Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 08.12.2017г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1530 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът "П. К. Б." ЕООД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК Р. И., излага твърдения в ИМ, че на 30.03.2015 г. между „П. К. Б.” ЕООД със седалище гр.*, като кредитор, и ответникът, като длъжник, е сключен Договор за потребителски кредит №**********, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума по кредита в размер на 500 лв. със срок на кредита от 9 месеца, размер на вноската от 65,51 лв., падеж на вноската – първи ден от месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,88 %, годишен лихвен процент – 41,17 % , лихвен процент на ден - 0,11%, дължима сума по кредита от 589,59 лв. Твърди, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги, ответникът дължи възнаграждение в размер на 465,66 лв., като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 1055,25 лв., при общ размер на вноска от 117,25 лв. и дата на погасяване 1 ден от месеца. Твърди, че ищецът е изплатил точно и в срок задълженията си по договора, като е превел паричната сума от 500 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. ***, че длъжникът не е изпълнил точно поетите в договора задължения и е направил само 3 пълни вноски, като последното му плащане е от дата 01.07.2015 г. Твърди, че с оглед допусната забава от длъжника и на основание т.12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит същият е прекратен автоматично от ищеца, като на 14.10.2015г. ищецът е изпратил на ответника уведомително писмо за прекратяването на договора за потребителски кредит и за предсрочна изискуемост на задължението по него. Твърди, че длъжникът е погасил по заема сумата 353,75 лв., като оставащата сума за плащане по договора е в размер на 701,50 лв. Твърди, че на основание чл.12.4 от ОУ, при прекратяване на договора на длъжника е начислена неустойка в исковия размер от 122.47 лв., представляваща 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителен план, като непогасената главница по заема към датата на прекратяване на договора е в размер на 349,90 лв. Твърди, че за исковите суми за главница в размер на 701,50 лв. - неизпълнено задължение по процесния договор за потребителски кредит №********** от 30.03.2015г. и за неустойка в размер на 122,47 лв. по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Ч.гр.д № 963/2017г. по описа на ВТРС, по което против ответника-длъжник за тях е издадена заповед по чл.410 от ГПК, против която длъжникът е възразил в двуседмичният срок от връчването й, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415, ал.4 вр.чл.422, ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за главница - вземане по Договор №********** в размер на 701,50лв. и неустойка в размер на 122,47лв. С ИМ претендира направените по делото разноски.
В СЗ ищецът, чрез ЮК Р. И., поддържа предявените искове. С молба вх.№19626/25.10.2017г. моли да бъде установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца и за законна лихва от деня на предявяване на заявлението п чл.410 от ГПК /28.03.2017г./ до окончателното изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство.
Ответникът Д.К.П. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ лично оспорва исковете по основание и по размер. Не оспорва остатъчният дълг за главница по кредита до отпуснатият му размер от 500 лв. Релевира възражение, че не е ползвал закупеният от него пакет от допълнителни услуги, поради което и за него не дължи възнаграждение.Не претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2015г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №**********, по силата на който "П. К. Б." ЕООД гр.*, в качеството на кредитор, е предоставило на ответника - клиент кредит в размер на 500лв., със срок на кредита от 9 месеца, размер на вноската по кредита 65,51лв., ГПР 49,88%, годишен лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден, 0,11, или дължима сума по кредита от 589,59лв. С подписания между страните договор за потребителски кредит №********** клиентът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги Бонус срещу възнаграждение от 465,66лв. и размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги от 51,74лв., или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги от 1055,25лв., общ размер на вноска 117,25лв., дата на погасяване 1 ден от месеца. По силата на подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги ищеца - кредитор предоставя на клиента - ответник правото да се възползва от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в ОУ, срещу задължението на клиента да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето /респ. възможността за предоставянето/ на тези услуги в размера, посочен в точка VІ от договора за потребителски кредит /ДПК/, като възнаграждението за предоставянето на допълнителни услуги става изискуемо с подписването на споразумението от страните по ДПК, като страните са се съгласили то да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Към сключеният между страните Договор №********** и сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е подписан Погасителен план /л.23/, като договорът е сключен при ОУ, неразделна част от него, подписани от страните по делото, допълващи клаузите на ДПК и определящи взаимните права и задължения на кредитора и клиента. Договор №********** е сключен въз основа на попълнено от ответника Искане за отпускане на потребителски кредит П. К. Стандарт и предоставен Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
С преводно нареждане от 30.03.2015г. ищецът е превел на ответника сумата по кредита от 500лв. по процесния Договор №**********.
Видно от неоспорено от ответника Извлечение по сметка по процесния Договор за кредит **********, ответникът - клиент е платил първите при вноски с общ размер на вноската от по 117,25лв. или общо сума в размер на 351,75лв., като последното извършено от него плащане е на дата 01.07.2015г.
На основание т.12.3 от ОУ към процесния ДПК, поради просрочие от клиента на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, е настъпило автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, считано от 13.10.2015г., видно от уведомително писмо от ищеца до ответника, за което липсват данни да е достигнало до адресата.
На основание т.12.4 от ОУ към ДПК, кредиторът - ищец е начислил на ответника и неустойка в исковия размер от 122,47лв. в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителен план от 349,90лв.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№963/2017г. по описа на ВТРС, по което против ответника е издадена Заповед по чл.410 от ГПК за СУМА в общ размер от 835, 81 лв. /осемстотин тридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/, от която: сумата от 823,97лв. /осемстотин двадесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ - включваща главница в размер на 701,50 лв. и неустойка в размер на 122,47лв., сумата от 11,84 лв. /единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ - законна лихва за забава от 02.08.2015г., дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № ********** до 13.10.2015г., дата на прекратяване на договора/, ведно със законната лихва върху сумата от 823,97лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.03.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75 лв. /седемдесет пет лева /, представляваща направените по заповедното производство съдебни разноски / от които 25лв. внесена ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.26 от "Наредба за заплащането на правната помощ"/, против която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правният интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми.
С влязло в сила Разпореждане №3791/01.06.2017г. по Чгр.д.№963/2017г. на ВТРС заповедният съд е обезсилил частично издадената заповед по чл.410 от ГПК в частта за сума от 11,84лв. - законна лихва за забава от 02.08.2015г. до 13.10.2015г., и за законната лихва върху сумата от 823,97лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2017г. до изплащане на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД:
Безспорно по делото се установи възникнало между страните облигационно правоотношение от сключен между тях на 30.03.2015г. Договор за потребителски кредит №**********, по който ищецът е кредитор, а ответникът - клиент, при подписани от страните ОУ, неразделна част от договора за потребителски кредит /ДПК/. Исковата сума от 701,50лв., предмет на иска, е за неизпълнено от ответника - клиент парично задължение по процесния договор за потребителски кредит №**********, в размер на остатъчните непогасени вноски всяка от по 117,25лв. по погасителен план /от вноска 4 до вноска 9 вкл./, след приспадане на платените от длъжника три вноски /1,2,3/ от по 117,25лв. или платени общо 351,75лв., като размера на последното плащане е на дата 01.07.2015г.
Ищецът е изправна по ДПК страна - кредитор, изпълнила договорното си задължение да предостави на ответника - клиент договорената сума на кредита в размер на 500лв., преведена му с преводно нареждане от 30.03.2015г., срещу насрещно поето задължение от страна на клиента да му заплати на 9 вноски дължимата сума по кредита от 589,59лв., включваща връщане на чистата стойност на кредита, годишен процент на разходите /ГПР/ и годишен лихвен процент.
С процесния договор за потребителски кредит /ДПК/ ответникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги Бонус, за който по силата на ДПК и подписано между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се е задължил да заплати на ищеца - кредитор възнаграждение в размер на 465,66лв., съизмеримо по размер с размера на сумата по кредита от 500лв., претендирано от ищеца като непогасено задължение по ДПК. За нищожността на сключен договор съдът следи служебно. Съдът счита за нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняващи добрите нрави, клаузите от процесния ДПК и подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно които ответникът - клиент се е задължил срещу предоставеното му от кредитора право да се възползва от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в ОУ, да му заплати уговореното възнаграждение в размер на 465,66лв. за предоставянето /респективно възможността за предоставянето/ на тези услуги, и същите като нищожни не пораждат правно действие между страните по договора, доколкото уговорката за дължимост на възнаграждението от 465,66лв. от клиента само за възможността за предоставянето на пакет от допълнителни услуги, т.е. и за неизвършена по договора насрещна престация от кредитора, изразена в предоставянето им, противоречи на принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита на всеки признат от правото интерес. Според теорията и практиката, добрите нрави са морални норми, етични възгледи и правила на поведение, които са установени в обществото. Те не са писани, не са конкретизирани, а съществуват като общи принципи, един от които е принципът на справедливостта. Справедливостта, като общо правно правило и конкретното и проявление и разбиране за всяка от страните, принципно е предоставена за регулиране от съдоговорителите. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на установените в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими с тях. В тази връзка уговорката /клаузите/ в процесния ДПК и подписаното между страните споразумение, по силата на които ответникът - клиент дължи на кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно възможността за предоставянето на допълнителни услуги от избрания пакет Бонус, т.е. дължи възнаграждение дори и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора по договора, се явяват несъвместими с установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и като такива са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и не са породили правно действие между страните по договора, като нищожността им се извлича и от обстоятелството за уговорен размер на възнаграждение само за възможност за предоставяне на допълнителни услуги от избрания пакет Бонус, а не за извършена реална насрещна престация от кредитора, в размер, почти равен с чистия размер на отпуснатия потребителски кредит, което несъмнено води до неоснователно обогатяване на кредитора, и е в ущърб на клиента, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и клиента като страни по ДПК. С оглед обсъдената нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД на клаузите от раздел VІ на ДПК за дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, не породили правно действие между страните, ответникът - клиент не дължи на ищеца - кредитор възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 465, 66лв. Парично задължение на ответника - клиент по процесния ДПК е да върне на кредитора дължимата сума по кредита от 589,59лв., включваща чистата сума по кредита, ГПР и годишен лихвен процент, от което, плащайки първите три вноски по ДПК, които длъжникът изрично е заявил, че погасява, ответникът е заплатил сумата от 196,53лв. /сбор от главница и лихва от вноски 1,2,3/, поради което непогасеното му парично задължение по ДПК е разликата между дължимата сума по кредита от 589,59лв. минус погашението по нея в размер на 196,53лв., в размер на 393,06лв., в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан, респ. отхвърлен за разликата от 308,44лв. до пълния предявен размер от 701,50лв., като неоснователен и недоказан. Платените от ответника суми от по 51,74лв. като част от първите три платени вноски по закупен пакет от допълнителни услуги са без основание, с оглед приетата от съда нищожност на клаузата от ДПК за дължимост на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и подписано Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД:
Безспорно по делото се установи, че датата на последно извършено от ответника - клиент плащане е 01.07.2015г., като клиентът е допуснал просрочие на неплатените 6 вноски /от 4 до 9/ за връщане на дължимата сума по кредита с повече от 30 календарни дни. С допуснатото просрочие от ответника - клиент на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни /на вноската с падеж 01.08.2015г./ е настъпила хипотезата по т.12.3 от ОУ към ДПК на автоматично прекратяване на процесния ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, считано от 13.10.2015г., без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента уведомление. Единствено в хипотеза на договор за банков кредит автоматичното прекратяване и предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на длъжника, за да породи правно действие, каквато хипотеза в случая, касаещ ДПК, не е налице.
Доколкото процесният ДПК е автоматично прекратен, считано от 13.10.2015г. на основание т.12.3 от ОУ към ДПК, на основание т.12.4 от ОУ към ДПК ответникът - клиент дължи претендираната с настоящия иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителния план от 349,90лв. или неустойка в исковия размер от 122,47лв. /349,90лв. х 35% =122,47лв./, в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
В срока по чл.415 ал.4 от ГПК ищецът не е предявил установителен иск за законна лихва върху сумата от 823,97лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.03.2017г. до изплащане на вземането, поради което заповедният съд е приложил последицата по чл.415 ал.5 от ГПК с влязъл в сила съдебен акт, предвид което ищцовата претенция с последваща молба от 25.10.2017г. за установяване на това му акцесорно вземане като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес от предявяването й с установителен иск, доколкото следва да бъде предявена с осъдителен иск.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски /за внесена ДТ/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 46,92лв., които следва да се възложат в тежест на ответника. Ищецът не е претендирал разноски за ЮК възнаграждение в исковото производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Ответникът не сезира съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№963/2017г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 25лв. и ЮК възнаграждение от 50лв./, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 46,26лв.
Ответникът - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№963/2017г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.П. ***, с ЕГН **********, че дължи на
"П. К. Б." ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.*, бул."*" *, бл.*, вх.*, с ЕИК *, сумата от 393,06 лв. /триста деветдесет и три лева и шест стотинки/ -
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит
№**********/30.03.2015г., сумата от 122,47лв.
/сто двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/ - неустойка на
основание т.12.4 от ОУ на П. К. Б. ЕООД към Договор за потребителски кредит, предмет
на издадена Заповед №531/30.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по
Чгр.д.№963/2017г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "П. К. Б." ЕООД със седалище гр.* против Д.К.П. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разликата от 308,44лв. над уважения до пълния предявен размер от 701,50лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.К.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "П. К. Б." ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" *, бл. *, вх.*, с ЕИК * , сума в размер на 46,92 лв. /четиридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направените по исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.К.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "П. К. Б." ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" *, бл. *, вх.*, с ЕИК * , сума в размер на 46,26 лв. /четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направените по заповедното производство по Чгр.д.№963/2017г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на ищеца "П. К. Б." ЕООД със седалище гр.* за установяване съществуването спрямо ответника Д.К.П. на акцесорното му вземане за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№963/2017г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………….......