Решение по дело №6463/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1898
Дата: 31 октомври 2017 г. (в сила от 16 ноември 2017 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20175330206463
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1898                                 31.10.2017г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                            ХХV наказателен състав

На Тридесет и първи октомври                                                  2017 година

В публично заседание в следния състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

 

СЕКРЕТАР: Сийка Радева

ПРОКУРОР: ИВАН ИЛЕВСКИ

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

АНД № 6463 по описа 2017 година

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия П.А.Ф. – роден на ***г***, …, български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, живущ ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 18.09.2017г. в град Пловдив не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 108, издадена на 06.07.2017г. въз основа на Решение № 2267/06.07.2017г. по гражданско дело № 8233/17г. по описа на Районен съд – Пловдив, І граждански състав, с която се задължава да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на родителите си В. П. Ф. с ЕГН ********** и А. П. Ф. с ЕГН **********, като му се забранява да приближава В. П. Ф. с ЕГН ********** и А. П. Ф. с ЕГН **********, жилището, в което живеят, местоработата им, както и местата им за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца, считано от връчване на Заповедта за защита по чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН, като е приближил жилището на пострадалите и е влязъл в него – престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК, като на основание  чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК вр. чл. 296 ал. 1 от НК вр. чл.78А ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 15-срок от днес.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО АНД № 6463/2017г. по описа на Пловдивски районен съд, ХXV наказателен състав

Производството е по реда на глава 28 от НПК.

С Постановление от 06.10.2017г. Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност на П.А.Ф., ЕГН **********, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78А от НК за това, че на 18.09.2017 г., в гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие №108, издадена на 06.07.2017 г. въз основа на Решение №2267/06.07.2017г. по гражданско дело №8233/2017 по описа на Районен съд гр. Пловдив, I граждански състав, с която се задължава да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на родителите си В.П.Ф. ЕГН ********** и А.П. Ф. ЕГН **********, като му се забранява да приближава В.П.Ф. ЕГН ********** и А.П. Ф. ЕГН **********, жилището в което живеят, местоработата им, както и местата им за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца, считано от връчване на Заповедта за защита по чл. 15 ал.2 от ЗЗДН, като е приближил жилището на пострадалите и е влязъл в него - престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.

 Прокурорът поддържа предложението, като счита, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание глоба, чийто размер да бъде ориентиран към минимално предвидения.

Защитникът на обвиняемия, адв. Т., моли за налагане на глоба в минимален размер.

Обвиняемият Ф. се явява в съдебно заседание, заявява, че разбира постановлението и се признава за виновен. Съжалява за стореното и не желае да дава повече обяснения. В последната си дума отново изразява съжаление и оценява постъпката си като „Простотия“.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият П.А.Ф. е роден на ***г***, …, български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, живущ ***, ЕГН **********.

Свидетелите А.Ф. и В.Ф. били съпрузи и живеели в ... Двамата имали син - обвиняемия Ф., който се отнасял грубо и арогантно с родителите си, като употребявал наркотици и упражнявал върху тях системен физически и психически тормоз. Поради тези причини св. А.Ф. и св. В.Ф. подали молба до Районен съд гр. Пловдив за издаване на Заповед за защита, на основание Закона за защита от домашното насилие и на 06.07.2017 г. Районен съд гр. Пловдив, I гр.с-в, по гр.д. № 8233/2017 г., издал Заповед за защита № 108, с която задължавал обв. П.А.Ф. да не приближава майка си и баща си – свидетелите Ф., жилището им намиращо се в …, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалите за срок от 12 месеца. Обиняемия П.А.Ф. бил запознат с тази заповед, връчена му по надлежния ред - с протокол за предупреждение от 18.07.2017 г. от полицейски служител при 04 РУ при ОДМВР Пловдив.

На 18.09.2017 г. около 15.00 часа св. А.Ф. се прибрал в дома си и установил, че обв. П.А.Ф. е влязъл в апартамента. Последния започнал да заплашва баща си, че ако не му даде пари, ще счупи нещо в дома му. Св. А.Ф. дал на обвиняемия сумата от 2 лева. На 18.09.2017г. св. С. К. и св. Б. М. били на работа като … при 04 РУ при ОДМВР гр. Пловдив. Двамата били изпратени на адрес … във връзка с лице, което е нарушило заповед за защита от домашното насилие. Полицейските служители посетили посочения им адрес и вътре в него, в една от стаите установили обв. П.А.Ф., който имал забрана да посещава това жилище. Вътре в апартамента се намирали и Св. А.Ф.  и  св.  В.Ф.,  които  заявили  на полицейските служители, че в тяхна полза има издадена Заповед за защита от домашното насилие, която обв. Ф. с действията си е нарушил, поради което и същият бил отведен в полицейското управление за изясняване на случая. За нарушение на заповедта за незабавна защита обвиняемият бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите А.П. Ф., С. Д. К. и Б. Н.М., разпитани в досъдебното производство. Свидетелката В.Ф. се е възползвала от правото си да не дава показания с които ще уличи своя син в извършване на престъпление. Показанията на разпитаните по делото свидетели са напълно съответни помежду си, както и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.

Изразеното от обвиняемия признание на вина в хода на съдебното следствие кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. В обясненията си обв. Ф.  сочи че се признава за виновен и не оспорва описаното от представителя на прокуратурата във внесеното в съда постановлеие.

В хода на досъдебното производство била изготвена СПЕ на обвиняемия Ф. видно от заключението на която същия не се води на диспансерен учет и не страда от психично заболяване, представляващо краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Касае се за зависима личност и комбинирана злоупотреба с психоактивни вещества със зависимост. Психичното състояние на обвиняемия му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Обвинямемия може да участва пълноценно във всички фази на наказателното прозводство и да дава достоверни обяснения, като няма пречка да организира защитата си. СПЕ напълно се кредитира от съда като изготвена от вещо лице в кръга на неговите знания и отговаряща напълно на постъвените въпроси.

При постановяване на решението си съдът взе предвид и събраните писмени доказателства - заповед за незабавна защита, заповед за задържане, заповед за защита от домашно насилие, протокол за предупреждение, протокол за полицейски обиск, решение на ПРС по гражданско дело, справка за съдимост, характеристична справка, справка от АИС-БДС, пълномощно.

При така установената фактическа обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че обвиняемият Ф.  е осъществил от обективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, тъй като на инкриминираната дата – 18.09.2017г. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно издадената на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН Заповед за незабавна защита от 06.07.2017г., като е нарушил вменената му с нея забрана да приближава жилището на Съгласно чл. 19 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Установява се категорично, че обвиняемият Ф.  преди инкриминирания момент е бил надлежно уведомен за издадената срещу него заповед за незабавна защита и съответно за нейното съдържание, но въпреки това е извършил описаните по-горе действия по доближаване жилището, обитавано от свидетелите Ф., но не само това, а дори и влизане в същото.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. За този си извод съдът взема предвид обективните действия на обвиняемия, описани от свидетелите.

Поради изложеното съдът намери, че следва да признае за виновен обвиняемия Ф.  в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение в пълния обем на същото, визиран в постановлението на РП Пловдив.

За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба. С. Ф.  е пълнолетен, неосъждан е /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ на НК, а от деянието не са причинени имуществени щети. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, съдът счете, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, на основание посочената разпоредба. С оглед на имотното състояние на Ф., като съобразява, че същият е признал вината си в хода на досъдебното производство, установената му зависимост към наркотичните вещества, младата му възраст, съдът намери, че следва да определи административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 1000 лева. Това наказание съдът счете, че е справедливо и достатъчно за постигане целите на наказанието и по- конкретно за оказване предупредително и възпитателно въздействие върху наказаното лице към спазване законите на страната, а така също и ще има превантивна функция спрямо останалите членове на обществото.

По делото не са налице данни относно това да са направени разноски, поради което и с решението си съдът не е дължал да се произнася по този въпрос.

 По изложените мотиви съдът постанови своето решение.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.