№ 3094
гр. София, 21.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110125808 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „......т“ АД с адрес, посочен в исковата
молба, като трето лице – помагач на страна на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „........." ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи копие от договор за поръчителство № ......,
погасителен план и СЕФ, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
правните последици на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „......т“ АД в едноседмичен срок от на
съобщението да представи договор за паричен заем № ......, както и прилежащите към него
погасителен план, СЕФ.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 350 лева от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ......... тел. **********,
специалност: Финанси.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключение поне една седмица преди
съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника и третото лице помагач да представят доказателства за извършени плащания,
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводни
1
книги като ненеобходимо, доколкото има поставени въпроси към допуснатата експертиза в
тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, доколкото със същото се цели установяването на нерелевантни за спора
факти.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.04.2024 г. от 10:40 часа, за когато да се
призоват страните, включително и третото лице помагач.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
А. Г. А. е предявил срещу „.........“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за поръчителство № ......, както и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на
185,52 лева, недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № ......, ведно
със законната лихва от 15.05.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 09.09.2022 г. е сключил договор за паричен заем № ...... с
„......т“ АД, по силата на който страните се договорили дружеството да отпусне заем в
размер на 600 лева с вид на погасителна вноска - седмична, като размерът на месечния
лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две физически лица
поръчители или банкова гаранция. Поръчителите следвало да отговарят на определени
условия. Твърди, че на същата дата между него и ответното дружество е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство № ......, по силата на който „........." ЕООД поело задължение
да обезпечи пред „......т" АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за
поръчителство ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение, което била разсрочено заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Съгласно договора за поръчителство възнаграждението се дължало в полза на поръчителя
„........." ЕООД, като „......т" АД единствено било овластено да приеме плащането. Ищецът
твърди, че е погасил изцяло задълженията си по процесния договор. Сочи, че „......т" АД е
едноличен собственик на капитала на ответното дружеството, поради което счита, че двете
дружества са свързани лица. Развива подробни съображения, че чл. 4 от договора за кредит
представлява неравноправна клауза, доколкото изискванията относно възможните
обезпечения на практика са неосъществими и не оставяли друг избор на потребителя освен
да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество. Твърди, че
договорът за потребителски кредит е недействителен, доколкото не бил посочен
действително прилаганият ГПР, т.к. не било ясно по какъв начин е формиран, както и
поради това, че в него не било включено възнаграждението за поръчителство. Сочи, че
самият Договор за предоставяне на поръчителство № ...... е изначално лишен от основание,
2
както и че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство не е
получил каквато и да било услуга. Излага, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение,
не поражда права и задължения за страните и счита, че договорът следва да се прогласи за
нищожен поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че на практика със сключване на
договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
заключение счита, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е
нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради това, че сумата, която е уговорена
като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Излага, че размерът на
ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в него е включена само
лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход за кредитополучателя. Твърди, че
процесният договор е сключен за обезпечаване на задълженията на заемателя, както и
поради възможността ответникът да получи възнаграждение, поради което счита за
неоснователно твърдението на ищеца, че договорът е лишен от правно основание. Оспорва
договорът да протИ.речи на добрите нрави и развива подробни съображения в насока, че
същият е израз на свободата на договарянето. Не счита, че е налице нееквивалентност на
престациите, тъй като с процесния договор твърди, че е поел задължение, което е изпълнил
сключвайки договор за поръчителство. Излага също и че съгласно чл. 4 от договора за заем
ищецът е имал и други възможности за обезпечаване на договора. Подчертава, че доколкото
основният предмет на дружеството е сключване на гаранционни сделки, то няма как същите
да се извършват безвъзмездно. Във връзка с наведените твърдения от страна на ищеца за
нищожност на договора поради протИ.речие с нормите на ЗПК излага, че същите не следва
да намерят приложение в случая, доколкото процесният договор не е за кредит.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване недействителността на процесния договор за
поръчителство.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал.
4 ЗПК при сключването на договора за поръчителство, както и че клаузите са индивидуално
договорени.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи,
3
че е платил процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице основанието за
плащането ѝ.
В доказателствена тежест на ответника е да установи основанието за получаването на
процесната сума.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4