МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПОСТАНОВЕНА ПО В. О .Х .Д . № 985
/ 2020г. , ПО ОПИСА
НА СГС , НО , ІХ – ти ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
С присъда от 20.02.18г. по Н .О .Х .Д . №
1118/ 16г . , по описа на СРС, НО ,9 с - в , е признал подсъдимия В.Л.В.
за невиновен за извършено престъпление по чл. 209 ал.1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по
предявеното му обвинение за посоченото престъпление . С присъдата е
постановено на осн. чл. 190 ал.1 от НПК направените
по делото разноски да останат за сметка
на държавата .
Срещу присъдата е
постъпил протест от СРП , с който се иска отмяната на постановената
присъда и осъждането на подсъдимия по
внесеното обвинение .
В
съдебно заседание представителят на СГП подържа
подадения протест и пледира да се отмени присъдата на първоинстанционния
съд като подсъдимия бъде осъден по внесеното
обвинение срещу него .
В съдебно заседание упълномощеният
защитник
на подсъдимия В.Л.В. - адв. Х. пледира да се потвърди присъдата на СРС като правилна и
законосъобразна .
В съдебно заседание подсъдимият В.Л.В. подържа изложеното от
своя защитник и сочи в последната си дума ,че няма какво да каже.
Съдът като обсъди доказателствата по делото
, доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313
от НПК намира за установено следното :
Протестът е
основателен .
Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила
визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен
материал се установява следната фактическа обстановка :
Подсъдимият В.Л.В. е роден на 29.11.67г. в гр.Видин ,ЕГН ********** , българин, български гражданин, неженен, , със средно образование, безработен , осъждан, с постоянен и настоящ адрес *** .
Подсъдимият В.Л.В. е осъждан както следва :
С влязла в сила на 06.03.18г.
присъда по НОХД № 18999 /15г., по описа на
СРС , НО , 21 с- в , подсъдимият В.Л.В. е признат за виновен и осъден за
извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т.1
и т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК и във вр.чл.54 от НК му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 години , чието
изпълнение е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от 4
години.
Пострадалият
свидетел М.К.Ш.– Х.живеел от 25 години в
България и разбирал напълно български език говоримо . Същият бил собственик и управител на
магазин за златни изделия и часовници, находящ се в
гр.София ,ул. „ *******. От около 15 години свидетелят М.К.Ш.– Х.познавал
подсъдимия В.Л.В. , на когото викали „ П.„ . Двамата
били в приятелски отношения .Поради промяна в законодателството за получаване
на българско гражданство , свидетелят М.К.Ш.– Х.искал по най – бързия начин да
оправи документите и да се задейства процедура за получаване на българско гражданство на брат му М.К.Ш.Х..
През месец април 2014г.в магазина на свидетеля М.К.Ш.– Х.дошъл подсъдимия В.Л.В. , на когото викали „ П.„ и предложил на свидетеля М.К.Ш.– Х.да му
помогне с по – бързото задвижване на процедурата за гражданството на брат му , въпреки че подсъдимия нямал никакво намерение да оказва тази помощ и
съдействие , като и
знаел, че няма и никаква възможност да изпълни това. Подсъдимият
казал на свидетеля М.К.Ш.– Х.,че ще
окаже съдействие и въпреки ,че има промяна в законодателството ще уреди
нещата и брат му ще получи българско гражданство . Подсъдимият се ангажирал да
подаде всички необходими документи за получаване на българско гражданство и да уреди процедурата да се предвижи по най - бързия начин. За услугата подсъдимият поискал 1200лв
за „ плащане на такси „ , което било по думите на подсъдимия за почерпка на неговите много колеги в Президенството
на които подсъдимия бил началник и
отговарял за
даване на гражданство , както и поискал свидетелят М.К.Ш.– Х.да му направи златен
пръстен. Тъй като и друг път подсъдимият
бил казвал на свидетеля М.К.Ш.– Х.,че работи в Президенството
, свидетелят М.К.Ш.– Х.се съгласил и
казал на своята служителка – свидетелката
М.Н., работеща като продавач –
консултант в магазина му на ул. „ *******да подготви необходимия набор от
документи . Свидетелят М.К.Ш.– Х.представил подсъдимия на своята служителка
свидетелката М.Н.с прякора „ П.„ и й
казал ,че този мъж ще оправи документите за българско гражданство на брат
му. Подсъдимият обяснил на свидетелката М.Н.какви
документи ще са необходими и й казал до
няколко дни да ги подготви и да му звънне по телефона като оставил и телефон номер за обаждане. Подсъдимият си харесъл
и модел на пръстен и след като му била
взета мярка от бижутера – свидетеля П.Ш., който работел в магазина на свидетеля
М.К.Ш.– Х., последния му изработил
пръстен от 14 карата жълто злато с камък цирконий и тегло 11,95гр. Подсъдимият изпробвал
поръчания пръстен , който му бил по мярка , харесал го много и го
оставил на ръката си , без да го плаща. Свидетелката Н.подготвила исканите
документи , които били копие на лична карта за постоянно пребиваване , копие на
сирийски паспорт , акт за собственост на имот , входящия номер на първоначално
подадените през 2006 - 2007г. в
Министерството на правосъдието от свидетелката Н.документи за получаване на
българско гражданство на М.К.Ш.Х.,
удостоверение на семейно положение ,данъчно удостоверение и други
документи . Процедурата по първоначално
подадените през 2006 - 2007г. в
Министерството на правосъдието от свидетелката Н.документи за получаване на българско
гражданство на М.К.Ш.Х.била стопирана тогава , тъй като в документите липсвал отказа от сирийско
гражданство на М.К.Ш.Х.. След като подготвила исканите документи ,седмица
по - късно свидетелката Н.се обадила лично по телефона на
подсъдимия .Последният й казал по телефона , че е наблизо и ще дойде в обедната
почивка в магазина да ги вземе. Подсъдимият дошъл в магазина на свидетеля М.К.Ш.–
Х.облечен във военна униформа. Свидетелката Н.му дала целия комплект от
документи подредени в папка. Подсъдимият
разгледал внимателно всички
документи и казал на свидетелката Н., че
ако трябва още нещо ще се обади допълнително . Подсъдимият казал също на свидетелката Н.,че за внасянето
на документите се плащат такси , на
което свидетелката Н.му казала ,че за пари трябва да говори със свидетеля М.К.Ш.– Х..
Тогава след проведен разговор
между подсъдимия и свидетеля М.К.Ш.– Х., и след като свидетеля М.К.Ш.– Х.излязъл
от стаята , в която разговаряли за да
вземе исканата парична сума , свидетелят
М.К.Ш.– Х. предал на подсъдимия сумата
от 1200лв. В този момент в стаята не присъствала свидетелката Н., която излязла
оттам малко преди това . Подсъдимият казал на свидетеля М.К.Ш.– Х.,че до
седмица ще уреди нещата с документите и ще дойде брата на свидетеля М.К.Ш.– Х.да
ги разпише.След това няколко пъти свидетелят М.К.Ш.– Х.се обаждал по телефона
на подсъдимия и последния идвал в магазина
на свидетеля , като казвал , че
нещо са се забавили нещата и обещавал ,че
до няколко дни ще донесе
документите и ще си оправят взаимоотношенията , но това така и не се случило.
След това подсъдимият спрял да си вдига телефона и свидетеля М.К.Ш.– Х.не можел да се свърже с него . Свидетелят
М.К.Ш.– Х.нямал никакви документи за
предаването на паричната сума от 1200лв и златния пръстен на подсъдимия, тъй
като познавал отдавна подсъдимия и му имал доверие .
На 05.08.15г.
