№ 133
гр. гр. Димитровград, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100057 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
В искова молба ищецът Д. Д. Г. поддържа, че на 10.01.2022г. получил покана за
доброволно изпълнение по изп.д.№200219290402224 по описа на ЧСИ Н. К., с която бил
поканен в двуседмичен срок да заплати сумата от 983,80 лева, от която 550 лева присъдени
разноски, 240 лева разноски по изп.дело, както и таксата по т.26 от ТТЗЗЧСИ с ДДС в
размер на 193, 80 лева. Връчен му бил и изпълнителен лист №1537/29.10.2015г. , от който
било видно, че въз основа на решение №264/30.06.2015г., влязло в сила на 22.08.2015г. по
гр.д.№256/2015г. по описа на РС-Димитровград, той бил осъден да заплати на ЗАД“ОЗК-
Застраховане“ сумата от 275 лева разноски по делото и сумата от 275 лева, разноски
направени в производството по ч.гр.д.№65/2015г. по описа на РС-Димитровград. Заявява, че
вземането на ответника е погасено по давност, която е изтекла на 23.08.2020г. В периода от
влизане в сила на съдебното решение- 23.08.2015г. до въпросната дата, не били извършени
действия, които да спрат или прекъснат давността. След изтичането й на 23.08.2020г. всички
предприети от ответника действия за събиране на вземането били правно ирелевантни. Иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищеца не му дължи сумата от 275 лева, разноски по делото и разноски от 275 лева
разноски по ч.гр.д.№65/2015г. по описа на РС-Димитровград, поради това, че те са погасени
по давност. Претендира присъждане на направените по настоящото дело разноски, както и
разноските, свързани с производството по обезпечение на иска.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД депозира отговор на исковата молба, в
който поддържа, че признава предявения от ищеца иск. Твърди, че въз основа на
изпълнителния лист от 29.10.2015г. през 2016г. било образувано изпълнително дело пред
ЧСИ В.И.. Изпратена била покана за доброволно изпълнение до ищеца Д.Г., като му бил
наложен и запор върху банковата сметка, която обаче била без налични средства. В
последствие ЧСИ В.И. починала, като ответникът дълго време нямал достъп до архива й и
намиращото се в него изпълнително дело. Едва през 2021г. те били разпределени на друго
ЧСИ с район на действие СГС. Тъй като длъжникът имал местоживеене в Димитровград
делото било преместено в Хасково, като това също отнело време. В следствие на изминалия
1
дълъг период, през който делото било прехвърляно от един ЧСИ на друг, ответника не
обърнал внимание, че давността е изтекла. След извършена проверка и установяване, че
давността действително е изтекла, незабавно било изпратено до ЧСИ К. искане да бъдат
вдигнати запорите по изп.дело №20219290402224, а събраната сума да бъде върната на Д. Д.
Г., като изпълнителното дело бъде прекратено. Счита, че с оглед направеното признание от
ответника, той не е дал повод за завеждане на делото, като е предприел действия за
възстановяване на събраните по принудителен ред суми. Поради това иска на основание
чл.78 ал.2 от ГПК разноските по настоящото дело да се възложат на ищеца. Иска съдът да
прекрати съдебното дирене и да постанови съдебно решение при условията съобразно с
направеното признание на иска.
Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото ответника е направил изрично изявление за
признаване на предявения против него иск.
Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно
основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК от ГПК за основателен и доказан. Поради това, същия
следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника „ЗАД
ОЗК-Застраховане“АД, че ищеца Д. Д. Г. не му дължи сумата от 275 лева, разноски по
изп.дело №20219290402224 по описа на ЧСИ Н. К. с рег.№929 и район на действие ОС-
Хасково, както и разноски от 275 лева по ч.гр.д.№65/2015г. по описа на РС-Димитровград,
като погасени по давност.
Предвид изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.
С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на
50 лева, както и за платено адвокатско възнаграждение. В случая ответникът е признал
предявения против него иск, но от друга страна той е станал причина за завеждане на
настоящото дело, като първоначално е предприел действия за образуване на изпълнителното
производство против ищеца. Поради това и разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК в настоящия
случай е неприложима. На следващо място, ищецът претендира да му бъде заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 380 лева с включен ДДС. Възражението на
пълномощника на ответното дружество за намаляване на адвокатското възнаграждение на
ищеца е основателно, доколкото минималния размер на това възнаграждение, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален
интерес до 1000 лева, е 300 лева или 360 лева с ДДС. Предвид това, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. На
последно място, в полза на ищеца не следва да се присъжда държавна такса от 40 лева за
поисканото обезпечение на предявения иск. Такава държавна такса се дължи по искане за
допускане на обезпечение на бъдещ иск, каквото в настоящия случай не е правено. Поради
това и сумата от 40 лева, внесена от ищеца като държавна такса за обезпечението на иска не
се дължи от страна на ответника.
Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Г., с ЕГН **********, от Димитровград,
*****************************, не дължи на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
***************************** представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., сумата от 275 лева,
разноски по изп.дело №20219290402224 по описа на ЧСИ Н. К. с рег.№929 и район на
действие ОС-Хасково, както и разноски от 275 лева по ч.гр.д.№65/2015г. по описа на РС-
Димитровград, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ***************************** представлявано от А.П.Л. и
Р.К.Д., да заплати на Д. Д. Г., с ЕГН **********, от Димитровград,
*****************************, направените по делото разноски в размер общо на 410
лева /четиристотин и десет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
3