Решение по дело №5/2019 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 98
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 16 август 2019 г.)
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20191860100005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№………

гр.Пирдоп, 24.07.2019 г.              

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА                                                                                                                                                                                                                                               

при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 5 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от П.Ц.К., ЕГН: ********** срещу „Елаците Мед“ АД- с.Мирково, въз основа на която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното и трудово възнаграждение за срок от четири месеца при прекратяване на трудовото и правоотношение след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължими според ищцата на основание действащ по време на прекратяване на трудовото и правоотношение Колективен трудов договор, над размера на заплатеното и вече до момента обезщетение от 6 брутни трудови възнаграждения.

Ищцата в исковата молба твърди, че е работила в „Елаците Мед“ АД от 03.05.1985г. до 08.01.2016г. /31 години/ на длъжност „машинен оператор – обработка на руда“, като трудовото и правоотношение е било прекратено по чл.328, т.10 КТ, след което подала документи за пенсиониране. Сочи, че след прекратяване на трудовия и договор и било изплатено обезщетение по чл.222 КТ в размер на 6 брутни работни заплати. Сочи още, че има сключен на 31.01.2011г. отраслов колективен трудов договор. Заявява, че договорите са приложими само за работниците и служителите, членове на синдикатите, а докато е била на работа в „Елаците Мед“ АД е членувала в две синдикални организации, като членският внос се удържал по ведомост от трудовото и възнаграждение. Обезщетенията по чл.218, чл.222, чл.225 и чл.331 КТ в ОКТД се сочи, че са договорени и определени в КТД на дружествата на отрасъла, включително „Елаците Мед“ АД. Сочи се, че съгласно чл.66 от КТД на „Елаците Мед“ АД, сключен за периода от 01.07.2012г. до 01.07.2014г. „при прекратяване на трудови правоотношения поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Работодателят дължи обезщетение на работниците и служителите по реда на чл.222, ал.3 КТ в размер на 4 брутни трудови заплати за трудов стаж в Дружеството от 5 до 10 години“. Същият текст бил заложен в КТД, действащ при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Счита, че на нея са били дължими 4 брутни трудови  заплати като обезщетение по КТД, над заплатените и 6 брутни трудови възнаграждения, като претенцията и е формирана на база брутното и трудово възнаграждение от 1125 лв. за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовия и договор. Ищцата заявява, че желае претендираното от нея обезщетение да и бъде заплатено в брой от касата на „Елаците Мед“ АД, като впоследствие представя и своя банкова сметка.