за времето от 11,05 до 11,15 ч.в специализирано помещение на 03 РПУ в
присъствието на две поемни лица било извършено разпознаване на лица на живо от свидетеля М.К.Ш.– Х.,при което сред
съпоставените лица , свидетелят М.К.Ш.–
Х.,разпознал категорично под номер 2 ,
подсъдимия по делото В. по ръста около180 см, по пълното телосложение , по прошарената
коса и по чертите на лицето , като
лицето което го е измамило с пари и злато в магазина му на ул. „ *******. За извършеното разпознаване
бил съставен протокол за разпознаване на лице
от 05.08.15г. / находящ се на л. 21 -22 от досъдебното производство /.
С протокол
за доброволно предаване от
22.01.15г. / находящ
се на л. 11 от досъдебното производство /
,подсъдимият Върбоски предал по досъдебното производство 1 бр.
пръстен от жълт метал, с бял камък ,
като посочил в протокола ,че предава незаплатения пръстен , който е взел от магазин на ул. „ *******.
С разписка
от 13.11.15г / находяща се на л.36 от
досъдебното производство / на
свидетеля М.К.Ш.– Х.бил върнат
предадения от подсъдимият Върбоски с протокола
за доброволно предаване от
22.01.15г. - 1 бр. пръстен от жълт
метал, с бял камък.
Съгласно съдебно – оценителната експертиза / находяща
се на л. 28 -29 от досъдебното производство / , общия размер на причинената имотна вреда към датата на деянието е в размер на 2 156 ,00лв , включваща сумата от 1 200лв, както
и златен
пръстен, 11,95гр., 14 карата
с камък цирконий, при ц. 1гр=80,00лв. общо на стойност 956,00лв .
Горната фактическа
обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателства , и доказателствени
средства : показанията на свидетеля М.К.Ш.– Х.дадени в съдебно
заседание пред на СРС на 21.06.16г и на 07.04.17г. , и на
20.02.18г , и тези дадени на
досъдебното производство в протоколи за разпит на свидетел от 02.06.15г. и от
13.11.15г. находящи
се на л. 17 и л. 26 от досъдебното
производство / ,приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане по реда на
чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т .1 и т. 2 от НПК , показанията на свидетелката М.В.Н.дадени в
съдебно заседание пред на СРС на 21.06.16г и на
20.02.18г. , и тези дадени на досъдебното производство в
протокол за разпит на свидетел от 21.10.15г. находящ се на л. 18 от досъдебното производство
/ ,приобщени към доказателствения
материал чрез тяхното прочитане по реда на чл. 281 ал.5 вр.
ал.1 т .1 от НПК , показанията на свидетеля П.К.Ш.дадени в съдебно
заседание пред на СРС на 18.11.16г и
тези дадени на досъдебното производство в протокол за разпит на свидетел от
21.10.15г. находящ
се на л. 19 от досъдебното
производство / ,приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане по реда на
чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т. 2 от НПК , протокол за разпознаване на лице от 05.08.15г. / находящ
се на л. 21 -22 от досъдебното производство / протокол за доброволно
предаване от 22.01.15г. / находящ се на л.
11 от досъдебното производство / , съдебно – оценителната
експертиза / находяща
се на л. 28 -29 от досъдебното производство / , разписка / находяща
се на л.36 от досъдебното производство / , актуално свидетелство
за съдимост на подсъдимия .
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел М.К.Ш.– Х.дадени
в съдебно заседание пред на СРС на 21.06.16г и на 07.04.17г.
, и на 20.02.18г , и тези дадени на досъдебното производство в
протоколи за разпит на свидетел от 02.06.15г. и от 13.11.15г. находящи се на л.
17 и л. 26 от досъдебното производство
/ ,приобщени към доказателствения
материал чрез тяхното прочитане по реда на чл. 281 ал.4 вр.
ал.1 т .1 и т. 2 от НПК, като намира , че същите са подробни ,последователни, логични и непротиворечиви. Сочените от него обстоятелства , които същия е възприел непосредствено като очевидец са в съответствие с останалия доказателствен материал по делото , а именно показанията на разпитаните по делото
други двама свидетели очевидци , а именно свидетелката М.В.Н.и
свидетеля П.К.Ш., при което
настоящия съд не намира основание да не кредитира показанията на този свидетел.
Въззивният съд намира ,че показанията на пострадалия свидетел М.К.Ш.– Х.относно обстоятелствата , при които
същия е дал паричната сума от 1200лв на
подсъдимия , а именно целта с която е дадена същата - за изпълнение на поетото от подсъдимия
обещание , че ще съдейства за по-бързо придвижване
на процедурата за получаване на
българско гражданство за брат му
М.Я.Ш.-Х.,
конкретните обстоятелства по предаването на папката с исканите от подсъдимия
документи касаещи получаването на българско гражданство от неговия брат , а
също и какви точно документи са били
предадени на подсъдимия ,както и самото
предаване на паричната сума на подсъдимия лично от свидетеля М.К.Ш.– Х.,са в пълно съответствие с
изложеното от свидетелката М.В.Н..Последната е пряка свидетелка очевидка , която е
възприела именно тези обстоятелства свързани с предаването на паричната сума от
1200лв на подсъдимия , и макар същата не е присъствала именно в този момент на
самото предаване на парите от 1200лв, то
същата свидетелства , за причината поради , която са били предадени
парите от свидетеля М.К.Ш.– Х.на подсъдимия , а именно за бързо
предвижване и уреждане на процедурата за получаване на българско гражданство от
брата на свидетеля , както и свидетелства за конкретните обстоятелства , при
които същата е подготвила и предала исканите от подсъдимия документи за оказване
на съдействие за получаване на българско гражданство на брата на свидетеля М.К.Ш.– Х.. В тази връзка съдът намира ,че не
са налице основания да не бъдат кредитирани показанията на свидетелката М.В.Н.,която е очевидка на
случилото се и излага в показанията си пряко и непосредствено възприети от нея
факти и обстоятелства , тъй като
независимо от обстоятелството ,че същата работи и е служителка на свидетеля М.К.Ш.– Х., то показанията й са подробни ,последователни, логични и непротиворечиви, като същите са и
в съответствие с изложеното от свидетеля М.К.Ш.– Х.,
при което основание да бъдат изключени от доказателствения
материал показанията й единствено
поради наличието на служебни отношения и зависимост, въззивният
съд не намира . По същия начин съдът намира , че не са налице и основания да не бъдат
кредитирани и показанията на другия
свидетел очевидец - П.К.Ш., който дава
показания във връзка с изработването и
получаването на инкриминирания златен пръстен от страна на подсъдимия , без
златния пръстен да бъде заплатен на собственика на магазина- свидетеля М.К.Ш.– Х.. Показанията на
този свидетел очевидец - П.К.Ш.за
обстоятелствата , които същия е възприел пряко и непосредствено , а именно във връзка с инкриминирания златен
пръстен са подробни ,последователни, логични и непротиворечиви, като същите са и
в съответствие с изложеното от свидетеля М.К.Ш.– Х.,
при което основание да бъдат изключени от доказателствения
материал показанията му
единствено поради наличието на
служебни отношения и зависимост , въззивният
съд не намира . При обсъждане на събраните доказателства ,въззивният съд намира
, че по отношение на момента на предаване на златния пръстен, а именно дали това е станало преди
получаването на паричната сума или след нейното предаване от страна на свидетеля М.К.Ш.– Х.на подсъдимия , съдът намира ,че от фактическа страна по делото се
установява обстоятелството ,че предаването на златния пръстен от страна на свидетеля М.К.Ш.– Х.на подсъдимия ,без пръстена да бъде платен от последния е
станало преди предаването на парите , доколкото в допълнителния си разпит
в съдебно заседание пред на СРС на 07.04.17г.
, и на 20.02.18г. при
проведената с подсъдимия очна ставка , свидетелят М.К.Ш.– Х.уточнява именно това обстоятелство
, като свидетелства категорично ,че първо е дал пръстена на подсъдимия , а след това парите.
