Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Русе , 29.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд Х наказателен състав, в публично заседаниe на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесета и първа година в състав:
Председател: Ралица Русева
при секретаря Денка Веселинова и в присъствието на прокурора………… като
разгледа докладваното на съдията АНД № 2123 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от „М.- С.“ ЕООД със
седалище гр.Неделино, обл.Смолян, против Наказателно постановление № 18- 001517
от 30.10.2020 г. на Директор ДИТ Русе, с което за административно нарушение по
чл.62 ал.І вр. чл.61 ал.І вр.
чл.1 ал.ІІ от КТ, на основание чл.416
ал.V и чл.415 г ал.ІХ вр. чл.414 ал.ІІІ вр. чл.415 в ал.ІІ от КТ, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.Жалбоподателят моли съда да
отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материален закон.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
22.08.2020 г. инспектори по труда, сред които и св.И.Д., извършили проверка по
работни места на дружеството- жалбоподател, на работен обект в гр.Русе по ул.“Изола планина“ 22, където се извършвало саниране на многофамилна жилищна сграда.На обекта било установено и
лицето Ники Николов, за който проверяващите приели, че полага труд като „общ
работник“ без да има сключен трудов договор в писмена форма с работодателя.Във
връзка с тези констатации бил съставен АУАН № 18- 001517 от 04.09.2020 г.,
сочещ нарушение по чл.62 ал.І вр. чл.61 ал.І от КТ.Актът бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството.На 23.09.2020 г.
между ДИТ Русе и „М.- С.“ ЕООД било сключено споразумение по чл.415 г от КТ по
АУАН № 18- 001517/04.09.2020 г.На 09.10.2020 г. изпълнителен директор на ГИТ
решил да не одобри сключеното споразумение, след което било издадено обжалваното
наказателно постановление.
В производството пред въззивната
инстанция от страна на жалбоподателя се твърди,че са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като наказателното постановление е издадено преди
приключване на процедурата по чл.415 г ал.V от КТ.Твърди се също така, че е
налице нарушение в хипотезата на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.І т.5 от ЗАНН в
светлината на твърдения за осъществено административно нарушение по чл.1 ал.ІІ
от КТ. В жалбата са изтъкнати аргументи и за нарушение на материалния закон,
тъй като не е описан обект на контрол, факти, които да сочат на волята на
страните да сключат трудово правоотношение и обосноваващи отговорността на
дружеството обстоятелства.
Изложеното се установява от приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени
средства- АУАН № 18- 001517/04.09.2020 г., пълномощно /л.14 от делото/, ПИП на
22.08.2020 г., идентификационна карта, декларация от проверка по спазване на
трудовото законодателство, искане по чл.415 г от КТ от 09.09.2020
г., споразумение по чл.415 г от КТ по АУАН № 18- 001517, преводно нареждане,
решение на ГИТ, писмени обяснения от управителя на дружеството- жалбоподател,
собственоръчна декларация от Н. Н..По делото са разпитани като свидетели И.Д.,
Н. Н. и М. М..Съдът кредитира изцяло гласните доказателства.Показанията на св.Д.
привидно противоречат на заявените факти от Н. и М., но съдът намира, че тези
противоречия се дължат на разликата в интерпретациите на всяко от посочените
лица на фактите.За св.Д., проверяващ и актосъставител,
извършената проверка е протекла според утвърден нормативен ред, а лицето Н. Н.
несъмнено е работел без трудов договор, който извод направил от присъствието му
в района на обекта и попълнената декларация.Св.Николов не отрича да е бил в
района, но твърди различни обстоятелства, като твърденията му са частично
подкрепени и от тезите на Д., който не отрича, че този свидетел не попълвал
декларацията си самостоятелно.Св.М.- работник в „Марибор- Строй“ и присъствал
на проверката, изобщо отрича да му е известно съпричастието на Н. Н. към
работата, като твърди, че не е възприел присъствието му и в деня на проверката.Така, при установените
факти, обосновани от посочената доказателствена
съвкупност, съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е депозирана от лице, което притежава
процесуална легитимация, поради което е допустима.Разгледана по същество, е
основателна.
Доводите за допуснати съществени
процесуални нарушения са основателни.
Установените факти сочат, че
страните- ДИТ Русе и „М.- С.“ ЕООД постигнали споразумение по КТ за
прекратяване на производството.С Решение от 09.10.2020 г. Директор ГИТ отказал
да одобри същото, без да изложи мотиви.Действително, няма данни жалбоподателят
да е уведомен за това решение, с което са нарушени правата му в административнонаказателното производство и в частност-
лишен е от правото да изложи възражения по акта.Липсата на първоначално
депозирани такива очевидно е свързана с процедурата, която е избрана от
страните за решаване на спора.Прекратяването на тази процедура от страна на
административен орган следва да доведе до реализиране на общия регламент, т.е.-
продължаване на производството в първата инстанция според действащите норми-
възражения по акта, разследване на спорните обстоятелства и произнасяне по
същество. Неизпълнението на тази процедура е нарушило правото на защита на
жалбоподателя.
На следващо място, липсва разследване
на спорните обстоятелства.С призовка по реда на чл.45 ал.І от АПК
жалбоподателят бил поканен да представи документи и да даде сведения във връзка
с извършената проверка.На тази призовка от страна на „М.- С.“ ЕООД било отговорено с писмени
обяснения от Б.Б.- управител.В тази обяснения били
посочени конкретни факти, които останали неразследвани.Наказващият орган е
длъжен преди да се произнесе по същество по преписката да извърши разследване
на спорните обстоятелства и така да прецени и обосноваността на акта.Като не е
сторил това, органът е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се
самостоятелно отменително основание.
При посочените пропуски в процедурата,
съдът намира, че не би могло да се приеме обосновано по същество, че от страна
на жалбоподателя е осъществено административно нарушение по чл.62 ал.І от КТ вр.
чл.61 ал.І от КТ. За да се наложи такъв извод, следва да бъде категорично
установено, че на работен обект се е намирало лицето Николов в качеството на
работник в дружството
и е допуснато до работа от работодателя, без предварително сключен в писмена
форма трудов договор.Невъзможността да се достигне до такова заключение се
състои в липсата на изследване на спорните обстоятелства от страна на първата
инстанция по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че
издаденото наказателно постановление е
необосновано и незаконосъобразно, и подлежи на отмяна изцяло.
С
оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски- 350 лева- заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран така и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-
001517 от 30.10.2020 г. на Директор ДИТ Русе, с което на „М.- С.“ ЕООД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр.Неделино, общ.Неделино, обл.Смолян, ул.“Александър Стамболийски“ 36, представлявано
от Б.О.Б. с ЕГН **********, за нарушение по чл.62 ал.І вр.
чл.61 ал.І вр. чл.1 ал.ІІ от КТ, на основание чл.416
ал.V и чл.415 г ал.ІХ вр. чл.414 ал.ІІІ вр. чл.415 в
ал.ІІ от КТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ДИТ Русе, да заплати на „М.- С.“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление гр.Неделино, общ.Неделино, обл.Смолян,
ул.“Александър Стамболийски“ 36, представлявано от Б.О.Б. с ЕГН **********,
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева за направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен
съд- гр.Русе.
Районен съдия: