РЕШЕНИЕ
Номер 229 19.01.2017
Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ХVІІ граждански състав
На дванадесети
декември, две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание
в следния състав
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена
Лянгова
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14958 по
описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото са предявени обективно
съединени искове по чл.26 от ЗЗД и чл.108 от ЗС от Община „Родопи”- гр.Пловдив
против „Родопи- 95”АД за това да бъде прогласена нищожността на договор за
покупко- продажба, оформен в писмена форма с нотариална заверка на подписите от
…. и имащ за предмет Ц. а. в ЦДС, землище с.М., за установяване на правото на
собственост на общината върху ПИ № 47295.106.41 по кадастралната карта на с.М.,
обл.П., с площ от 5237 кв.м. и осъждане на ответното дружество да предаде на
общината владението върху същия имот. Заявено е и искане по чл.537, ал.2 от ГПК
за отмяна на констативен нот.акт № ..., нот.дело № ... на н. …...
От ответното дружество оспорват
исковете като неоснователни.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с
твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
В исковата молба се твърди, че
общината е собственик на ПИ № 47295.106.41 по кадастралната карта на с.М.,
който имот представлявал общински път, с начин на трайно ползване по кадастралната
карта: за второстепенна улица. Ответното дружество владеело имота без правно
основание, като заявявало собственически претенции въз основа на нищожен
договор за покупко- продажба с нотариална заверка на подписите от …..
Нищожността се обосновава с липсата на форма за действителност, с невъзможен
предмет, тъй като предмет на договора била Ц. а. в ЦСД, землище с.М., а не
определен имот, а също така, тъй като имотите публична общинска собственост са
изключени от гражданския оборот. Отделно от горното се твърди също така, че
липсва съгласие на продавача за извършване на продажбата по причина на липсата
на решение на общото събрание на правоимащите по чл.27 от ЗСПЗЗ за продажба на
горепосочената алея. Освен това купувачът не е бил правоимащ и не е имал право
да придобие имущество на бившето ТКЗС. От страна на ответното дружество се
твърди, че отразения в кадастъра начин на трайно ползване на имота не отговаря
на истината, а също така, че този имот не представлява общински път. Имотът бил
включен в имуществото на бившето ТКЗС- с.П. и поради това не бил могъл да е
общинска собственост нито към датата на влизане в сила на ТКЗС, нито към
момента на одобряване на кадастралната карта. Той представлявал вътрешна
комуникация в стопански двор на бившето ТКЗС, включвал и три халета и се
ползвал за търговска дейност още от 1994г. и до момента. „Родопи- 95”АД било
учредено с вноски на правоимащите в бившето ТКЗС и в това му качество имота му
бил възложен в дял и му бил продаден. Този имот бил нанесен на КВС с номер 38,
а впоследствие бил заснет на кадастралната карта като ПИ № 47295.106.41.
Съгласно §7, ал.1, т.4 от ПР на ЗМСМА,
с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване. В чл.8, ал.3 от ЗП е записано, че
общинските пътища са публична общинска собственост. В §1 от ДР на ЗП е дадена
следната дефиниция на понятието „път”: „Път е ивицата от земната повърхност,
която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и
отговаря на определени технически изисквания”. Тъй като в исковата молба
претенцията на общината за право на собственост се мотивира с определения начин
на трайно ползване на имота „за второстепенна улица”, то би следвало да се
прецени доколко този имот отговаря на характеристиките на второстепенна улица.
Съгласно чл.5, ал.3 от Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на
комуникационно- транспортните системи на урбанизираните територии, улиците от
второстепенната улична мрежа по ал. 1, т. 2 обслужват обособените устройствени
зони на урбанизираната територия, като отвеждат и разпределят движението от
първостепенната улична мрежа до отделните обекти. Освен това, видно от приетите
по делото скици на имота, включително и тези към заключението на в.л.Б.Й., ПИ №
47295.106.41 същият само в югозападния си край излиза на път, а в
противоположния край свършва в бившия Централен стопански двор на ТКЗС- с.П..
Поради това, ако той представлява улица, то следва да е задънена улица по
смисъла на чл.81 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, задънените улици
осигуряват достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти.
В заключението на в.л.Б.Й. е отразено,
че по Генерален застроителен план от 1971г. за ЦСД- М. процесният имот е бил
включен в територията на стопанския двор на бившето ТКЗС- с.П.. На кадастрален
план от 1994г. и на действащата кадастрална карта процесният имот,
представляващ алея с две платна и задигнати острови между тях, е записан с
горепосочения начин на трайно ползване „за второстепенна улица”. От
съдържанието на заключението, от скицата на л.7, от писмото от ОбСЗ”Родопи” на
л.193 и от приложенията към него става ясно, че ЦСД попада извън строителните
граници на с.М. и като цяло е идентичен с имот № 106037 по картата на
възстановената собственост за землището на с.М., местността ”Д.”. От текста на
чл.81 от ЗУТ следва извода, че задънени улици се проектират за осигуряване на
достъп до поне два УПИ. И към настоящия момент не само процесния имот, но и
целия бивш ЦСД, не е урегулиран, поради което липсват отреждания за УПИ и за
улици. Видно и от показанията на разпитаните свидетели М. М. и С. К., към
момента на изграждането й въпросната алея е осигурявала достъп до вътрешността
на един имот, т.е. тя не само, че не осигурява достъп до няколко парцела / УПИ
по ЗУТ/, но е била включена в границите на един имот извън регулация.
Съгласно т.8 от ДР на ЗУТ,
устройствените зони представляват съвкупност от съседни поземлени имоти със
сходни характеристики и преобладаващо предназначение. Видно от описаните в
скицата на л.7 съседи на процесния имот, понастоящем през същия се осъществява
достъпа до множество самостоятелни имоти в границите на бившия стопански двор.
Не такова обаче е било положението до ликвидацията на бившето ТКЗС- с.П., като
няма основание в резултат от разпределението и разпродажбата на имуществото на
бившето ТКЗС да възникне имот- собственост на общината. Всъщност, в случай, че
процесният имот не е собственост на ответното дружество, като част от бившия
стопански двор на ТКЗС- с.П. и на основание чл.45, ал.8 /нова, Д.в., бр.
122/19.12.1997 г./ същият ще е държавна, а не общинска собственост. Съгласно
посочената разпоредба, земи, върху които са разположени обекти на организациите
по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и
незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за
земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна
собственост и се актуват от областния управител. Приблизително същият е и
текстът на § 12а, ал.1 /Нов
– Д.в., бр. 38 от 2014 г./ от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно който земеделските земи в
бившите стопански дворове на организациите по § 12,
намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване
правата на собствениците, са държавна собственост. По делото е прието писмо от
Областния управител на Област П., в което се сочи, че за процесния имот не е
съставен акт за държавна собственост. Във връзка с това писмо на първо място
следва да се има предвид, че съставянето на акт за държавна собственост е
последица от преминаване на правото на собственост в патримониума на Държавата,
а не основание за право на собственост /актовете за държавна собственост са
констативни, а не конститутивни/. Освен това, тъй като в писмото, с което е
изискана справката от Областния управител, е записана само актуалната
индивидуализация на процесния имот по кадастралната карта, но не и тази по
картата на възстановената собственост, с която не е изключено да е актуван
имота. Така или иначе горепосочените разпоредби ще намерят приложение, в
случай, че ответното дружество не е собственик, и при това положение
Община”Родопи” отново няма да се легитимира като собственик. Тя би могла да
стане собственик, само в случай, че за целия стопански двор бъде одобрен ПУП,
по който процесният имот е отреден за улица и след обезщетяване на собственика.
Противното би означавало във всеки случай на разделяне на даден имот на два или
повече имота, ако в целия имот има площ, отговаряща на изискванията за тупик /
задънена улица/ и осигуряваща достъп от улица до поне два от новите имоти, то
тази площ автоматично да преминава в собственост на общината, без съответно
отреждане и без обезщетяване на собствениците. Ето защо съдът намира, че
претенцията на общината за право на собственост върху процесния имот се явява
неоснователна и поради това неоснователен е и искът по чл.108 от ЗС.
За Община ”Родопи”- гр.Пловдив е налице
правен интерес от установяване на нищожността на договора, легитимиращ
ответното дружество като собственик, само в случай, че самата община е
собственик. С обективно съединените при условие на евентуалност искове по чл.26
от ЗЗД се цели да се реализира защита на правото на собственост на общината,
като бъде отречено изрично основанието, на което ответното дружество претендира
за право на собственост. При положение, че общината не е собственик тя не би
могла да ползва в отношенията си с ответното дружество едно евентуално
положително решение по исковете по чл.26 от ЗЗД. В началото на производството
съдът прие, че тези искове са допустими, но единствено с оглед на заявената от
ищеца претенция за право на собственост. Към настоящия момент, с оглед на
констатацията за неоснователност на тази претенция, следва да се приеме, че не
е налице правен интерес. Действително настоящето решение не е окончателно и е
възможно да бъде отменено, което би довело до промяна на извода относно правния
интерес, но настоящата инстанция следва да се произнесе, съобразно с
направените в настоящето производство констатации, а не с оглед на
неокончателния изход на делото. Съществува риск на по- горна инстанция общината
да бъде призната за собственик, а исковете по чл.26 от ЗЗД да не бъдат
разгледани, но това не би довело до усложнение в отношенията между страните,
тъй като ако правото на собственост на общината бъде признато със сила на
присъдено нещо, то ответното дружество не би могло да й противопостави никакви
права на база на договора от 12.12.1997г.. Ето защо производството по делото по
отношение на посочените искове ще следва да бъде прекратено. При това положение
съдът не следва да се произнася по искането по чл.537, ал.2 от ГПК, като се има
предвид и това, че съдът и служебно дължи отмяна на документ, погрешно
легитимиращ ответника като собственик, като всяка една по- горна инстанция може
да стори това и без да е налице произнасяне по този въпрос от по- долната
инстанция.
Съобразно с решението по делото и на
основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК в полза на ответното дружество ще следва да
бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски в общ размер от 3700 лева,
като съдът намира за неоснователно възражението на Община”Родопи” за
прекомерност на платеното от ответното дружество адв.възнаграждение в размер от
2880 лева, тъй като при цена на всеки един от исковете минималното
възнаграждение е в размер от 891,98 лева. Минималното възнаграждение по двата
основни иска е в общ размер от 1783,96 лева, при което, предвид сравнително
високата правна и фактическа сложност, възнаграждението от 2880 лева, което
дори не е в двукратния минимален размер, не е прекомерно. Освен това следва да
се има предвид, че това възнаграждение е платено за реализиране на защита и по
още три евентуално съединени иска по чл.26 от ЗЗД със същата цена.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС,
предявен от Община”Родопи”- гр.Пловдив против „Родопи- 95”АД- с.П. за това
ответното дружество да бъде осъдено да предаде на общината владението върху
собствения й ПИ № 47295.106.41 по кадастралната карта на с.М., обл.П., с площ
от 5237 кв.м..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на обективно съединените искове по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договор за покупко- продажба, оформен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите от …..г. и имащ за предмет Ц. а. в ЦДС, землище
с.М., по който купувач е ответното дружество.
ОСЪЖДА Община”Родопи”- гр.Пловдив,
ул.”Софроний Врачански”№ 1 да заплати на „Родопи- 95”АД- с.П., обл.П. сумата от
3700 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер
на определение за частично прекратяване на производството- с частна жалба в
едноседмичен срок.
Районен
съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