Съдът намира , че не следва да кредитира изцяло обясненията на подсъдимия дадени в съдебното
производство пред СРС , тъй като
намира ,че същите са непоследователни и нелогични, а също и са некореспондиращи изцяло с останалия
доказателствен материал , при което са налице основания същите
да бъдат изключени от доказателствения
материал. В тази насока съдът намира ,че същите представляват и следва да бъдат
оценени като защитна версия на подсъдимия , доколкото се опровергават изцяло от
останалия събран доказателствен материал , а именно показанията на разпитаните свидетели очевидци М.К.Ш.–
Х., М.В.Н.и П.К.Ш.. Първите двама от тези свидетели свидетелстват идентично , опровергавайки тезата на подсъдимия изложена
в неговите обяснения за намерение за закупуване от негова страна на апартамент
в сттрояща се от свидетеля М.К.Ш.– Х.кооперация ,че
папката с документи и последвалото предаване на паричната сума от страна на М.К.Ш.–
Х.на подсъдимия по делото , е станало
поради направеното предложение от страна на
подсъдимия , което е било прието от
свидетеля М.К.Ш.– Х., а именно , че подсъдимия ще съдейства за по-бързо придвижване на процедурата за получаване на
българско гражданство за брат му
М.Я.Ш.-Х.. За това съдействие подсъдимия е поискал и да
му бъде изработен и златен пръстен , за
което свидетелства свидетеля М.К.Ш.– Х.,опровергавайки
обясненията на подсъдимия в таза насока . Изработването на пръстена и неговото
предаване на подсъдимия ,без да бъде платен златния пръстен се установява както от показанията на свидетеля М.К.Ш.– Х.,
така и от изложеното в показанията на П.К.Ш., като в тази връзка следва да се посочи , че
обясненията на подсъдимия в тази насока
са изключително
противоречиви ,тъй като безспорно
от показанията на свидетеля П.К.Ш.се
установява ,че подсъдимия не е платил
златен пръстен , който свидетеля Ш.му е бил изработил след като
му е взел мярка , за което
свидетелства и свидетеля М.К.Ш.– Х., а в обясненията си подсъдимия сочи ,че не
е платил златен пръстен ,който веднага е взел от витрината , а не е правен по – поръчка.
Съдът кредитира експертното заключение на
оценителната експертиза по делото , като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено .
Съдът намира ,че следва
да кредитира изцяло писмените доказателства по делото по – горе подробно , тъй като не намира
основание за изключване на същите от доказателствената
маса.
Събраният доказателствен материал в своята
съвкупност съдържа доказателства , които
са безпротиворечиви и се намират във взаимна
кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.
При така изяснената
фактическа обстановка въззивният съд направи
следните правни изводи :
Подсъдимият В.Л.В.
с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.
209 ал.1 НК , а именно на неустановена дата през м.април
2014г. в гр. София, с цел да набави
за себе си
имотна облага, възбудил заблуждение у М.К.Ш.-Х.обещал, че ще
му съдейства за по-бързо придвижване
на процедурата за получаване на
българско гражданство за брат му
М.Я.Ш.-Х., за което поискал и М.К.Ш.Х.му дал сумата от
1 200лв, както и златен пръстен, 11,95гр., 14 карата с камък цирконий, при ц. 1гр=80,00лв. общо на стойност 956,00лв и с това причинил на
М.К.Ш.Х.имотна вреда в размер на 2 156 ,00лв.
