РЕШЕНИЕ
№ 1774
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110105131 по описа за 2024 година
Ищцовото дружество „Юробанк България“ АД сочи, че ответницата М.
С. М. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с него договор за кредитна
карта № МК177014, с разрешен кредитен лимит в размер на 1000лв. На
03.06.2022г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски
за главница и лихва, като по този начин е изпаднал в забава. Твърди се, че е
допуснато просрочие на вноските за главница и за лихва, считано от дата на
изпадане в забава-03.06.2022г., като банката е направила кредита изцяло и
предсрочно изискуем на 02.10.2023г., на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, с която е уведомена за предсрочната изискуемост,
размера на дълга, като е бил даден срок и възможност за доброволно
изпълнение на задължението по кредита. Дружеството сочи, че в негова полза
е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, връчена при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, от ЧСИ С. К.-Д., по изп.д.№7/2024г., което обуславя правният му
интерес за предявяване на исковете. Моли се, съдът да приеме за установено,
че М. С. М. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД парично вземане,
присъдено по ч.гр.д.№13958/2023г., а именно сумата от: 983.45лв. главница по
извлечение от сметката на кредитополучателя водена при заявителя по повод
на договор за кредитна карта от 9.11.2020г., заедно със законната лихва от
датата на сезиране на съда-26.10.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, 285.23лв. възнаградителна лихва за времето от 3.06.2022г. до
2.10.2023г., 482.67лв. мораторна лихва за времето от 3.06.2022г. до
1
17.10.2023г., както и да се присъдят сторените по исковото и заповедното
производства разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. М. е подала отговор на
исковата молба чрез назначения от съда особен представител адв. В. Т., с
който исковете се оспорват, като неоснователни. Сочи, че ищецът не е посочил
ясно основанието на претенцията си. Излага, че в приложеното счетоводно
извлечение е посочен размерът на главницата, възнаградителната и
мораторната лихва, не е сочена сумата която ответницата е заплатила по
кредита, преди да преустанови плащането по него. Счита, че липсват
доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита,
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Посочва също, че договора не съдържа методика на изчисляване на
референтния лихвен процент, също така не съдържа и ГПР по кредита и
общата дължима от кредитополучателя сума. По изложените съображения
моли да отхвърли изцяло предявения иск.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си осн. чл.422 от
ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предметът на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти: наличието на претендираното
облигационно правоотношение с ответника, размера на вземането по
основание и размер, вкл. по отделните претендирани пера; да установи
основанието за обявената предсрочна изискуемост на кредита както и датата и
начина на обявяването й на длъжника; да установи наличието на
индивидуално договаряне клаузите на договора и допълнителните
споразумения; съответствието на клаузите от договора и споразуменията към
същия, с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Приложено е към настоящото дело заповедното ч.гр.д.№13958/2023г. на
ВРС в рамките на което по реда на чл.417 от ГПК ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумите от:
983.45лв. главница по извлечение от сметката на кредитополучателя
водена при заявителя по повод на договор за кредитна карта от 9.11.2020г.,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-26.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, 285.23лв. възнаградителна лихва за
времето от 3.06.2022г. до 2.10.2023г., 482.67лв. мораторна лихва за времето от
3.06.2022г. до 17.10.2023г. и 515.03лв. разноски по делото.
По делото от страна на ищеца са представени копие от договор за
потребителски кредит от 9.11.2020г. със страни страните в настоящото
производство, съгласно който ищецът в качеството си на банкова институция е
предоставил на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитен лимит за сумата от 1 000лв. и е издадена персонална кредитна карта
при разрешен лимит от 1 000лв. Договорът е двустранно подписан и не е
оспорен от страните поради което следва да се приеме, че е породил за
страните по него целените от тях права и задължения.
2
Представена е покана за изпълнение отправена от ищеца до ответницата
кредитополучател от 7.09.2023г., за която е представена разписка от ЧСИ за
извършен на 18.09.2023г. опит да се връчи на ответницата останал
нереализиран поради установеното и отсъствие от страната по сведение на
съседите и.
Съдебната практика трайно приема, че ако длъжник на бъде открит на
посочения от него адрес пред кредитора, то първият се счита за редовно
уведомен за съответните действия за които е изпратено уведомлението и това
е така защото самият ответник с промяната на адреса си сам се е поставил в
невъзможност да получи съобщението и не следва да влече изгоди от това си
недобросъвестно поведение.
От друга страна от заключението на също приетата по делото ССчЕ се
установява, че ответницата е преустановила обслужването на дълга си
28.04.2022г., като размера на дължимата се главница за периода от 3.06.2022г.
до 17.10.2023г. възлиза на 983.45лв., а дължимата се възнаградителна лихва е
в размер на 285.23лв. за времето от 3.06.2022г. до 17.10.2023г. и 482.67лв.
мораторна лихва за времето от 3.06.2022г. до 17.10.2023г.
Съставът приема претенциите за доказани по основание и размер и
поради това те следва да бъдат уважени. По делото се е доказало наличието на
възникнало заемно договорно отношение между страните за сумата от
1 000лв. под формата на одобрен лимит за ползване на кредитна карта, като не
са се установили плащания за погасяване на задължението след 28.04.2022г. и
по този начин ответницата е останала задължена с посочената главница
определена и от вещото лице на сумата от 983.45лв. Изводът за основателност
на главния иск поради неизпълнение води до заключението за доказаност по
основание на акцесорните искове за договорна лихва и мораторна лихва, а
вещото в рамките на коментираното вече заключение е дало становище, че
дължимите се суми по двете лихви съответстват на претендираните от ищеца.
Следва да се има предвид, че характера на процесният заем е от кръга
на договорите за овърдрафт и съгласно чл.4, ал.1, т.15 от ЗПК към него са
неотносими изискванията за изготвяне на погасителен план при сключването
му, а възраженията на ответната страна са точно в този смисъл.
Предвид извода за основателност на иска следва да се присъдят на
ищцовата страна и направените и търсени разноски съответно в размери на
515.03лв. по заповедното производство и 1 510.28лв. по настоящото исково
производство.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца ТБ „Юробанк
България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Витоша”, *** и ответницата М. С. М. ЕГН********** от гр.Белослав,
3
Обл.Варна, ***, че физическо лице дължи на ищцовото дружество сумите от:
983.45лв. главница по извлечение от сметката на кредитополучателя
водена при заявителя по повод на договор за кредитна карта от 9.11.2020г.,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-26.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, 285.23лв. възнаградителна лихва за
времето от 3.06.2022г. до 2.10.2023г., 482.67лв. мораторна лихва за времето от
3.06.2022г. до 17.10.2023г., присъдена по заповедното ч.гр.д.№13958/2023г. на
ВРС по реда на чл.417 от ГПК, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН********** от гр.Белослав, Обл.Варна, *** да
заплати на ТБ „Юробанк България“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление: гр.София, *** сумите от 515.03лв. разноски по заповедното
ч.гр.д.№13958/2023г. на ВРС и 1 510.28лв. по настоящото исково
производство, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4