Номер 63605.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601065 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 - 8 от НПК.
Образувано е по жалба на Б. П. Д. срещу определение от 31.07.2020г. на СГС по
н.ч.д. № 2555/2020 на СГС, НО, 28 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата
на горното лице срещу постановление от 24.06.2020г. на прокурор от СГП по д.п.
81/2012г. по описа на ГД „НП“ - МВР, пр. пр. № 5297/201г. по описа на СГП,
образувано срещу Х. Ц. Я. за престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК.
В жалбата се твърди, че без основание СГС е отказал да обсъди доводите по
същество срещу прекратителния акт. Противно на приетото от първия съд,
жалбоподателят смята, че има качеството на пострадал по смисъла на НПК, тъй като
той е подал сигнала в прокуратурата, въз основа на който е започнато наказателното
производство. Твърди, че в този сигнал се съдържат данни за престъпления извън това
по чл. 252, ал. 1 от НК и той не следва да търпи негативни последици от неправилната
квалификация на деянието, дадена от прокурора. Позовава се на съдебна практика,
според която при лихварството има пострадал, който търпи имуществена вреда от
лихвата, договорена по една забранена от закона сделка. С тези аргументи
жалбоподателят моли да се ревизират аргументите на първия съд и въззивната
инстанция да приеме, че той е имал право да обжалва прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. По същество определя този акт като
незаконосъобразен на първо място, защото неправилно е прието, че извършеното не "е
по занятие", на второ - защото не е даден категоричен отговор на въпроса кое точно
лице е отпуснало заемите и на трето - защото е налице несъответствие между
събраните доказателства и направените в постановлението за прекратяване изводи.
Поискано е спорните обстоятелства да бъдат установени чрез провеждане на
допълнителни разпити и очни ставки. Претенцията е за отмяна на обжалваното
определение и за произнасяне на друго такова, с което да се отмени и постановлението
на прокурора.
1
Софийски апелативен съд прие жалбата за процесуално допустима. Същата е
подадена в 7- дневен срок от узнаване за определението на СГС (жалбоподателят е бил
уведомен за определението на 15.09.2020г., а е подал жалба за срещу него на
23.09.2020 г. - първи присъствен ден) и от лице, което има подлежащ на защита правен
интерес да поиска контрол на оспорения акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да достигне до този правен извод, въззивният съд съобрази следните факти:
Наказателното производство е образувано срещу Х. Ц. Я. за това, че през периода
2009-2012г., в гр. ***, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови
сделки, за които се изисква такова разрешение - предоставил на Б. П. Д. парични заеми
срещу получаване на лихви - престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК.
След проведено разследване различни наблюдаващи прокурори са приемали, че
няма събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер, като
постановленията са отменяни от съда или от по-горестоящи прокурори по реда на
вътрешния йерархически контрол.
За последен път делото е постъпило в СГП със заключително мнение на
водещия разследването от 15.06.2020г. относно прекратяване на наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност.
На това правно основание с мотивирано постановление от 24.06.2020г. прокурор
от СГП е прекратил отново наказателното производство по делото.
В процедура по чл. 243, ал. 5 от НПК жалбата на Б. П. Д. срещу този
прекратителен акт е оставена без разглеждане, като е прието, че той не е сред
легитимираните от закона лица, които имат право да искат съдебна проверка на
постановлението на прокурора. Именно това определение е предмет на въззивна
проверка от настоящия състав.
Дадената в обжалваното определение мотивировка от СГС се споделя изцяло от
САС по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК лимитативно изброява лицата, които
разполагат с право на жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, като ги ограничава до две групи: обвиняем и пострадал от
конкретното престъпление, за което се е водило наказателното производство, респ.
неговите наследници или ощетеното юридическо лице. Процесуалната недопустимост
на жалбата, поставена за разглеждане в производството пред СГС, се обосновава с
подаването й от лице, което не попада в изброените категории - обвиняем по делото не
е привличан, а Б. Д. няма качеството на пострадал по смисъла на процесуалния закон,
поради което няма и възможност да инициира съдебен контрол срещу постановлението
на СГП за прекратяване на наказателното производство. То се води за престъпление по
чл. 252, ал. 1 от НК. Престъплението се намира в раздел ІІ от Глава шеста от особената
част на НК „Престъпления против паричната и кредитната система“. Разглежданата
наказателно правна норма защитава обществените отношения, свързани със
законосъобразното функциониране на кредитната система. В случая нито общият, нито
непосредственият обект на процесното престъпление сочат на защита на индивидуална
правна сфера. Освен това конкретното деяние не предвижда и престъпен резултат,
който да засегне права на физическо лице или причиняването на вреди на такова лице,
за разлика от нормата на чл. 252, ал. 2 от НК, в чиято диспозиция изрично е
предвидено причиняване на значителни вреди. От това престъпление следователно,
както правилно е посочил и СГС, няма пострадало лице. Дори жалбоподателят да би
могъл да се яви засегнат от действията на извършилия незаконното кредитиране, това
2
не е предвидима от нормата на чл. 252, ал. 1 от НК последица. Ето защо за него не
съществува признато от закона право да се конституира като граждански ищец или
частен обвинител в евентуално съдебно наказателно производство, а негативните
последици, които може да търпи, не попадат сред правнозащитените отношения на
престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК.
Цитираната в жалбата до САС съдебна практика се отнася до престъпленията по
чл. 252, ал. 2 от НК, а този текст, както и по - горе бе посочено, включва в себе си
причиняването на значителна вреда, т.е. изисква резултат, за разлика от алинея първа
на същия текст. От друга страна, при липсата на тълкувателен акт от двете
противоречиво застъпвани в практиката становища за това има ли пострадал от
престъплението лихварство, този състав приема тезата, че такъв няма. Към посочените
вече аргументи защо това е така съдът прибавя и приетото в решение №
122/30.04.2009г. по н.д. №88/2009г. на ІІІ н.о. на ВКС, според което лихвата е присъщ
елемент на кредитирането и не може да се определи като вреда за получателя на
кредита, а също и възприетото в решение № 440/19.02.2015 г. по н.д. № 1268/2014г. на І
н.о. на ВКС, според което престъплението по чл. 252 от НК поначало е формално,
лихвата не представлява вреда за кредитополучателя, поради което реализираните
неправомерни доходи от дейността му на системно кредитиране не подлежат на
връщане или възстановяване на лицата, а на отнемане в полза на държавата по реда на
чл. 53 от НК.
Обстоятелството, че Б. Д. е подал сигнала, който е станал и основание за
образуване на наказателното производство, не го прави пострадал по смисъла на
процесуалния закон. Съгласно чл. 208, т. 1 от НПК писменото съобщение за
извършено престъпление до органите на досъдебното производство, ако е подписано и
неанонимно, е законен повод за започване на разследване. Не всеки сигналоподател
обаче е и пострадал по смисъла на НПК. Достатъчно е да се посочи, че сигнал може да
подаде всеки случаен свидетел на престъпление, без правната му сфера да е засегната
от това деяние по някакъв начин. За да добие качеството на пострадал, лицето следва
да е претърпяло вреди от конкретното престъпление, а не от деянието в широк смисъл.
В тази насока градският съд с основание е обърнал внимание и върху Директива
2012/29/ЕК на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2012г. за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна
на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, чиито разпоредби не установяват
различно съдържание на понятието пострадал от това, което нормите на българския
процесуален закон в чл. 74 и чл. 243 от НПК влагат.
Противно на твърденията в жалбата, въззивният съд намира, че не е допустимо
да интервенира върху приетата от прокуратурата правна квалификация, като указва
разследване за конкретни престъпления (извън приетите от държавното обвинение)
или привличане към отговорност на конкретни лица. Това правомощие - съгласно чл.
127 от Конституцията на Република България и чл. 46 от НПК- е изцяло в
правомощията на прокуратурата и съдът няма право да се намесва в тази негова
суверенна функция.
По изложените съображения въззивният съд намира, че определението на първия
съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Това
прави безпредметно обсъждането на наведените в жалбата доводи за неправилност на
постановлението за прекратяване.
За пълнота следва да се посочи, че Б. Д. разполага с процесуална възможност да
поиска отмяна на постановлението за прекратяване по реда на чл. 200 от НПК, т.е. по
пътя на йерархическия прокурорски контрол.
3
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски апелативен съд,
НО, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.07.2020г. на СГС по н.ч.д. № 2555/2020 на
СГС, НО, 28 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Б. П. Д. срещу
постановление от 24.06.2020г. на прокурор от СГП по д.п. 81/2012г. по описа на ГД
„НП“ - МВР, пр. пр. № 5297/201г. по описа на СГП, образувано срещу Х. Ц. Я. за
престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4