№ 623
гр. П., 15.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200459 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по внесено от РП- П. постановление с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по чл.78а от НК по отношение на А.С.П.. от гр. П. за
извършено престъпление по члр.343 ал.1 бук. „б“ предл.2 във вр. с чл.342 ал.1
от НК във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДвП.
След запознаване с предложението и материалите по ДП № 626/2020 г.
по описа на РУ- П., съдията докладчик намира, че не са налице
предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, а
производството следва да се прекрати и делото да се върне на прокурора, тъй
като на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила довело до ограничаване правата на обвиняемия по чл.249 ал.4 т.1 от
НПК, по следните съображения:
В съдебната практика се приема, че съдържанието на постановлението
по чл.375 от НПК, следва да отговаря на изискванията към обвинителния акт,
тъй като съдът е длъжен да разгледа и реши делото в рамките на
фактическите положения, изложени в същото. Относно съдържанието на
обвинителния акт, е категорична постановката в т.4.2 от Тълкувателно
решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС, определяща императивното изискване
за посочване в обстоятелствената част, на всички факти, които обуславят
обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието
на обвиняемия в него.
1
В конкретния случай на А.С.П.. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 бук. „б“ предл.2 във вр. с чл.342 ал.1 от НК във
вр. с чл.20 ал.1 от ЗДвП, за това че на 21.07.2020 г. в гр. П. на кръстовище на
бул. „С.К.“ и ул. „П.“при управление на л.а. „БМВ ***Д“ с рег. № РА ****
КМ, е нарушил правилата за движение- разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП-
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й.П.Б. от гр. П.,
изразяваща се в счупване на глезена на лявата подбедрица, причинило трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник. В диспозитива на
прокурорското постановление, а и в обстоятелствената му част, неговият
автор е запълнил бланкетната норма на чл.343 ал.1 бук.“б“ от НК като е
цитирал дословно разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, без обаче да е посочил
конкретни обстоятелства- причина за загубата на контрол от страна на
водача- обв. П., върху управляваното от негов МПС, сиреч в какво точно се
изразява неговото неправомерно поведение, довело до изгубване на контрола
върху управлението. Така напр. дали е заспал, дали е отклонил вниманието си
или се е разсеял поради някаква причина, някакви неадекватни действия и др.
под. вътрешни или външни фактори, довели до липса на внимание и
концентрация върху осъществяваната дейност по управление на МПС от
страна на водача и неговото недопустимо бездействие. Употребеният в
обстоятелствената част на ОА на стр.2 абз.3 изр.2, израз „Обвиняемият обаче
не е бил с насочено внимание, не видял своевременно велосипедиста и не
намалил скоростта“, не внася никаква яснота в горния смисъл, тъй като не
става ясно поради каква причина обвиняемият не е бил с насочено внимание
и поради каква причина не е видял своевременно велосипедиста.
На следващо място, прави впечатление че в обстоятелствената част на
ОА са изложени следните факти- че велосипедистът е спрял на около 8 метра
преди кръстовището, непосредствено до тротоара в платното за движение и в
посоката, по които се е движил автомобила, огледал се е назад и е пропуснал
два автомобила и тогава започнал да предприема маневрата завиване на ляво
като започнал диагонално пресичане на пътното платно, както и че
управляваният от обвиняемия автомобил се е движил със скорост от 38,3
км/час по прав участък с видимост над 200 метра и че когато велосипедистът
е потеглил да извърши своята маневра (макар и по неправомерен начин),
2
автомобилът бил на отстояние от велосипедиста около 62,98 метра зад него,
но обвиняемият продължил да се движи напред, не намалил скоростта и
реагирал за спиране едва когато велосипедистът навлязъл в неговата лента за
движение. От тези обстоятелства става ясно, че прокурорът е приел, че
велосипедистът е бил видим, т.е. водачът е имал реалната възможност да
възприеме велосипедиста, и непредвидим, заради неправомерното му
поведение на пътя, тоест той се явява опасност за движението, която е била
видима и внезапна за водача на автомобила- обв. П.. Посочен е и моментът на
възникване на тази опасност- когато автомобилът е бил на отстояние от 62,98
метра от велосипеда, което било с 43,34 метра повече от опасната зона. Тоест
в този момент- когато е възприета опасността, респ. е имало възможност за
възприемането й, водачът е бил длъжен да предприеме предписаните в закона
мерки за безопасност на движението- намаляване на скоростта или спиране.
Тоест с така описаните обстоятелства, посочени по-горе, прокурорът е вменил
нарушение на една друга разпоредбата на ЗДвП, а именно чл.20 ал.2 изр.2,
която обаче не е била включена в повдигнатото на П. обвинение.
Всичко изложено до тук сочи на първо място, че е налице непълнота в
изложените съставомерни фактически обстоятелства във връзка с
повдигнатото обвинение и същевременно наличие на противоречиви и
взаимно изключващи се такива, което води до невъзможност обвиняемия да
разбере какво точно обвинение му се повдига, какви точно правила на
движението е нарушил, за да може адекватно да организира защитата си.
По този начин обв. П. е лишен от възможността да научи конкретните
факти, очертаващи от обективна и субективна страна престъплението и да
изгражда защитата си по тези факти. Казано с други думи, той е поставен в
ситуация да гадае с какви конкретно фактически действия е нарушил
правилата за движение и е предизвикал ПТП, кои точно правила е нарушил и
защо.
Прокурорът е длъжен да посочи в обстоятелствената част на
постановлението си, с което предава на съд обвиняемия, фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Липсата или не посочването на всички факти от тази
категория, както и наличието на противоречиви такива и взаимно
изключващи се, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
3
защото при всяко положение води до ограничаване на правото на защита на
обвиняемия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК
на ВКС и Решение № 4 от 14.01.2003 г. по н.д. № 621/2003 г. на І н.о.
Имайки предвид казаното до тук и факта, че допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила могат да бъдат отстранени в този
стадий на наказателния процес, в който са били допуснати, то делото следва
да бъде върнато на прокурора за извършване на следващите се процесуални
действия, надлежно и прецизно изготвяне на постановление по чл.375 от
НПК.
С оглед на горното и на основание чл.377 ал.1 от НПК, РС- П. в
настоящия състав
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 459/2022 г. по
описа на Районен съд- П. и ВРЪЩА делото на прокурора в Районна
прокуратура- гр. П. за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и
протест в седмодневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- П. по
реда на глава ХХІІ от НПК.
Препис от разпореждането да се изпрати на обвиняемия и РП- П., за
сведение.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4