О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №826
гр.Хасково, 28.10.2022 г.
Административен
съд – Хасково в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм.дело № 985 по описа на съда за
2022 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано във връзка с Определение № 7822/07.10.2022 г. за прекратяване на
адм.дело № 8983/2022 г. по описа на Административен съд – София – град и
изпращане на същото по подсъдност на Административен съд – Хасково, по повод на
заявено оспорване от П.Ж.П.,***, изписано с ръкописен текст върху писмо изх.№
1012-40-318 от Директора на Дирекция „Пенсии“ в НОИ до Директора на ТП на НОИ –
Хасково, наименовано „Искова молба“. В исковата молба се съдържа искане
за освобождаване от държавна такса и за допускане на правна помощ.
Доколкото при извършената проверка
за редовност на оспорването, съдът е констатирал, че същото е с абсолютно
неясно съдържание и че от исковата молба е невъзможно да се установи дали се
касае за оспорване на незаконосъобразен административен акт или за искова
претенция за присъждане на обезщетение на претърпени вреди, съответно дали
претендираните от ищеца вреди са претърпени в резултат на отменен по съответния
ред незаконосъобразен административен акт или същите са настъпили в резултат на
незаконосъобразно действие или бездействие на органите на НОИ, отменени по
съответния ред, като е бил неясен и характерът на вредите, периода, през който
са претърпени и техния размер, както и срещу кого е предявен искът за
присъждане на обезщетение, с определение от 14.10.2022 г. съдът е оставил
исковата молба без движение с указания до ищеца, както във връзка с
констатираните в исковата молба нередовности, така и за представяне на
доказателства, установяващи основателността на направените искания за
освобождаване от държавна такса и допускане на правна помощ.
С жалба вх.№ 7153/25.10.2022 г.,
изписана със саморъчен текст върху така постановеното определение, ищецът е декларирал
обстоятелства, според които същият няма имущество и доходи. Изложеното
обективира основателност на молбата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което същият
следва да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса в
размер на 10 лв. за образуване на настоящето съдебно производство.
При извършване на повторна преценка
за редовност на исковата молба, в контекста на уточненията по жалба вх.№
7153/25.10.2022 г., съдът намира, че определението на съда за оставяне без
движение на исковата претенция не е изпълнено в цялост, поради което е налице
основание по чл. 129, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 158, ал. 3 от АПК за оставяне на
исковата молба без разглеждане. Неизвършването от ищеца на надлежни процесуални
действия във връзка с изпълнението на всички конкретно указани от съда
недостатъци на исковата молба, сочи на липса на положителна процесуална
предпоставка за разглеждане на спора, респективно налице е основание за
прекратяване на образуваното съдебно производство по делото.
На второ място, настоящата инстанция
приема оспорването за недопустимо поради следните съображения:
От изложените от ищеца твърдения се
установява, че се касае за искане за присъждане обезщетение от 100 000 лева за
ненавременно изплатена пенсия от 2016 г.
От приложените по делото
доказателства се установява, че пред ТП на НОИ - Хасково от П.Ж.П. е подадено Заявление
с вх. № 2113-26-1262/23.11.2015 г., за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № **********/2140-26-262/22.03.2016
г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково е отказал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.Ж.П., на
основание чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, във връзка с параграф 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО. По подадена от П.Ж.П. до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалба, против
цитираното по-горе разпореждане е издадено Решение № 1012-26-120-24/29.06.2016 г.
от директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата срещу
Разпореждане № **********/2140-26-262/22.03.2016г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково. Недоволен от издаденото
решение ищецът е обжалвал същото пред Административен съд - Хасково, където е
образувано адм. дело № 295/2016 г. по описа на съда. С Решение № 260/17.05.2017
г. състав на съда е отхвърлил жалбата на П. против Решение №
1012-26-120-24/29.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково. Решението е
обжалвано от П. пред Върховен административен съд, който с Решение № 901/23.01.2018
г., постановено по адм. дело № 7236/2017 г. по описа на съда е оставил в сила
решението на Административен съд - Хасково. По ново подадено пред ТП на НОИ -
Хасково заявление от П. е издадено Решение № Ц1029-26-2858-4/25.01.2021 г. от Директора
на ТП на НОИ – Хасково. С цитираното решение е отхвърлена жалбата на П.Ж.П.
срещу разпореждане от 10.11.2020 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ - Хасково, с което на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 -3
от КСО е му е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на директора на ТП на
НОИ – Хасково е обжалвано от П. пред Административен съд - Хасково, където е
образувано адм. дело № 204/2021 г. по описа на съда. Следва да бъде отбелязано
и това, че ведно с подадената жалба П. е предявил и иск за неимуществени вреди
в размер на 100 000 лева, настъпили вследствие на ненавременното отпускане на
полагащата му се пенсия за втора категория труд, който също е предмет на
разглеждане по адм. дело № 204/2021 г. на ХАС. С Решение от 24.08.2022 г.
състав на съда е отхвърлил жалбата на П. против цитирания по-горе
административен акт. Към настоящия момент посоченият съдебен акт не е влязъл в
законна сила.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси
се прилага ЗОДОВ. За да възникне право на обезщетение по чл. 203 - 207 от АПК,
във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. вреда -
имуществена или морална (реално причинена или пропусната полза); 2.
незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, осъществени в 3. изпълнение на административна
дейност, тоест да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на
административна дейност и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В
процесния случай, освен че не е налице отменен административен акт към момента
на подаване на исковата молба, от твърденията в исковата молба не се
установяват елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липса на тези релевантни твърдения интересите на
правосъдието не налагат провеждане на съдебно производство с постановяване на
акт по съществото на спора.
По този повод следва да бъде
отбелязано, че на съда са служебно известни подадените от П.Ж.П. десетки искови
молби, множество от тях с идентични искания за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. В голямата си част образуваните съдебни
производства са прекратени като недопустими. В тази връзка настоящата инстанция
приема, че предявяването на голям брой искови молби от едно и също лице по реда
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу различни държавни органи, съдържащи идентични оплаквания,
представлява злоупотреба с процесуални права. Забраната за злоупотреба с
процесуални права изрично е формулирана в разпоредбата на чл. 3 от ГПК, вр. чл.
144 от АПК, като задължение за лицата да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно. Жалбата, която представлява злоупотреба с
право, изрично е уредена като недопустима в чл. 35, пар. 3, б. "а"
ЕКПЧОС, която разпоредба, макар и неприложима в случая, може да бъде използвана
във връзка с тълкуването, което Европейският съд по правата на човека дава на
понятието "злоупотреба с право" – като зловредно упражняване на едно
право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно, всяко
поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на жалба
(респективно иск) и спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане
на производство пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба.
Предявяването на множество на брой,
сходни или идентични неконкретизирани и недопустими претенции съставлява
подобна злоупотреба с процесуални права, която по силата на чл. 3 от ГПК, вр.
чл. 144 от АПК не следва да бъде толерирана. Процесуалният способ за това е
чрез недопускане на исковете за разглеждане по същество като неконкретизирани и
недопустими.
В случая по всички съдебни
производства ищецът предявява искания за освобождаване от държавна такса и
назначаване на служебен защитник по реда на Закона за правната помощ, които в
значителна част са уважени. В същото време на съда, в решаващия му състав, не
са известни уважени искови претенции на ищеца Ж., което поставя под съмнение
интересите на правосъдието от предоставяне на правна помощ на лице, което
очевидно злоупотребява с процесуални права.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република България, съдът е държавен орган, натоварен с правораздавателна
компетентност в определени сфери, конкретно посочени в съответните процесуални
закони. Дейността на съда следва да е насочена към разглеждане и решаване по
същество на случаите, които са му подведомствени, в какъвто смисъл,
предявяването на многобройни идентични претенции за обезщетение на вреди от
незаконосъобразна административна дейност затруднява дейността на правосъдните
органи, свързана с отстраняване на нередовности на исковата молба, проверката
за допустимостта й, проверка дали ищецът Ж. вече не е предявил идентично искане
пред някое от административните или граждански съдилища на България. Това спъва
правилното функциониране на съда, точното провеждане на производство пред него
и приключването му с акт по същество на спора в смисъла на цитираната практика
на ЕСПЧ по чл. 35, пар. 3, б. "а" от ЕКПЧОС.
Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП,
правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето й
не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ или когато претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима.
Изложеното, освен основание за
недопустимост на исковата молба, с която е сезиран съдът, е основание по чл.
23, ал. 2 и чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП на ищеца Ж. да не се предостави правна
помощ, тъй като интересите на правосъдието не изискват това, правна помощ не е
оправдана от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето и
претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА ищеца П.Ж.П., изтърпяващ наказание
"лишаване от свобода" в Затвора – Стара Загора, от задължението за
заплащане на държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на съдебно
производство по адм. д. № 985/2022 г. по описа на Административен съд –
Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Ж.П., изтърпяващ наказание
"лишаване от свобода" в Затвора – Стара Загора, за предоставяне на
правна помощ по адм. д. № 985/2022 г. по описа на Административен съд –
Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на П.Ж.П., изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора – Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 985/2022 г.
по описа на Административен съд – Хасково.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 дневен срок от
съобщението до ищеца за постановяването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: