Р
Е Ш Е Н И Е
№ 128
гр. Разград, 21.09.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 149 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от А. П. К. от гр. Р.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1075-000040 от 04.02.2022 г., издадена от Началник група към ОДМВР –
Разград, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП му е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при
неспазване на установената форма, при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Твърди се, че реалната фактическа обстановка
не съответства на описаната в АУАН и заповедта, че не са били налице
предпоставките по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, и не е посочен срок на действие на приложената ПАМ.
Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата моли тя да бъде
отхвърлена.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA,
№ 439044/03.02.2022 г. за
това, че на 03.02.2022 г. в 11,10 часа в гр. Разград, по ул. „Перистър“, пред
бензиностанция „Йоана“ в посока бул. „Априлско въстание“ управлява собствения
си лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ********, като отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство „Drug Test
5000“ с фабр. № ARNJ-0010. Издаден
е талон за медицинско изследване № 083776, в който
водачът изрично е вписал, че отказва да даде кръвна проба. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушителят е подписал акта без
възражения. Впоследствие е направил такива в законоустановения 7-дневен срок,
които са били отхвърлени от административнонаказващия орган.
Предвид съставения АУАН е издадена
оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1075-000040 от 04.02.2022 г., с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на свидетелството му за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Видно от талона за изследване, началото
на проверката е 11,10 часа на 03.02.2022 г., като талонът е връчен на същата
дата в 11,35 часа. В него изрично е отбелязано, че жалбоподателят отказва да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство „Drug Test 5000“, което е удостоверено с подписите
на полицейския служител и на водача. Последният е отказал и да даде кръвна
проба за медицинско и химическо изследване. В посочения в талона срок – до 40
минути от неговото връчване, жалбоподателят не е посетил мястото за извършване
на изследването и от него не били взети биологични проби за анализ, което се
установява от приложеното по делото писмо с изх. № П-147#1/01.03.2022 г. на изпълнителния директор на МБАЛ
„Св. Иван Рилски – Разград“ АД.
По искане на жалбоподателя по делото е
разпитан св. М. В., който дава
показания, че на 02.02.2022 г. около 11,00 часа на ул. „Перистър“, на
кръстовището до магазин „Кауфланд“ видял, че по същата улица, в посока към сградата
на КАТ на бул. „Априлско въстание“, се движели две коли – една полицейска
отпред, а след нея колата на жалбоподателя. Свидетелят тръгнал към паркинга
пред КАТ, за да разговаря с жалбоподателя, и видял, че там един полицай му прави
тест за употреба на алкохол с дрегер.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 168 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По силата
на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП областните дирекции на МВР
са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, следователно ОДМВР – Разград е
служба за контрол. Със Заповед № 330з-1/04.01.2022 г., т. 1.4, директорът на
ОДМВР – Разград е оправомощил началника на група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Разград да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП за цялата
територия, обслужвана от ОДМВР - Разград. Оспореният акт е валидно издаден от началник
група към ОДМВР – Разград, Сектор „Пътна полиция“, в условията на законова
делегация.
Оспорената заповед е в необходимата
форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.
Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано
ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време,
място и начин на извършване. Разпоредителната част също е ясно, точно и
конкретно формулирана.
При издаване на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът за
допуснато процесуално нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 при наличие на
външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване. По административната преписка са приложени
докладни записки от автоконтрольорите Ц.
и Т., които са спрели жалбоподателя за проверка. В тях
са отразени непосредствените им възприятия от състоянието на водача - бил
нервен, показвал признаци на превъзбуда и очите му били зачервени. Тези
обстоятелства са достатъчни да обосноват необходимостта от проверка за употреба
на наркотични вещества. Не е налице процесуален порок и с оглед липсата на съставен
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Такъв протокол се изготвя при извършване на проверката и съгласно чл.
5, ал. 2 от Наредба № 1 в него се попълва
резултатът от нея, но жалбоподателят е отказал да бъде проверен.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. трето ЗДвП
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС“ се прилага на водач, който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Видно от цитираната разпоредба, отказът
на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози е основание за прилагане на процесната ПАМ. Жалбоподателят е отказал
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози – факт, който е признат от него и е доказан от
писмените доказателства (АУАН и талон за
изследване). Без правно значение е обстоятелството, че АУАН е
съставен преди да изтече срока за явяване на водача в ЦСМП. Отказът на водача
да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества е
самостоятелно нарушение, за което може да бъде съставен АУАН. А възможността жалбоподателят
да се яви за медицинско изследване до изтичане на определения срок е
безпредметно да се обсъжда, след като е доказано, че не е посетил лечебното
заведение.
Жалбоподателят възразява, че
фактическата обстановка, изложена в оспорената заповед, не съответства на
действителната, тъй като описаните в нея обстоятелства се били развили пред РУ
на МВР – Разград, а не на ул. „Перистър“. В ЗПАМ и в АУАН са посочени едни и
същи факти – управление на МПС в гр. Разград, по ул. „Перистър“ и отказ на
водача да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества.
Ирелевантно е мястото, на което е заявен отказът. При наличието на такъв отказ
и в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен
да наложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Неоснователно е и оплакването, че в
заповедта не е определен конкретен срок на действие на принудителната мярка.
Този вид ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за
отговорността на водача, но не повече от 18 месеца. Срокът е ясно установен в
ЗДвП и административният орган не разполага с правомощие да го определи с друга
продължителност.
Наложената ПАМ изпълнява предвидената в
закона цел – да преустанови евентуално
противоправно поведение на водача и да осуети възможността за извършване на
други подобни нарушения.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. П. К. от гр. Р. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1075-000040 от
04.02.2022 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Разград, Сектор „Пътна
полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП му е наложена ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Решението не подлежи на обжалване.