Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията
гр.д. № 8538 по описа на съда за 2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Н.А.Н. срещу П.Г.Д. и М.Г.Х. за признаване
правото му на собственост върху апартамент № 96 и апартамент № 94, находящи се
в гр. **********.
Ищецът
твърди, че на 18.12.2006 г. сключил с ответниците предварителен договор, по
силата на който се задължавали да му прехвърлят правото на собственост върху
апартамент № 96 и апартамент № 94, находящи се в гр. **********. Н. заплатил на
П.Д. и М.Х. сума на обща стойност 150 000 лева. Правото на собственост
върху недвижимите имоти следвало да му бъде прехвърлено на 29.12.2006 г.
Владението
върху двата апартамента продавачите му предали при сключване на предварителния
договор - на 18.12.2006 г.
До
датата на завеждането на исковата молба изтекли повече от десет години, поради
което моли съдът да постанови решение, с което да го признае за собственик на
процесните имоти на основание придобивна давност – упражнявана непрекъсната
фактическа власт с намерение за своене в периода 18.12.2006 г. – 04.07.2017 г.
Ответниците
не са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Встъпилите
по реда на чл. 218 от ГПК трети лица помагачи на страната на ответниците – Х.П.К.
и С.Х.К.-В. молят предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи и на основание чл.
235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 79 от ЗС.
Според разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. В конкретния случай ищецът претендира собственически права
на основание изтекла в негова полза придобивна давност върху апартамент № 94 с
площ от 65.27 кв.м. и апартамент № 96 с площ от 88.02 кв.м., и двата находящи
се в гр. **********.
В тежест на ищеца по предявените от него искове е да
докаже, че е придобил собствеността върху имота на соченото правно основание -
чрез упражняване на фактическа власт върху него в периода от 18.12.2006 г. до
датата на завеждането на исковата молба – 07.03.2017 г.
За уважаване на това изключващо правата на ответниците
П.Д. и М.Х. твърдение следва да бъде установено наличието на всички елементи от
фактическия състав на придобивната давност: владение (непрекъснато и
неопорочено упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя) и определен срок от време.
Относно втория елемент, чието наличие следва да бъде
доказано – срока на упражняваното владение, съдът намира, че в случая е
необходимо същото да е продължило десет години непрекъснато или при прекъсване,
но за не повече от шест месеца (чл. 81 от ЗС).
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да проведе пълно и пълно
доказване на всеки от горепосочените елементи от състава на придобивната
давност.
Във връзка с доказване на факта на спокойното и
необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху имота по делото са
разпитани свидетели и са представени писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в
хода на производството доказателства не беше установен по безспорен и несъмнен
начин фактът на явно, спокойно и безспорно владение върху процесния имот от страна
на ищеца със съзнанието на собственик, както и периода на това владение.
На първо място, ищецът не доказа по несъмнен начин, че
това негово владение е започнало на посочената дата – 18.12.2006 г. Самият Н.А.Н.
е заявил в съдебно заседание на 13.05.2014 г. по гр.д. № 11763/2013 г. по описа
на СГС, І-1 състав, че не може да си спомни номера на блока, в който е
апартамент № 96, но е правил ремонт в него. Според самият Н. собственик на
апартамента е П.Д. и свидетелят го знае като такъв от зимата на 2006 г., когато
П. и сестра му М.Х. установили фактическа власт върху имота.
Житейски нелогично е, при условие, че ищецът Н.Н. е
заплатил на П.Д. сума в размер на 150 000 лева, представляваща общата
продажна цена на апартамент № 94 и апартамент № 96 и е установил фактическа
власт върху имота през 2006 г., да се яви през 2014 г. като свидетел по предявен
от П.Д. собственически иск и да заяви, че именно него той знае като собственик,
поради упражнявана фактическа власт. Това изявление на ищеца съдържа неблагоприятни
за него обстоятелства и в този смисъл се ползва с материална доказателствена
сила, като удостоверява верността на заявения от Н. факт, че не той, а Д.
владее имота.
Отделно от това, съгласно чл. 6 от представения от
ищеца предварителен договор от 18.12.2006 г. окончателният договор е следвало
да се сключи на 29.12.2006 г. в 11.00 часа в кантората на нотариус рег. № 065
на НК. Недоумение буди продължилото повече от десет години бездействие на Н.Н.,
след като окончателен договор за покупко-продажба не е сключен, да поиска неговото
обявяване за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Установява се и от протокол за въвод във владение за
предаване на фактическата власт върху апартамент № 96 от 26.10.2011 г., че за
третото лице, заявило собственически права върху имота П.Д., е присъствал
наемателят Димитър Парушев.
В нито един момент от сочения от Н.Н. период от 2006
г. до завеждане на делото настоящият ищец не е реализирал правата си по
предварителния договор, нито е предприел действия по тяхната защита, за да получи
собствеността върху имотите, чиято продажна цена твърди да е заплатил през
далечната 2006 г.
При така събраните по делото доказателства, ценени в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че предварителният договор от
18.12.2006 г. е съставен за нуждите на процеса и в услуга на ответниците П.Д. и
М.Х., с оглед наличните спорове между последните и третите лица помагачи в
настоящото производство. В подкрепа на този извод е и пасивното поведение на
ответниците в производството.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че ищецът
не е владял процесните имоти явно и спокойно, със съзнанието на собственик за
посочения период. Не се установи, че Н.Н. е установил владение върху процесните
два апартамента, което да е продължило 10 години, без да е било необезпокоявано
и неоспорвано, поради което предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани на посоченото правно основание и следва да бъдат отхвърлени.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.Н., ЕГН ********** срещу П.Г.Д., ЕГН ********** и М.Г.Х., ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване
правото му на собственост на основание давностно владение в периода 18.12.2006
г. – 04.07.2017 г., на следните недвижими имоти: апартамент № 96,
находящ се в гр. **********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88.02 кв.м., заедно с 0.915% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, заедно с прилежащото избено помещение № 18, при съседи на жилището по
нотариален акт: стълбище, държавен апартамент № 95, ул. „Любо Карталев“, двор и
апартамент № 94, находящ се в гр. **********, състоящ се от една стая, дневна,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65.27 кв.м., заедно с 0.677%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото, заедно с прилежащото избено помещение № 14, при съседи на
жилището по нотариален акт: стълбище, Райна Коцева, ул. „Любо Карталев“, двор.
Решението е постановено при участието на Х.П.К., ЕГН **********
и С.Х.К.-В., ЕГН ********** – трети лица помагачи на страната на ответниците П.Г.Д.
и М.Г.Х..
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: