ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Пазарджик, 02.04.2019г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на втори
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2766/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв.Ц.И., пълномощник на ищците И.П.Т.
и Л.Г.Т., с която моли съда на основание чл.248 ал.1 от ГПК да измени в частта
за разноските постановеното решение от 06.12.2018г. по гр. дело №2766/2016г. по
описа на Пазарджишкия районен съд като присъди и разноските по делото за
адвокатско възнаграждение на ищците И.П.Т. и Л.Г.Т. в размер на 1600 лева.
Твърди, че видно от представения списък по чл.80 от ГПК, ищците са направили разноски за правна защита в размер на 1600 лева. В
договора за правна защита и съдействие изрично е посочено, че се касае за
процесуално представителство за двете фази на делбата – т.е. от започването й по
чл.341 от ГПК, включително и при исканията за сметки по чл.346 от ГПК. Твърди,
че в първото заседание след допускане на делбата са предявили искания за сметки
помежду си като са посочили и доказателствата си и тези искания са уважени от
съда. Поради това счита, че неправилно в мотивите на решението е визирано, че
не се дължат разноски по делото за адвокатско възнаграждение, тъй като в
приложения договор за правна защита не било посочено каква част от уговореното
и платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква за претендираните
от ищеца-съделител суми по претенцията му по чл.346 от ГПК. Както било посочено
– това са сторили още в договора за правна защита и съдействие – отделно и в
представения списък по чл.80 от ГПК, където изрично уточняват, че на основание
чл.346 от ГПК „да приемете искане за сметки между съделителите и на основание чл.80
от ГПК ни присъдите разходите“. Така, че доколкото в приложения договор за
правна защита и съдействие изрично е посочено, че се касае за процесуално
представителство за двете фази на делбата – т.е. от започването й по чл.341 от ГПК, включително и при исканията за сметки по чл.346 от ГПК, посочено и в
представения списък по чл.80 от ГПК, явно е, че се касае именно за претенция за
присъждане разноски по чл.78 от ГПК, които включват и възнаграждение за
адвокат, във връзка с предявени претенции по сметки.
Сочи, че действително Определение №335 от 01.07.2015г.
на ВКС по ч.гр.дело №2020/2015г., І г.о. ГК повелява, че правилата за присъждане
на разноски по ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат намират приложение в делбеното производство
само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на
нормата на чл.355 от ГПК и направеното с нея препращане към чл.78 от ГПК. В
случая претенцията им по чл.346 от ГПК не е отхвърлена, а е уважена и поради
това за нея се дължат разноски. Следователно претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение е основателна.
Посочва, че в този смисъл е и Определение №46 от
23.02.2017г. по ч.гр.дело №4824/2016г. на ВКС, 2-ро гр. отд., което казва: „В
делбеното производство страните имат двойно качество – те са и ищци и ответници
един спрямо друг. Затова законодателят е придвидил разноските да се понасят от
страните, съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните
такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят
от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното производство са
предявени други искове /напр. по сметки/, тъй като зависят от поведението на
ответника по тях, нормата на чл.355 от ГПК предвижда присъждане на разноски по
общите правила на чл.78 от ГПК. Действително това се отнася за производството
пред първата инстанция“. Твърди, че именно това са сторили – както в договора
за правна защита и съдействие, така и в
представения в съдебното заседание на 06.11.2018г. списък по чл.80 от ГПК, където изрично уточняват, че
на основание чл.346 от ГПК да приеме искане за сметки между съделителите и на
основание чл.80 от ГПК им присъди разходите.
Моли съда да приеме, че в случая претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева е основателна и
този разход следва да се понесе от всички съделители.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК, по делото не са постъпили
писмени отговори на молбата от съделителите-ответници.
Съдът счита, че искането на ищците е
процесуално допустимо – направено е в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и при
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
По съществото му, съдът приема следното:
С постановеното Решение №1447 от 06.12.2018г.
по гр. дело №2766/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд са изнесени на
публична продан делбените имоти, подробно описани като след извършване на
проданта получената цена се разпредели между съделителите, съобразно дяловете
им както следва: 5/8 ид.ч. за И.П.Т. и Л.Г.Т. в режим на СИО и по 1/8 ид.ч. за
всеки един от съделителите И.П.Т., Х.П.Т. и Г.П.Т.. Осъдени са Х.П.Т. и Г.П.Т. да
заплатят на И.П.Т. сума в размер на по 7,85 лева, представляваща заплатени от
него данъци и такса битови отпадъци за съсобствените имоти за 2015г. и 2016г.,
като е отхвърлена претенцията на съделителя-ищеца И.П.Т. над размера от общо
15,70 лева и до претендирания размер от общо 62,83 лева, като неоснователна.
Осъдени са И.П.Т. и Л.Г.Т. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Пазарджик държавна такса по делото в размер на 805,76
лева. Осъдени са И.П.Т., Х.П.Т. и Г.П.Т. да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Пазарджик държавна такса по делото в
размер на по 161,16 лева всеки един от тях. Осъдени са Х.П.Т. и Г.П.Т. да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Пазарджик държавна такса по делото по претенцията по чл.346 от ГПК в размер
на 50 лева. Осъдени са Х.П.Т. и Г.П.Т. да
заплатят на Л.Г.Т. разноски по делото в размер на по 22,50 лева всеки един от
тях.
В мотивите на решението си, съдът по
претенцията на ищците за разноски по делото е приел, че видно от представения
от ищците списък по чл.80 от ГПК и приложените платежни
документи е, че те са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1600 лв., а ищцата Л.Г.Т. е направила и разноски за депозит за вещото лице в
размер на 180,00 лева. Приел е, че в договора за правна помощ не е посочено
каква част от уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска за делба
и каква за претендираните от ищеца-съделител суми по претенцията му по чл.346
от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноски
съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за
свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др.
съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата
за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК, които включват и
възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство
само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на
нормата на чл.355 от ГПК и направеното с нея
препращане към чл.78 от ГПК. В този смисъл Определение
№335 от 01.07.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №2020/2015г., I г. о. ГК.
Предвид горното, съдът е приел, че в случая
претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй
като този разход следва да се понесе от съделителите-ищци така, както е
направен.
При тези данни, настоящият съдебен състав
намира молбата на ищците, чрез пълномощника им, за неоснователна
и счита, че същата ще следва да се остави без уважение.
Приетото от съда в постановеното по делото решение е в съответствие със съдебната практика в
цитираното Определение №335 от 01.07.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №2020/2015г., I
г. о. ГК, както и с разпоредбите на чл.355 от ГПК и чл.78 от ГПК.
Съдът намира за нужно изрично да отбележи, че
неправилно в молбата на ищците с правно основание чл.248 от ГПК е отразено, че
претенцията им по сметки по чл.346 от ГПК е уважена. Видно от книжата по делото
и от постановеното решение е, че е уважена и то частично претенцията по чл.346
от ГПК само на ищеца И.П.Т.. Няма заявена и приета за разглеждане претенция по
сметки на ищцата Л.Г.Т..
При произнасянето по въпроса за разноските по
делото и по-конкретно по претенцията на ищците за присъждане на заплатеното от
тях адвокатско възнаграждение на пълномощника им, съдът е съобразил съдебната
практика, както и конкретните обстоятелства по делото. Не са налице данни или
невзети предвид обстоятелства, които да водят до изводи, различни от
направените от съда в мотивите към постановения по делото съдебен акт.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците И.П.Т.
и Л.Г.Т., чрез пълномощника им адв.Ц.И., с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК –
с искане за изменение на Решение №1447 от 06.12.2018г., постановено по гр. дело
№2766/2016г. по описа на Районен съд-Пазарджик в частта му за разноските и за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му пред Пазарджишкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: