№ 489
гр. Ловеч, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20234310100540 по описа за 2023 година
искове с правно основание: чл. 441, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45, ал. 1 и 86 от ЗЗД с
цена на иска: 10 000,00 лева:
Подадена е искова молба от Д.М.Б. , ЕГН **********, ОЗ ЛОВЕЧ -11 гр., против ЧСИ
И. И., рег. № **** , Г. – ***, по която ищецът излага, че като лишен свобода търпи наложено
наказание в затвора Ловеч 11-та група. От началото на 2022 г. полага доброволен
общественополезен труд с незначително заплащане от няколко десетки лева - много под МРЗ
за страната, допълнително полага и начално безплатен такъв, костващ навън хиляди левове,
грижейки се и за инвалид, като странично получава също незначителни преводи от негови
близки за лични нужди много под МРЗ, като е признато и от ръководството на затвора, че е
социално слаб. Въпреки това не проверил имотното му състояние което служебно му е
вменено със Закон, ЧСИ И. И. с рег. № **** с район на действие ***, налага запор върху
трудовото му възнаграждение, което до размера на МРЗ е несеквестируем като окомерно
определя касиера на затвора Ловеч, като трето задължено лице вменявайки й преписвайки
качества каквито той няма как да притежава, спекулирайки с неговата правна неграмотност
и респект към магистратското съсловие чрез сляпо доверие и предоверяване, че като
служител на закона не злоупотребява с права вменени му със закон доколкото въобще се
числят към това съсловие или повече към „държава" държавата, поставяйки се над закона в
страната и престъпва към незаконосъобразни действия от м. април 2022 г. взимайки му
несеквестеруемите 70,00 лв. от заплатата, а през м. май 2022 г. 10.00 лв. от същата, с което го
отказва от платената работа и минал на неплатена, каквато и към момента извършва от което
1
търпи вреди, тъй като не желае да бъде ограбван трудът му. Нещо повече материалните му
затруднения от произвола на ЧСИ са само една малка част от вредите, които му нанася, тъй
като го лишава от право да получава изобщо каквито и да е парични суми защото не ще
стигнат до него по предназначение, което лишава от смисъл изпращането им, с което го
лишава и от основни негови конституционни права от които не е лишен с присъдата - от
право на телефонни разговори, тъй като фонокартите са с пари от лавката и то на сериозна
стойност от 0,32 лв. за минута, от там и от право на социални връзки със семейството и
неговите близки, от право на кореспонденция защото консумативите са за сметка на лишения
от свобода от лавката, както и всичко от лавката, тъй като храната не му стига и се донаяжда
от лавката, но след произвола на ответника вече гладувал и бил обречен на глад от същия и
за в бъдеще; от право на лечение и зъболечение, тъй като касата поема малка част от
лекарствата и малки суми за зъболечение, недостатъчни за здравните му нужди; от
консумация от бутилирана вода за пиене, тъй като често от чешмата тече мътна вода ,
негодна за пиене от което също търпи вреди. Служебно задължение на ответника, вменено
му със закон, е да изследва получената информация за получените по партидата суми - какъв
размер са и от там дали не са несеквестируем, от къде идват, каква част да бъдат
секвестирани, да провери в съответствие със закона цялата информация и едва тогава да
предприеме изпълнителни действия като в случай, че третото задължено лице е сгрешило да
върне парите, ако не с лихвите поне с извинение, което не се е случило, както и набеденото
от ответника трето лице дал действително е такова по отношение на суми по МРЗ - такава
проверка целенасочено не е извършена за да бъде ограничен ищеца, и да му се навреди,
защото с ответника се познават отвън, тъй като са от един град и той има лично отношение
към него което го е мотивирало да закононарушава.
Това е така според него защото:
Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗСЛС имат право на парични суми за задоволяване,
но не и според ответника. Съгласно чл. 78, ал. 3, изр. 1 ЗИНЗС на ЛС могат да се правят
удръжки съгласно действащите закони, но не и според ответника. Съгласно чл. 56, ал. 2
ЗИНЗС, лишените от свобода /л. св/ могат/имат неотменено право/ да разполагат с парични
суми до размера на МРЗ, но не и според ответника. Съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 1 от
ППЗИНЗ, удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446, ал. 1 ГПК, но
не и според ответника. Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК, до МРЗ е несеквестируем доход,
респективно какъвто и да е било приход за човешка издръжка, тъй като законът не може да
дискриминира, но не и според ответника.Съгласно чл. 3 ЗИНЗС ЛС не могат /забрана/ да
бъдат подлагани на жестоко, нечовешка и унизително отношение, но не и според ответника.
Съгласно чл. 17, ал. 1 КРБ, правото на собственост се гарантира и защитава от закона, което
следва да е известно на ответника, както и, че съгласно ал. 3 собствеността е
неприкосновена, но не и според ответника. Съгласно чл. 31, ал. 5 на Конституцията, на л. св.
се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от
действието на присъдата, но не и според ответника. Съгласно чл. 56 от същата, всеки
гражданин има право на заплата, когато са нарушени или застрашени неговите права и
2
законни интереси, като за ответника уточнява, че л. св. са лишени от свобода са и граждани.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от същата основните права на гражданите са неотменими, но не и
според ответника, като по аргумент на ал. 2 не се допуска злоупотребяване с права, както и
тяхното упражняване, ако те накърняват права и законни интереси на други, но не и според
ответника. При кандидатстване за ЧСИ ответника е подписал д-ция, с която се е задължил
като такъв, овластен от държавата, да извършва принудителни действия в демократична
държава още повече да спазва законите в страната от простосмъртните -
обикновените незаконопомазани граждани, освен и като гражданин която клетва ответникът
системно, продължително във времето грубо нарушава вероятно и в изпълнение на поръчка
с явен умисъл и целенасоченост да му навреди, като беззащитен социално слаб л. св., като
нито длъжностната му характеристика допуска закононарушения, нито етичния кодекс на
българските магистрати, ако могат тази категория, но при всички случаи с порочното си
поведение уронва престижа на институцията, като институционализира присвояването и
грабежа, обръщайки го от неговия пиедестал държавна молителка над закона. Това освен
незаконосъобразно е и нечовешко да вземе и последния залък от устата му, но ответникът
явно е загубил човешкия си образ след като осмелява да ограбва най-слабите хора без
никакви доходи, за които минималните средства са от жизнено важно значение, от което
търпи вреди. Твърди, че нито една от посочените императивни правни норми не е била
спазена и изпълнена за процесния период от ответника И. И., от което търпи вреди от
нематериален характер /освен материален/, интензивен и траен във времето характер
вследствие на причинно следствената връзка между закона и нарушенията и претърпените
от ищеца вреди, като настоящето исково производство е само за нематериалните вреди за да
не се прекратява производството, изразяващи се в психоемоционален стрес психическа и
физическа болка и страдание.
В срока е постъпил писмен отговор чрез ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
„А. И.", вписано в Габровска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. ***, ****, тел: ****,
чрез адв. А. И., в качеството си на пълномощник на ЧСИ И. И. с рег, № **** на КЧСИ, с
район на действие, района на ГОС, адрес за призоваване и съобщения: гр. ***, ****, по
който се правят редица възражения по исковата молба и моли да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан и се изтъкват множество възражения:
По молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД и въз основа на
Изпълнителен лист № 972 от 27.09.2019г. на ГРС на основание Заповед за изпълнение №
4401 от 15.08.2019г. по ч. гр. д. № 1481 /2019г. по описа на ГРС е образувано изп. д. №
2019****040П20 по описа на ЧСИ И. И., рег. № **** на КЧСИ, с район на действие района
на ГРС срещу ищеца Д. М. Б., с ЕГН ********** за събиране на дължими суми, ведно с
разноски за юрисконсулстско възнаграждение за представителство на взискателя и такси по
тарифата към ЗЧСИ. Задължението по изпълнителния лист е в общ размер: 3303.90 лева. От
Справка на НАП - ТД - Велико Търново се установило, че длъжника не притежава
недвижими имоти, движими вещи, не е декларирал доходи, банкови сметки, не е съдружник
в търговски дружества, като е приложена справка за свързани лица и данни за осигуряване.
3
От ТД на НАП е издадено удостоверение за задължения на длъжника - главница и лихви в
общ размер към датата на издаването на удостоверението - 21. 11.2019г. - 668.99 лева. Тази
сума е присъединена за събиране от страна на ЧСИ по изпълнителното дело.
С изх. № 18533/13.11.2019г. ЧСИ изпратил на длъжника ПДИ, получена лично от него
на 09.12.2019г. С изх. № 9607/11.12.2020г., ЧСИ изпратил Запорно съобщение до касиера на
Затвор Ловеч, получено с известие за доставяне на 21.12.2020г. В отговор на това запорно
съобщение ответникът получил от МП ГДИН Затвора Ловеч, копие от надлежно връченото
съобщение, заведено под вх. № 7247/22.12.2020г., с което бил потвърден факта на
получаване на запорното съобщение, с резолюция „ТРЗ" от 22.12.2020г. и получател
служителя Кънчо Михов Михов - орган по труда на 21.01.2021 г.С изх. № 1699/25.02.2022г.
ЧСИ отправил запитване към ГДИН - гр. София, дали длъжника все още изтърпява
наложеното му наказание в Затвора в гр. Ловеч. С Писмо peг. № 3278/15.03.2022г. от МП -
ГДИН - София е изпратено уведомление до ЧСИ, че длъжника към настоящия момент
изтърпява наказание „лишаване от свобода" в затвора гр. Ловеч. Твърди се, че на
16.05.2022г. по сметката на ЧСИ постъпила сума в размер на 70 лева с наредител ГДИН
Затвора Ловеч и с основание: запор Д. М. Б. по ИД 2019****0401120. На взискателя е
изплатена сума в размер на 68.50 лева. Остатъкът от 1.50 лева представлява банкова
комисионна. На 13.06.2022г. по сметката на ответника постъпила сума в размер на 10 лева с
наредител ГДИН Затвора Ловеч и с основание: запор Д. М. Б. по ИД 2019****0401120.
Други суми по изпълнителното дело не са постъпвали. Въз основа на гореизложената
обстановка, заявява, че оспорва изцяло предявения иск, както за признаване за
незаконосъобразно на реализираното принудително изпълнение, така и за обезщетяване на
ищеца за претърпени от него неимуществени вреди.
Твърди, че доверителят й е действал законосъобразно и правилно. В запорното
съобщение подробно са описани дължимите суми, както и основанията, на които те се
дължат. Поканил е изрично третото задължено лице Затвора Ловеч, в едноседмичен срок да
съобщи дали признава за основателно вземането, има ли претенции от други лица, наложени
и са други запори, превеждат ли се суми по банкови сметки. Посочил е, ако третото лице не
оспори вземането, сумите да се превеждат по банкова сметка на ЧСИ, при спазване на
правилата на чл. 446 ГПК, в случай на запор върху трудово възнаграждение. Видно от
отговора на Затвора Ловеч, вземането не е оспорено. В изпратеното от тях потвърждение на
факта на получаване на запорното съобщение не е посочен нито конкретен размер на
възнаграждение на ищеца, нито каква част ще се удържа, т. е. не е налице изпълнение на
задълженията на третото лице по чл. 508 и чл. 512, ал. 2 от ГПК. Същото не е съобщило
каквито и да било обстоятелствата по запора, но ЧСИ от своя страна не следва да носи
отговорност за неизпълнение на чужди /на третото лице/ задължения.
Заявявам, че нито третото лице, нито ищеца са уведомили доверителя й а размер на
възнаграждението и за размер на удържаната част, като тази информация той получава едва
от изложеното в исковата молба. Възражение от страна на ищеца или от третото лице, за
несеквестируемост на дохода също не е правено до настоящия момент. Длъжникът е можел
4
да предложи начин на изпълнение съгласно чл. 443 от ГПК, но не го е сторил, можел е да
направи възражение съгласно чл. 442а, ал. 2 от ГПК, но не го е сторил. Изобщо следвало е
длъжника /сега ищец/ да извърши редица действия и да прояви активност по
изпълнителното дело. Същият е надлежно уведомен от ЧСИ с покана за доброволно, а в
последствие и за принудително изпълнение. Съответно, въз основа на липсата на активност
по изпълнителното дело както на длъжника - ищец, така и на третото задължено лице, в
запорното съобщение, ЧСИ не е посочил изрично каква сума да се удържа от ищеца, тъй
като не му е била известна горната информация. Това е така, тъй като доходите на ищеца не
се извеждат от конкретен трудов договор, определени по размер, променящ се само с
подписване на допълнително споразумение, а са резултат на сложен фактически състав:
сключване на договори между МП и трето лице, при което ще се полага труд, издаване на
заповед каква част ще се получава от лишения от свобода, престиране на работната сила в
съответните места по договора и начина на заплащане на труда в тях: по часов или на норма
и т. н., т. е вида работа, вида на дейностите и спецификата на предприятието каква е
часовата заетост и т. н., неизвестни за ЧСИ, но и променливи ежемесечно - видно е, че през
м. май 2022г. са удържани 70 лева, а през м. юни са удържани 10 лева, което предполага
драстична разлика в получените от ищеца суми за възнаграждение, а от там и различни
удръжки. Предвид на това следва да се приеме, че съдия изпълнителя не е могъл да изпълни
задължението си в съответния му обем без подаване на информация от администрацията на
затвора. Това е сторено от работодателя - администрацията на затвора - Ловеч, която е
спазвала всеки месец изискванията на чл. 507 ГПК и на разпоредбата за удръжка не повече
от 2/3 части от доходите му съгласно специалния закон и правилник.
Твърди се още, че действията на ответника са изцяло съобразени със закона и сочи
следните правни доводи:
1.На първо място, материалноправното основание на предявения иск за репариране на
нанесени неимуществени вреди на длъжника в изпълнителното производство срещу
съдебния изпълнител, осъществяващ същото, е чл. 74 от 34СИ във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Тази
деликтна отговорност предполага доказване на едновременното наличие на предпоставките
- деяние извършено от ЧСИ, което нарушава действащи правни норми, настъпили
имуществени вреди за длъжника, причинно-следствена връзка между незаконосъобразното
действие и вредите и вина. Доказателствената тежест за всички посочени елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане е за ищеца, който претендира вреди, с
изключение на вината. Не спорят, че ответника е извършил изпълнителното действие
налагане на запор, със запорно съобщение, от което се претендират вредите. Оспорват обаче,
че наложеният запора е незаконосъобразен. Запорът върху възнаграждението е извършен по
правилата на ГПК. Запорното съобщение е връчено па Затвора Ловеч, който изплаща на
ищеца различни суми, при определени обстоятелства, по реда на ЗИНЗС. Самото запорно
съобщение има конкретна и пълна информация за размера на дълга и разноските, за начина
на принудителното им събиране, за основанията, на които са налага, и за съдържанието на
съобщението, което третото лице следва да изпрати на ЧСИ. Посочено е, че следва да се
5
спазват правилата на чл. 446 от ГПК.Счита , че не е доказана предпоставката от фактическия
състав на непозволеното увреждане - незаконосъобразност на действията на ЧСИ. Сочи и, че
когато една сума е събрана принудително от съдебния изпълнител, съобразно правилата на
ГПК, излизането й от патримониума на длъжника не е имуществена вреда, а изпълнение на
негово задължение, установено със съдебен акт.
2. На второ място, ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода и не се намира в
трудово правоотношение, съответно не получава трудово възнаграждение. Съгласно чл. 77,
ал. 1 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на
подходяща работа, като съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС за всяка работа извън
доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от
свобода получават определена част определена със заповед на министъра на правосъдието,
но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. В случая не е налице
трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда, доколкото в ЗИНЗС е предвидено,
че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъдените
лица и тяхното ресоциализиране. Също така полагането на труд от лишените от свобода се
извършва не само, за да получат възнаграждение, а има и други изрично предвидени
последици, различни от тези присъщи на едно трудово правоотношение така например при
изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се смятат за три дни лишаване
от свобода, строгият режим може да бъде заменен с общ при добро поведение и
положително отношение към труда.Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл. 78, ал.
3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно
действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като
това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба
законодателя изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от
лишените от свобода възнаграждение. В допълнение следва да се има в предвид, че
законодателя е предвидил, че определен доход е несеквестируем, за да се гарантира
възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и
облекло. В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода
имат право на: безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите; непрекъснато време за сън не по-малко от 8
часа на денонощие; самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; здравно осигуряване
от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на
държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите
получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Също така
за всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и
постоянно поддържани данни за здравословното му състояние, като най-малко веднъж
годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания
и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации. Във всеки затвор,
затворническо общежитие и поправителен дом се създава библиотека, до която се осигурява
6
достъп на всички лишени от свобода. С оглед така предвидените права на лишените от
свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за
задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди. С оглед на изложеното, след
като сумите които ищеца получава, за извършваната от него работа в Затвора Ловеч, не
попадат в изрично предвидените от законодателя изключения, няма пречка върху тях да бъде
наложен запор и те да служат за погасяване на публични и частни държавни задължения на
ищеца.
Във връзка с наведеното в исковата молба твърдение за нарушение на чл. 446 от ГПК,
визиращ, че несеквестируем минимум е определен абсолютно-размерът на минималната
работна заплата за страната, като това касае всяко възнаграждение-както за труд, така и за
пенсия, счита, че тъй като ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, за него са
приложими специалните норми на ЗИНЗС и Правилника за приложението му /ППЗИНЗС/,
уреждащи статута, правата и задълженията на лишените от свобода, съгласно които,
лишените от свобода лица не се намира в трудово правоотношение, а получават
възнаграждение за изработеното изчислен по реда на чл. 78. ал. 2 ЗИНЗС и принципа "че
към работата в затвора следва да се подхожда като положителен елемент от затворническия
режим и никога не трябва да се използва като наказание, като следва да се осигурява и
справедливо възнаграждение па труда на затворниците" съгласно Препоръка Rec (2006)2 на
Комитета на министрите на държавите-членки относно Европейските правила за затворите 1
(Приета от Комитета на министрите на 11 януари 2006 г., на 952-то заседание на заместник
министрите). Характерът на получаваното от лицето възнаграждение за положения труд в
затвора не е свързано с подсигуряване на прехраната му, нито е за задоволяване на
минималните му жизнени нужди. В този смисъл Европейския съд по правата на човека
отбелязва в своята практика, че работата в затвора се различава от работата, извършвана от
обикновените служители в много аспекти. Той има за основна цел реабилитацията и
ресоциализацията на лишеното от свобода лице. Работното време, възнаграждението и
използването на част от това възнаграждение, като принос за издръжката отразяват
конкретния контекст на затвора (Stummcr v. Austria[GC], 2011, § 93). В този смисъл е
трайната и непротиворечива практика на съдилищата в цялата страна: Решение № 260159 от
25.11.2021 г. на PC -Ловеч по гр. д. № 490/2020 г.; Решение № 39 от 16.02.2021 г. на ОС-
Перник по в. гр. д. № 503/2020 г.; Решение № 260002 от 6.01.2021 г. на ОС - Кюстендил по в.
гр. д. № 453/2020 г.; Решение № 819 от 27.11.2020 г. на PC - Велико Търново по гр. д. №
2053/2020 г.; Решение № 474 от 8.04.2020 г. на PC - Русе по гр. д. № 4636/2019 г. и мн. др.
3. На трето място, на ищеца са били удържани общо 2 суми - едната в размер на 70
лева, другата в размер на 10 лева или общо патримониума му е намалял с 80 лева. По
никакъв начин претенцията за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева не
кореспондира с размера на вредата. Няма и житейска логика загубата на 80 лева да доведе до
болки и страдания, които да бъдат репарирани със сума от 10 000 лева. В този смисъл връзка
между размер на вредата и търсеното обезщетение, няма.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК, представил проекто – доклад,
7
разпределил доказателствената тежест по иска.
В съдебно заседание, проведено онлайн, ищеца, редовно призован, се явява лично.
Представя становище 1812Поддържа иска си чрез процесуалния си представител по чл.95
ЗПП-адв. Г. П.. В ход по същество моли да се уважи иска и се надява през минималната
работна заплата да успее да си купи дрехи и др. потребности да си задоволи като нормален
човек.
Ответникът, редовно призован, не се представлява лично или чрез пълномощник в
производството. Чрез адв. И. депозира становище 1958, което излага подробни доводи по
същество и моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан, ведно със списък на
разноските, поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските
съгласно списъка.
От допуснатите, приети и вложени по делото писмени доказателства, от становищата
на процесуалните представители на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното :
Цялото имущество на длъжника служи за изпълнение на задълженията му , освен
попадащото под процесуалната норма на чл.446 ГПК, но дали е относима и към качеството
лишен от свобода, пребиваващ в Затвора-Ловеч какъвто е ищеца Б..
Видно от съдържанието на писмо рег.№113-1368/ 5.05.2023г. на МП ГД ИН Затвора-
Ловеч Б. постъпва на 18.05.2020г. в затвора като търпи наказание, наложено с Присъда № 25
от 19.06.2020г., по НОХД № 41/2020г. на ОС ***, ЕИСПП № на НП-БКГ21900372ГТС, е
признат за виновен в това, че: на 03.07.2019г. около 04:00 часа в гр. ***, при условията на
опасен рецидив, умишлено умъртвил малолетния си рожден син Д. Д.ов Б., който се намирал
в безпомощно състояние, като извършил деянието предумишлено, поради което и на осн. чл.
116, ал. 1, т. 3 НК, го осъжда на доживотен затвор, което наказание да изтърпява при
първоначален специален режим, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Присъдата е потвърдена
с Решение № 151/02.011.2020г. по ВНОХД № 238/2020г. на АС В. Търново и потвърдена с
Решение № 12/22.02.2021г. по НД № Ю22/2020г. на ВКС - гр. София. Отпада мярката за
неотклонение „Задържане под стража". Влязла в законна сила на 22.02.2021г. Начало на
наказанието - 02.03.2021г. При Специален режим-2.03.2021 г. От постъпването му в затвора
се твърди да е полагал доброволен неплатен труд на осн. чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС и не е
получавал парично възнаграждение, а на стр. 3 от исковата молба, че му се удържат от
заплата през април 2022г., несеквестируемите според него, 70,00 лева, а през май 2022г.-
10,00 лева. Периода на иска е от април 2022г. до настоящия момент, който съдът приема за
подаване на иска-13.04.2023г.
Не е спорно, че запора е извършен по изп. дело № 2019****0401120/2019 г. при ЧСИ
Ив. И. с район на действие ОС-***, образувано с Разпореждане на 08.11.2019г. /стр.22/ по
молба на АСВ ЕАД 1675/08.11.19г., на осн. чл.426 ГПК срещу длъжника Д. М. Б., въз основа
на издаден изпълнителен лист 972 от 27.09.19г. на РС-*** по ЧГРД № 1481/2019г. на същия
съд, за събиране на вземане в полза на АСВ ЕАД, по сключен договор за потребителски
кредит с „БНП Париба П. Ф.“ ЕАД, за сумите общо 3303,90 лева. Видно от приложеното по
8
делото удостоверение на НАП, ТД- В. Търново, той е имал задължения още /главница +
лихва/ = 668,99 лева /стр.30/, присъединени към задължението.
За образуването на Изпълнително дело 1120/2019 г. за задължение в общ размер
4 058,85 лева, длъжникът Б. е уведомен лично с връчването на Покана за доброволно
изпълнение с изх. № 18533/13.11.2019г. След извършване на проучване на длъжника за
трудови договори към 11.12.20г. от ЧСИ, за което са представени писмени доказателства, по
молба на АСВ вх.№8907/02.112.20г., последният е наложил запор върху всички вземания на
Б. в ПИБ АД-гр. София. Изпратено е запорно съобщение до Касиера на Затвора Ловеч,
получено от орг. По труда К. Михов на 21.01.2021г. Няма данни за извършени удръжки през
този период.
До ЧСИ е изпратена молба на кредитора от вх. №1758/ 25.02.2022г., за справка в ГД
ИН, дали лицето все още изтърпява наказание лишаване от свобода, и дали полага труд и
ако-да, да бъде наложен запор на трудовото му възнаграждение и с изх.№3278 /вх.№ при
ЧСИ 2371/28.03.22г. е отговорено, че към настоящия момент го изтърпява. Наложен е и
запор върху банковите му сметки в Уникредит Булбанк, Тексим банка. По този начин видно
от справките на стр.49 и 52 от делото са удържани по нареждане на Затвора Ловеч
процесните суми от 70,00 лева на 16.05.2022г. и 10,00 лева на 13.06.22г. Те са постъпили при
ЧСИ, съгласно признанието му и той, след удръжки б.т., ги е превел на взискателя,
съответно 68,50 лева и 1000 лева. Налични са и документи за последните.
Видно от справка рег. №43-986/25.03.2024г. на МП ГД ИН Затвора-Ловеч /стр.97 и в
оригинал на стр.104/, съгласно която към 11.12.2020г., задължението възлиза на 4392,26 лева.
По изп.д. са направени погасителни вноски в общ размер на 80,00 лева през 2022г. След това
Д. Б. е полагал доброволен труд без дължимо трудово възнаграждение. Или април 2022г.-
сума /БТВ/ 140,40 лева, НТВ-126,36 лева, сума по запор-70,00 лв и чисто получена от
л.св.-56,36 лева; за май 2022г.- сума /БТВ/ 37,59 лева, НТВ-33,83 лева, сума по запор-10,00
лв и чисто получена от л.св.-23,83 лева;
Последната, отразяваща възнаграждение е в противоречие с първата от 2023г, която
съдът цитира в мотивите си, където не се посочи да е получавал някакви суми от труд. В
обстоятелствената част на искова молба се твърди, че ищеца полага общополезен труд с
незначително заплащане, а така също спорадично му се изпращат спорадично незначителни
преводи от негови близки да лични нужди, а се грижи и за инвалид безплатно, но не
провежда доказване на тези твърдения за преводи по негови сметки. Доколкото обаче
писмото рег. №43-986/25.03.2024г. на МП ГД ИН Затвора-Ловеч /стр.97 и в оригинал на
стр.104/ не е оспорено и представлява официален документ съдът приема, че удръжките по
запора са направени за двата месеца от получавано възнаграждение от Б. и той също е
получил известна част от него. Както и, че сумата, която е погасена към 25.03.24г. е в размер
на общо 80,00 лева.
Вярно е, както се твърди, че през тези два месеца сумите, от които са извършени
удръжките са много под минималната работна заплата, но от това не следва директно както
се счита извод за незаконосъобразни действия на ЧСИ, защото:
9
Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 1 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря
при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. За да възникне тази отговорност е необходимо да са налице
предвидените в закона предпоставки, визирани в чл. 45 от ЗЗД-неправомерно действие или
бездействие /когато то е или не е било предприето въпреки нормативната забрана или
задължение за извършването му/, причинени вреди и причинна връзка между тях и
деянието, наличие на вина, която се предполага, при условията на оборимост на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ищцовата защита аргументира комулативната
наличност на горния състав на деликта, осъществен от ЧСИ със следните доводи:
виновното увреждащото действие на ответника, изразяващо се в активното
противоправно поведение: налагане на запор върху несъквестируемия доход на ищеца по
смисъла на чл.446,ал.1 ГПК и несъобразяване на задълженията по чл.507, ал.2, изр.2 ГПК,
вменяващи му да изчисли точно сумата, която ще следва да се удържа; настъпилата в
резултат на същите щета–събирането на сумата 80 лева по изпълнителното дело, т.е
причиняване на пасив в неговия патримониум за процесния период като по този начин го е
лишил от право да получава каквито и да е парични суми, които са били предназначени за
него и които не му стигат и по този начин е лишен от основни негови конституционни права:
телефонни разговори и оттам връзките му със семейството и близки са затруднени, право на
кореспонденция, гладувал и бил обречен на глад; лишен от зъболечение, лекарства; достъп
до бутилирана вода; наличие на пряка причинна връзка между последните вреди и
действието й по нарушението на процесуалните правила при предполагането на вината му.
Изказват се оплаквания, че и по отношение на Б. е следвало да се прилага чл.446 ГПК;
че извършените принудителни действия от ЧСИ са изцяло незаконосъобразни тъй като те
са засегнали неблагоприятно имуществената му сфера-сумите са съставлявали изцяло
несеквестируем доход по смисъла на горната разпоредба, получавано е много под
минималната работна заплата, поради което не е следвало въобще дохода му да е предмет на
принудително изпълнение; неизпълнение задълженията по чл.507,ал.2 ГПК от ЧСИ.
Последният, от своя страна акцентира, че на него не му е представен отговор от
третото задължено лице по запора-ЗАТВОРА-Ловеч по смисъла на чл.508 ГПК и той не е
имал представа какво получава Б. като възнаграждение, работи ли и др. по разпоредбата. А
така също твърди липсата на каквато и да е реакция от страна на длъжника по запора,
необжалвал действията му по какъвто и да е начин.
Затова съдът се спира най-напред на твърдението за наличието на доход под
минималния по смисъла на чл.446,ал.1 и ал.2 ГПК. Минималната работна заплата се
определя със съответните актове като за въведения исков период и тя е в размер на 710 лв. от
1 април 2022 г. минималната работна часова заплата-4,29 лв.
От прегледа на справката за удържаното от Затвора, се потвърждава, че макар да е
получавал доход за два месеца, по нисък от минималната работна заплата за страната, след
удръжките, нетното трудово възнаграждение е било под прага му за исковия период. А за
изчислението на несъквестируемия доход, съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК, полученото
10
от Б., след приспадането на 40% съгласно Заповед №ЛС-04-1373/23.08.2017г. на МП и
удръжките /10% данък/, следва да е над минималната работна заплата, а както посочи по-
горе, безспорно не е, което не води автоматично до извода, че дори в този му занижен
размер то представлява несъквестируем доход, тъй като:
В практиката на съдилищата се приема, че институтът на несеквестируемостта е
предвиден с цел да осигури необходимия екзистенц-минимум, т. е. за да защити длъжника от
поставянето му в ситуация, при която същият да не може да посреща и най-елементарните
си ежедневни нужди. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 84, ал. 1 и ал. 3 ЗИНЗС
изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1/ безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2/
непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3/ самостоятелно легло,
безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра
на правосъдието; 4/ здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на
лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез
Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна,
съобразена с характера на извършената работа. Т. е. лишените от свобода на практика са
поставени в ситуация, при която не са им нужни парични суми за задоволяване на
минимално необходимите жизнени потребности, именно поради което и по отношение на
тях не съществува законово изискване реално да получават възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната, а за извършването на удръжки от възнаграждение
за положен труд са приложими горните норми, които се явяват специални по отношение на
ГПК. Или начина на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за длъжниците
безспорно следва да се съобрази, но не и да ги освободи от задължението да изпълняват
дълговете защото доведена до край такава защита от принудително изпълнение, по време
на престоя им в съответните институциите, би рефлектирало върху погасителната давност
за съответното вземане.
В чл. 77,ал.1 ЗИНЗС се предвижда, че по време на изтърпяване на наказанието
лишените от свобода имат право на подходяща работа.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС, за всяка работа, извън доброволния неплатен труд и
дежурствата по поддържане на реда и хигиената, лишените от свобода получават не по-
малко от 30 на сто от възнаграждението, дължимо за изработеното от тях, като частта се
определя със заповед на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, на
лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече
от две трети от полагащото им се възнаграждение. Според чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС,
удръжките по чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК върху цялото
възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част,
която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като
от нея се приспаднат данъците.
В случая от справката,отразяваща полагащото му се нетно възнаграждение в колона
11
три, изчисляваме каква е 2/3 част, която не може да надвишава удръжката съгласно горната
разпоредба:
2/3 от 126,36 лева = 252,72/3= 84,2 лева-запор 70,00 лева;
2/3 от 33,83 лева =67,66/3= 22,5 лева-запор 10,00 лева;
Или следва, че удържаните суми са в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС, и
следващия, че не е удържана и превеждана от ЗАТВОРА ЛОВЕЧ над тази 2/3 част от дохода
на Б..
Налага се в практиката на съдилищата,че разпоредбата на чл.на 446,ал.1 ГПК е с
приложно поле – изпълнение, насочено върху трудовото възнаграждение, а лишените от
свобода, неползващи се от някои права: на свободно предвижване, на труд по трудово
правоотношение, на гласуване и т.н., са в по-неблаголожение като изтърпяващи наказания в
съответните институции, т.е по различен начин следва да се разглежда института на
несеквестируемостта досежно субекта към който се прилага, т.е не може да се приеме
уравнителната теза на ищеца, че чл.446 ГПК се прилага за всички длъжници. И досежно
вторите, освен нормите по Глава четиридесета от ГПК, се прилагат ЗИНЗС и ППЗИНЗС в
съотношение: общи-специални;
На трето място-досежно тезата за нарушение на чл.507, ал.2 от ГПК като се посочва и
конкретна практика на районни, окръжни и градски съд, категорична за задълженията на
ЧСИ, който във всеки случай следва да се спазва разпоредбата – например в Решение 296
/28.07.2015г. по ГРД №449/2015г. на ОС – СОФИЯ се приема, че в тежест на съдебния
изпълнител съществува задължение служебно да проверява дали правото, обект на
изпълнителния процес, е секвестируемо, но според настоящата инстанция следва да се
съобрази и, че на първо място - разгледаните казуси са свързани с трудово възнаграждение, а
не с доходи на лишен от свобода какъвто именно е процесния, на второ-имат за предмет
обжалване на действия на съдия изпълнител, т.е постановени по друг процесуален ред.
Видно от справката, не са постъпвали каквито и да е жалби срещу ЧСИ както и каквото и да
е становище на длъжника Б. по изпълнителното дело. /необжалване на действията на съдия
изпълнителя по реда на чл.436-43 ГПК от страна на Б./ и по този начин това е относимо към
извода за липса на елемента причино-следствената връзка по чл.45 ЗЗД.
На трето-доходите на лишения от свобода не се извеждат от конкретен трудов договор
и не са определени по размер, промянящ се само с подписване на допълнително
споразумение, а са резултат на сложен фактически състав: сключване на договори между
МП и трето лице, при което ще се полага труд, издаване на заповед каква част ще се
получава от лишения от свобода, престиране на работната сила в съответните места по
договора и начина на заплащане на труда в тях: по часов или на норма и т.н., т.е вида
работа, вида на дейностите и спецификата на предприятието каква е часовата заетост и т.н.,
неизвестни за ЧСИ, поради което съдът приема възраженията му, че не е могъл да изпълни
задължението си в съответния му обем и без подаване на информация от администрацията-
няма каквато и да е в случая изходяща от Затвора-Ловеч; в тежест на администрацията на
последния е да спазва разпоредбата за удръжка не повече от 2/3 части от доходите ,съгласно
12
специалния закон и правилник.
Или въз основа на горното изложение съдът прави извода да се отхвърли тезата на
ищеца, че предмет на изпълнителното дело са негови несеквестируеми имуществени права,
които съдебният изпълнител не е разполагал с процесуална власт да възбранява, запорира. В
практиката се посочва случаи когато са запорирани законосъобразно по подобен ред са и
дарения, извършени в полза на лишения от свобода от трети лица.
Затова съдът приема, че не се проведе пълно и главно доказване и не се установи да е
налице противоправно поведение на съдебния изпълнител, за което да отговаря, в резултат
на което да са причинени вреди на ищеца. Липсата на поне един от кумулативно присъщите
на деликтната отговорност елементи-а именно наличие на противоправно действие,
изразяващо се в принудително изпълнение от страна на частния съдебен изпълнител върху
вземания по личната партида на ищеца в затвора, съставляващи несеквестируем доход, води
до неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 45 ЗЗД за периода от м.април 2022г. до 13.04.2023г.-ддатата на подаване на исковата
молба за сумата 10 000,00 лева , поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора и заявено искане от ответника да му се заплатят разноски за
производството за възнаграждение за процесуално представителство, съгласно списъка по
чл.80 ГПК в размер на 650,00 лева, потвърден и в съдържанието на пълномощно рег.
№08.06.2023г., в което е посочено, че са платени в брой
Следващата се първоначална д.т. за образуване на делото с оглед интереса или сумата
в размер на 400,00 лева при отхвърляне на иска следва да остане в тежест на ищеца, но с
оглед на това,че е освободен от държавни такси - на бюджета на съда на осн.чл.83 ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения иск от Д.М.Б. , ЕГН **********, ОЗ ЛОВЕЧ-11 гр., против
ЧСИ И. И., рег. № **** , Г. – ***, да осъди втория да му заплати репарации за претърпените
от него нематериални щети от незаконосъобразното му поведение в размер на 10 000 лв.
ведно със законната лихва от началото на увреждането-м. април 2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.М.Б., с горните данни, да заплати на ЧСИ И. И., с горните данни, сумата
650,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
14