Р
Е Ш Е
Н И Е
№78, 11.11.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На
осемнадесети октомври през 2019 година,
в
публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна Цонева
Секретар:
Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 181 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно
производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.А.Ж., ЕГН-**********
*** против Наказателно постановление
№ от 12.12.2018г. на Началник Група към
ОД на МВР-гр.Р, РУ -гр.И. Жалбоподателят оспорва Наказателното постановление и
претендира за отмяната му като незаконосъобразно. Твърди както допуснати
нарушения на материалния закон, така и на процесуалните правила при
констатиране на нарушението и съставянето на обжалвания акт. Освен това твърди,
че за същото деяние има реализирана спрямо него наказателна отговорност с
влязъл в сила на 27.11.2018г. съдебен акт по НОХД № 350/2018г. на РС-гр.И,
поради което в духа на Европейското законодателство и задължителната съдебна
практика, счита че не следва да бъде наказван два пъти за едно и също деяние. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа същите
съображения.
За въззиваемата страна не се явява
представител и не заявява становище по жалбата. С изпращането й по реда на
чл.60 от ЗАНН ангажира писмено становище да бъде оставена без последствия, а
Накателното постановление да бъде потвърдено, като не излага съображения.
За Районна прокуратура-гр.И, редовно
уведомена, не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното: На 13.11.2018г. жалбоподателят В.А.Ж., ЕГН-********** ***, лек
автамобил, марка „Ф П“, с рама №, когато в 19.30 часа, по ул.“Р К“, до дом № в посока кръстовището с
ул.“И В“ в същото село, бил спрян за проверка от контролиращ екип служители на
РУ на МВР-гр.И – свидетелите Д.С.Д. и Н.И.Б., двамата мл.автоконтрольори, които
осъществявали контрол по спазване на правилата за движение по пътищата. Въз
основа на извършената проверка установили, че водачът не носи никакви
документи, но се представил. Направили справка за него с Група „ОДЧ“ в МВР, при
което било установено, че е правоспособен водач. Тъй като лъхал на алкохол и
залитал, водачът бил поканен от полицейските служители да го изпробват с Дрегер
за употреба на алкохол, но той категорично отказал с обяснението, че ще влезе в
затвора, тъй като имал стара присъда. Не отрекъл, че е употребил алкохол, като
обяснил, че се връща от Казан, където е варил ракия. Втори път бил поканен да
даде проба, с предупреждение за отговорността, която носи по ЗДвП за отказ, но
жалбоподателят отново отказал да бъде изпорбаван с техническото средство.
Контролните органи установили също, че поставените регистрационни номера на
автомобила били издадени за друго МПС и докато извършвали справка по този
повод, жалбоподателят побягнал от мястото на проверката и се скрил от полицейските
служители. Те тръгнали да го гонят, но го изгубили в тъмнината. На мястото била
извикана дежурна оперативна група, която извършила оглед на автомобила. Същата
вечер водъчат бил търсен из селото, в дома му, но не бил установен. Никъде не
го намерили. На следващия ден той сам се явил в Районното полицейско управление в гр.И, където му били съставени
Актове за установените административни нарушения. Съставен бил АУАН № 888,
бланков № 769122 от 14.11.2019г. за извършено административно нарушение на
чл.174, ал.3 във вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП за това, че е отказал и осуетил
проверка с техническо ксредство за установяване употреба на алкохол и напуснал
местопроизшествието. Актът бил връчен на жалбоподателя на същата дата и
подписан от него с възражение, че не е отказал проба за алкохол, а просто се
паникьосал от това, че колата и ремаркето не са регистрирани и напуснал
произшествието. Последвало издаване на обжалваното НП, с което при възприета
същата фактическа обстановка, описана по-горе, жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) с
административни наказания “Глоба” в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца,
наложени на същото основание.
Описаната фактическа обстановка се
потвърждава пред съда от показанията на разпитаните по делото свидетели –
извършилите контролната проверка полицейски служители. Показанията им са
непротиворечиви, последователни и изцяло кореспондират помежду си.
Във връзка със същия инцидент,
описан по-горе, срещу жалбоподателя В.А.Ж., ЕГН-********** е било образувано на
13.11.2018г. Бързо производство № 275 ЗМ-444/2018г. по описа на РУ на МВР-гр.И,
по което е повдигнато обвинение и респ. осъден с влязло в сила на 27.11.2018г.
Споразумение за решаване на НОХД № 350/2018г. на РС-гр.И за три престъпления,
извършени на 13.11.2018г., в това число и за престъпление по чл.270, ал.1 от НК
за това, че на посочената дата, в с.Р, обл.Р, като водач на лек автомобил „Ф П“,
с рег.№, с рама № , противозаконно пречил на орган на властта – полицейските
служители на РУ – гр.И, мл.автоконтрольор Д.Д. и мл.автоконтрольор Н.Б., да
изпълнят задълженията си по извършване на проверка на МПС и водач за спазване
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, като преднамерено побягнал от мястото на проверката, не се подчинил на
устно полицейско разпореждане да преустанови бягството си и да остане на място,
избягал и се укрил, въпреки последвалите го полицейски служители, за което
престъпление е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет)
месеца, изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 (три) години.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима,
като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество е
основателна.
С оглед на реализираната спрямо
жалбоподателя В.А.Ж., ЕГН-********** наказателна отговорност по НОХД №
350/2018г. по описа на РС-гр.И за извършено на 13.11.2018г. престъпление по
чл.270, ал.1 от НК, то ангажирането на административнонаказателна отговорност с
обжалваното Наказателно постановление за административно нарушение по чл.174,
ал.3, предл.1 от ЗДвП, извършено при една и съща фактическа обстановка, е
незаконосъобразно с оглед на забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за
същото деяние - ne bis in idem, като основен принцип на
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на
наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. По този въпрос
е дадено задължително за съдилищата тълкуване в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г., ОСНК. Съгласно т.3.1. от цитираното решение, деецът
не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна
отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени
едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти
на защита. В конкретния случай с реализираната спрямо жалбоподателя наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл.270, ал.1 от НК се охраняват и
защитават обществените отношения, свързани с реда на управление на Държавата,
регламентираните функции и правомощия на властническите държавни органи, докато
административнонаказателната отговорност за нарушаване на чл.174, ал.3, предл.1
от ЗДвП има за обект на защита обществените отношения, свързани с охраняване на
правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни средства и техните водачи за участие в
движението по тези пътища с цел опазване животът и здравето
на участниците в това движение.
Според т.3.1 от Тълкувателното решение, сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява
действието на принципа, забраняващ повторното съдене. Преценката дали се касае
до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на
неговата квалификация и на класификацията му като "престъпление" или
"административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането
на две отделни самостоятелни производства - наказателно и
административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКПЧ) съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към Конвенцията,
независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. Обсъжданата
конвенция е ратифицирана от РБългария и е неразривна част от вътрешното право
на страната, имаща предимство пред нормите на вътрешното законодателство по
смисъла на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република Б.
При преценката за тъжеството на
деянието при съпоставящите се наказателни производства, водещо е значението на
фактическата идентичност, като съвкупност от неразривно свързани помежду си
факти, независимо от правната квалификация на деянието или от защитавания
правен интерес. Преценката за идентичност е въз основа съпоставяне на
съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка
на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на
деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето
поведението на дееца.
Съдът приема, че такава фактическа
идентичност безспорно е налице между повдигнатото срещу жалбоподателя В.А.Ж., ЕГН-********** обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.270,
ал.1 от НК по НОХД № 350/2018г. на РС-гр.И (за което вече е наказан) с административното нарушение по чл.174, ал3,
предл.1 от ЗДвП, което е предмет на настоящото административнонаказателно производство по ЗАНН.
При
това положение и въз основа на всичко гореизложено, съдът приема за
недопустимо, с оглед спазване на принципа,
забраняващ повторното съдене, за обсъжданото деяние да бъде ангажира и административнонаказателна
отговорност спрямо жалбоподателя, поради което издадено срещу него Наказателно
постановление следва да бъде отменено, без съдът да обсъжда всички останали
доводи по жалбата за неговата незаконосъобразност.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-0275-000704 от 12.12.2018г. на Началник Група
към ОД на МВР-гр.Р, РУ -гр.И, с което за нарушение на на чл.174, ал.3, предл.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на същото правно основание, на
жалбоподателя В.А.Ж., ЕГН-********** ***, са наложени административни наказания
“ “Глоба” в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: