РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. Бургас, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20242100501581 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на ГД“Гранична полиция „-
МВР –ответник по гр.д. № 1662/2024 год. по описа на Бургаския районен
съд против решение № 1540/26.07.2024 год.постановено по същото дело ,с
което е е осъдено въззивното дружество да заплати на С. И. Д. от гр.***
сумата от 3000 лв. – обезщетение по чл. 200 от КТ за неимуществени вреди ,
изразяващи се в болки ,страдания и неудобства ,причинени на ищеца от
трудова длополука на 07.11.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата от 07.11.2022 г. до окончателното плащане,както и да заплати на
ищцата направените разноски по делото в размер на 720 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
На първо място се сочи ,че макар да е призната за трудова , за злополуката
от 07.11.2022 г. с ищцата работодателят не следва да отговаря за причинени
неимуществени вреди .В случая се касае за вреди ,причинени от животно-
1
куче,водено от стопанина си на повод .Увреждането ,което е получила ищцата
,пресичайки пешеходната пътека към автобисната спирка за служебния
автобус е опосреднено от събитие ,за което отговаря собственикът на кучето
,ухапало ищцата.За да отговаря ответникът ,макар и безвиновно ,следва
вредата да е пряка и непосредствена последица от извършеното
противоправно поведение ,за което работодателят нови безвиновна
отговорност –причинена от негов работник ,негови вещи или при извършване
на възложена работа .Ако има опосредняващи елементи при възникването на
вредата ,както е в случая ,работодателят не следва да отговаря ,защото изчезва
пряката причинно-следствена връзка .
Независимо от това счита сеза неправилно и необосновано ,че съдът не е
приел наличие на „груба небрежност „ от страна на пострадалата .Ищцата е
съзнавала ,че се разминава с куче от порода ,за която е известно ,че е
агресивна/самата тя го признава в исковата молба / и е следвало да бъде по-
внимателна и да не допуска близост с животното .
Освен това , ищцата е бшла обезщетена за настъпилата временна
нетрудоспособност ,като са й изплатени 8 календарни дни /6 работни/
болнички ,съгласно представените болнични листи .Установено е ,че е
получила обезщетение от ДОО в размер на 161,64 лв.,което не е взето предвид
от съда ,а на осн.чл. 200 ал. 2 КТ работодателят дължи разликата между
причинените вреди –неимуществени и имуществени ,вкл. пропуснатата полза
и обезщетението и/или пенсията по обществено осигураване.
Оспорва се и размера на присъдените неимуществени вреди /в случай ,че
отговорността на ответника е ангажирана правилно /.Анализират се в тази
връзка показанията на свид. К. , послужили като източник за определяне
размера на претърпените болки и страдания .От друга страна останалите
доказателства по делото –медицински удостоверения ,сочат ,чче
увреждането не са били сериозни ,обуславящи състояние на лека телесна
повреда ,а и временната неработоспособност на ищцата е била само 8
календарни дни .Липсват други доказатества , установяващи тежко
психическо състояние у ищцата след инцидента ,евентуално преминаване в
дистрес – факти ,които съдът е приел за доказани ,определяйки твърде
завишено обезщетение.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново,с което се
2
отхвърлят изцяло исковите претенции.Не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от
ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.
Сочи се ,че съдът е обсъдил всички възражения на ответната страна ,
наведени отново във въззивната жалба .
Подчертава се ,че според чл. 200 ал. 1 КТ при злополука или
професионална болест ,причинили временна неработоспособност ,трайно
намалена работоспособност ,трайно намалена работоспособност 50 и над 50
процента ,или смърт на работника ,работодателят отговаря имуществено
,независимо от това ,дали негов орган ,или друг негов работник или служител
има вина за настъпването ,т.е. отговорността е безвиновна ,гаранционна и се
носи от работодателя.
В тази връзка ,безспорно е изяснена фактическата обстановка по делото –
конкретните факти и обстоятелства ,които са описани и в издаденото на
осн.чл. 60 ал. 1 КСО разпореждане ,с което декларираната злополука е приета
като трудова .Безспорно са установени и претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания ,вследствие настъпилата трудова
злополука ,както непосредствено след злополуката,така и до настоящия
момент .Това е видно и от ангажираните свидетелски показания
.Обещетението е определено по справедливост ,като са всеки всички факти и
обстоятелства за конкретния случай.Неоснователни са аргументите за
съпричиняване от ответника .В случая не се установява пострадалата да е
допринесла по някакъв начин за трудовата злополука,като е допуснала груба
небрежност ,т.е. липса на елементарно старание и внимание ,пренебрегвайки
основни правила за безопасност .Затова и правилна е преценката на съда ,че
в в случая са налице предпоставките за присъждане на претендираното
обезщетение.
Моли се за потвърждаване на решението . също не се сочат нови
доказателства .
3
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е иск е с правно основание чл.200 от Кодекса на труда КТ/.
По делото не се спори, че ищцата и ответникът са в трудово
правоотношение, като Д. заема длъжността „системен
администратор/регистратура,ГПУ-Бургас) в сектор «Административно
обслужване » при РД «Гранична полиция » - Бургас към Главна дирекция
«Гранична полиция» - МВР.
На 07.11.2022г. по време на отиване по обичайния път до работното си
място за изпълнение на служебните си задължения от постоянното място на
живеене, ищцата е претърпяла трудова злополука, приета с разпореждане №
5104-02-139 от 18.11.2022г. на ТП – Бургас на НОИ, влязло в сила, а именно:
На посочената дата сутринта, около 8,08 ч., Д. вървяла по бул. “Мария Луиза”
към спирката на служебния автобус за работата й на Ченгенес скеле.
Пресичайки пешеходната пътека се разминала с мъж, водещ куче без
намордник. Кучето скочило по Д. и я захапало по лявото бедро, като й
образувало открити рани.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд , касае се за внезапно
травматично увреждане на здравето, станало през време на отиване по
обичайния път до работното място за изпълнение на служебните си
задължения от постоянното място на живеене.
Тази фактическа обстановка е посочена и в протокола за вътрешно
разследване на трудова злополука ,в който се сочи за установена следната
фактическа обстановка на трудовата злополука: На 07.11.22г. в 08,03 ч.,
госпожа С. И. Д. - „системен администратор/регистратура,ГПУ-Бургас) в
сектор «Административно обслужване » при РД «Гранична полиция » - Бургас
към Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР, е тръгнала на работа от
жилището, в което живее на адрес гр.***, ж.к. "***" „. Разпореденото работно
време на служителката е от 08.30 ч. до 17.30 ч. с един час обедна почивка от
12.00 часа до 13.00 часа. В 08.08 часа вървяла по бул. „Мария Луиза“ към
спирката, от където служителката със служебен автобус се транспортира до
месторабота в ГПУ Бургас, м. „Ченгенес скеле“. Пресичайки пешеходната
пътека на бул. „Мария Луиза“ с ул. „Сливница“ се разминала с лице от мъжки
4
пол, водейки куче на дълъг повод без намордник. Същото ухапва Д. по
бедрото на левия крак. Служителката се върнала отново на тротоара на бул.
„Мария Луиза“, за да проведе разговор с лицето от мъжки пол и да потърси
помощ, но същият започнал да бяга. Служителката успяла да се прибере до
вкъщи и в 08.39 ч. съпругът й я транспортирал до УМБАЛ - АД гр. Бургас за
преглед и оказване на първа помощ. От извършения преглед от специалист-
хирург д-р К.Стоянова се установили открити рани на долен ляв крайник
(бедро). Разкъсванията били зашити и служителката била изпратена за
домашно лечение. Във връзка с необходимостта от последващо домашно
лечение, на 07.11.22г. на служителката бил издаден болничен лист Е
20223207748 на 07.11.2022 г. от ИППМП Д-р А.Апостолова ЕООД - Бургас в
размер на 4 (четири) календарни дни, считано от 07.11.2022 г. до 10.11.2022 г.
включително. За инцидента ищцата уведомила незабавно началника на сектор
„Административно обслужване“.
Всъщност спорове относно тази фактическа обстановка няма между
страните по делото.
От заключението на представеното съдебномедицинско удостоверение №
183/2022г. се установява, че на прегледа на същата дата ***г. на С. Д. са
констатирани две разкъсноконтузни рани на ляво бедро, които увреждания е
възможно да са получени по време и начин, както се съобщава - при ухапване
от куче. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно медицинско удостоверение № 4/1 на ЦЕЛК МВР, раните от
ухапване от куче на лявото бедро на ищцата, са по директен механизъм в
резултат на действието на твърди предмети с остри ръбове (зъби).
Уврежданията без засягане на костни, сухожилни и мускулни структури, както
и на магистрални кръвоносни съдове и нерви, с ангажиране само на кожата и
подкожната тъкан, без данни за вторично инфектиране на околните тъкани, без
описано затруднение на движенията на крайника са наложили първична
обработка, ситуационни шевове, превръзки и антибиотична терапия и са
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
съответно на квалификацията за лека телесна повреда.
Представени са и болнични листи за периода от 07.11.2022г. до
14.11.2022г. с диагноза – последици от открита рана на долен крайник, както и
удостоверение от 10.06.2024г. на НОИ ТП-Бургас за изплатено обезщетение за
5
временна неработоспособност.
Тези представени по делото доказателства са дали основание на
първоинстанционния съд да приеме ,че е налице трудова злополука ,призната
за такава по чл.55 ал.2 т.1 КСО с влязло в сила разпореждане на ТП НОИ-
Бургас .И тъй като ищцата е в трудово правоотношение с ответника,на
осн.чл.200 ал.1 КТ ,той носи обективна /безвиновна имуществена
отговорност за вредите ,които ищецът е претърпял от тази трудова злополука
,причинила временната му трудоспособност .
Съдът е отхвърлил възраженията на ответника относно отпадането на
трудовия характер на злополуката и освобождаването на работодателя от
отговорност и относно съпричиняване от страна на ищцата ,които
възражения се поддържат и във въззивната жалба ,като настоящият съдебен
състав изцяло споделя изложените в тази връзка мотиви на първостепенния
съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
Въпросът носи ли отговорност работодателят, ако нанесените телесни
повреди на служителя по време на работа са от личен или битов характер,
некасаещ изпълнението на работата на увреденото лице, не е съобразен с
разпореденото в чл. 200, ал. 2 КТ и чл. 55, ал. 1 КСО за отговорността на
работодателя за всяко причинено внезапно увреждане на работника при или по
повод на изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа,
извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на
почивка, прекарана в предприятието. Нещо повече, както съставите на ВКС
многократно са разяснявали по реда на чл. 290 ГПК, надлежният ред за
установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на
обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200,
ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. След извършване на проверка, по нормативно
определен ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане
за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от
управителя на НОИ формуляр. В случая увреждането на ищеца е установено
по надлежен ред като трудова злополука, т. е. попадащо в кръга на
подлежащите на обезщета по реда на чл. 200 КТ, като е без значение, че
работодателят ги квалифицира като "битови" и "от личен характер". Съдът не
6
е имал основания, нито се правят подобни възражения, да преценява наличие
на причини по чл. 201, ал. 1 КТ за изключване на отговорността – умишлено
причиняване на увреждането от самия увреден работник.
Трябва да се подчертае, че отговорността по чл. 200 КТ на работодателя е
обективна, върху него е прехвърлен професионалният риск от увреждането на
работника или служителя; отговорността не изкисва виновно противоправно
неизпълнение на правни задължения или извършване на правонарушение от
друг работник или служител на работодателя. Както е разяснено в ТР №
45/19.04.1990 по гр. д. № 33/1989 г. на ОСГК, отговорността на предприятието
за вреди от трудова злополука или професионално заболяване по чл. 200 КТ се
различава от гражданската отговорност, уредена в ЗЗД, по тежест, обхват,
предпоставки за възникване, размер на обезщетяване и пр. Предприятието
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник има вина.
Правните разрешения на районния съд съответстват на установената от
ВКС практика. Според нея при трудовата злополука има съпричиняване,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание
и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност .С решение № 202/12.12.2014
г. по гр. дело № 1298/2014 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК е възприета
практика на ВКС, изразена в решения на състави по чл. 290 ГПК, според която
винаги, когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на
вредата, като сам се е поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той
съпричинява вредата. В този случай виновното лице отговаря само за онези
вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за
последиците от поведението на увредения, в който смисъл е и Тълкувателно
решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС. В зависимост от
обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е
допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите . Както е посочил
районният съд ,в случая фактът, че ищцата е „допуснала“ да бъде ухапана при
разминаването си с водено от стопанина си куче порода „Питбул“, която
7
порода се характеризира с агресивен характер не представлява съпричиняване
на вредоносния резултат, доколкото същото не представлява акт на груба
небрежност, довел до настъпване на злополуката. Не са ангажирани каквито и
да е доказателства ищцата да станала повод, да е предизвикала или
поведението й да е сочило липсата на елементарно внимание при
разминаването на кучето и водача му.
Що се касае до размера на присъденото обезщетение ,то за обобщаване на
практиката по определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е прието Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на Върховния съд. В него е изтъкнато, че понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се свързва с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Постановлението не е загубило действието си и
след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. №
1/1995 година на Пленума на ВС. ВКС е приел , че размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие "справедливост" обаче не е абстрактно
такова, а е свързано с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
други. От значение са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на преценката, на които да определи какъв е
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В случая ,за да определени справедливото обезщетение на нанесените
вреди от трудовата злополука ,съдът се е съобразил с данните за болките,
страданията и неудобствата, които ищцата е претърпяла при получените две
разкъсно-контузни рани на долен ляв крайник – бедро, проведените прегледи,
терапия и лечение (включително поставяне на няколко ситуационни шева и 2
ръкавични дрена, смяна на стерилни превръзки през ден, проследяване
амбулаторно от хирург, поставяне на противобясна ваксина, антибиотично
8
лечение). Въз основа на гласните доказателства съдът приема, че претърпените
от ищцата болки първоначално са били интензивни, постепенно са отшумели,
но същата продължава да търпи известни ограничения в личния си и социален
живот поради психическия стрес от инцидента, който все още не е
преодоляла.В тази връзка, освен на медицинските книжа съдът се е позовал и
на показанията на разпитания по делото свидетел К. К./приятел на ищцата/
,която установява претърпените от ищцата болки и страдания от получените
травми, нарушен комфорт, притеснения и неудобства, което е вследствие на
ухапване на куче – питбул. С. й споделила, че отивайки на работа,
разминавайки се с човек, който води куче, без да очаква е била нападната от
кучето в гръб и захапана. Получила две разкъсни рани, наложило се
посещение в болница и шевове. Впоследствие носила превръзки. Изпитвала
остри болки и притеснения, че раната потъмняла. Непосредствено след
инцидента била в силен шок. Физическите болки отшумяли, но психически
страдала и към момента. Месец – два след инцидента излизала навън по
възможност с придружител. След злополуката имала страх от кучета, а преди
това обичала животни, дори гледала куче. Съдът е кредитирал показанията на
свид. К., като логични, непротиворечиви и обективни, основани на
непосредствени лични впечатления от живота на ищцата, кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства .Оспорването им от въззивната
страна е безпочвено ,без да се представят насрещни доказателства ,а от друга
страна тези показания не са опровергани и кореспондират с медицинските
документи ,представени по делото.
Ето защо съдът счита въззивната жалба за неоснователна ,поради което
атакуваното решение следва да бъде потвърдено .При този резултат в полза на
въззиваемата –ищца следва да бъдат присъдени направените разноски пред
въззивната инстанция,които с оглед приложения списък по чл. 80 ГПК са в
размер на 720 лв. с вкл.ДДС.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1540/26.07.2024 г. постановено по гр.д. №
1662/2024 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на
вътрешните работи, адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, представлявана от Директора - Главен комисар А.Златанов ,чрез
проц.представител –гл.юрисконсулт Красимира Иванова ,съдебен адрес –
Бургас ,ул.“Цар Асен „ № 4 да заплати на С. И. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.***, ж.к. "***" бл.** вх.* ет.* ап.***, сумата от 720 лева
(седемстотин и двадесет лева) за направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10