Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 51 от 21.10.2011 година, постановена по НОХД № 411/2011 година С. районен съд е признал подсъдимите С. А. Н. и А. М. К. за виновни за това, че на неустановена дата от край на м.януари 2011 година до началото на м.февруари 2011 година в с.А., община С. при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор помежду си отнели чужди движими вещи на обща стойност 244,12 лв. от владението и без съгласието на С. И. П. от гр. Д. с намерение противозаконно да ги присвоят, като случая не е маловажен и деянието е извършено при многобройни смекчаващи вината обстоятелства и на основание чл.195 ал.! т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.55 ал.1 т.1 НК им наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца за всеки от тях. На основание чл.66 НК отложил изтърпяването на така наложените наказания лишаване от свобода и на двамата подсъдими за срок от четири години. Осъдил двамата подсъдими да заплатят направените по делото разноски. Недоволен от присъдата останал районния прокурор, който я протестира само в частта, в която на основание чл.66 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода по отношение на А. М. К. като незаконосъобразна. Предлага на съда да отмени присъдата в тази й част, като постанови наложеното наказание да бъде изтърп но от К. в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Окръжният прокурор в съдебно заседание поддържа протеста, така както е предявен. Счита присъдата в частта й, с която е приложена разпоредбата на чл.66 НК по отношение на К. за незаконосъобразна и предлага на съда да я отмени в тази й част и постанови наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимите К. и Н., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Защитникът на същите моли присъдата да бъде потвърдена и протеста оставен без уважение като неоснователен. В. окръжен съд след като провери присъдата по повод протеста, както и на основание чл.314 НПК изцяло нейната правилност обсъди събраните по делото доказателства, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, установяващи фактическата обстановка пълно всестранно и обективна. Пред въззивната инстанция не са представяни и не са събирани нови доказателства, които да водят до промяна в приетата от районния съд за установена фактическа обстановка, поради което въззивната инстанция намира същата за безспорна, а именно: Двамата подсъдими живеят в с.А.. В същото село пострадалата И. притежава наследствена къща, която не обитава постоянно. Минавайки покрай имота на пострадалата двамата подсъдими видели, че в хамбара до къщата има дърва за огрев и неронена царевица. Решили да проникнат в имота и да отнемат царевица и дърва. В края на м.януари 2011 година вечерта подсъдимите взели чували се отишли в къщата на пострадалата. От хамбара напълнили два чувала с неронена царевица и два чувала с дърва за огрев. Видели, че в двора има чували, в които били събрани различни метални предмети (медна пръскачка, бронзови свещници, бронзово хаванче, никелово канче, бакърено канче, бързовар, оградна мрежа, метална маса, казан за варене на буркани, проводник), а в близост до тях и арматурно желязо и неръждаеми шини. Решили да отнемат и тези вещи. Занесли в дома на К. царевицата и дървата, след което се върнали в дома на пострадалата и пресели и чувалите с метални предмети също в дома на К.. Това пренасяне извършили на няколко пъти. В дома на К. извадили вещите от чувалите, обгорили проводника, а царевицата Н. отнесъл в своя дом. След няколко дни помолили свидетеля Н. с притежавана от него каруца да откарат металните предмети и ги предадат за отпадъци. Металните предмети били предадени от двамата подсъдими в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „В. И. М.” ЕООД гр. Л. находящ се в с.А.. Размера на причинената щета е определен със заключението на съдебно.оценъчната експертиза и възлиза на 244.12 лв. Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от разпитаните свидетели и самопризнанията на подсъдимите, които не я спорят. При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.5, вр.чл.194 ал.1 НК, вр.чл.26 ал.1 НК, тъй като двамата са се сговорили предварително да извършат кражбата на вещите (сговора се обективира от предварителната подготовка – вземане на чували), извършили са отнемането на няколко пъти, като са действали през непродължително време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, отнели са вещите без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят и правилно и обосновано са признати за виновни по повдигнатото обвинение. При определяне на наказанията и за двамата подсъдими районният съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанията им, съдействие за разкриване на обективната истина по делото, невисоката стойност на отнетите вещи и не на последно място мотива за извършване на престъплението – липса на средства за препитание, както на подсъдимите, така и за семействата им. Въззивната инстанция намира, че правилно и обосновано районният съд е приложил по отношение на двамата подсъдими разпоредбата на чл.55 ал.1 НК и им определил наказание лишаване от свобода под минималния размер, предвиден от закона, а именно по седем месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание съответства както на обществената опасност на деянието, така и на обществената опасност на дейците и е правилно и справедливо. На основание чл.66 НК районният съд отложил изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за срок от четири години по отношение и на двамата подсъдими. По отношение на подсъдимия С. Н. отлагането на изпълнението на наказанието по реда на чл.66 НК е правилно и обосновано. Същият, макар и осъждан, към датата на извършване на престъплението е бил реабилитиран по право, поради което липсва законна пречка за приложението на чл.66 НК. Налице са е процесуалните и материално правните предпоставки за приложението на този текст от закона по отношение на този подсъдими. Приложението на института на чл.66 НК по отношение на другия подсъдим А. К., обаче, е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Видно от справката за съдимост същият е осъждан с влезли в сила присъди както следва: По НОХД № 141/1996 година, влязла в сила на 16.05.1997 година на една година и шест месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено по реда на чл.66 НК за срок от три години; По НОХД №270/1998 година, влязла в сила на 01.04.1999 година на осем месеца лишаване от свобода. Определено е общо наказание между тези наложени по НОХД 141/19996 г. и НОХД № 270/1998 г. от една година и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл.66 Нк за срок от четири години; По НОХД № 296/1999 година, влязла в сила на 28.03.2000 година на една година и шест месеца лишаване от свобода. Отново е определено едно общо наказание по горните присъди в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи ефективно при първоначален общ режим. На основание чл.68 ал.1 НК е постановено изтърпяването и на наказанието по НОХД № 270/1998 година от една година и шест месеца лишаване от свобода. С протоколно определение от 20.09.2002 година, постановено по ЧНД № 438/2002 г. ЛОС на основание чл.70 от НК е освободил осъдения К. от изтърпяване на остатъка от шест месеца и 13 дни наказание лишаване от свобода от наложеното му такова в размер на 1 година и шест месеца. Определението е влязло в сила на 27.09.2002 година и изпитателния срок е изтекъл на 09.04.2003 година. Т.е. районния съд незаконосъобразно е приел, че К. е реабилитиран по право. За да бъде прието, че осъденият е реабилитиран по право следва да е изтекъл десет годишен срок от 09.04.2003 година съобразно разпоредбата на чл.88а ал.2 и ал.3 НК. Поради изложеното не е налице предпоставката на чл.66 ал.1 НК и присъдата в тази й следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Подсъдимият А. М. К. следва да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване. Водим от горното и на основание чл.337 ал.2 т.2 НПК В. окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 51 от 21.10.2011 година, постановена по НОХД № 411/2011 година от С. районен съд само в частта й, с която на основание чл.66 НК е отложено изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода на А. М. К. за срок от четири години. ПОСТАНОВЯВА А. М. К. да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален режим на изтърпяване – строг. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДЕТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |