Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 13.05.2019
Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети март Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5918 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът
Б. твърди в исковата си молба, че на 14.06.2018 г. ответното дружество, чрез
представляващият го втори ответник, издало запис на заповед за 16200 лева, който
бил авалиран на 14.06.2018 г. от втория ответник, като физическо лице. Задължението
не било изпълнено, като непогасена останала сумата от 8100 лева. За
установяване и удовлетворяване на вземането били образувани ч.гр.д.№ 5107/2018
г. на СтРС и и.д. № 362/2018 г. на ЧСИ И.Б.. В срок ответниците подали
възражение по чл. 414 ГПК, с което оспорили претендираното вземане. Процесният
запис на заповед бил валидно издаден, при спазване на всички законови
изисквания. Поради това бил валидно правно основание за пораждане на
претендираното задължение. Искането е да се признае за установено по отношение
на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 8100 лева за неизпълнено
задължение по записа на заповед и законната лихва върху тази сума от 10.10.2018
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д № 5107
описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените в
заповедното и настоящото производства разноски.
Ответниците А. и С.В.Г.
оспорват предявения иск, който молят съда да отхвърли, като неоснователен и им
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени в
подадения в срок отговор и в писмено становище, а в съдебно заседание, редовно
призовани, не изпащат представител.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че
на 14.06.2018 г. първият ответник А. е издал в гр. С., чрез управителя си –
вторият ответник С.В.Г., процесния запис на заповед, с който безусловно се
задължил да плати на ищеца, без протест, сумата от 16 200 лева на падежа
31.07.2018 г. (л. 5 от прил. ч.гр.д. № 5107/2018 г. на СтРС).
Този запис на заповед е и авалиран на гърба му на същата дата с подписа на втория
ответник, при условията, при които е издаден (чл. 484, ал. 1, във вр. с чл. 537 ТЗ). Макар този запис на заповед да не съдържа и реквизита по чл. 535, т. 4 ГПК, мястото на издаването му в гр. С. се счита и за място на неговото плащане (чл.
536, ал. 3 ТЗ). Поради това същият запис на заповед е действителен (чл.
536, ал. 1 и 3 ТЗ). На 31.07.2018 г. е настъпил и
уговореният в него падеж за плащането му (т. 3 от ТР 1-2005-ОСТК).
Неоснователно е възражението
на ответниците за несъществуването на вземането по него и злоупотреба на ищеца
с правото му по същия запис поради това, че бил издаден като обезпечение на задължението
за плащане на цената по сключен между страните договор за покупко-продажба и
доставка на препарат „-“ за обработка на земеделска продукция, задължението за
доставка по който било на ищеца, който обаче договор бил прекратен по взаимно
съгласие на страните още преди окончателното му изпълнение, с което отпаднало
основанието за плащане на търсената с иска сума, но ищецът отказал да им върне
оригинала на обезпечаващият плащането й запис на заповед.
От една страна по
делото няма никакви доказателства в подкрепа на това възражение на ответниците
за недобросъвестност на ищеца и злоупотреба с правото му по записа на заповед.
Поради това са недопустими и съдът не може да ги обсъжда повече в настоящото
решение противопоставените му по делото с отговора от втория ответник - релативни
възражения на първия ответник, произтичащи от каузалните им отношения с ищеца,
включително и твърдяната липса на такива между тях след отпадане с обратна сила
на твърдения договор за продажба (Р 17-2011-II
т.о. и Р 5-2010-II т.о.). Това следва от
обстоятелството, че авалистът не може, поради самостоятелността на авала, да
противопоставя допустимо на приносителя на менителничния ефект възражения,
които може да му противопостави само хонората/издател на записа на заповед - както
абсолютните му възражения за недействителност на ефекта (основани
на пороци на волята при издаването му, с изключение на тези срещу формата и
съдържанието), така и относителните/релативните му възражения, произтичащи
от каузалното му правоотношение с приносителя, освен ако авалистът е страна по
него или приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, разбирана,
като знание за наличието на такива възражения, а данни за това по делото няма (Р
26-2014-II т.о.). В търговското право
злоупотребата е налице, ако правото по търговска сделка се упражнява само с
намерението да се увреди другата страна (чл. 298 ТЗ). Следователно.