От обективна страна по делото се установява ,че , а подсъдимият на инкриминираната дата и място е възбудил заблуждение у М.К.Ш.-Х.обешавайки , му , че ще съдейства за по-бързо
придвижване на процедурата за получаване на българско
гражданство за брат му М.Я.Ш.-Х.. Възбуденото в свидетеля М.К.Ш.Х.заблуждение , е преставлявало формиране на неверни престави в
него , че подсъдимия ще изпълни
поетото обещание - че ще съдейства за по-бързо
придвижване на процедурата за получаване на българско
гражданство за брат му М.Я.Ш.-Х.. , които е следвало да го мотивират да предаде на подсъдимия исканата парична сума и златен пръстен. Липсата
на обективна възможност от страна на подсъдимия
да изпълни поетото обещание , както и непредприемането на каквито и да е
действия в посока за изпълнение на поетия ангажимент , свидетелстват за
наличието на измамливата цел и изначалното намерение в подсъдимия да се облагодетелства материално по неправомерен начин като причини имотна
вреда на пострадалия . Формираните от
страна на подсъдимия в пострадалия
погрешни представи ,че ще бъде
изпълнено поетото обещание , са накарали
свидетеля М.К.Ш.Х.да предаде на подсъдимия исканите от последния парична сума от 1 200лв, и златен пръстен, 11,95гр., 14 карата с камък цирконий, при ц. 1гр=80,00лв. стойност
956,00лв. , при което нанесената имотна вреда на
пострадалия възлиза общо на 2 156 ,00лв.
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си , а именно , че възбужда в пострадалия заблуждение ,формирайки неверни представи , които да го
мотивират да извърши акт на имуществено
разпореждане , предвиждал е неговите общественоопасни последици,
а именно ,че вследствие на възбуденото заблуждение пострадалия ще му
предаде исканите пари и златен пръстен ,при което на последния ще бъде
причинена имотна вреда и е искал тяхното
настъпване .
По индивидуализация на наказанието :
В разпоредбата чл. 209 ал.1 НК за извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години .
Съдът намира , че по настоящето дело при
индивидуализацията на наказанието , което следва да се наложи на
подсъдимия , не са
налице предпоставките на чл. 55 ал.1
т. 1 от НК за определяне на предвиденото
наказание под най – ниския предел, тъй като по делото
не са налице многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства ,като и най - лекото предвидено в закона наказание от 1
година лишаване от свобода да се оказва несъразмерно тежко . Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства , съдът отчита ,
чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на
извършване на деянието , връщането на златния пръстен от страна на подсъдимия ,
което е станало с предаването му с
протокола за доброволно предаване , с което
нанесената имотна вреда на пострадалия е частично въстановена , както и изминалия период от време от извършване на деянието , който към настоящия момент надхвърля
6 години. Съдът не констатира наличието
на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства , при което
по реда на чл. 54 ал.1 от НК
съдът намира ,че с оглед на наличието
единствено на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства , то на подсъдимия
следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от
1 година ,считано от влизане на присъдата в сила ,
което е в размер на минимума предвиден в закона .
Съдът намира , че по делото са налице и основанията на чл. 66 ал.1
от НК за отлагане изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от свобода , доколкото съдът налага
наказание лишаване от свобода на
подсъдимия по делото до
три години , подсъдимия не
е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер към
момента на извършване на деянието ,
като съдът намира ,че целите наказанието и поправянето на подсъдимия могат да се постигнат по този начин и не е
наложително изтърпяването на така наложеното наказание . По отношение на
продължителността на изпитателния срок , съдът намира , че същата следва да бъде
индивидуализирана до три години , считано от влизане на присъдата в
сила , което е минималния размер на срока предвиден в закона
, с оглед на
изтеклия период от време от
извършване на деянието и частичното въстановяване на
нанесената имотна вреда на пострадалия.
С оглед изхода на делото на осн. чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 101 ,18 лв,от които в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на
СРС в размер на 40 лв и в полза на
държавата по сметка на
МВР в размер на 61 ,18лв .
На осн. чл. 190 ал.2 от НПК
подсъдимия следва да бъде осъден да заплати 10 лв държавна такса за служебно издаване
на 2 броя изпълнителни листа по делото.
Поради изложените съображения и на осн. чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1
т.2 от НПК , настоящата съдебна инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде отменена
и подсъдимия следва да бъде
осъден , а протеста следва
да бъде уважен .
Поради изложените съображения съдът постанови присъдата си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове
: 1. 2.