Решение по дело №219/2024 на Административен съд - Стара Загора

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от редовно упълномощен юрисконсулт против Решение №9/11.01.2024г, постановено по АНД №903/23г по описа на РС Казанлък, с което е отменен Електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция на „ПЛАСТФОРМ“ ООД гр. Габрово С касационната жалба се твърди, че съдът е отменил електронния фиш при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 вр. с ал.2 от НПК, обосновано с липса на предпоставките по чл.34 ал.3 от ЗАНН, които са мотивирали въззивния съд да приеме, че ЕФ е съставен на 06.07.2023г след като е изтекъл шест-месечния срок от установяване на нарушението, посредством технически средства. Касаторът се позовава на ТР №1/2014г по ТД №1/2013г на ВАС, според което Електронния фиш е едновременно АУАН и НП – с неговото съставяне се образува административно наказателното производство и се налага административно наказание тоест образуването и приключването са в един и същи момент. Следователно в момента на установяване на нарушението на 27.01.2022г в 16.52ч административното производство е образувано и е приключило с генериране на Електронния фиш. Поради това второто по ред производство за същото нарушение е образувано на 08.02.2022г срещу водача на ППС със съставяне на АУАН от служител на Агенция „Митници“, за същото нарушение, за което е приключило административно наказателното производство с генериране на процесния електронен фиш. Издаденото въз основа на този АУАН №BG08022022/5800/Р8-112/08.02.2022г Наказателно постановление е отменено от РС Казанлък с постановеното по АНД №792/22г Решение №10/11.01.2023г, оставено в сила с Решение №114/29.05.2023г по КАНД №91/23г по описа на АС Стара Загора. Следователно с Решение № 9/11.01.2023г постановено по АНД №903/23г по описа на РС Казанлък не правилно е отменен Електронния фиш с наложена на собственика на ППС имуществена санкция.

В допълнение към аргументите за неправилно приложение на материалния закон, касаторът сочи, че противоречие между чл.2 §7 от Регламент за изпълнение 2020/204 на Европейската комисия от 28.11.2019г липсва, защото в националното законодателство не е въведено задължението за уведомяване на нарушител. По силата на чл.15 ал.2 от ЗНА, когато нормативен акт противоречи на регламент на ЕС, тогава се прилага регламента, но когато няма национален закон, който да въвежда посоченото в Регламента задължение, тогава няма и противоречие и съответно липсва основанието по чл.15 ал.2 от ЗНА за прилагане на чл.2 §7 от Регламент ЕС 2020/204г на Европейската Комисия. Администрацията е съобразила по тази причина националното законодателството – чл.179 ал.3б от Закона за движение по пътищата, защото ако бе приложила чл.2 §7 от Регламента то тогава Електронния фиш би бил отменен именно, защото не е съобразено отсъствието на условието по чл.15 ал.2 от ЗНА за прилагане на Правото на ЕС. Касаторът счита, че този въпрос има значение за правилното приложение на материалния закон и следва поради това да бъде обсъден и по настоящия казус. Съгласно чл.7 от Регламента за изпълнение той се прилага, считано от 19.10.2021г, а нарушението е извършено на 27.01.2022г, към която не е приложим чл.2 §7 от същия, защото няма местен закон, който да му противоречи – чл.10б ал.8 ал.7 от Закона за пътищата са в сила от 01.01.2024г. Следователно към 27.01.2022г няма задължение нарушителя да бъде уведомен предварително. Следователно административно наказателното производство е приключило законосъобразно на 27.01.2022г, когато изискването за уведомяване на нарушителя и ограничението на новия чл.10б ал.7 предл последно от Закона за пътищата не е в сила, което действа само занапред, без да му е придадена обратна сила. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърден Електронния фиш.

Ответникът – „ПЛАСТФОРМ“ ООД гр. Габрово, чрез редовно упълномощен адвокат, иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по доводи, подробно изложени в писмена защита. Поддържа, че началото на производството по налагане на административни наказания и имуществени санкции посредством електронен фиш съвпада с момента на изготвяне на веществените доказателствени средства, чрез които се установяват административните нарушения – заснемането на нарушението заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл.40 от ЗАНН и има същото правно значение като слага начало на производството. Електронно изявление, записано върху магнитен, хартиен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа именно на данните за нарушението, събрани от техническото средство е самият електронен фиш, който има значението на наказателно постановление – с него се налага административното наказание. Съгласно чл.1 от ЗАНН законът се прилага във всеки случай, когато липсва специална уредба за установяване на административни нарушения, за налагане и изпълнение на административни наказания. ЗДвП въвежда особени правила за производството по налагане на административно наказание, посредством електронен фиш, но без да дерогира сроковете по ЗАНН за упражняване на административно наказателна компетентност. Следователно срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН тече от момента на установяване на административно нарушение, посредством технически средства и е изтекъл преди да бъде генерирано електронното изявление – процесния електронен фиш. По силата на Тълкувателно решение №1/27.02.2015г на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН погасяват административно наказателна компетентност – те са давностни, а за тяхното спазване съдът следи служебно. По силата на ТР №4/29.03.2021г на ВАС – ОСС на І-ва и ІІ-ра Колегии, по ТД №3/2019г откриването на нарушителя е моментът, в който компетентния орган разполага с данните, установяващи нарушението и нарушителя. Процесното нарушение е известно на касатора от датата 27.01.2022г, когато са установени нарушението и неговият автор и от тази дата тече шест месечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН за издаването на Електронен фиш. Съгласно Справка за нарушение датата на генериране на ЕФ е 06.07.2023г, поради което е изтекло повече време от предвидения давностен срок от шест месеца за налагане на имуществена санкция.

На следващо място поддържа, че издаденото против водача на ППС Наказателно постановление за същото нарушение, което е отменено с окончателно съдебно решение сочи на недопустимост на процесното административно наказателно производство и поради това не се споделя тезата на въззивния съд, че Електронния фиш е издаден без други нарушения на процесуалния и материалния закон. Електронния фиш е издаден след като е отменено НП с наложено на водача на ППС административно наказание глоба за неплатени пътни такси.

Сочи и друг порок на Електронния фиш, който е останал без внимание от страна на въззивния съд, а именно: разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП не се прилага за нарушение по чл.179 ал.3б от същия закон, тъй като не е предвидено изрично издаване на ЕФ за деянието, осъществяващо този състав на административно нарушение. По силата на чл.102 ал.2 от ЗДвП собственикът на пътя е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на таксата по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН, само когато е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби, посредством електронен фиш за нарушения установени и заснети с техническо средство или система в отсъствието на контролен орган. За да бъде издаден ЕФ за нарушение по ч.179 ал.3б от ЗДвП е необходимо изрично предвиждане в закон, каквото липсва, защото приложимата редакция на чл.189ж ал.1 изр първо от ЗДвП сочи издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган и нарушител само за налагане на наказанието, предвидено за нарушението по чл.179 ал.3 от същия закон, когато е установено и заснето от електронната система. До различен извод не води и нормата на чл.189ж ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение на чл.179 ал.3-3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189 ал.10, тъй като това означава по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо предвид вида на отговорността – административно наказателна. Нормата на чл.167а ал.4 от ЗДвП също не е основание за издаване на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, предвид нейния конкретен предмет – определя, че в информационната система се издават и съхраняват докладите и електронните фишове за нарушение на чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, като е допустимо да се съхраняват и съставени, но не връчени актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения на чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, ако са подписани с КЕП и отговарят на изискванията за електронен документ. Разпоредбата на чл.187а ал.4 от ЗДвП се отнася до възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за извършено нарушение, както по чл.179 ал.3, така и по чл.179 ал.3а и 3б от ЗДвП, тъй като е посочено, че в 7-дневен срок от връчване на акта или на електронния фиш, без уточнение за състава на нарушението, вписания собственик или ползвател може да подаде декларация с данни за лицето, което е управлявало ППС придружено с копие на валидно СУМПС.

Едва след изменението на чл.189ж ал.1 от ЗДвП в сила от 13.02.2024г е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП. До тази дата липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда издаване на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, което предвид чл. 39 ал.4 от ЗАНН изключва извода за законосъобразност на процесния електронен фиш.

Поддържа се, че изпълнителното деяние по чл.179 ал.3б от ЗДвП се състои в бездействие – неизпълнение на задължението за установяване на изминато разстояние или закупуване на маршрутна карта. В случая е налице сключен договор за предоставяне на данни за установяване на изминато разстояние от ППС и собственикът му е избрал да предостави на АПИ данните, необходими за изчисляване на пътните такси, което изключва алтернативното задължение за закупуване на маршрутна карта. Изпълнено е задължението за установяване на изминато разстояние със сключването на тристранен договор и наличието на бордово устройство на ППС. Когато това устройство преустанови подаването на данни собственикът или ползвателят уведомява за това доставчика на услуга по електронно събиране на таксата за изминато разстояние, с когото е сключен тристранния договор, като в противен случай се прилага чл.11 ал.2 от Наредбата оп чл.10 ал.7 от Закона за пътищата. Уведомяване не е извършено, защото не е установено бордовото устройство да не подава данни, за което е понесъл последиците да заплати таксата в максимален размер. Наложената въпреки това имуществена санкция вече е не съразмерна спрямо дължимата такса за изминатия сегмент и предвид заплащането не на дължимата, а на максималния размер.

От съда се иска да бъдат присъдени и разноските по делото при постановяване на благоприятен за ответника съдебен акт.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение, с чиито мотиви изразява съгласие.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалбата на „ПЛАСТФОРМ“ ООД срещу Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на „ПЛАСТФОРМ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв. за извършеното нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б от същия закон. Описани са следните фактически обстоятелства: на 27.01.2022г в 16.52ч е установено нарушение, извършено с ППС – В. М. 1844 с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса на състава 40 000т, в община Мъглиж, за движение по път І-6 км.331+828, с посока наставащ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата – няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За да отмени обжалвания електронен фиш въззивният съд е приел, че същият е издаден след изтичане на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Нарушението е било заснето на 27.01.2022г., което се установявало от приложения към ЕФ снимков материал и справка за нарушение № **********, а датата на съставяне на ЕФ е 06.07.2023г., видно от приложената от АНО справка.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно като краен резултат, но по следните коригиращи мотиви:

В изпълнение на задължението да се обсъдят посочените в касационната жалба пороци на съдебния акт следва да се даде отговор на правния въпрос за прилагане на сроковете по чл.34 от ЗАНН в производствата по налагане на глоби и имуществени санкции, посредством електронен фиш, както и за нормативните условия за издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП към момента на упражняване на това правомощие – 06.07.2023г.

Съгласно Справка от информационна система БГ ТОЛ Електронния фиш е създаден на 06.07.2023г в 10.00ч в същата тази система / стр.54 по АНД № 903/23г на РС Казанлък/, а данните за нарушението са въведени на 06.02.2022г, когато е генериран доказателствен запис, подписан с КЕП от посочен служител – по аргумент от чл.167а ал.3 от ЗДвП доказателствения запис се създава в системата по този ред. Съгласно определението за ЕФ по §1т.1 от ДР на ЗАНН, същото и по §6 т. 63 от ДР на ЗДвП, Електронният фиш е изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно постъпването и обработването на данни от тези средства или системи е моментът, в който нарушението и нарушителя, определен по оборимата презумпция на чл.188 ал.1 от ЗДвП стават известни, чрез въвеждането им в административно-информационната система. В случая този момент е 06.02.2022г, съгласно Справката за производството, проведено за нарушението, посредством административно информационната система. Административните нарушения се установяват, по арг. от чл. 34 вр. с чл.36 от ЗАНН, със съставяне на Акта за установяване на нарушението, с което действие се образува и административно наказателното производство. Установяването на нарушенията по данни от веществените доказателствени средства, посочени в чл.189 ал.15 от ЗДвП, се извършва със съставяне на Електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител по силата на чл.189 ал.4, чл.189ж ал.1 от ЗДвП вр. с чл.39 ал.4 от ЗАНН, което води на извод за установителна функция на електронното изявление, но със същото се налага и административно наказание, поради което и по силата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влизането му в сила води до същите правни последици, които настъпват от влизането в сила на наказателното постановление. Производството и сроковете за съставяне на ЕФ са различни от тези, които ЗАНН установяване за издаване на Наказателно постановление, поради което не намира приложение чл.34, ал.3 от ЗАНН – не се съставя АУАН, което действие поставя началния момент на шест месечния срок за налагане на административно наказание. Именно производството, което се образува с АУАН е дерогирано от законодателя с предвидените в чл.39 ал.4 от ЗАНН и в чл.189 ал.4, съответно чл.189ж от ЗДвП особени правила за ангажиране на административно наказателна отговорност за нарушение по данни, постъпили от изготвените с автоматизираните средства или системи веществени доказателства. Тяхното създаване е предпоставка за съставяне на Електронен фиш за установяване на нарушението в процесуалния смисъл на това понятие – образуване на производство по налагане на административно наказание. Аргумент за установителната функция на ЕФ и за образуване на производство по налагане на административно наказание със същото електронно изявление се извлича и от предвидената административна процедура по неговото анулиране, когато бъде оборена презумпцията по чл.189 ал.10 от ЗДвП с последица прекратяване на производството спрямо нормативно определения извършител. В мотивите към ТР №1/26.02.2014г по ТД №1/2013 на ВАС на РБ е потвърдена тази правна теза и следователно безспорно в съдебната практика е прието, че ЕФ има правното значение на АУАН, а след влизането му в сила и по разпореждане на чл.189 ал.11 от ЗДвП, на НП: „Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване“. След като е установено, че процедурата по неговото издаване не е тази, която ЗАНН определя за издаване на НП, то се налага извода, че единствено срокът по чл.34 ал.1 изречение второ от ЗАНН е приложимия за образуване на административно наказателно производство посредством Електронен фиш. Извършването на нарушението, както и откриването на извършителя са двата факта, които чл.34 ал.1 от ЗАНН свързва с началото на срока за упражняване на административнонаказателна компетентност с образуване на административно наказателно производство. От момента на извършване на нарушението се поражда административнонаказателната отговорност и правомощието за нейното реализиране, т.е. материалноправни са последици от това юридическо събитие. Те се погасяват, когато в рамките на една календарна година не бъде упражнена административно-наказателна компетентност, чрез извършване на действия по образуване на административно наказателно производство – съставяне на предвидените актове, с които се установява и нарушението. Откриването на нарушителя поставя течението на по-краткия тримесечен срок, който не може да изтече след края на едногодишния срок, но освен това той е неприложим към производствата, образувани с ЕФ, защото нарушител не се открива – той е определен по оборима законова презумпция, но освен това и от определението за ЕФ следва, че съставянето му е свързано с постъпване и обработване на данните в информационната система или компетентната администрация следва да упражни, чрез административно информационната система правомощието си по установяване и налагане на наказания за нарушения, за които са постъпили данни от автоматизирани технически средства или системи в рамките на едногодишния срок по чл.34, ал.1 изречение второ от ЗАНН. Ето защо въззивното съдебно решение е правилно, тъй като макар да е преценяван неприложимия срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, от датата на извършване на нарушението - 27.01.2022г, до датата на съставяне на ЕФ - 06.07.2023г, е изтекъл период от повече от една календарна година – нейният край е дата 27.01.2023г.

От информацията, съдържаща се в същата тази система и от приложеното АНД 792/22г по описа на РС Казанлък е видно, че на 08.02.2022г е съставен АУАН срещу лице, което на същата дата е водач на процесното ППС за това, че на 27.01.2022г в 16.52.23ч на път №І-6, отсечка 331+828, ППС е засечено с контролно устройство №10321 на АПИ, без да е платена таксата по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. АУАН е съставен въз основа на доказателствен запис с номер на нарушението D75BC1F10D5A6165E053021F60A2303, постъпил в системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП на 06.02.2022г./ същият, на който се основава процесния ЕФ/. Определена е компенсаторна такса в размер на 750лв., като на 08.02.2022г е заплатена сумата от 133лв, представляваща максималната тол такса за ППС с максимално допустима маса над 12т, с 4 и повече оси, отнесена като частично плащане на компенсаторната. Вмененото на водача деяние е подведено правно под състава на чл.179 ал.3а от ЗДвП с НП №BG08022022/5800/P8-112 от 11.07.2022г, издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ, отменено с Решение № 10/11.01.2023г по АНД №792/22г на РС Казанлък на основание нарушено право на защита и липса на извършено нарушение – обвинението не съответства на приложената санкционна норма, а освен това не са взети предвид фактите, установяващи снабдяване на управляваното ППС с бордово устройство за предаване на данни към АПИ по силата на тристранен договор между „ИТС“ АД, „А1 България“ ЕАД и собственика „ПЛАСТФОРМ“ ООД, които изключват задължение на водача да купува маршрутна карта, както и да установява изминати разстояния и да заплаща такси за тях. Решението е оставено в сила с Решение № 114/29.05.2023г по КАНД №91/23г по описа на АС Стара Загора.

Изброените в тяхната хронология факти сочат, че действително Електронния фиш е съставен след като е отменено цитираното по-горе Наказателно постановление, издадено от административен орган, представляващ администрацията – касатор, въз основа на същия доказателствен запис, имащ значението на веществено доказателствено средство по чл.189 ал.15 от ЗДвП, което е използвано и от митническите органи на 08.02.2022г, когато срещу водачът на ППС, извършвал неговото управление на тази дата, е съставен АУАН за движение на 27.01.2022г по участък от платената пътна мрежа без заплатена такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.

В тази връзка и предвид доводите на страните следва да се каже, че забраната „non bis in idem“ се прилага спрямо лицата, подведени под отговорност, имаща характеристиките на наказателна, каквато е и административнонаказателната, за едно и също извършено от тях деяние. Поради това образуваното и приключило административнонаказателно производство срещу друг правен субект с вменена отговорност за същото нарушение не е факт, имащ характеристиките на забраната non bis in idem. Следователно настоящото административно наказателно производство не може да се определи като нарушаване на забраната, макар времево да е второ по ред за същото деяние, но срещу друг субект на административно-наказателна отговорност.

По въпроса за правната допустимост да се налага наказанието по чл.179 ал.3б от ЗДвП посредством електронен фиш следва да се съобразят разпоредбите, които предвиждат реализиране на отговорността за нарушенията по чл.179 ал.3 –ал.3в от ЗДвП, като предложеното от ответника по касация тълкуване на чл.189ж ал.1 от ЗДвП не може да бъде споделено. Съгласно §21б от ПЗР към ЗИД ЗДвП ДВ бр.60 в сила от 16.08.2019г разпоредбите на чл.187а и на чл.189е от ЗДвП се прилагат съответно като в първата от тях изрично е посочено, че при установяване на нарушения по чл.179 ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от неговия собственик. Нарушението е установено в отсъствие на нарушителя, когато е съставен Електронен фиш въз основа на данните, постъпили в системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП от използвани технически средства и системи. Следователно разпоредбата на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП в редакцията й към момента на извършване на нарушението и на издаване на ЕФ не е основание да се приеме, че за нарушението по чл.179 ал-3б от ЗДвП не се прилага чл.187а от същия закон, по силата на която разпоредба се следва реда по чл.189ж ал.2 и сл. от ЗДвП.

Що се отнася до възражението, основано на правилото на чл.15 от Закона за нормативните актове следва да се каже само, че Регламент, приет по законодателна процедура никога не се имплементира във вътрешното законодателство на държавите членки и подобно имплементиране е нарушение на ДФЕС, защото Регламента има пряко и непосредствено приложение, за разлика от Директивата, чийто резултат се постига посредством национални материални и процесуални правни норми. Национални правни норми, идентични с тези на влязъл в сила Регламент, приет посредством законодателна процедура създава правна несигурност относно началния момент на прилагането му и относно еднаквото и точно прилагане на Правото на ЕС, като ограничава и непосредственото му /на правото на ЕС/ нормативно действие на територията на всички държави-членки, което не изисква никакви правни действия, за да бъде действащо и приложимо право. Следователно доводите, че след като няма национална правна норма, която да урежда вече уредените от Регламент правоотношения, то няма противоречие и оттук липсва основание за неговото прилагане са напълно погрешни. Не противоречието между национални правни норми и Правото на ЕС е основание за неговото непосредствено правно действие, а предоставената на ЕС компетентност. Когато Регламент или Регламент за прилагане изискват изрично национални правни норми относно реда за тяхното прилагане, тогава националният законодател има задължение да го уреди, но до уреждането му не е освободен от задължението да изпълнява задълженията си по удовлетворяване на правни норми с директен ефект, предоставящи права на частноправни субекти. В случая Регламент за изпълнение 202/204 на Комисията в чл.2 §7 изрично предписва задължение за доставчика на Европейска услуга за електронно пътно управление да уведоми ползвателя на тази услуга за всеки случай на недекларирана пътна такса и да предложи възможност за отстраняване на нередността, когато такава е предвидена в националното законодателство, преди предприемането на принудителни мерки. Следователно на националния законодател принадлежи компетентността да установи нормативно състав на нередност за недекларирани пътни такси и тя е упражнена, видно от административно наказателните разпоредби на ЗДвП в сила от 16.08.2019г / чл.179 ал.3-ал.3б/, но освен това нормата на Регламента вменява задължение за уведомяване, без нужда от имплементирането му с национална правна норма. На задължението за уведомяване съответства правото на частноправните субекти на нередността да бъдат уведомени преди предприемане на принудителните мерки – реда за отстраняване на нарушението преди образуване на административно наказателно производство е в компетентност на националния законодател. Регламента се прилага от 19.01.2021г, а редът за упражняване на това право е установен от чл.10б ал.9 от Закона за пътищата в ред ДВ бр.14/ от 14.02.2023г в сила от 01.01.2024г, но липсата на национален ред за упражняване на правото в посочения период не дерогира задължението за уведомяване.

По изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 11.01.2024г., постановено по АНД № 903/ 2023г. по описа на Районен съд - Казанлък.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ПЛАСТФОРМ“ ООД ЕИК ********* сумата от 550 лв /петстотин и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД № 219/ 2024г по описа на Административен съд - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.