6
Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. С решение № 78/11.01.2005 г., постановено по гр.д. № 871/2004 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Светослав Господинов Колев от гр.Хасково, ул.”Акация”, бл.5, ап.42, с ЕГН ********** против Васил Михайлов Атанасов от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.106, вх.”В”, ап.28, с ЕГН **********, обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.32, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1 от ЗЗД и чл.33 от ЗЗД - за унищожаване на договор от 09.06.2004 г. за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ “Василико – Васил Михайлов”, като неоснователни и недоказани, като е осъдил ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски. С решение № 54 от 09.05.2005г. по гр.дело № 79/2005г. Окръжен съд – гр.Кърджали е оставил в сила атакуваното решение № 78/11.01.2005 г., постановено по гр.д. № 871/2004 г. на Кърджалийския районен съд. С решение № 73 от 28.02.2006г. по гр.дело № 621/2005г. Върховният касационен съд на Република България е отменил решение № 54 от 09.05.2005г. по гр.дело № 79/2005г. на Окръжен съд – гр.Кърджали и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд. При новото разглеждане на делото въззивника поддържа въззивната жалба. Сочи, че не му били известни и нямал достъп до данъчните документи, установяващи задълженията на фирмата. За задълженията узнал след като му бил съставен акт. Не било отчетено, че свидетелят Валентин Христов го въвел в заблуждение и неговите показания били лъжливи и нямали доказателствена стойност. Показанията на свидетелката Карайкова показвали, че не знаел за задълженията на фирмата. Не били обсъдени доказателствата по делото. Документите подписал в кантората на нотариуса, след което същите били иззети от свидетеля Христов. Заблуждението, в което бил изпаднал се доказвало от показанията на свидетелката Карайкова и косвено от документите, установяващи задълженията на фирмата, които били издадени след данъчната пререгистрация. Данните от тези документи представлявали служебна тайна и достъпа до тях бил ограничен. Това било индиция, че към момента на сключване на договора не е имал възможност да узнае за задълженията. В текста на договора не били посочени задълженията на предприятието на едноличния търговец нито размера им, което доказвало незнанието му. Измамата изхождала от трето лице - свидетелят Христов, но въззиваемият знаел за нея, тъй като не предоставил данни за наличието на задължения на търговското му предприятие. Неправилно било прието, че не била доказана и крайната нужда при сключване на договора при явно неизгодни условия. Представени били доказателства, че договорът бил сключен когато бил ученик и преди влизането му в казарма, поради което нямал доходи, които да му позволят извършването на търговска дейност с негова фирма, като не можел да поеме задължения в такъв голям размер. Майка му не работела и получавала инвалидна пенсия. Съгласил се да подпише договора, за да си вземе остатъка от парите за видеото, което продал на Валентин, както и за да получи 200 лв. Размерът на задълженията не отговарял на възможностите му да ги заплати. Парите му били необходими за издръжка на семейството и за подготовка на казармата. Представените писмени доказателства за тежкото здравословно състояние на майка му и получаваните от тях пенсии било доказателство за наличието на крайна нужда. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да уважи първия и главен иск на основание чл.32, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор от 09.06.2004 г. за прехвърляне на търговското предприятие с фирма ЕТ “Василико – Васил Михайлов” – гр.Хасково, като сключен при измама. Прави алтернативно искане за уважаване на втория евентуално съединен иск с правно основание чл.32, ал.1, във вр. с чл.33, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор от 09.06.2004 г. за прехвърляне на търговското предприятие с фирма ЕТ “Василико – Васил Михайлов” – гр.Хасково, като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Въззиваемият Васил Михайлов Атанасов, лично и чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението на Кърджалийския районен съд е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на доказателствата. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните констатира: Жалбата е допустима, а по същество е основателна . Свидетелитят Валентин Христов познавал ищеца, като през зимата на 2003г. последният му продал CD – player за сумата от 80 лева. Христов му дал 50 лева, а останалите 30 останали дължими. През юни месец на следващата година свидетелят Христов предложил на Светослав Колев да закупи фирмата на Васил Михайлов като му обещал сумата от 200 лева, както и дължимите 30 лева. Свидетелят запознал страните по делото в гр.Хасково, след което отишли при адвокат, където били изготвени документите и на 09.06.2004 г. е сключен договор за покупко-продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите, с който Васил Михайлов Атанасов продал на въззивника Светослав Господинов Колев търговското предприятие на ЕТ “Василико – Васил Михайлов”, ведно с фирмата му като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за сумата от 50 лв. Регистрирането на прехвърлянето в съда, вписано в търговския регистър при Хасковския окръжен съд с решение от 17.06.2004 г., постановено по ф.д. № 566 по описа за 2001 г. на Хасковския окръжен съд, било осъществено изцяло от продавача, като той платил и таксата по прехвърляне на търговското предприятие, а свидетелката Кръстева, негова дъщеря, извършила дерегистрация и нова регистрация на фирмата. За времето преди сделката 2002/2003г. Светослав Господинов Колев живял заедно с майка си и баба си, като видно от удостоверение за наследници № 2530/16.09.2004 г., изд. от Община Хасково, баща му е починал през 1998г. До 2003г. той посещавал помощно училище ПУ “Д-р Петър Берон” – гр.Хасково , видно от служебна бележка изх. № 16/23.09.2004 г. на ПУ “Д-р Петър Берон” – гр.Хасково. Предстояло му е влизане в казармата, като през това време не работил, а бил издържан от майка си и баба си. Видно от удостоверение изх. № 3313/14.09.2004 г., издадено от РУ “СО” – гр.Хасково, експертно решение № 1214/05.07.2004 г. на ТЕЛК за психични заболявания, майката Павлина Илиева Карайкова, страда от психично заболяване, за което й е определена инвалидност 72 % и лична пенсия в размер на 68.90 лв. От свидетелските показания на бабата Стойка Карайкова, се установява, че двете пенсии са единствените доходи на семейството. През това време ищецът търсил работа, но поради факта, че завършил помощно училище не могъл да си намери такава. Единствените средства, с които разполагал били давани от майка му и баба му – по 50ст. – 1 лев на ден. Установява се също, че на Светослав Колев е била отпусната лична пенсия в размер на 47.70 лв. за периода от 29.06.2004г. до 30.09.2004г. За периода от 18.08.2004 г. до 29.12.2004 г. ищецът е бил на наборна военна служба в поделение 52 740 гр.Хасково. От представените като доказателства по делото акт за установяване на административно нарушение с дата 23.08.2004 г., наказателно постановление № 1584/26.08.2004 г. на ТДД – Хасково, годишен отчет за 2003 г., справка за предприятието за 2003 г., счетоводен баланс към 31.12.2003 г., отчет за приходите и разходите за 2003 г., както и 3 бр. справки на ЕТ “Василико – Васил Михайлов” – гр.Хасково, Удостоверение за наличието или липсата на задължения, издадено то ТДД – Хасково на основание чл.36, ал.7 от ДПК и ревизионен доклад № 481/03.07.2006г се установява, че ЕТ “Василико – Васил Михайлов – Светослав Колев” има публични задължения в размер на 31 336.98 лв. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства: договор от 09.06.2004 г. , удостоверение изх. № 3488/27.09.2004 г. на РУ “СО” – гр.Хасково, удостоверение № 735/23.09.2002 г., изд. от РС – Хасково, служебна бележка рег. № 1327-1458/24.09.2004 г., изд. от Поделение 52740 – гр.Хасково, , решение от 17.06.2004 г., постановено по ф.д. № 566 по описа за 2001 г. на Хасковския окръжен съд, удостоверение изх. № 3488/27.09.2004 г. на РУ “СО” – гр.Хасково, удостоверение № 735/23.09.2002 г., изд. от РС – Хасково, удостоверение за наследници № 2530/16.09.2004 г., изд. от Община Хасково, служебна бележка изх. № 16/23.09.2004 г. на ПУ “Д-р Петър Берон” – гр.Хасково, служебна бележка рег. № 1327-1458/24.09.2004 г., изд. от Поделение 52740 – гр.Хасково, удостоверение изх. № 3313/14.09.2004 г., издадено от РУ “СО” – гр.Хасково, експертно решение № 1214/05.07.2004 г. на ТЕЛК за психични заболявания, ревизионен доклад № 481/03.07.2006г., показанията на свидетелките Милена Кръстева, Павлина Карайкова и Стойка Карайкова, частично от показанията на свидетелите Валентин Христов, Васил Михайлов, и Светослав Колев. Съдът не кредитира частично свидетелските показания на Валентин Христов, Васил Михайлов в частта, в която те отричат да са обещавали на ищеца сума за сключване на сделката. Показанията в тази им част са заинтересовани и противоречат на останалите доказателства по делото. На първо място св. Христов посочва, че Колев му е продал CD – player за 80 лева, тъй като бил “на зор”, а после свидетелства, че същият е поискал да осъществява търговска дейност и искал да купи фирма със задължения, тъй като нова “щяла да му излезе по – скъпо”. От друга страна свидетелят Михайлов посочва, че ищецът му е заплатил сумата по сделката в размер на 50 лева, а поема разноските по вписване на пререгистрацията. В подкрепа на тезата са и свидетелските показания на майката и бабата на ищеца, които посочват, че Светослав не е разполагал със средства и те са му давали по 50ст. – 1 лев на ден. При тези данни съдът намира, че предявеня искове с правно основание чл.29 от ЗЗД и чл.33, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства не се установяват измамливи действия на въззиваемия или трето лице. Напротив, свидетелят Валентин Христов сочи, че е уведомил въззивника за наличието на задължения на предприятието, предмет на сделката. Други доказателства в противна насока, установяващи твърденията на ищеца, не са били посочени и събрани по предвидения в закона ред. Липсата на писмени доказателства, които да сочат, че въззивника е запознат със задълженията на фирмата не доказва въвеждането в заблуждение от ответника или трето лице. Въззивникът е имал възможност да поиска от въззиваемия да му предостави всички документи на фирмата да се запознае предварително с тях. Самият ищец споделя, че не е прочел договора, т.е. това е резултат на собственото му недобросъвестно поведение, което не представлява основание за унищожаването на договора. По отношение на алтернативно предявения иск с правно основание чл.33, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че същият е основателен. Следва да се посочи, че искът е заведен в срока по чл.33 ал.2 от ЗЗД и като такъв е допустим. Крайната нужда е такова състояние на лицето, при което същото изпитва сериозни материални затруднения, които го принуждават да сключи сделката (договора). Касае се за липса или недостатъчност на финансови средства, което влияе върху формирането на вътрешната воля на лицето. Безспорно такива се установяват в настоящия случай. Към момента на сделката Светослав Колев не е разполагал със собствени средства, а е разчитал на пари давани от майка му, която била с влошено здравословно състояние, и баба му. И двете, обаче, получавали пенсии и не можели да му дават повече от 50 ст. – 1 лев на ден. За затрудненото му материално състояние говори и факта, че е продал собствения си CD – player за сумата от 80 лева, като е получил само 50 лева от свидетеля Христов. От друга страна Христов и Михайлов са му обещали сумата от 200 лева за подписване на документите, както и връщане на 30 лева от предишната продажба. С оглед на това безспорно се установява материална нужда - крайна нужда - при сключване на договора от 09.06.2004г. За да е налице хипотезата на чл. 33 от ЗЗД, е необходимо не само лицето, страна по сделката да е в материално затруднение, но и същата да е сключена при явно неизгодни условия. Сделката е сключена при явно неизгодни условия, когато е нарушена еквивалентността на насрещните престации – както е и в процесния случай. На ищеца е обещана сумата от 200 лева при положение, че подпише договора, като в същото време задълженията на търговското предприятие възлизат на многократно по - голяма сума - 31 336.98 лв. Несъразмерността на двете насрещни вземания по договора безспорно е съществена и обуславя явната неизгодност на сделката, което поражда и право на унищожаване на основание на чл. 33 от ЗЗД. Имайки предвид изложеното, следва да бъде п¯становено решение, с което да бъде отменено изцяло решение № 78/11.01.2005 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 871 по описа за 2004 г. на същия съд, а въззивната жалба да бъе уважена. С оглед този изход на делото следва бъдат присъдени на възиваемия направените по делото разноски за инстанциите до сега, които възлизат на 383.40 лева. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 78/11.01.2005 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 871 по описа за 2004 г. на същия съд, ВМЕСТО КОЕТО: ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ – УНИЩОЖАЕМОСТ на основание чл.33 във вр.с чл.27 от ЗЗД на договор за покупко-продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите на нотариус Владилена Сиртова, нотариус от гр.Хасково от 09.06.2004 г., с който Васил Михайлов Атанасов с ЕГН: ********** продал на Светослав Господинов Колев с ЕГН: ********** от гр.Хасково търговското предприятие на ЕТ “Василико – Васил Михайлов”, ведно с фирмата му като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за сумата от 50 лв. ОСЪЖДА Васил Михайлов Атанасов с ЕГН: **********, от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.106, вх.В, ап.28, на основание чл.64 ал.1 от ГПК, да заплати на Светослав Господинов Колев с ЕГН: ********** от гр.Хасково, ул.”Акация” № 5, вх.Б, ап.42, сумата в размер на 383.40 лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено.
Председател: Членове:1. 2.
|