За разлика от гражданското право (където няма изискване
за намерение за увреждане), търговската
злоупотреба с право изисква доказано намерение за увреждане, за да бъде
релевантна. Тежестта да докажат по делото възражението си за наличието на такава
недобросъвестност и злоупотреба с право от ищеца при подаване на
заявлението/иска му за процесното вземане по записа на заповед, се носи от
ответниците, които се позовават на нея (чл. 154, ал. 1 ГПК).
По делото обаче, няма доказателства в подкрепа на това им възражение, ищецът да
упражнил правото си по процесния запис на заповед само с намерението да ги
увреди, съзнавайки, че няма към момента на упражняването му каузално
правоотношение и негово вземане от и задължение на първия ответник, което този
запис на заповед да обезпечава, въпреки което да е упражнил правата си по него само
с намерението да ги увреди.
По делото няма никакви доказателства
и в подкрепа на твърдяното от първия ответник в отговора му каузално
правоотношение (сключен между страните договор за покупко-продажба
и доставка на препарат „-“ за обработка на земеделска продукция, задължението
за доставка на който да било на ищеца) и неговото отпадане с
обратна сила (поради развалянето му по взаимно съгласие на страните още
преди окончателното му изпълнение от ищеца), нито за твърдяната му
в отговора връзка между последното и процесния запис на заповед (който
да е издаден като обезпечение на задължението на този ответник за плащане на
цената по същия договор). Въпреки
неоснователните възражения на ответниците за противното в писменото им становище,
е на ответника, а не на ищеца, тежестта да докаже, както наличието на това
твърдяно в отговора им каузално правоотношение и отпадането му с обратна сила,
поради развалянето му по взаимно съгласие, така и на твърдяната в същия отговор
връзка на същото с процесния запис на заповед (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Такава е и задължителната практика на ВКС по този въпрос, според която, при
въведено от ответника в процеса относително възражение, че записът на заповед е
издаден за обезпечение изпълнението на поето от него задължение по каузално
правоотношение, именно той, а не ищецът, носи тежестта да докаже връзката между
ценната книга и каузалното правоотношение, което е причина за издаването на
записа на заповед (т. 17 ТР 4-2014-ОСГТК и Р 143-2013-I
т.о.). Въпреки указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК с
доклада на делото обаче, че не сочат доказателства за нито един от твърдените в
отговора им спорни факти, че процесният запис на заповед бил издаден и авалиран
за обезпечение на задължението за плащане на цената по сключен между страните
договор за покупко-продажба и доставка на препарат /-/ за обработка на
земеделска продукция, по който задължението за доставка било на ищеца, както и
че този договор бил прекратен по взаимно съгласие на страните, но ищецът
отказал да им върне обезпечаващият го запис на заповед, ответниците не
представиха такива доказателства до приключване на съдебното дирене (л.
13 и 25). Поради това, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, съдът намери тези твърдени от тях
факти за недоказани, а основаните на тях възражения за неоснователни (Р
143-2013-I т.о. и т. 17 ТР 4-2014ОСГТК). Изложеното налага
извода, че в случая ищецът не е длъжен да сочи и доказва по делото възникването
и съществуването на процесното вземане по каузално правоотношение между него и
първия ответник, след като е представил по делото действителен запис на
заповед, издаден от първия ответник и авалиран от втория, чийто падеж е
настъпил на 31.07.2018 г. (т. 17 ТР 4-2014-ОСГТК,
Р 18-2015-I т.о., Р 17-2015-II т.о., Р 122-2015-I т.о.,
Р 39-2013-I т.о., Р 108-2011-II т.о. и Р 666-2007-I т.о.).
Върху този запис няма
отбелязвания за извършени плащания на част или на цялата обещана с него сума от
16 200 лева, нито пък по делото е представена разписка за такива плащания до
приключване на съдебното дирене (чл. 492 ТЗ).
За процесната част от
8100 лева от същата сума, ищецът е подал на 10.10.2018 г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК солидарно
срещу ответниците. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 5107/2018
г. на СтРС, по което на 11.10.2018 г. са издадени исканите от ищеца заповед по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК. На 12.10.2018 г., в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, ответниците са подали възражения срещу тази заповед, а на 22.11.2018
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск, който
поради това се смята предявен на 10.10.2018 г., когато е подал в съда заявлението
си за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК срещу ответниците (чл. 422, ал. 1 ГПК). Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е основателен.
При него ищецът носи тежестта да докаже съществуването на вземането му срещу
ответниците по записа на заповед, а последните - възраженията си срещу същото (т.
17 от ТР 4-2014-ОСГТК). В случая по делото ищецът доказа, че първият ответник му
е издал на 14.06.2018 г. в гр. С. процесния запис на заповед, с който
безусловно се е задължил да му заплати на 31.07.2018 г., без протест, сумата от
16 200 лева. Доказа и обстоятелството, че с подписа си върху гърба му, под
израза „авалираме лично горното задължение при условията, при които е поето“, вторият
ответник е поел в изискуемата се от чл. 484, ал. 1 ТЗ форма задължението да
отговаря солидарно, като поръчител, за изпълнение на същия менителничен дълг от
16 200 лева на издателя на този запис на заповед (чл. 484, ал. 1 и 3 ТЗ). Падежът
за плащането му е настъпил на 31.07.2018 г. Този запис на заповед съдържа
всички реквизити на чл. 535 ТЗ, с изключение на този по чл. 535, т. 4 ГПК,
чиято липса обаче се санира съгласно чл. 536, ал. 3 ТЗ. Поради това е
действителен (т. 3 ТР 1-2005-ОСТК). Този извод не се променя от обстоятелството,
че по делото няма данни за причината/основанието/каузата, поради която е издаден
и поето с него от първия ответник и авалирано от втория ответник безусловното
задължение да се плати обещаната с него сума от 16 200 лева на ищеца. А това е
така защото, записът на заповед е абстрактна сделка, в което всъщност се състои
и менителничния му характер. Поради това за действителността му законът не
изисква да е посочена в него и причината (каузата, основанието), заради която е
издаден и е било поето в случая с него от първия ответник, и обезпечено с
поръчителството на втория ответник, безусловното обещание да се плати посоченото
в него вземане от 16200 лева, което няма данни ответниците да са платили на
ищеца до приключване на съдебното дирене, въпреки настъпването на 31.07.2018 г.
на падежа за плащането му (чл. 535 ТЗ). Ответниците не са възразили и доказали
да са погасили това вземане чрез плащане или друг предвиден в закона способ за
погасяване на задължение (прихващане, подновяване,
опрощаване, давност и прочие). Ищецът признава обаче
в исковата си молба неизгодния за него факт, който поради това съдът намери за
доказан от това му признание съгласно чл. 175 ГПК, че непогасена от това
задължение по записа на заповед е останала само исковата сума от 8100 лева (л.
2). Възражението на ответниците в отговора за несъществуване
на това вземане, поради отпадане с обратна сила, поради развалянето му по
взаимно съгласие, на посочено в отговора им каузално правоотношение, за
обезпечение на което да е бил издаден този запис на заповед, същите не
доказаха. При това положение, според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, следва извода, че това вземане на ищеца
в размер на исковата сума от 8100 лева съществува, а предвид настъпилия на 31.07.2018
г. падеж на записа на заповед – и извода, че същото е изискуемо и подлежи на
изпълнение. При тази установена по делото действителност на записа на заповед и
липсата на доказани от ответниците абсолютни и относителни възражения за
несъществуване на това спорно вземане по него, следва същото да се признае за
съществуващо с настоящото решение. Ето защо съдът намери, че липсата на
доказателства по делото за причината, поради която е издаден от първия ответник
и авалиран от втория ответник процесния запис на заповед, не го прави нищожен.
След като съдържа всички изискуеми от чл. 535 ТЗ реквизити, с изключение на
този по чл. 535, т. 4 ТЗ, чиято липса обаче се санира от нормата на чл. 536,
ал. 3 ТЗ, той представлява действителен менителничен ефект (чл. 536, ал. 1 ТЗ).
По него вторият ответник е поел и действително менителнично поръчителство за
първия ответник, който го е издал (чл. 485, ал. 3 ТЗ).
Поради това съдът
намери, че ищецът доказа по делото, че е възникнало и съществува претендираното
от него вземане от 8100 лева за неизпълненото от ответниците солидарно тяхно задължение
по издадения от първия ответник и авалиран от втория ответник процесен запис на
заповед (чл. 154 ГПК). Вторият ответник не оспорва,
че е положил подписа си на гърба му под израза „авалираме лично горното
задължение при условията, при които е поето”, по който начин е дал във формата
по чл. 484, ал. 1 ТЗ своето съгласие и е поел, чрез това си едностранно
волеизявление, менителнично поръчителство по същия запис на заповед за първия
ответник (чл. 484, ал. 3 ТЗ). Поел е следователно задължението да отговаря
солидарно с него за изпълнение на менителничния му дълг по него към ищеца,
който е поемател по този запис на заповед. При това дадено от втория ответник
във формата по чл. 484, ал. 1 ТЗ поръчителство върху записа на заповед, е
неоснователно общото му възражение, че не дължал присъдената и в негова тежест
със заповедта по чл. 417 ГПК сума по него. За същата той отговаря, както първия
ответник, за когото е поръчителствал (чл. 485, ал. 1 ТЗ). А отговорността им пред
ищеца е солидарна (чл. 513, ал. 1 ТЗ). Това означава, че последният, като
приносител на този запис на заповед, може да иска плащането на цялата обещана с
него сума от всички задължени по него лица, или само от някой от тях, без да се
съобразява с реда, по който са се задължили с нея по записа (чл. 513, ал. 2,
във вр. с чл. 537 ТЗ).
Ето защо съдът намери,
че по процесния запис на заповед ищецът има възникнало и съществуващо към
датата на приключване на съдебното дирене вземане за неплатената му по същия
солидарно от ответниците сума от 8100 лева, за съществуването на която е
предявен от него и е основателен иска му по чл. 422, ал. 1 ГПК по делото, който
поради това следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на
ответниците, че му дължат солидарно същата сума по записа на заповед, със
законната лихва за забава в плащането й от заявлението (чл. 422, ал. 1 и чл.
235, ал. 3 ГПК).
При този изход на делото,
само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер от 1926 лева (от които 162 лева внесена д.т. за
производството и 1764 лева платен адвокатски хонорар – л. 5-6),
които е поискал да му бъдат присъдени и следва поради това да се възложат в
тежест на ответниците (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ищецът има
право да му се присъдят и сторените от него в заповедното производство разноски
в общ размер от 1394.40 лева (от които 162 лева
внесена д.т. за заповедното производство и 1232.40 лева платен адвокатски
хонорар – л. 6-7 от заповедното производство), които, с оглед
искането му, следва да се възложат с
настоящото решение в тежест на ответниците (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР
4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
и С.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължат солидарно на Б., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, сумата от 8 100 лева за неизпълнено задължение
по запис на заповед издаден на 14.06.2018 г. в гр. С. с падеж 31.07.2018 г., и
законна лихва върху тази сума от 10.10.2018 г. до изплащането й, за изпълнение
на които парични задължения е издадена заповед № 2928/11.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по частно
гражданско дело № 5107 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
А. с п.а. и С.В.Г. с п.с., да заплатят на Б. с п.а., сумата от 1926 лева разноски
по настоящото дело и сумата от 1394.40 лева разноски по частно гражданско дело
№ 5107 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: