Р Е Ш
Е Н И Е
№ 209
гр.
Велико Търново, 09.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10220/ 2023 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от ***А.Т. от САК, като
пълномощник на Б.К.Р. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 309/
13.06.2023 г. по НАХД № 582/ 2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
2022-1275-000892/ 22.07.2022 г., издадено от началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Б.К.Р., за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, и на
основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, са му наложени наказания
„глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение, като издадено в нарушение на закона -
отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Изтъква, че производството пред районния съд е проведено по реда на съкратено
съдебно производство поради признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, и изразяване
на съгласие да не се събират доказателства за тях, както и че до сега не е имал
налагано административно наказание за нарушение по чл. 140 от ЗДвП. Поради това
счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 63б, ал. 6, т. 1, б. „а“
от ЗАНН, а въззивният съд неправилно не е приложил посочената разпоредба. От
настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение и да реши въпроса по
същество, като отмени потвърденото от ВТРС наказателно постановление, намали
размера на наказанието „глоба“ и замените наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ с по-леко по вид административно наказание или да намалите
размера и на това наказание. Претендира се присъждане на разноските по делото -
адвокатско възнаграждение за производството пре районния съд, в размер на
500,00 лева.
Ответникът по касационна жалба – началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не
ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира за обосновани изводите на съда, че в случая липсва
възможност за замяна или отмяна на наложените наказания, тъй като същите са в
предвидения от закона минимум. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната
жалба е подадена по куриерска служба, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно
изяснена от районния съд. На 06.11.2021 г. в 10:46 ч. в община Велико Търново,
ПП 1-4, км. 124+406 до автосервиз „Пежо“, в посока гр. София, при ограничение
60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, Б.К.Р. е управлявал собствения си лек
автомобил „Мицубиши спейс (вагон)“, peг. № ***със скорост от 79 км/ч. Нарушението
е било установено е АТСС „TFRl-М“,
след приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя. При извършената
допълнителна проверка е установено, че към датата и часа на извършване на
нарушението посоченият лек автомобил е със служебно прекратена регистрация от
31.08.2021 г., тъй като новият му собственик, а именно касаторът, в двумесечен
срок от придобиването не е изпълнил задължението си да го регистрира. Било е
установено, че Б.Р. е придобил собствеността върху автомобила с договор за
покупко-продажба № 7646/ 29.06.2021 година. Първоначално за така установените
факти е била уведомена Районна прокуратура - В. Търново поради данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като е образувана
преписка № 632/ 2022 г. по описа на ВТРП. С постановление от 18.02.2022 г. на
прокурор от ВТРП, е отказано образуването на досъдебно производство и
преписката е изпратена , като е прието, че са налице предпоставките по чл. 9,
ал. 2 от НК и с посоченото постановление е отказал да образува досъдебно
производство, като е изпратил постановлението ведно с материалите по преписката
на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Велико Търново за преценка дали е осъществено
административно нарушение. Въз основа на доказателствата, съдържащи се в
преписката, от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико
Търново е издадено Наказателно постановление № 2022-1275-000892/
22.07.2022 г., с което за извършено от Б.Р. административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание и чл. 175, ал. 3, предл първо
от същия закон, са му е наложени посочените по-горе административни наказания.
Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на дата
09.03.2023 г. и е обжалвано пред РС - Свищов в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните
в производството пред него писмени доказателства от административната преписка.
Производството е проведено по реда на чл. 63б от ЗАНН, доколкото с жалбата е
било направено такова искане, признати са изцяло фактите изложени в НП, заявено
е съгласие да не се събират доказателства за тези факти и че жалбоподателят
няма искания за събиране на доказателства. Пред районния съд оспорващото лице
също е направило искане единствено за намаляване размера на наложените му
наказания или за замяна на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ с
по-леко по вид. При така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него
жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е преценил като доказано извършването
на санкционираното административно нарушение, при правилна квалификация от АНО на деянието и законосъобразно
проведена дейност по индивидуализиране на наказанието изложил e и мотиви за
неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съдът
не е уважил направеното искане за прилагане на чл. 63б, ал. 5 от ЗАНН, с
мотиви, че наложените на жалбоподателя административни наказания „глоба“ и „лишаване
от право да управлява МПС“ са в предвидения в закона минимален размер, и
предвид забраните на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, липсва възможност те да
бъдат намалени по размер или да бъдат заменени с по-леко по вид наказание.
Постановеното от
Районен съд – Велико Търново решение е правилно.
При постановяване
на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът
е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото,
както и всички наведени от страните доводи и възражения, излагайки мотиви,
относно тяхната преценка. Той е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства и при съобразяване заявеното от жалбоподателя признаване
нафактите, посочени в обстоятелствената част на НП. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност. Не се установява при постановяването
на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на материалния
закон.
Касацинната
инстанция възприема изводите на районния съд за безспорна доказаност на
нарушението и нарушителя, липса на съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на АУАН и НП, и правилна правна квалификация на
нарушението. Изложените в тази насока мотиви в решението на РС – Велико
Търново, се споделят в пълнота от настоящия съдебен състав, не се оспорват от
касатора и е ненужно да бъдат преповтаряни. Безспорно е, че на посочените в НП
дата и час Б.Р. е управлявал собствения си лек автомобил, който към него момент
и повече от два месеца преди това, е бил с прекратена регистрация. По този
начин от същият е извършил деяние, което осъществява от
обективна и субективна страна признаците на административно нарушение по чл.
175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и представлява основание за прилагане на тази
санкционна норма. Съгласно посочената норма, за такова деяние нарушителят се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева.
Административнонаказващият
орган е определил размера и на двата вида комулативно предвидени наказания в
посочения от закона минимум, поради което неоснователни са оплакванията на
касатора, че от съда не са приложени разпоредбите на чл. 63б от ЗАНН. Конкретно
претенцията на касатора намира своето нормативно основание в чл. 63б, ал. 5, т.
1, б. „а“, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗАНН, доколкото пред районния съд наказателното
постановление е било обжалвано само в частта му за вида и размера на наложените
административни наказания, и санкционираното лице е признало фактите, изложени
в обстоятелствената част на НП. Последно цитираната норма въвежда възможност в
такива хипотези съдът да измени наказателното постановление като намали размера
на наложеното административно наказание или го замени с по-леко по вид от
предвидените за същото нарушение. В случая обаче специалният закон /чл. 175, ал. 3 от /, не предвижда друго по вид
наказание за нарушения от вида на процесното, извън „глоба“ и „лишаване от
право да се управлява МПС“, а при минимален размер и на двете наложени от АНО
административни наказания, те не могат да бъдат намалени от съда, предвид
императивната забрана на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Не се
установява и приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения. Като се е произнесъл
в този смисъл и е потвърдил обжалваното
пред него наказателно постановление, районният съд е постановил решението си
при правилно приложение на закона.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда
от пороците, визирани в жалбата на Б.К.Р., представляващи касационни основания
за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Разноски
за настоящото производство не следва да се присъждат и на ответника по
касационната жалба, доколкото такива не са претендирани, а няма доказателства и
да са сторени.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение
№ 309 от 13.06.2023 г., постановено по НАХД № 582 от 2023 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.