№ 263
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично при закрити врати
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100902171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба с вх. номер 80476/25.11.2022 г. депозирана от молителя –
„В. К.“ АД, чуждестранно дружество учредено и регистрирано в Р. Молдова,
действащо под идентификационен и данъчен № 1002600028650, с която се иска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество – „Б.В.К.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******
Дружеството-молител навежда фактически твърдения, че между него и ответното
дружество на 19.04.2012 г. е бил сключен договор за продажба на стоки № S 2012/2012
г., въз основа на който се поддържа, че ответната страна е закупувала определено
количество стъклени бутилки, срещу което се е задължила да заплати в полза на
молителя договорена продажна цена. Предвид това, че стоката по договора била
надлежно доставена от молителя на ответника, но последния не предприел изпълнение
на насрещното си парично задължение да заплати цената й, то продавача инициирал
арбитражно производство пред АС при БТПП, като с решение от 22.09.2018 г. „Б.В.К.“
ЕООД е бил осъден да заплати на молителя сумата в размер на 6 842,60 евро –
неплатен дълг по цитирания продажбен договор от 2012 г., както и 1 314 лв. – съдебни
разходи за водене на арбитражно дело. Въз основа на така постановеното арбитражно
решение, през 2020 г. „В. К.“ АД се снабдил с изпълнителен лист за присъдените му
суми. Сочи се, че с издадения му ИЛ молителя образувал изпълнително дело №
3894/2021 г. по описа на ЧСИ-М. Б.. Допълва се, че ответното дружество е
преустановило обслужването на паричните си задължения още през 2016 г., като
последното извършено такова датирало от 29.02.2016 г. Освен това в пределите на
инициирания спрямо ответника изпълнителен процес било констатирано, че
дружеството е напуснало регистрирания му адреса на управление, съответно
направените справки за наличие на банкови сметки показали липса на такива, не се
открило и движимо и недвижимо имущество, което да може да бъде осребрено с оглед
погасяване на дълга. Така, считано от образуване на изпълнителното дело, което
1
станало през 2021 г. и до настоящия момент молителят не бил успал да получи нито
пълно, нито частично удовлетворяване на присъденото му парично вземане. Предвид
това била реализирана презумпцията на чл. 608, ал. 4 ТЗ. Наред с изложеното при
преценка на обективното актуално финансово и имуществено състояние на „Б.В.К.“
ЕООД трябвало да се има предвид, че още от 2020 г. дружеството не реализира
никакви приходи, а през следващата година същото е подало и декларация по чл. 38
ЗСч. че дружеството не извършва търговска дейност. Подчертава се и това, че в
публикувания за 2020 г. ГФО присъствала информация, че преимуществената част от
отчетените активи на ответното дружество, а именно 83 % се свеждат до вземания от
трети лица, съответно няма гаранция, че те биха могли да бъдат събрани своевременно
или въобще, респективно да послужат за покриване на краткосрочните задължения на
търговеца. Поставя се под съмнение и достоверността на последния изработен и
публикуван ГФО на длъжника. В обобщение „В. К.“ АД иска от съда да постанови
решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което спрямо „Б.В.К.“ ЕООД да бъде открито
производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност, а при
условията на евентуалност свръхзадълженост на дружеството, както и да се определи
начална дата на неплатежоспособността. Паралелно с това се оправя и изрично искане
за постановяване на решение по смисъла на чл. 630, ал. 2 ТЗ за обявяване на ответното
дружество в несъстоятелност, защото евентуално продължаване търговската дейност
на ответника би довело до възможност да бъде увредена масата на несъстоятелността.
Ответникът не е подал отговор и не взема становище по делото.
В провелото се на 03.02.2023 г. съдебно заседание процесуалният представител на
молителя - „В. К.“ АД излага становище, че поддържа упражнената молба по чл. 625
ТЗ, като смята, че са налице доказателства за основателност на искането за откриване
на производство по несъстоятелност на „Б.В.К.“ ЕООД, доколкото последното
дружество се явява неплатежоспособно. Желае с решението длъжникът да бъде обявен
и в несъстоятелност.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник по молбата – „Б.В.К.“ ЕООД, е капиталово търговско
дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което към депозирането й, е с
регистриран капитал от 40 000 лева, изцяло внесен към момента на учредяването му.
Дружеството е учредено през м. 03.2010 г.
По делото са представени доказателства, че между страните е сключен рамков
договор за търговска продажба на стоки датиращ от 19.04.2012 г., като в пределите на
неговото действие от страна на дружеството-молител в качеството му на продавач са
извършени доставки на стоки в полза на „Б.В.К.“ ЕООД, което като купувач е следвало
да заплати при уговорените падежи цените им. В контекста на така създаденото
продажбено правоотношение и произтичащите от него за страните права и задължения
са ангажирани доказателства, че ответникът-купувач е осъден с влязло в сила
арбитражно решение за дължима цена на доставена от молителя-продавач стока по
договор № S 2012/2012 г., която възлиза в размер на сумата от общо 6 842,60 евро,
както и за сумата в размер от 1 314 лв., съставляваща разноски за провеждането на
арбитражното производство, а така също за сумата от 50,00 лв. за държавна такса в
съдебно производство по издаване на изпълнителен лист, поради което и съдът приема,
че между страните са възникнали правоотношения по търговска сделка - договор за
търговска продажба, като за ответника е възникнало задължението да заплати
уговорената и присъдена продажна цена, както и направените за защитата на това му
вземане съдебни разноски.
Следователно по делото се установява съществуването на изискуеми парични
2
вземания на молителя срещу ответника, произтичащи от двустранна търговска сделка,
които вземания не се установява към момента на даване ход на устните състезания да
са погасени от длъжника, поради което и съдът приема, че молителят е активно
легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност спрямо
дружеството - „Б.В.К.“ ЕООД.
Установяването на активна легитимация на молителя налага съдът да обсъди
останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на производство
по несъстоятелност, а именно - налице ли е състояние на неплатежоспособност и кога
е настъпила.
Молителят е представил издаден в негова полза изпълнителен лист, както и
доказателства за образувано изпълнително производство, но представеното
удостоверение от съдебен изпълнител не съдържа удостоверяване на фактите,
необходими за приложение на презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ, а именно дата на
образуване на изпълнителното дело, респективно относно резултата от предприето
принудително изпълнение.
Ответникът не може да бъде открит на вписания в регистъра адрес на управление,
не е оказал съдействие и не е предоставил информация и документи във връзка с
изготвяне на заключение по допуснатата експертиза за изследване на финансово-
икономическото му състояние.
Видно от служебно изготвена справка за отдалечен достъп до информация
съхраняваща се във всички служби по вписванията на територията на цялата страна,
която е актуална към 29.11.2022 г., се установява, че „Б.В.К.“ ЕООД не е вписано като
носител на вещни права по отношение на недвижими имоти за периода от 01.01.1991 г.
до 29.11.2022 г.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в
централизираната база на АИС-КАТ към 07.12.2022 г. са налице данни, че „Б.В.К.“
ЕООД фигурира, като собственик на две МПС-та, а именно : товарен автомобил
„МАЗДА ЦХ“, с рег. № ******* и лек автомобил „АУДИ А 8“, с рег. № *******
Според постъпило удостоверение с № 1564095 от 12.01.2023 г. и с № 1564095 от
12.01.2023 г.издадени от ЦРОЗ към Министерство на правосъдието, ведно с опис към
тях имащ актуалност към 12.01.2023г. се констатира, че по партидата на ответника -
„Б.В.К.“ ЕООД са налице извършени служебни вписвания на запори на негово
имущество по реда на чл. 4 от ЗОЗ след искане на НАП.
Служебно е изискана и събрана информация за налагане на обезпечителни мерки
спрямо имуществото на ответника – „Б.В.К.“ ЕООД, като това е станало с издаването
от публичен изпълнител на три броя постановления за налагане на предварителни
обезпечителни мерки датиращи от 22.01.2018 г., 28.08.2018 г. и 10.06.2022 г., с които
спрямо имуществото на дружеството са наложени запори върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху
налични и постъпващи суми по платежни сметки, открито при доставчик на платежни
услуги в ТД /доставчик на платежни услуги/ „Обединена българска банка“ АД,
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ЧПБ Т.“, както и запори върху товарен автомобил
„МАЗДА ЦХ“, с рег. № ******* и лек автомобил „АУДИ А 8“, с рег. № *******
Отново след изискване от НАП по делото са постъпили подаваните от ответното
дружество пред приходната агенция годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за
данъчните години – 2019 и 2020 г., като е отбелязано, че липсват данни за подадена от
„Б.В.К.“ ЕООД ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2021 г.
Сред доказателствата по делото са и два броя ревизионни актове издадени след
3
ревизионни производства проведени спрямо „Б.В.К.“ ЕООД, като единият от тях с №
Р-22220422001119-091-001 от 17.10.2022 г. е връчен на 08.11.2022 г. и предвид
необжалването му е влязъл в сила, като установения за дължим с този ревизионен акт
корпоративен данък възлиза на сумата от 87 113,84 лв., а лихвите върху него на
40 583,04 лв.
Във връзка с образувано от молителя срещу ответника изпълнително дело по повод
на приведен в изпълнение изпълнителен лист от 07.07.2020 г. на СГС, ТО, VI-15 с-в по
делото е приобщено удостоверение издадено от ЧСИ-М. Б. в рамките на и.д. №
3894/2021 г., в която е поместена информация, че към датата – 16.11.2022 г. след
изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху банкови сметки с титуляр
„Б.В.К.“ ЕООД от „РАЙФАИЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ АД, „БАКБ“ АД, „Т. БАНК“ АД
и „УНИКРЕДИТ БАНК“ ЕАД са получени отговори, че няма средства по сметките на
посоченото юридическо лице, с изключение на такава открита в „РАЙФАИЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД по която е налице наличност в размер на сумата от 127,58 лв., по
която сметка е наложен запор. Удостоверено е и това, че запор е наложен и по
отношение на товарен автомобил „МАЗДА ЦХ“, с рег. № ******* и лек автомобил
„АУДИ А 8“, с рег. № *******
Видно от приетото по делото експертно заключение, което е изготвено в резултат
на допуснатата СФИЕ по искане на молителя, и които съдът кредитира, доколкото са
резултат от компетентно приложение на специални знания и всеобхватен и задълбочен
документален анализ се констатира следното : дружеството – „Б.В.К.“ ЕООД е в
положение на висока рискова степен на зависимост от своите кредитори още от 2017 г.,
за което свидетелства показателя измерващ коефициента за финансовата му
автономност; още от 2019 г. дружеството не посочва никакви приходи и разходи от
търговска дейност /посочват се единствено финансови приходи разходи в ниски
размери/, което мотивира вещото лице да направи извод, че още към 2019 г.
коментираният търговец е преустановил развиваната от него дейност. Независимо от
демонстрираните благоприятни показатели при измерването на коефициентите за
ликвидност формирани при дружеството в периода 2017 -2020 г., подобен извод не
може да се гради за годините след 2020 г. Това е така защото липсва съставен и
публикуван ГФО за 2021 г., респективно тези отнасящи се до 2019 г. и 2020 г. показват
пълно съвпадение в данните им, което навежда на съмнение в редовното водене на
счетоводство при този търговец. Пояснява се, че както към края на 2019 г., така и към
края на 2020 г. паричните средства по балансови данни на дружеството възлизат все на
сумата от общо 786 хил. лв. /като 458 хил. лв. са по банкови сметки, а 328 хил. лв. са
пари в брой/. Тези данни според вещото лице не следва да се възприемат, като
надеждни, защото при отчитане на информацията от удостоверението на ЧСИ, както и
тази по проведеното ревизионно производство няма локализирани данни за наличие на
подобни парични ресурси, както по банковите сметки на дружеството, така и в касата
му. Вещото лице подчертава, че от друга страна вземанията на дружеството отразени в
ГФО за 2019 и 2020 г. се локализират във високи размери – 1 982 хил. лв., като и при
тях е налице пълна идентичност в края на двете коментирани години, но доколкото са
налице финансови показатели според които още към 2019 г. дружеството е
преустановило извършваната от него търговска дейност, а така също е напуснало
адреса си на управление вписан в ТР, респективно не оказва никакво съдействие по
делото за да се разкрият първичните му счетоводните документи, от които произтичат
тези обобщени вземания, дава основание на вещото лице да заключи, че се касае до
вземания които са несъбираеми по своето естество. Казаното важало в пълна степен и
по отношение на отразените в ГФО за 2019 и 2020 г. материални запаси със стойности
от 3 988 хил. лв. В обобщение на базата на направените от вещото лице проверки и
констатации се формулира извода, че след 2021 г. ответния търговец не разполага с
4
никакви краткотрайни активи, то същия е изпаднал в тежко финансово положение
характеризиращо се с траен и необратим характер, както и че не разполага с
имущество, което да му позволи да покрие първоначалните разноски за издръжка на
масата на несъстоятелността.
В проведеното съдебно заседание при изслушването на вещото лице са дадени
отговори, че ако се приеме несъбираемост на включените в балансовите данни на
дружеството вземания от трети лица, както и материални запаси, то доколкото те
възлизат на около 80 % спрямо пропорцията краткотрайни активи/текущи задължения,
а при изчисляването на КОЛ краткотрайните активи надвишават/краткотрайните
задължения с около 50 %, то несъмнено изчисленият коефициент за обща ликвидност
би се редуцирал до ниво под референтната стойност от единица.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините,
свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в
чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на
търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т.
д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на
ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема,
че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на
устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост
предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на
търговеца в достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо
състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в
невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични
вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар.
краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези,
които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и
тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през
отчетния период падеж. В конкретния случай, всички задължения за финансовия
период (2017 г. – 2020 г.) са краткосрочни и изискуеми – същите са формирани от
публично-правни задължения, както и от задължения с частен характер основно от
закупуване на стоки и ползване на услуги от други доставчици и пр. Всички тези
краткосрочни задължения са такива с настъпил падеж. Липсват събрани доказателства
за постигнато съгласие от кредиторите за тяхното отсрочване или разсрочване,
респективно опрощаване.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да
се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие
поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен
5
капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите
задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би
могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я
преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен
капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за
погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно
действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по
чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно
налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи
задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи
- възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на
цена, близка до справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че
посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези
активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. По тази причина, ако актив
от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина
на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите
си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните
активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието се формират четири
коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез
тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните
задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни
активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
В случая от краткотрайните активи на изключване подлежат краткосрочните
вземания и материалните запаси, които ответникът – „Б.В.К.“ ЕООД представя да има
съгласно изготвените от него счетоводни баланси за 2018, 2019 и 2020 г. Предвид
оспорването на тези вписвания от молителя и липсата на проведено доказване от
ответника, че действително е носител на активи с подобен произход, вкл. като се
съобрази неосигуряването на достъп на вещото лице до счетоводството на дружеството
и прилагането санкционната процесуална последица заложена в чл. 161 ГПК,
настоящата инстанция намира, че счетоводните записи на дружеството в тази им част
са нередовни и не следва да бъдат зачитани при преценка обема на краткотрайните
активи, с които разполага дружеството-ответника и възможността с тях да се покрият
текущите му задължения формирани при осъществяването на търговската му дейност.
При това положение още към края на 2018 г. „Б.В.К.“ ЕООД следва да се приеме, че е
била в състояние, при което показателя й за обща ликвидност е на ниво осезаемо под
референтния такъв. Това означава, че още към този момент търговецът е бил изпаднал
в състояние на неплатежоспособност. Съдът приема, че това състояние е трайно и
6
необратимо предвид продължителността на неизпълнението и липсата на
доказателства ответникът да извършва реално търговска дейност, респективно да
генерира приходи.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №
1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т.
о., ТК и други, е изразено категоричното становище, че началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от
неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на
спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната
дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че към 31.12.2018 г. показателят за обща ликвидност се
позиционира на стойност под референтните граници и едновременно с това не се
наблюдава каквато и да е било тенденция към стабилизиране на финансовото
състояние на търговеца. Затова съдът приема като начална дата на
неплатежоспособността именно датата - 31.12.2018 г., към която затрудненията на
ответника имат траен характер и не представляват проявление на временни
затруднения в дейността на предприятието.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на ответника, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност,
и при неизпълнено задължение от молителя и от другите кредитори относно внасяне на
сумата 7000 лева, указано им с определение от 03.02.2022 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл.
632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което ответника – „Б.В.К.“ ЕООД да бъде обявен в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не
се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.
Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ СГС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.В.К.“ ЕООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2018г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Б.В.К.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, ап. 16.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ дейността на предприятието на „Б.В.К.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл.632 ал.1 ТЗ „Б.В.К.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******,
ап. 16.
СПИРА на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност на
„Б.В.К.“ ЕООД, с ЕИК ******* провеждано по търг. дело № 2171/2022 г. по описа на
СГС, ТО, VI-2 състав.
7
УКАЗВА на основание чл. 632 ал. 2 ТЗ на кредиторите и на длъжника, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС
необходимата сума за предплащане на началните разноски в размер на 7 000 лв.
УКАЗВА, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството,
на основание чл. 632 ал. 4 ТЗ съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и
ще заличи длъжника от ТР.
Да се изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на „Б.В.К.“ ЕООД, с ЕИК ******* на основание чл. 622 ТЗ.
Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8