  ***. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна „Елаците-Мед“ АД, като същата е взела становище по исковата молба чрез упълномощената юрк. Л.Б.. Ответната страна оспорва изцяло иска, като го счита за недопустим и за неоснователен. Юрк.Б. счита, че подадената искова молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, тъй като от нея не става ясно на какво се основава искът срещу „Елаците-Мед“ АД и в какво точно се състои искането на ищцата, която нередовност не е отстранена с допълнителната молба на ищцата К., подадена след указанията на съда. От исковата молба не ставало ясно на ОКТД за отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини“ или на КТД на „Елаците-Мед“ АД за периода 2014-2016г. ищцата обосновава своята претенция. Видно било от съдържанието на исковата молба, че ищцата К. признава, че работодателя и е изплатил обезщетение в размер на 6 брутни трудови заплати по чл.222, ал.3 КТ, а такова обезщетение при пенсиониране може да се заплаща само веднъж. Претенцията за сумата от 4500 лв. бива оспорена като неоснователна и необоснована, както по основание, така и по размер. Ответникът сочи, че със заповед №4/08.01.2016г. на Изпълнителния директор на „Елаците Мед“ АД е прекратено трудовото правоотношение на П.Ц.К. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ вр. чл.326, ал.2 КТ, като в заповедта изрично е записано, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ – 6 брутни заплати, което, видно от приложените към отговора на искова молба, фиш за заплата за м. януари 2016г. и платежно нареждане, е начислено и заплатено, като размерът му е съобразен с факта, че ищцата е работила при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. В отговора на исковата молба е заявено, че към 08.01.2016г. в дружеството е действал КТД за периода 2014-2016г. /по чл.51, ал.1 КТ/, а в отрасъла минна промишленост е действал ОКТД 2015г. /по чл.51, ал.2 КТ/, но в нито един от двата КТД не е налице разпоредба, която да обоснове претенцията на П.К. срещу дружеството-ответник за изплащане на 4 брутни заплати над вече изплатените на 23.02.2016г. 6 брутни заплати по чл.222, ал.3 КТ. ОКТД бил неотносим по конкретния казус, а относим по спора според ответника би могъл да бъде само КТД на „Елаците-Мед“ АД 2014-2016г. Разпоредбата на чл.66 от същия КТД обаче касаела само работниците и служителите на дружеството, които към датата на прекратяване на трудовите им отношения поради придобиване на право на пенсия имат от 5 до 10 години трудов стаж в дружеството /какъвто не е случая с ищцата/. Посочената разпоредба била в пряка връзка с първата хипотеза на изплащане на обезщетение за пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ, като целта е работниците и служителите, достигнали възраст за пенсия да получат 4 брутни заплати обезщетение при пенсиониране, вместо предвидените от КТ – само 2 брутни заплати. Следователно разпоредбата на чл.66 КТД на „Елаците-Мед“ АД била неприложима по отношение на ищцата П.К., тъй като същата има трудов стаж в дружеството над 10 години, затова работодателят правилно е приложил разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ, като е заплатил на П.К. 6 брутни заплати – обезщетение при пенсиониране и не съществува законово и договорно основание по КТД, което да допуска заплащане на още 4 брутни заплати – обезщетение при пенсиониране в полза на г-жа К. от „Елаците-Мед“ АД. Ответникът моли съда да остави без уважение исковата претенция като неоснователна, необоснована и недоказана и да му присъди разноски.

В съдебното заседание по разглеждане на делото ищцата се явява и представлява сама, поддържа исковата молба и заявява, че желае съдът да уважи нейния иск за сумите, за които го е предявила.

Ответникът „Елаците-Мед“ АД в съдебните заседания се представлява от упълномощената юрк. Л.Б., която оспорва исковата молба и моли съда да остави без уважение исковите претенции на ищцата К. срещу ответното дружество като неоснователни, необосновани и недоказани. В предоставения от съда срок юрк.Б. е депозирала писмена защита, в която доразвива съображенията си по същество. Посочено е, че работодателят правилно е преценил, че на П.К., която е работила в „Елаците-Мед“ АД през последните 31 години от трудовия си стаж, се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното и трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и че ищцата неправилно счита, че работодателят следва да и заплати още 4 брутни заплати, т.е. общо 10 брутни заплати. Сочи се, че не съществува правно основание, което би могло да обоснове такъв размер обезщетение при пенсиониране, поради което претенцията за сумата от 4500 лв. следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищцата П.Ц.К. е работила при ответника „Елаците-Мед“ АД от 03.05.1985г. до 09.01.2016г., т.е. общо 31 години, което е видно от представеното копие от трудовата книжка на П.К..

Видно от заповед 4/08.01.2016г. на изпълнителния директор на „Елаците-Мед“ АД, трудовото правоотношение /ТПО/ с П.Ц.К., заемала длъжността „машинен оператор, обработка на руда“ е прекратено, считано от 09.01.2016г., на основание чл.328, ал.1, т.10 във вр. чл.326, ал.2 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е записано, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 брутни заплати. Заповедта е подписана и от работника. Видно от фиша за заплатени възнаграждения и обезщетения за месец януари 2016г. на П.Ц.К., дължимата на работника сума за този месец, след направени удръжки, е 7150.56 лв., в които е включено обезщетение при пенсиониране в размер на 6196.20 лв. Във фиша е записано, че сумата от 7150.56 лв. е изплатена по банков път, който факт в действителност се установява от представеното платежно нареждане за кредитен превод. Платежното нареждане е подписано и подпечатано от служител на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и е от 23.02.2016г., като отразява паричен превод на сума в размер на 7150.56 лв. към банкова сметка *** П.Ц.К., с наредител „Елаците-Мед“ АД и посочено основание – „заплата януари 2016г“. Освен, че са представени доказателства, не е и спорно между страните, че предвиденото в прекратителната заповед обезщетение по чл.222, ал.3 КТ от 6 брутни заплати е било изплатено на ищцата П.К..

По делото са представени от ищцата още няколко на брой нейни фиша за заплатени възнаграждения и обезщетения през последната година /2015г./ от времето, в което е работила при ответника. Във всички тях е посочено, че на П.К. са удържани определени суми като „членски внос АДС“. Ответникът не оспорва и дори признава, че ищцата П.К. е членувала в синдикалната организация Асоциация за Демократичните Синдикати /АДС/, за което членство и е удържан членски внос.

Към отговора на исковата молба е представен и Отраслов /браншов/ колективен трудов договор за отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини“, подписан на 29.01.2015г., ведно с писмо, изготвено от Българската минно-геоложка камара /БМГК/, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ /ФНСМ - КНСБ/ и СМФ „Подкрепа“, адресирно до ИА „Главна инспекция по труда“, с което отрасловият КТД е изпратен за вписване в специалния регистъра на Агенцията. Приетият като доказателство ОКТД урежда въпроси на трудовите и осигурителните отношения в отрасъла, като в чл.37 е предвидено, че размерът на обезщетенията по чл.218, 222, 225 и 331 от КТ се определя с Колективния трудов договор /КТД/ в дружествата. Колективният трудов договор в дружеството „Елаците-Мед“ АД за периода 01.07.2014г.-01.07.2016г. е подписан на 17.06.2014г. и също е представен и приет като доказателство по делото. Видно от този КТД, страни по него са: „Елаците-Мед“ АД - с.Мирково /работодател/ - от една страна и синдикалните организации СС на НСО към ФНСМ, секция към СМФ „Подкрепа“ и АДС – от друга страна. В чл.3 от описания КТД е посочено, че той има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалните организации, страни по договора. В чл.66 от същия КТД е предвидено, че „при прекратяване на трудови правоотношения поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Работодателят дължи обезщетение на работниците и служителите по реда на чл.222, ал.3 КТ в размер на 4 (четири) месечни брутни заплати за трудов стаж в дружеството от 5 (пет) до 10 (десет) години“. В заключителните разпоредби на КТД е посочено, че за невключените в него договорености важат разпоредбите на КТ.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А.И., според която размерът на брутното трудово възнаграждение на лицето П.Ц.К. за месец декември 2015г. /последният пълен отработен месец/ е 1032.70 лв., като размерът на брутното трудово възнаграждение на лицето за 4 месеца възлиза на 4130.80 лв. Вещото лице е извършило проверка и относно заплатеното на П.К. от „Елаците-Мед“АД обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, като е установило, че изплатената сума е в размер на 6196.20 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

 Предявен е иск с правна квалификация чл.222, ал.3 КТ вр. чл.66 КТД на „Елаците-Мед“ АД от 17.04.2014г. – за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за срок от 4 месеца поради прекратяване на трудовото и правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Предявеният иск е допустим – предявен е от активно легитимиран ищец /работник/ срещу надлежния пасивно легитимиран ответник /работодател/.

Като безспорни в процеса още със съдебното определение за насрочване на делото бяха отделени факти, които в общия случай подлежат на доказване, но не и в настоящия процес, доколкото за тях в действителност няма спор, а именно: че ищцата П.Ц.К. е работила при ответника „Елаците-Мед“ АД над 10 години /а именно: 31 години/, като считано от 09.01.2016 г. трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, при което прекратяване ответникът и е заплатил обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното и трудово възнаграждение /БТВ/ за срок от 6 месеца. За част от тези факти са ангажирани и доказателства, макар същите да не подлежат на доказване, тъй като са безспорни. Не е оспорено от ответника и, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищцата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и плащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ представлява извънсъдебно признание за това обстоятелство. Поради това следва да се счете, че към 09.01.2016г. ищцата е отговаряла на изискванията на КСО са придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Не са ангажирани доказателства от ответника, доколкото се твърди от негова страна, че правно основание за това няма, да е изплащал на ищцата претендираната разлика над 6 до 10 брутни трудови възнаграждения като обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Тук се концентрира и основният спор между страните – дали тази разлика от 4 БТВ е дължима или не.

По делото се установи, че ищцата е членувала в синдикална организация  Асоциация за Демократичните Синдикати /АДС/, която пък синдикална организация, чийто член е била П.К., е била обвързана от Колективен трудов договор, подписан на 17.06.2014г. с „Елаците-Мед“ АД. Като страна по договора и като работодател „Елаците-Мед“ АД също е бил обвързан от Колективния трудов договор. Именно на този Колективен трудов договор се позовава ищцата, за да обоснове претенцията си. Предвид, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 09.01.2016г., и ищецът и ответникът са били обвързани от КТД, представляващ юридически акт, имащ характер и на нормативно съглашение, то неговите клаузи са били приложими по отношение на работниците – членове на синдикални организации в това предприятие, включително и чл.66, на който се позовава ищцата. Спецификата на колективните трудови договори е в това, че уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и техните клаузи са по-благоприятни от предвидените в закона. В този смисъл, КТД може да съдържа разпоредби-клаузи, аналогични на законовите, но предвиждащи по-високи размери на възнаграждения и обезщетения, на отпуски и на различни социални придобивки. Такъв е случаят с чл.66 от КТД на „Елаците-Мед“ АД, който е във взаимовръзка с чл.222, ал.3 КТ. От самия текст на цитирания чл.66 КТД се установява обаче, че адресат на тази договорна разпоредба е само една от двете групи работници/служители, които черпят права от чл.222, ал.3 КТ и по-точно: работниците/служителите, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които по закон имат право на обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, защото не са работили при същия работодател през всичките 10 последни трудови години, предхождащи придобиване на правото на пенсиониране. Във връзка с настоящия казус, разпоредбата-клауза на чл.66 КТД изисква тълкуване, макар съдът да счита, че нейните нормативи са пределно ясни. Чл.66 КТД е породил объркване у ищцата, поради което съдът дължи юридически прочит на същата разпоредба-клауза. Видно от самата нея, целта и е да изведе привилегия за една определена категория работници, а именно: такива, които са работили между 5 и 10 години при същия работодател. За тях се предвижда да получат при прекратяване на трудовото им правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетение в размер на 4 БТВ. Така те биват поставени в по-благоприятна позиция от служителите, работили по-малко от 5 години при същия работодател, които ще имат право на законово предвидените в чл.222, ал.3 КТ 2 БТВ като обезщетение, без да се изравняват обаче по привилегии със служителите с повече от 10 години стаж при същия работодател /каквато е П.К./, които от своя страна получават обезщетение от 6 БТВ, съобразно чл.222, ал.3 КТ. С този подход се е целяло постигането на определена справедливост за междинна категория лица – такива, които не са надминали предела от 10 години трудов стаж при един работодател, но все пак са работили достатъчно дълго, че при тях да се наблюдава трудова уседналост. Чл.66 КТД не предвижда заплащане на 4 брутни трудови възнаграждения извън и над тези, предвидени като обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, като в случай, че това беше целта на разпоредбата-клауза то щеше изрично да бъде записано. Формулировката на разпоредбата-клауза е ясна и не внася съмнение нито в целевата група работници /такива със стаж между 5 и 10 години, а не всички със стаж над 5 години/, нито в броя на дължимите брутни трудови възнаграждения /точно 4, а не 4 повече от законово предвидените/. Грешното разчитане на чл.66 КТД от ищцата вероятно се дължи на знанието и, че колективните трудови договори предвиждат по-благоприятни условия от тези в закона. Това в действителност е така, но при формулиране на клаузите на тези договори, което се прави от юристи, базовите условия, които са именно законовите, се включват в предвидените увеличени размери, било то на възнаграждения, обезщетения или други социални блага, а не се залагат само допълненията над законовите размери или ако това се прави, то изрично се упоменава. Освен това, напълно допустимо е, както в настоящата хипотеза, по-благоприятните условия по част от трудовите договорености, да се насочат само към определени групи работници/служители в зависимост от някакъв критерий – в случая избраният критерий е размерът на трудовия стаж при същия работодател, който обаче е рамкиран - между 5 и 10 години - и работниците, които попадат извън така поставената рамка, не се ползват от предвиденото. В този смисъл, съдът напълно споделя становището на процесуалния представител на ответника, че не съществува правно основание, което да обоснове заплащането от страна на „Елаците-Мед“ АД на допълнително обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст над вече заплатеното такова в размер на 6 брутни трудови възнаграждения на лицето. Работодателят вече е изпълнил своето задължение към работничката П.К. като и е заплатил размера на обезщетението, предвиден в закона и по-конкретно в чл.222, ал.3 КТ, с което са изчерпани отговорностите му към нея, както и нейните възможности за повторно претендиране на сума със същото основание, доколкото по-голям размер на обезщетението не е предвиден за категорията работници, в която К. попада, нито законово, нито с колективен трудов договор.

Другият представен по делото колективен трудов договор – отраслов КТД за отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини“ от една страна не предвижда нищо по-благоприятно от законово предвиденото за обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ, дори по отношение на тях препраща към колективния трудов договор на ниво предприятие, а от друга страна, ищцата не ангажира доказателства да е членувала в някой от синдикатите - страни по този договор – ФНСМ-КНСБ или СМФ „Подкрепа“, поради което този договор не следва да се обсъжда. Ищцата не се позовава на него и не обосновава претенцията си с него, а и дори да бе се позовала на него, не е провела доказване в насока на това, че този отраслов колективен трудов договор е обвързващ за страните. Дори отрасловият КТД да бъде приет за обвързващ, в него не се съдържа основание за уважаване на исковата претенция.

Поради изложените съображения на ищцата не са били дължими общо 10 БТВ при прекратяването на трудовото и правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Искът за заплащане на 4 БТВ в повече над заплатените 6 БТВ е неоснователен.

По разноските:

Ищцата, имаща качеството на ищец-работник по иск, произтичащ от трудово правоотношение, е освободена от заплащане на такси и разноски в процеса, поради което същата изначално не дължи, независимо от изхода на делото, нито заплащане на държавната такса, нито на направените от бюджета на съда разходи за експертиза. Същата обаче не е освободена от заплащане на насрещната страна на нейните разходи по делото, в частност – на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица, които са били защитавани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на Закона за правната помощ /ЗПП/. Чл.37 ЗПП препраща относно размерите към Наредбата за заплащане на правната помощ, приета от МС. В чл.23, т.1 от същата наредба е предвидено, че по трудови дела с определен материален интерес възнаграждението за осъществено процесуално представителство на една инстанция е от 100 до 300 лв. Съдът намира, че в настоящия случай следва да присъди 100 лв. на ответното дружество предвид невисоката сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание.

Воден от горното, Съдът

     Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „ЕЛАЦИТЕ - МЕД“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.Мирково осъдителен иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ във вр. чл.66 от КТД на „Елаците-Мед“ АД, за заплащане на сумата от 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за срок от 4 месеца над заплатеното вече обезщетение в размер на 6 БТВ при прекратяване на трудовото и правоотношение с ответника поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 ГПК, П.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛАЦИТЕ - МЕД“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.Мирково сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: