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К Г“ ЕООД, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Изложени са доводи за неоснователност на
възраженията на ищцата, тъй като не е налице нееквивалентност на насрещните претенции
по договора за поръчителство, нито са накърнени добрите нрави. Сочи, че договорът за
кредитна линия има характер на рамков договор, по който могат да бъдат извършвани
няколко усвоявания и е възможно по този начин задълженията на ищцата да възлизат на
сума, многократно надвишаваща уговореното възнаграждение за поръчителство, като
поръчителят не може да предвиди изначално разходите, които кредиторът би искал той да
заплати в случай на неплащане от страна на длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К К ЕАД, с който
предявеният срещу него иск се оспорва като недопустим поради липса на правен интерес.
Посочва, че той е действал в качеството си на посредник от името и за сметка на кредитора,
като не е страна в правоотношенията, а дори да получи плащания по договорите,
получените суми се превеждат по сметка на съответната страна.
Ищцата е подала становище по насрещните искове и отговорите на исковата молба. По
отношение възражението за недопустимост от страна на К К ЕАД посочва, че съгласно чл. 3,
ал. 1 от договора за кредит заплащането на дължимите суми се извършва по банковата
сметка на посоченото дружество, като в случай на решение, с което договорът за кредит
бъде обявен за недействителен, то ще формира сила не пресъдено нещо и по отношение на
посредника. По отношение доводите на „К К М“ ЕАД сочи, че в договора за кредит
формално е посочен ГПР, но той не съответства на действителните разходи, съобразно
поетите задължения, както и че потребителят в случая няма право на избор дали да
предостави обезпечение и какво да бъде то, поради което възнаграждението за
поръчителството следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Насрещните искове се
оспорват като изцяло неоснователни, тъй като ищцата поддържа, че е изплатила изцяло
чистата стойност на кредита в размер на 1000 лв. съобразно чл. 23 ЗПК, поради което
насрещните искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП в
тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит и на договора за
предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
2
същите са нищожни на твърдените в отговора на исковата молба основания.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания
при сключване на договорите.
С доклад по делото съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност
на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при
условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
По предявените насрещни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по тях е да
докаже следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит,
по силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 1000 лв., а за
ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита, както и настъпила предсрочна
изискуемост на претендираната главница.
В тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е да установи наличието на следните
предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е
изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по
главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
.../08.03.2024 г., сключен между ищцата като кредитополучател, ответника „К К М“ ЕАД
като кредитодател и ответника К К ЕАД като кредитен посредник. В договора е посочен
кредитен лимит от 2000 лв., сума за усвояване 1000 лв. и лихвен процент от 36 %. Като
обезпечения са посочени поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално месечно брутно трудово възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв.
или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или
поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество, като съгласно чл. 1, ал. 2 от
договора обезпечението следва да бъде осигурено в петдневен срок от одобряване на
искането за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит. С чл. 3, ал. 1 от договора
заплащането на дължими суми от кредитополучателя по договора се извършва по следната
банкова сметка: IBAN ... В приложения по делото стандартен европейски формуляр са
посочени общ размер на кредита 1000 лв. и годишен процент на разходите 42, 58 %.
Представен е и погасителен план към договора за кредит с 12 месечни вноски от по 100, 46
лв. всяка.
Приет е и договор за поръчителство, сключен на 08.03.2024 г. между ответника „К Г“
ЕООД в качеството на поръчител и ищцата в качеството на клиент/кредитополучател, по
силата на който поръчителят е поел задължението да отговаря солидарно за всички
задължения на клиента при условията и за срока на договор за потребителски кредит тип
кредитна линия № .../08.03.2024 г. В чл. 2, ал. 1 е посочено, че за оценяването и поемането на
задължението за поръчителстване по кредита клиентът заплаща на поръчителя
възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума,
срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на
кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента,
чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителен план,
неразделна част от договора. Представен е и погасителен план на възнаграждението за
обезпечение (л. 67) с 12 месечни вноски в размер на по 147, 54 лв. всяка, или общо 1770, 48
лв.
По делото са приети преводно нареждане в полза на ищцата за сумата от 1000 лв. и
четири преводни нареждания за извършени плащания от страна на ищцата по договора в
размер на общо 1000 лв.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което
след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. То е обективно, пълно и
3
точно изготвено и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице
е установило, че реално усвоената от ищцата сума по договора за кредит се равнява на 1000
лв., както и че тя е извършила четири плащания в общ размер от 1000 лв. при изслушване на
заключението в откритото съдебно заседание вещото лице уточни, че сметката, по която са
платени вноските, е сметката, посочена в договора за заем и в договора за поръчителство,
която е на посредника по заемното правоотношение. Съгласно заключението в стойността на
годишния процент на разходите по процесния договор е включена единствено уговорената
възнаградителна лихва, а ако в него се включи и предвиденото възнаграждение за
поръчителство, годишният процент на разходите се равнява на 182, 12 %.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
По делото е установено и не се спори между страните, че на ищцата е била предоставена
сума в размер на 1000 лв. по процесния договор за кредит. .
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил
в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който
включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС.
Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява
разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на
правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, възнаграждението на
поръчителя по договора за поръчителство безспорно се явява разход по кредита, който
следва да бъде включен в годишния процент на разходите по договора за заем. Това е разход,
дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора
за потребителски кредит, наред със сумата за главница. Макар договорът за кредит и
договора за поръчителство да съставляват отделни договори, то дългът по кредита и по
договора за гаранция следва да се разглеждат като едно цяло и са част от общите разходи по
кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати.
В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да
осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
4
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В
случая в договора за кредит е посочен ГПР от 42, 58 %, който не е действителният, т. к. той
не включва разходите от 1770, 48 лв. – възнаграждение за поръчителя. При включване на
този разход се получава действителният размер на годишния процент на разходите, който
надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно 182, 12 %.
Договорът за заем следователно е нищожен поради липса на негов съществен реквизит съгл.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части, които хипотези в случая не са налице. Следователно и договорът за поръчителство,
който е сключен от ищеца на основание клауза от договор за потребителски кредит, която
противоречи на горепосочената императивна законова норма, се явява нищожен – чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо, предявените искове за нищожност на договора заем и на договора за
поръчителство са основателни и следва да бъдат уважени.
По насрещния иск
Съгласно цитираната по-горе практика на СЕС и по силата на чл. 23 ЗПК при
недействителност на целия договор потребителят връща само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва и други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита, т.е.
главницата се равнява на 1000 лв. Предвид заключението на вещото лице и представените по
делото писмени доказателства за извършени плащания в размер на общо 1000 лв., то искът
за главница се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и депозит за експертиза, като по
иска за прогласяване недействителност на договора за кредит разноските за държавната
такса следва да бъде заплатена от двамата ответници по него, а по иска за прогласяване
недействителност на договора за поръчителство – от третия ответник. Заплатените от
ищцата разноски за експертиза в размер на 100 лв. следва да бъдат възложени в тежест и на
тримата ответници. Освен това, всеки от тримата ответници следва да бъде осъден по реда
на чл. 77 ГПК да заплати в полза на Софийски районен съд по 100 лв. депозит за
експертизата по делото, които не бяха заплатени в хода на производството въпреки дадените
от съда указания.
В полза на адв. А. Д. следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 480 лв. с вкл.
ДДС по всеки от предявените искове.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
5
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„С..“, бл.. вх. Б, ет. 3, ап... срещу „К К М“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк „с т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, и К К ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк „с т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия на момента“ № ..., сключен на 08.03.2024 г., с
посредничеството на К К ЕАД.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„С..“, бл.. вх. Б, ет. 3, ап... срещу „К Г“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „А..“ ..., ет. 3, ап. 7, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, нищожността на сключения между страните договор за възлагане на поръчителство от
08.03.2024 г. с предмет обезпечаване на задълженията по договор за потребителски кредит
тип „Кредитна линия на момента“ № ..., сключен на 08.03.2024 г., с посредничеството на К К
ЕАД.
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К К М“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк „с т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, срещу М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк „С..“, бл.. вх. Б, ет. 3, ап... насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 705, 02 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия на момента“ № ..., сключен на 08.03.2024 г., ведно със законната
лихва от 30.10.2024 г. до окончателното плащане (съгласно уточнителна молба от 04.02.2025
г. (л. 130)).
ОСЪЖДА „К К М“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„с т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, и К К ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк „с т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, да заплатят на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, жк „С..“, бл.. вх. Б, ет. 3, ап... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „К Г“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„А..“ ..., ет. 3, ап. 7, да заплати на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“,
бл.. вх. Б, ет. 3, ап... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 70, 82 лв., представляваща
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА К К М“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „с
т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, К К ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк „с т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, и „К Г“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „А..“ ..., ет. 3, ап. 7, да заплатят на М. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, жк „С..“, бл.. вх. Б, ет. 3, ап... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100
лв., представляваща разноски за депозит за експертиза.
ОСЪЖДА „К К М“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„с т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, и К К ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк „с т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, да заплатят на адв. А. Д. от САК, личен номер ..
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х..“ №..., ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за осъществена
безплатна правна защита на ищеца М. И. Д..
ОСЪЖДА „К Г“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„А..“ ..., ет. 3, ап. 7, да заплати на адв. А. Д. от САК, личен номер .. със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Х..“ №..., ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за осъществена безплатна правна
защита на ищеца М. И. Д..
ОСЪЖДА К К М“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „с
т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, К К ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк „с т“, ул. „З..“ №..., вх. Г, ет. 6, и „К Г“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „А..“ ..., ет. 3, ап. 7, да заплатят в полза на Софийски районен съд
на основание чл. 77 ГПК сумата от по 100 лв. всяко от дружествата, разноски за
експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7