Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Червен бряг, 07.02.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание
на осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова
гр.
дело №867/2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образ по искова молба от П.З.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН **********
*** против Т.Г.Т. , адрес ***. Твърди се
в исковата молба, че по изпълнителни
дела №103/15г., по изп.229/13г. изп.227/13г., изп.д. 228/2001г. по изп. д.
272/17г., изп.д. 49/18. изп.76/18г. и по
гр. 1048 от 2015г ищците са заплатили на ответника суми в размер на 330лв.; 836.67лв.; 120 лв.; 150 лв.; 520 лв.; 1346
лв. ; 476 лв. и 1375 лв. или общо
5150.31 лв. представляващи разноски присъдени суми в полза на Т.Т.. Платените
суми се твърди в исковата молба са свързани със съдебни спорове между ищците и
ответника относно правата им върху части от съсобствен имот, находящ се в ***.
Твърди се, че с Решение №61 по гр. д. №2610/17г., ВКС признал правата на ищците върху
определени части от имота. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Т.Г.Т. да заплати
на ищците сумата ведно с лихва за
забава, считано от датата на исковата молба, както и претендират деловодни
разноски.
На основание чл.131
от ГПК исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника. В законустановения срок е постъпил отговор от
ответника с вх.№ 4864 от 9.10.2018г., в който ответника взема становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Твърди се в отговора, че с
решение №322/2016г. по гр.д.№683/16г. на ЧРС не са присъждани разноски по двете
отменени решения. Твърди се, че по цитираните в исковата молба изпълнителни дела разноски не са събирани, а
са събирани разноски по предшестващи правни спорове на ищците на други правни
основания, които не са правени в решението
на ВКС. Твърди се липса на причинно следствена връзка на плащанията
между изпълнителните дела. Прави се възражение за настъпила погасителна давност
за сумите събрани по изпълнителните дела от 2013г.
В съдебно заседание ищецът П.З.С., редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. Д., който моли съда да уважи
изцяло исковата молба.
Ищецът П.С.С.,
редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.И. ***, който моли съда
да уважи исковата молба като основателна.
Ответникът Т.Т., редовно призован, се явява
лично и с адв. И.А. ***. Страната и пълномощникът й молят съда да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
От изложеното в исковата молба и приобщените
по делото писмени доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
Установява се от материалите по гр.д.№368/2012г. на Районен съд Червен бряг
ведно с тези по в.гр.д. №805/2013г. на ОС Плевен, че производството е
образувано по искова молба от Т.Г.Т. против П.З.С. и П.С.С. с искане да бъдат осъдени ответниците
на основание чл. 108 от ЗС да отстъпят собствеността и предадат владението на
западната маза от двуетажната жилищна сграда, тяхна собственост, да бъдат
осъдени на основание чл. 109 от ЗС да премахнат поставената от Стоянови без
съгласие на ищеца и при негово
противопоставяне метална ограда в дворното място в неговата южна и северна
част, долепена до двуетажната жилищна сграда, както и да преустановят
въздействията си върху водопроводната инсталация за собствения на Т. втория
етаж от двуетажната жилищна сграда и възстановят същата за своя сметка в
определен от съда срок. Производството приключило с Решение №15 от 7.03.2013г.,
допълнено с решение №897/27.06.2013г., с
което съдът е постановил следното: „ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС, П.З.С., с ЕГН ********** и П.С.С. *** да
отстъпят собствеността и предадат владението на западното избено
помещение, находящо се в двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 80501.802.243.1 при граници на целия имот: имот №
80501.802.246, имот №80501.802.244, имот № 80501.802.242 и имот №80501.802.489
по кадастралната карта и регистри на гр. Червен бряг на Т.Г.Т., с ЕГН **********
***. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр.
с ал.3 от ГПК П.З.С., с ЕГН ********** и П.С.С. *** да заплатят на Т.Г.Т.,
с ЕГН ********** *** съразмерно с уважената част от предявените обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС направени
съдебно-деловодни разноски общо
в размер на 316, 67 лв. ОСЪЖДА на основание чл.109, ал.1 от ЗС П.З.С., с ЕГН ********** и П.С.С., с ЕГН **********
***, да преустановят
действията си, с които пречат на Т.Г.Т., с ЕГН ********** *** да ползва собствената си ½ идеална част от
поземления имот с площ 607 кв.м., находящ се в гр. Червен бряг, ул.
“Княз Борис І” № 53, с идентификатор 80501.802.243, изразяващи се в поставяне на метална
ограда и РАЗПОРЕЖДА премахването
й в 7-мо дневен срок от влизането на настоящия съдебен акт в сила.“. Бил издаден изпълнителен лист за сумата от
316.67 лв. ,както и за 400 лв.в полза на Т.Т., получен на 25.10.2015г. По
въззивна жалба от 21.06.2013г. с Решение №510/11.10.2013г. ОС Плевен по
в.гр.д.№805/2013г. потвърдил като правилно Решение №15/7.03.2013 г.по описа на
ЧРС, както и осъдил П.З.С. да заплати на Т.Г.Т. разноски за въззивната
инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Установява се от материалите по гр.д.№390/2013г. на РС Червен бряг ведно с
тези по в.гр.д.№649/2014г. на ОС Плевен , че производството е образувано
на 26.06.2013г. по молба от П.З.С. и П.С.С.
против Т.Г.Т. с искане към съда да допусне съдебна делба между страните по
отношение на съсобствен недвижим имот. С Решение №306/11.04.2014г. допълнено с
решение №349/3.06.2014г. на основание чл. 69 от ЗН е допусната съдебна делба
между страните върху недвижим имот – жилищна сграда – еднофамилна заедно с
други постройки и двор , находящ се в *** съгласно
притежаваните от страните части от съсобствеността, а именно ищците – ½
ид.ч. от УПИ , заедно с целия първи етаж от построената в имота двуетажна
жилищна сграда и селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от23
кв.м.; ответника – ½ ид.ч. от УПИ ,заедно с целия втори етаж от
построената в имота двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и гараж, ведно с
цялото западно избено помещение от цялата сграда. С решение №609/8.12.2014г. по
в.гр.д№649/2014г. по въззивна жалба на Т.Г.Т. против Решение №306/11.04.2014г.
по гр.д.№390/2013г. по описа на ЧРС, ОС Плевен
отменил Решение №306/11.04.2014г. и допълнителното решение
№349/3.06.2014г. и вместо тях на основание чл.271 ал.1 от ГПК постановил,че „не
допуска да се извърши съдебна делба на основание чл.344ал.1 от ГПК между П.З.С.,
П.С.С. и Т.Г.Т. по отношение на недвижим имот дворно място, находящо се в *** цялото с площ от607 кв.м. с идентификатор
80501.0802.243 по плана на гр. Червен бряг ведно с построената в него двуетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 86 кв.м., с идентификатор 80501.802.243.1
ведно с построените в дворното място селскостопанска сграда със застроена площ
от23 кв.м. с идентификатор 80501.802.243.5, лятна кухня , гараж и избено
помещение, находящи се в жилищна сграда /източна и западна/ при описани граници
и съседи на целия имот. По касационна жалба на П.З.С. и П.С.С. по
гр.д.№649/2014г., с определение №333/4.06.2015г. по гр.д.№1176/2015г. ВКС не
допуснал касационно обжалване на решение №609 от 8.12.2014г. по гр.д.№649/2011
г. на ОС Плевен като осъдил П.З.С. и П.С. да заплатят на Т.Г.Т. сумата от 200
лв. разноски за касационното производство.
Безспорно по делото е и не се спори между
страните, че гр.д.№683/2016г.по описа на РС Червен бряг, преобразувано от гр.д.№50/2015г. по описа
на РС Червен бряг, е образувано
по искова молба 2.02.2015г. на П.З.С. и П.С.С. срещу Т.Г.Т. с искане
„ответника да бъде осъден да освободи и предаде за ползване източното избено
помещение и да осигури свободен достъп на ищците до северния вход на жилищната
сграда, като премахне съществуващата външна стена на незаконно построен коридор
от източната страна на лятната кухня, както и да възстанови входа за западното
избено помещение както е бил по проект“. Производството приключило с решение
№322/21.12.2016г. по гр.д.№683/2016г., потвърдено по в.гр.д.№26/2017г. на ПОС с
решение №118/24.03.2017г. С решение
№61/17.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на ВКС, решение №118/24.03.2017г.
на ОС Плевен по в.гр.д.№26/17г. и потвърденото с него решение №322/21.12.2016г.
по гр.д.№683/2016г. са отменени в частта, с която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на източното избено
помещение от жилищната сграда, находяща се в гр. Червен бряг, ул. Княз Борис 1
№53 и предявеният по реда на чл.109 от ЗС иск за премахване съществуваща външна
стена, успоредна на източната фасада на лятната кухня и за преместване входа на
западното избено помещение от южната на западната фасада на жилищната
сграда,като вместо тях съдът постановил:
„Признава
за установено по отношение на Т.Г.Т., че П.З.С. и П.С.С. ***, притежават
правото на собственост върху източното избено помещение в жилищната сграда,
находяща се в гр. ***
принадлежащо към притежаваното от тях жилище на първия етаж от сградата,като
придобито по силата на договор за покупко- продажба, сключен на
2.06.2011г.,/нотариален акт 75, том 2, рег.№1450, дело №229/2011г./ и осъжда на
основание чл.108 от ЗС Т.Г.Т. да предаде на П.З.С. и П.С.С. владението върху
това избено помещение.
Осъжда
Т.Г.Т. на основание чл.109 от ЗС да премахне съществуващата външна сграда,
успоредна на източната фасада на лятната кухня и да възстанови старото
положение в хода на западното избено помещение в жилищната сграда, като
премести входа на това избено помещение от южната на западната фасада на
сградата, находяща се в гр. Червен бряг, ул. Княз Борис 1 №53 с идентификатор
80501.802.242 по предявения от П.З.С. и П.С.С. иск.
Осъжда
Т.Г.Т. на основание чл.78а ал.1 от ГПК да заплати на П.С.С. сумата от 5960 лв.
и на П.З.С. сумата от 2738.95 лв. представляващи направени по делото разноски.“
Видно от материалите по делото, с Определение
№341/13.03.2015г. по ч.гр.д.№160/2015г. , ОС Плевен е отменил определение
№68/3.02.2015г. по гр.д.№50/2015г. касаещ спиране на изпълнението по
изп.д.№227/2013г. като вместо него оставил без уважение молбата на П.З.С. и П.С.С..
В мотивите на определението ОС Плевен е установил, че изп.д.№227/2013г. касае
преустановяване на действия, с които се пречи на Т.Т. да ползва собствената му
½ ид.ч. от поземления имот, изразяващо се в поставяне на метална ограда
и разпоредено премахването й. Съдът е
приел, че изп.д.№227/2013г. исканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението
е неподходяща.
Установява се от материалите по
в.гр.д.№1048/2015г.по описа на ОС Плевен по повод обжалване на решение по
гр.д.№50/2015г.на ЧРС, че с решение №62/24.02.2016г. по в.гр.д.№1048/2015г. П.З.С.
и П.С.С. са осъдени да заплатят направени деловодни разноски на Т.Г.Т. в размер
на 575 лв. за първата инстанция и 765 лв. за въззивната инстанция.
Видно от материалите по гр.д.№2610/2017г. на ВКС списъка на разноските по чл. 80 от ГПК
направени от П.З.С. е сумата от 1200 лв. адвокатско възнаграждение и държавна
такса за делото в размер на 111.30 лв. По аналогичен начин в списъка по чл. 80
от ГПК на П.С.С. е включена сумата от 5370 лв. адвокатско възнаграждение и
държавна такса в размер на 40 лв.
Видно
от материалите по гр.№1147/2017г.
по описа на РС Червен бряг,
производството е образувано по искова молба на П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т.
с искане последният да осигури свободен и безпрепятствен достъп до входа за
втория етаж, тавана и покрива на жилищна сграда в поземлен имот с адрес гр.
Червен бряг, ул. Княз Борис 1 №53.С определение от 1.02.2018г. Производството е
прекратено на основание чл. 299, ал.2
вр. ал.1 от ГПК, като ищците са осъдени да заплатят на Т.Т. направените съдебно
деловодни разноски в размер на 850 лв. възнаграждение за един адвокат.
Определението за прекратяване на производството е влязло в сила на 9.02.2018г.
и бил издаден изпълнителен лист №132/13.02.2018г. за сумата от 850 лв.
Установява се от материалите по изп.д.№229/2013г. по описа на СИС при РС-Червен бряг и не се спори между
страните, че производството е образувано по молба на Т.Т. от 25.10.2013г. с
приложен оригинал на изпълнителен лист от 25.10.2013г. Последния документ е издаден
на основание решение №15/7.03.2013г. по гр.д.№368/2012 г. по описа на РС Червен
бряг като П. и П. С. са осъдени да заплатят на Т.Г.Т. сумата от 316.67 лв.
деловодни разноски.
Установява се от материалите по изп.д.№103/2015г. по описа на СИС при РС-Червен бряг и не се спори между
страните, че производството е образувано на 8.12.2015г. по молба на Т.Г.Т. и
приложен към нея оригинал на изпълнителен лист №557/16.06.2015г. Изпълнителният
лист е издаден на основание Решение 306/11.04.2014 г. по гр.д.№390/2013г. по
описа на РС Червен бряг, с което П.З.С.
и П.С. са осъдени да заплатят на Т.Г.Т. сумата от 200 лв. разноски по касационното
производство по гр.д.№1176/2015г.
Видно от изп.д.№76/2018г.
по описа на СИС при РС-Червен бряг
същото е образувано на 29.03.2018г. по молба на Т.Г.Т. с изпълнителен титул – изпълнителен
лист №166/20.03.2018г., издаден въз основа на решение №437/2.11.2017г. по
в.гр.д.№745/2017г. по описа на ОС Плевен, влязло в сила на 02.11.2017г. и
определение №28/12.03.2018г. по в.гр.ч.д.№31/2018г. по описа на Апелативен съд
Велико Търново, влязло в сила на 12.03.2018г. От изпълнителния титул се установява,
че П.З.С. е осъден да заплати на Т.Г.Т.
сумата от 200 лв. разноски по делото в Апелативен съд Велико Търново.
Видно от изп.д.№49/2018г.
по описа на СИС при РС-Червен бряг,
образувано на 16.02.2018г. по молба на Т.Г.Т. с приложен изпълнителен лист
№132/13.02.2018г. с който на основание влязло в сила на 9.02.2018г. Определение
№40/1.02.2018г. по гр.д.№ 1147/2017г. по
описа на РС-Червен бряг, П.З. Стоянови П.С.С. били осъдени да заплатят
солидарно на Т.Г.Т. направените деловодни разноски в размер на 850 лв.
Установява се от изп.д.№274/2017г. по описа на СИС . / вместо посоченото 272/17г. в
исковата молба – писмо изх.№ 2874 от 18.10.2018г. на СИС/, при
РС-Червен бряг, че производството е образувано по молба на Т.Г.Т. от 12.12.2017г.
с приложен изпълнителен лист №539/7.12.2017г. Титулът удостоверява обстоятелството, че е издаден на
основание Определение №1274/28.11.2017г. по в.гр.д.№745/2017г. по описа на ОС
Плевен и съдържа задължението на П.З.С.
да заплати на Т.Г.Т. сумата от 200 лв.разноски по делото.
Видно от изп.д.№228/2013г.
по описа на СИС при РС-Червен бряг, производството е образувано на 25.10.2013г. по
молба на Т.Г.Т. . Към молбата е приложено оригинал на изп.лист от 25.10.2013г.,
издаден в негова полза на основание Решение
№15/7.03.2013г. по гр.д.№368/2012г. на РС Червен бряг. С изпълнителният лист П.З.С.
и П.С.С. са осъдени на основание чл.108 от ЗС да отстъпят собствеността и
предадат владението на западното избено помещение, находящо се в двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 80501.802.243.1 при граници на целия имот: имот №80501.802.246, имот №80501.802.244,
имот №80501.802.242 и имот №80501.0802.489 по кадастралната карта и регистри на
гр. Червен бряг.
Установява се от изп.д. №227/2013г. по описа на СИС при РС Червен бряг , че
производството е образувано на 25.10.2013г. по молба на Т.Г.Т. с приложен
оригинал на изп.лист от 25.10.2013г., издаден на основание Решение
№897/27.06.2013г. по гр.д.№368/2012г. по
описа на РС Червен бряг. С изпълнителният лист е разпоредено на П.З.С. и П.С.С. на основание
чл.109 ал.1 от ЗС да преустановят действията си, с които пречат на Т.Г.Т. да
ползва собствената си идеална част от поземлен имот с площ 607 кв.м., находящ
се в гр. Червен бряг, ул. Княз Борис I №53,
с идентификатор 80501.802.243, изразяващи се в
поставяне на метална ограда и разпорежда премахването й в 7-мо дневен
срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт. В хода на производството с определение
№68/3.02.2015г. на ЧРС по гр.д.№50/2015г. е спряно изпълнението по изпълнителни
дела №228/2013г. и 227/2013 г. като наложена обезпечителна мярка на основание
чл.379 вр. чл.391 ал.1 т.1 и 397 ал.1 т.1 от ГПК.
Видно от материалите по гр.д.№745/2017г. на ОС Плевен производството е образувано по жалба
на П.З.С. от 28.09.2017 г. против Постановление на ДСИ при РС Червен бряг по
изп.д.№164/2017г. по описа на СИС
при ЧРС. С решение №437/2.11.2017г. ОС
Плевен оставя без уважение жалбата на П.З.С. против изпълнително действие
постановление от 21.09.2017г. по изп.д.№164/2017г. С определение №1274/28.11.2017г. по в.гр.д.№745/2017г.на ОС
Плевен решение №437/2.11.2017г. е изменено като П.З.С. е осъден да заплати на Т.Г.Т.
250 лв. разноски пред ОС . С разпореждане №2091/7.12.2017 г. по
в.гр.д.№745/2017г.на ОС Плевен е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в
полза на Т.Г.Т. за сумата от 250 лв. разноски пред ОС. По жалба от 20.12.2017г.
било образувано в.ч.гр.д.№31/2018г. поописа на АС Велико Търново, което
приключило с определение №28/12.03.2018г., с което АС Велико Търново
потвърждава разпореждане№2091/7.12.2017г. по в.гр.д.№745/2017г. относно издаден
изпълнителен лист за сумата от 250 лв. деловодни разноски, както и осъдил П.З.С.
да заплати на Т.Г.Т. сумата от 200 лв. деловодни разноски. С разпореждане
№335/20.03.2018г. съдия от ОС Плевен е разпоредил да се издаде в полза на Т.Г.Т.
изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила определение №28/12.03.2018г. по
в.ч.гр.д.№31/2018г. по описа на АС Велико Търново за сума в размер на 200 лв.
Видно от приобщеното по делото и неоспорено от
ответника удостоверение изх.№17/7.01.2018г. на СИС при РС Червен бряг, П.З.С.
е погасил изцяло задълженията си по
изпълнителните дела общо в размер на 3775.31 лв. и няма задължения към
7.01.2018г., както следва: по изп.д.№103/2015г. – 330 лв. /платени на
взискателя в срока на поканата за доброволно изплащане/; по изп.д.№229/2013г. –
836.67 лв. /платени на взискателя в срока на поканата за доброволно изплащане/; по изп.д.№227/2013г. – 120 лв. /платени на
взискателя в срока на поканата за доброволно изплащане /; по изп.д.№228/2013г. – 150 лв. /платени на взискателя
в срока на поканата за доброволно изплащане/; по изп.д. №274/2017г. – 475 лв. /платени
на взискателя на разсрочено плащане/; по изп.д. №49/2018г. – 1230 лв. /платени
на взискателя на разсрочено плащане/; по изп.д. №76/2018г. – 432.40 лв. /платени
на взискателя на разсрочено плащане/. От удостоверението се установява, че общо
платена на взискателя Т.Г.Т. е сумата от
3574.07 лв.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената съдебно икономическа експертиза: по изпълнително дело №103/2015г. – ищците са осъдени да заплатят обща сума
от 330 лв., които са платени на 16.12.2015г.; по изп.дело №229/2013г. ищците са осъдени да заплатят обща сума в размер
на 836,67 лв. , които са заплатени на 12.11.2013г.; по изп. дело №227/2013г. ищците са осъдени да
заплатят обща сума от 120 лв., които са платени на 12.11.2013г. ; по изп. дело №228/2013г. ищците са осъдени да
заплатят 150 лева разноски като сумата е
изпратена на 12.11.2013г. ; по изп.
дело №274/2017г. ищците са осъдени да
заплатят 520 лева, от които са изплатени по банков път 416 лв. и останала
неизплатена сума по изп.дело 104 лв.; по изп. дело №49/2018г. – ищците са осъдени да заплатят 1346 лева на
ответника , като е изплатена сумата от 1077,60 лв. по банков път и останала
неизплатена сума в размер на 268,40 лв. ; по изп. дело №76/2018г. – ищците са осъдени да заплатят 472.64 лв. , от
които са заплатени 331,50 лв.; по
гражданско дело №1048/2015г. на ОС Плевен ищците са осъдени да заплатят 1375 лева.
В съдебното заседание от 08.01.2019г. вещото
лице измени заключението си като заяви, че след съобразяване на удостоверение с
изх.№17/7.01.2018г. на СИС при РС Червен бряг общата платена сума по посочените
по-горе изпълнителни дела възлиза на сумата от 5150.31 лв. като неизплатени суми
по делата няма. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице
като обективно и безпристрастно, компетентно изготвено и съобразено изцяло с
писмените доказателства по делото вкл. материалите по гр.д.№ 2610/2017г. по
описа на ВКС; гр.д.№ 1147/2017г. по описа на Районен съд Червен бряг, гр.д.№
390/2013г. по описа на РС-Червен бряг
ведно с в.гр.д.№ 649/2014г. на ОС-Плевен, гр.д.№ 390/2013г. по описа на
ЧРС и гр.д. № 1176/2015г.; гр.д.№ 368/2012г. по описа на ЧРС ведно с в.гр.д.№
805/2013г. по описа на ОС-Плевен;
изпълнителни дела с № 103/2015г., №229/2013г., №228/2013г., № 227/2013г. , №
67/2018г. , № 49 / 2018г. и №274/2017г. , всичките по описа на СИС при Районен
съд Червен бряг.
С
оглед изложеното в исковата молба и
уточненията на ищците в първото съдебно заседание от 06.11.2018г., съдът
приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, а именно искова
претенция за заплащане на парична сума в размер на 5150,31 лв.,
представляваща общ сбор на платените
суми от ищците по изп.д.№103/2015г., по
изп.д.№ 229/2013г., изп.д.№228/13, изп.д.№ 227/2013г., №49/2018г. и 274/2017г.,
всичките по описа на СИС при РС Червен бряг на ответника , основанието за
заплащане на които е отпаднало с постановяване на Решение №61/17.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на ВКС т.е. ответника ги е получил на отпаднало впоследствие правно
основание.
Спори се между страните има ли причинно
следствена връзка между плащането на сумите по посочените изпълнителни
дела и отпаднало ли е с обратна сила
основанието за заплащането им от ищците.
Предявеният иск
черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 пр.3 от ЗЗД и е ДОПУСТИМ, тъй като за ищците е налице правен интерес от търсената с него защита при
така изложените в исковата молба твърдения.
Разгледан по
същество обаче същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са уредени три
фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална
липса на основание, според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо
основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на
връщане, даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.
В настоящия случай не е налице нито един от
фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД вкл. този по ал.1 пр.3 ЗЗД, поради
което ответникът не дължи връщане на претендираната сума от 5150,31 лв. С оглед спецификата на спора съдът приема, че
не са налице и условията на общия състав на неоснователното обогатяване по
чл.59, ал.1 ЗЗД. Общото между тези
състави е, че се касае до лишено от основание разместване на имуществените
ценности между отделни лица. При
хипотезата на чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД основанието за престацията е съществувало при
получаването й, но след това е отпаднало с обратна сила. Съществено изискване е отпадането на
основанието да има обратна, сила, тъй като в случаите, когато прекратяването на
основанието е само занапред, то не би могло успешно да реализира исковата претенция
на посоченото основание. В този смисъл е и Решение №646/28.04.2010г. по т.д.№
431/2009г. на I т.о. на ВКС. Този фактически състав на
неоснователното обогатяване намира приложение при унищожаване на договори
поради пороци на волята, при разваляне на договори поради неизпълнение, при настъпване на предвидено прекратително
условие. При всички тези случай
първоначално е имало основание за престация, а впоследствие то е отпаднало
поради различни причини. Връщането на
даденото въз основа на влязло в сила съдебно решение, което впоследствие е
отменено по реда на извън инстанционния контрол / чл.303 и сл. ГПК/, също се
основава на този фактически състав, макар и да не се реализира по исков ред, а
по реда на издаването на обратен изпълнителен лист , съгласно чл. 309,
ал.2 изр.2 ГПК препращащ към
разпоредбата на чл. 245, ал.3 изр. 2 ГПК.
В конкретния случай ищците признават, че съдебните решения и определения, въз основа
на които са издадени изпълнителните листове послужили за образуване на изпълнителни дела
№103/15г., по изп.229/13г. изп.227/13г., изп.д. 228/2001г. по изп. д. 274/17г.,
изп.д. 49/18. изп.76/18г. , както и са
изплатени сумите по гр. 1048 от 2015г., не са отменени по реда на
извънинстанционния контрол. Твърденията на ищците, че тези правни актове като
правно основание за плащане на сумите не пораждат правно действие, тъй като
влизат в противоречие с постановеното Решение
№61/17.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на ВКС не намират опора в
доказателствения материал и са неоснователни. Въпреки, че спора по
гр.д.№683/2016г. по описа на РС Червен бряг, преобразувано от гр.д.№50/2015г.
по описа на РС Червен бряг, е приключило с влязло в сила решение
№61/17.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на ВКС, то предмет на спора по
конкретното дело е свързан с установяване на собствеността върху източното
помещение в съсобствената на страните сграда, възстановяване на владението
върху него и премахване на
съществуващата външна сграда, успоредна на източната фасада на лятната кухня и
да възстанови старото положение в хода на западното избено помещение в
жилищната сграда, като премести входа на това избено помещение от южната на
западната фасада на сградата, находяща се в *** с идентификатор 80501.802.242. Предметът на
исковете и молбите по останалите дела,
въз основа на които Т.Т. се е снабдил с изпълнителен лист и е получил
определени суми, не е свързан с предмета на спора по гр.д. 683/16г. на
РС-Червен бряг.
По изпълнително
дело №103/15г. по описа на СИС при РС Червен бряг е налице валиден изпълнителен титул –
изпълнителен лист от 16.06.2015г. Последният
е издаден на основание влязъл в сила акт
по гр.д.№390/13г. по описа на ЧРС, като предмета на делото е съдебна делба между страните по отношение на
съсобственият им недвижим имот. В тази насока следва да се има предвид и
обстоятелството, че производството е инициирано именно от П. и П. С.. Не се
представиха в хода на настоящия процес доказателства от ищците съдебното
решение по делото вкл. издадения изпълнителен лист да са свързани с предмета на
гр.д.№ 683/16г. , както и да са отменени
по надлежния ред. Липсва причинна връзка между престирането на ищците по
изп.д. № 103/15г. по описа на СИС и гр.д. № 683/16г. по описа на ЧРС, приключило
с решение №61/17.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на ВКС.
По изп.229/13г. по
описа на СИС при РС Червен бряг е налице
валиден изпълнителен титул – изпълнителен лист от 25.10.2013г., издаден въз
основа на решение по гр.д.№ 368/2012г. съдебният акт по това дело е влязъл в
сила и изпълнителният лист са издадени преди датата на завеждане на гр.д.№
683/16г. по описа на ЧРС, преобразувано от гр.д.№50/15г. т.е. преди 02.02.2015г. Предмета на спора
по гр.д.№368/2012г. на Районен съд Червен бряг ведно с тези по в.гр.д.
№805/2013г. на ОС Плевен, образувано по искова молба от Т.Г.Т. против П.З.С.
и П.С.С.
е иск по чл.108 ЗС относно западната маза, премахване на
метална ограда и преустановяване на въздействия върху водопроводната инсталация
на втория етаж. Касае се за различни искове от тези по гр.д.№ 683/2016г. и гр.д.№2610/2017г. на ВКС. Липсват доказателства за причинна връзка
между престирането на ищците по изп.д. № 229/2013г. и
гр.д. № 683/16г. по описа на ЧРС, приключило с решение №61/17.06.2018г.
по гр.д.№2610/2017г. на ВКС.
По аналогичен начин по изп.227/13г., изп.д. 228/2001г., изп. д. 274/17г.,
изп.д.№49/18г. и изп.76/18г. , делата са образувани на годно
изпълнително основание – оригинал на изпълнителен лист, който е издаден въз
основа на влязъл в сила съдебен акт, неоспорен по реда на извънинстанционния
контрол. Предмета на делата, въз основа на които са присъдени суми в полза на
Т.Т. не е свързан с предмета на делото ,
по което е постановено процесното решение №61/17.06.2018г.
по гр.д.№2610/2017г. на ВКС. Касае се
за действия по поставяне на метални
огради, жалби против постановления на ДСИ, искания да бъде осигурен свободен и
безпрепятствен достъп до входа за втория етаж, тавана и покрива на жилищна
сграда в поземлен имот / а не и до източната маза/. В хода на производствата по
тези спорове , приключили с решение или определение за прекратяване, отделните състави са се произнесли съгласно
изискването на чл.81 ГПК. Съгласно тази разпоредба във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция , съдът се произнася и по искането за
разноски. Актът по чл. 81 ГПК, с който
приключва делото може да бъде както решение по съществото на спора, който е
предмет на делото, така и определение, с което се прекратява производството по
делото или с което се приключва частно по своя характер дело. Разпоредбата на
чл. 81 ГПК посочва по императивен начин задължението на съда при приключване на
делото да се произнесе и по искането за разноски. Същата обаче не следва да се
тълкува, че по искането за разноски съдът може да се произнася само при
приключване на делото като цяло. Делото може да приключва по отношение на една
от страните преди приключване на цялото производство / както в случая/. При
това положение делото също приключва, но само по отношение на тази страна.
Съгл. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Същият има право на такива разноски не само при прекратяване на цялото
дело и но и при прекратяване само по отношение на него. Разпоредбите на ГПК във
връзка с възлагането на разноските са съобразени с обективния факт за това как
съответното производство е приключило по отношение на страните, участници в
процеса / чл. 78, ал. 1, 2, 3 4 и ГПК / или с оглед някои специфични техни
качества / чл. 78, ал. 6, 7, 10 и11/. В нито една от хипотезите законодателят
не включва субективен елемент "вина"в преценката за това кой следва
да понесе разноските в процеса в това число и преценката на "вината"
за неправилно конституиране на страна- ответник, по отношение на който в
последствие производството по делото е прекратено. С оглед на това този елемент
не може да се преценява при присъждането на разноски. В този смисъл Определение №313/26.07.2016г.
по ч.гр.д.№ 2749/2016г.
При иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в т.ч. и при отпаднало основание, в тежест на
ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи,
че е налице основание за "получаването", съответно за задържане на
полученото от него. Дължимата престация поради неоснователно обогатяване се
състои в реституция на получените без годно правно основание имуществени ценности.
Дължи се връщане на онова, с което се е обогатил получателя до размера на
обедняването. Правопораждащият факт е този на плащането /т. 1 на ППл ВС №
1/1797 г./, поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в
доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание
да го получи, съответно да задържи даденото. В случая предвид наличието на
влезли в сила съдебни решения и определения, въз основа на които са издадени
изпълнителни листове и образувани изпълнителните дал по –горе, съдът приема, че
ответникът има основание да задържи
сумите и не дължи връщане на сумата от 5150, 31 лв. Твърденията
в исковата молба, че основанието за дължимост от ищците на сумите по-горе е Решение №61/17.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г.
на ВКС съдът приема за неоснователно. Решението на
ВКС касае правния спор, предмет на конкретно дело, и то не разпростира силата си върху други съдебни решения по други
правни спорове, колкото и да са свързани с отношенията между съсобствентиците
по повод общия им недвижи имот. В случая не се касае за прогласена от
ВАС нищожност на индивидуален
административен акт, което има конститутивно действие ex
tunc, внася изменение в отношенията между страните, като с обратна сила отпадат
породените от решението правни последици; че съдебното решение, с което се
отменя административният акт като материално незаконосъобразен, е конститутивно
и има обвързващо действие спрямо заинтересуваните органи и лица, които не са
участвали по делото. По делото не се доказа основанието, въз
основа на което са изплатени сумите по изпълнителните дала, да са отпаднали с
обратна сила на някакво основание.
По отношение на възражението на пълномощника
на ответника за настъпила давност, то следва да се има предвид, че в случаите
по чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД основанието е налице към момента на даването и затова
вземането за връщане на полученото на отпаднало основание възниква и може да
бъде упражнено едва след отпадане на основанието. Преди да е заличено с обратна
сила съществуващото при даване основание, то не би могло да тече давността за
вземането за неоснователно обогатяване в тази хипотеза.
Дори да се приеме правна
квалификация на спора чл.59, ал.1 ЗЗД,
то отново не са налице доказателства за осъществени елементите и на този
състав. За да е налице състава на
чл.59, ал.1 ЗЗД следва ищците при условията на пълно и главно доказване да
представят доказателства за следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на
друго лице, свързано със съответното обогатяване, липса на правно основание за
обогатяване и липса на друга правна
възможност за защита на обеднелия. И тук както бе посочено по-горе липсва
доказателство за липсата на правно основание за обогатяването на ответника. По
делото са налице множество писмени доказателства – влезли в сила съдебни
решения и определения, както и официални писмени документи – оригинали на изпълнителни листове,
от които се установява наличие, а не липса на правно основание за престиране на
сумите.
С оглед на гореизложеното,
съдът приема, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на
ответника направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по
представения списък по чл.80 ГПК в размер
на 450 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.З.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН ********** ***
против Т.Г.Т. , адрес ***, иск с
правно основание чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5150,31 лв., с която Т. се е
обогатил общо по изп.д.№103/2015г., по изп.д.№ 229/2013г., изп.д.№228/13,
изп.д.№ 227/2013г., №49/2018г. и 274/2017г., всичките по описа на СИС при РС
Червен бряг, поради отпаднало
основанието за заплащането им с постановяване на Решение №61/17.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на ВКС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 ГПК П.З.С. с ЕГН ********** и П.С.С. с ЕГН ********** ***
да заплатят на Т.Г.Т. , адрес ***, сумата от 450 / четиристотин и петдесет/ лв. направени деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от
съдебното решение да се връчи на страните и пълномощниците им.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд -Плевен в двуседмичен срок от връчването на страните.
Районен
съдия:
/Виолета Николова/