Р Е Ш Е Н И Е № 260066
02.09.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на
04.08.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: МАРГАРИТА АНГЕЛОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 3495 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата молба се твърди, че „Аватари-СН“ ЕООД е търговско дружество,
чиято основна дейност е извършване на охранителна дейност. Също, че на 16.04.2018г. между него и ответното „МИНА БАЛКАН -2000” ЕАД бил сключен договор за
осигуряване на физическа охрана на обект на последното, за срок от една година.
Била уговорена цена /която не е наемна/ от 4 970лв. без ДДС, която с анекс от
31.12.2018г. била променена на 5 740лв. без ДДС и следвало да се заплаща, и в
двата случая, до 10 работни дни след представяне на оригинална фактура.
Твърди се и че въпреки, че срока на действие на договор изтекъл на
12.05.2019г., Аватари ... продължило да извършва охраната, при това без
противопоставянето на ответника, докато, считано от 07.06.2019г., я
преустановило. Ищецът твърди и че е издавал всеки месец, съгласно договореното,
фактури, но Мина Балкан ... не заплатило сумите по няколко от тях- за охраната
през няколко месеца, а именно- фактури от 01.03.2019г., 01.04.2019г.,
03.05.2019г., 04.06.2019г. и от 11.06.2019г.,
с изключение на частично плащане по първата от тях – със сумата 6 000лв. Така
ответното дружество останало да дължи 888лв. по нея; по 6 888лв. по следващите
три, както и 1 377.58лв. по последната- за извършена дейност в няколкото от
дните от м.06.19г., докато охраната все още не е била свалена, или общо 22
929.58лв. с вкл. ДДС. С липсата на плащане от ответника ищеца свързва не
само изпадането му в забава и задлъжняването спрямо него, но и с възникване на
задължение за заплащане на неустойка- уговорена в договора от 0.2% от
неплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на
задължението. Същата според него възлиза на 2 527.63лв., като подробно обяснява
как я е изчислил.
При горните обстоятелства Аватари... се обръща към съда с искане да осъди
Мина Балкан.... да му заплати както цената на осъществената охрана- 22
929.58лв., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата
молба, така и неустойка, чийто размер съобразява с договорното й ограничаване
на 10%- 2 292.96лв.
Ищецът претендира и сторените от него разноски по делото.
На ответното дружество бе връчен препис от исковата молба, но писмен
отговор не бе подаден. То и не изпрати представител в проведеното съдебно заседание.
В него ищцовото бе представлявано от пълномощник-адвокат, чрез който исковете се поддържат.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съда приема, че са установени следните факти:
От документа, представляващ листи №№ 17,18 и 19 от материалите по делото е
видно, че на 16.04.2018г. е сключен договор- № 007, по силата на който Аватари
... да осъществява физическа невъоръжена охрана на обект на „МИНА БАЛКАН
-2000“ЕАД, който е индивидуализиран така- „Мина Балкан 2000“, кв.Индустриален-
чл.4.1, срещу месечна цена от 4 970лв. без ДДС-чл.4 ал.1. Тя трябва да се
заплати в срок до 10 работни дни от представяне на оригинална фактура- чл.4
ал.4, която изпълнителя е длъжен да издава, съгл.чл.4.ал.3. В случай на забава
в плащането, възложителя дължи на изпълнителя неустойка, чийто размер е 0.2% от
неплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на
задължението по договора. С чл.3 е предвиден едногодишен срок за действие на
последния.
С анекс от 31.12.2018г. дължимата месечна цена е увеличена, считано от
01.01.2019г., на 5 740лв. без ДДС.
Аватари ... е издало следните фактури, с получател Мина Балкан ..., за
стойността на охрана на обект 007:
№ **********/ 01.03.2019г. за охрана в периода 02.02.2019г.- 01.03.2019г.,
на стойност 5 740лв. без ДДС, а с него- 6 888лв.
№ **********/ 01.04.19г. за охрана в периода 02.03.-01.04.19г., на стойност
5 740лв. без ДДС, а с него- 6 888лв.
№ **********/ 03.05.19г. за охрана в периода 01.04.20.04.19г., на стойност
5 740лв. без ДДС, а с него- 6 888лв.
№ **********/ 04.06.19г. за охрана в периода 01.05.- 31.05.19г., на
стойност 5 740лв. без ДДС, а с него- 6 888лв.
№ **********/ 11.06.19г. за охрана в периода 01.06.19-07.06.19, на стойност
1 147.98лв. без ДДС, а с него- 1 377.58лв.
По признание на ищеца, по първата от тях е получил плащане от 6 000лв.
За изясняване на обстоятелствата по делото бе назначена, по уважено
доказателствено искане на ищеца,
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по нея съда
приема, че всичките цитирани фактури са осчетоводени в счетоводствата и на
двете дружества и са отразени в дневниците им за покупки и продажби, а
ответника е ползвал ДДС по тях. Така също, от заключението съда установи и че действително
по най-рано издадената са извършени плащания, като остатъка е с данъчна основа
740лв. и ДДС в размер 148лв., т.е. 888лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел, осигурен от ищцовото
дружество- П.Д.П., съда приема, че Аватари ... е осъществявало, по силата на
едногодишен договор, физическа охрана на обекти на Мина Балкан... - мини в Шивачево
и Твърдица, които са функционирали- защото е имало работници на ответника в
тях, както и че е продължило да я осъществява въпреки, че срока, за който
договора е бил изтекъл вече /крайната дата, която посочи свидетеля е 19.06.19г./
Показанията съда кредитира, макар свидетеля да е служител на ищцовото
дружество-патрул в служба „Сигурност“. Кредитира ги, тъй като поради този факт
той има преки впечатления от осъществяваната от Аватари ... дейност, а и защото
не се оспорват от страните по делото и не се опровергават от останалия събран
по делото доказателствен материал.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са два осъдителни, оценяеми иска, за парични вземания.
Първият от тях е главен, а правата си по него ищеца черпи от договор,
по-скоро от неизпълнение на договорно задължение от ответното дружество.
Страните по делото са страни и по договор, а както съда обяви и с доклада по
делото, той е за изработка. Въпреки, че това е търговска сделка- поне предвид
качеството търговец /като юридически лица/ на всеки от съконтрахентите, в
случая са приложими разпоредби от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/,
тъй като договора за изработка не е уреден в Търговския закон, а за такива
случаи последния препраща към гражданското законодателство- чл.288 от ТЗ.
Договорът за изработка е консенсуален и възмезден, а за действителността му
не е необходимо спазването на форма при сключването. Основните задължения на
страните по него са: на изпълнителя /ищеца/- да изработи нещо съгласно
поръчката на другата страна /в случая ответника/, а на поръчващия - да заплати
на изпълнителя уговорената цена.
В случая без съмнение се установи, че страните са били в облигационна
връзка, възникнала от договор, съгласно който Аватари ... следва да осъществява
охрана- с физически лица, на обекти на Мина Балкан ... Договорът е писмен и от
2018г., а с анекс от края на годината и считано от началото на следващата, т.е.
от 2019-та, е променена цената на услугата- увеличена е на 5 740лв. месечно без
ДДС. Срокът на действие на договора
обаче е запазен – 1 година. Съдът приема тези факти за доказани, въз основа на
ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника, писмени доказателствени
средства- цитираните.
Друго задължение на изпълнителя, освен осъществяване на охраната, е
издаването на фактури за извършената в съответния месец дейност. Това е
договорно предвидена за него „тежест“ и въпреки, че ищеца не е ангажира така да
се каже преки доказателства в тази връзка, съда приема, че го е изпълнил. Така
е, защото по делото се представиха не самите фактури- в оригинал напр., а
разпечатки на такива от софтуерен продукт. Все пак, въз основа на заключението
на вещото лице съда установи, че всички те са осчетоводени в счетоводствата на
двете дружества и са отразени в дневниците им за покупки и продажби. Не само
това, но и ответника е ползвал ДДС по тях. По тази причина съда приема, че
ищеца е издал процесните фактури.
Предвид съдържанието на процесния договор; липсата на възражения от
ответника – като извънсъдебни, така и в хода на делото, вкл. поради липсата на
писмен отговор, както и защото фактурите са осчетоводени и от ответника, а той
дори е ползвал ДДС по тях, следва да се приеме, че той е приел извършената му
от ищеца работа. Съгласно чл.262 от ЗЗД, поръчващия може по всяко време да проверява
изпълнението на договора, както и след като работата бъде извършена, да я
прегледа и ако има възражения- да ги направи, а ако не стори това- да я приеме
и заплати уговореното възнаграждение. По-късно възражения, с малко изключения,
той не би могъл да прави, щом не ги е сторил при приемането на работата и
прегледа й- чл.264 от ЗЗД.
В случая поведението на ответника- извънсъдебно- с осчетоводяване на всички
процесни фактури и липсата на възражения против работата/охраната на ищеца,
както и процесуално- предвид липсата на възражения в хода на делото, налагат и
извода, че той е приел извършената от ищеца дейност, вкл. и свършената и след
изтичане на срока на действие на договора и се е съгласил с това фактическо
положение. Това е много важно за делото, тъй като иначе съда не би могъл да
присъди на изпълнителя- ищеца възнаграждение за осъществената от него охрана
след изтичане на срока на действие на договора. А той е една година, считано от
влизането му в сила- 02.05.18г.
Щом ответника не е изпълнил задължението си за плащане на уговореното
възнаграждение, а доказателства за обратното не се ангажираха, като това бе в
неговата доказателствена тежест, той е станал длъжник на ищеца. Т.е., първия
иск е основателен. Той е и доказан по размер- защото бе доказано от ищеца, че
за 2019-та година възнаграждението му е 5 740лв.без ДДС, а с него- 6 888лв. месечно.
Ответникът не е плащал по процесните пет фактури, с изключение на първата от
тях, като всяка е на споменатата стойност. По първата е превел- по признание на
ищеца и съгласно заключението на вещото лице, по-голямата част от сумата, като
е останал да дължи данъчна основа 740лв. и ДДС 148лв., т.е., 888лв. По
следващите три дължи по 6 888лв., а по последната – 1 377.58лв.- съответно на
дните, в които е осъществявана охрана, до свалянето й окончателно. Т.е., първия
иск е доказан за размера 22 929.58лв.
За втория иск- той е акцесорен по отношение на първия и принципно следва
неговата съдба. С правно основание чл.92 от ЗЗД е и е вземане за неустойка.
Последната освен гаранционно-обезпечителна, има и обезщетителна функция- при
това обезщетението се следва в уговорения размер, без да е необходимо кредитора
да доказва действителната стойност на претърпените от него от неизпълнението на
ответника вреди. Заплащането на неустойка е предвидено и в самия договор, като
тя се дължи в случай, че ответника изпадне в забава при плащането на
възнаграждението- чл.5 ал.1. А забавата настъпва с изтичането на 10 дни,
считано от момента, в който изпълнителя му достави издадената от него фактура
за свършената работа- чл.4. В случая ищеца не представи фактурите, които е
издал, нито пък ангажира доказателства, че ги е предавал на ответника. Въпреки
това съда преценя, че той е изпълнил и тези си задължения- тъй като, видно от
заключението на вещото лице, ответника е осчетоводил фактурите и дори е ползвал
ДДС по тях, а това не е било възможно да се случи, без Мина Балкан ... да разполага с фактурите.
Искът е установен и по размер-защото съгл.чл.5 ал.1 от договора, се дължи в
размер не по-голям от 10% от непогасеното задължение на възложителя. Тъй като
то- главния иск, е 22 929.58лв., ищеца има вземане за неустойка в размер на 2
292.96лв.
При този изход на делото ищеца има право- на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на
сторените от него разноски по делото, при това в пълен размер. Той е 1 170лв.,
от които: 1010лв.- заплатена държавна
такса за образуването му и 160лв.- депозит за вещо лице.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „МИНА БАЛКАН 2000“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление на
дейността- гр.Твърдица, кв.Индустриален, предст.от Хр.Сосеров да заплати
на „АВАТАРИ- СН” ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността- ул.”Раковски” 17,
ет.1, офис 14, на осн.чл. 258 и 266 ал.1 от ЗЗД
и сключен между тях на 16.04.2018г. Договор № 007 и Анекс към него от
31.12.2018г., сумата 22 929.58лв. /двадесет и две хиляди деветстотин
двадесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща цена на
осъществената от второто от тези дружества на обекти на първото от тях охрана,
за което е издало фактури: № **********/ 01.03.2019г. за охрана в периода
02.02.2019г.- 01.03.2019г.; № **********/ 01.04.19г. за охрана в периода
02.03.-01.04.19г.; № **********/ 03.05.19г. за охрана в периода
01.04.20.04.19г.; № **********/ 04.06.19г. за охрана в периода 01.05.-
31.05.19г. и № **********/ 11.06.19г. за охрана в периода 01.06.19-07.06.19.
Сумата 22 929.58лв. се дължи
ведно със законната лихва, считано от 27.06.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „МИНА БАЛКАН 2000“ЕАД с ЕИК ********* да заплати
на „АВАТАРИ- СН“ЕООД с ЕИК ********* на осн.чл.92 от ЗЗД и чл.5 ал.1 от сключения
между тях Договор № 007/ 16.04.2018г., неустойка в размер на 2 292.96лв. /две хиляди двеста
деветдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА “МИНА БАЛКАН 2000“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати
на „АВАТАРИ -СН“ЕООД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
последното разноски по делото, в размер 1 170лв. /хиляда сто и
седемдесет лева/.
Ответникът „МИНА БАЛКАН 2000“ЕАД с ЕИК ********* може да заплати горните
суми на ищеца „АВАТАРИ -СН“ЕООД с ЕИК ********* по следната банкова сметка ***:
IBAN
*** „ЕКСПРЕСБАНК“.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: