РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Кюстендил, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаела Ив. Атанасова
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело №
20241520102558 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Kюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК
*********, представляванo от Д. О., чрез процесуален представител адв. С. С. при
САК против Б. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.*******, кв. "******", бл. ***, ап.
**.
В исковата молба се сочи, че ищецът бил доставчик на ВИК услуги, а именно
– такива по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до обект с адрес:
гр.*******, кв. "******", бл. ***, ап. ** и с партиден номер 1181377. В изпълнение на
задължението си по предоставяне на посочените услуги и в съответствие с
приложимите Общи условия, публикувани в един централен и един местен
ежедневници, ищцовото дружество издало фактури за потребление на абоната по
посочения партиден номер в периода 02.03.2023г. до 03.10.2023г., както следва:
фактура № **********/02.03.2023г. за сума 124,91 лв.; фактура №
**********/04.04.2023г. на стойност 16,13 лв.; фактура № **********/03.05.2023г. на
стойност 16,37 лв.; фактура № **********/02.06.2023г. на стойност 16,37 лв.; фактура
№**********/04.07.2023г. на стойност 24,32 лв.; фактура №**********/03.08.2023г. на
стойност 29,23 лв.; фактура №**********/04.09.2023г. на стойност 21,92 лв. и фактура
№**********/03.10.2023г. на стойност 21,92 лв., отразяваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода в периода 31.08.2020г. до 29.09.2023г. Начислена била и
лихва за забава в размер на 33,44 лв. за периода 01.04.2023г. до 14.05.2024г.
Стойността на вземането по посочените фактури представлявало само част от сумата
по издадената в производството по ч.гр.д. № 1241/2024г. от описа на РС – Кюстендил
такава.
1
Ответникът по делото не изпълнил задължението си за заплащане на така
предоставените услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането и така за отчетния
период от 31.08.2020г. до 29.09.2023г. общото му задължение към „Кюстендилска
вода“ ЕООД възлизало на 271,17 лв. главница, ведно с лихва за забава в размер на
33,44 лв. за периода 31.08.2020г. до 29.09.2023г.
По частно гражданско дело № 1241/2014 г. била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение, която била връчена на длъжника при усл. на чл. 47 от ГПК ,
поради което и след указания на заповедния съд, в срока по закон, на основание чл.422
във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, била депозирана настоящата искова молба.
Ето защо се поддържа искане за признаване на установено в отношенията
между страните, че Б. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.*******, кв. "******", бл.
***, ап. ** дължи и следва да заплати на „Kюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“
№ 15 сумите, както следва: 271,17 лв. представляваща главница за предоставени и
потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект с адрес:
гр.*******, кв. "******", бл. ***, ап. ** по фактури, издадени в периода 02.03.2023г. –
03.10.2023г.; 33,44 лв., представляващи лихва за забава за периода от 01.04.2023г. до
14.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, които суми представляват част от вземането по издадената в
производството по ч.гр.д. № 1241/2024г. от описа на РС – Кюстендил заповед за
изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, посредством предварително депозирана в този
смисъл молба, сочи на пълно погасяване на задължението, в т.ч. на сторените в
настоящото и заповедното производства разноски, поради което моли да се постанови
решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен поради настъпило плащане в
хода на процеса.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. 1241/2024г. от описа на Районен съд – Кюстендил,
е това, че в полза на ищеца срещу ответника (там длъжник) е издадена Заповед №
608/21.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от
651,78 лв., от които 510,62 лв., представляваща главница относно неизпълнено
задължение по доставка, пречистване и отвеждане на вода, законна лихва за забава в
размер на 141,16 лв. за периода 02.11.2019г. – 14.05.2024г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението – 21.05.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените разноски в общ размер на 75,00 лв.
За установяване възникналите между страните облигационни отношения са
представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, както и такива установяващи публикуването на последните във вестниците
„Вяра“ и „Новинар“.
Досежно установяване размера на задължението се представя Справка от
електронен карнет за абоната Б. Й. Б. с адрес: гр.*******, кв. "******", бл. ***, ап. **.
Останалите представени доказателства не променят крайните изводи на съда,
поради което и не се обсъждат подробно.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415,
с предмет установяване съществуването на част от вземането, заявено по реда на чл.
410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2558/2024 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за част от вземането, което е предмет на настоящата
искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал.1 от ГПК –
чрез залепване на уведомление. Ето защо съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, като в установения за това срок заявителят е упражнил правото си да
установи вземането по исков път.
По основателността:
Предмет на главния положителен установителен иск е установяването на
дължимостта на вземането. С оглед характера му ищецът, при условията на пълно и
главно доказване, следваше да установи наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение с източник договор за доставка на вода и отвеждане на
канални води, сключен при Общи условия, по силата на което в тежест на
водоснабдителното дружество е възникнало задължението да доставя питейна вода за
питейно-битови нужди, факта на извършваните доставки на питейна вода и
предоставените услуги, и че техните стойности са изчислени на база действащите
цени на тези услуги. В тежест на абоната бе да докаже, че е заплатил отчетеното
количество вода в установения от закона срок.
При така разпределената доказателствена тежест, страните не спорят, а и от
представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на ВиК услуги на
територията на обл. Кюстендил. Предявените от него претенции са за заплащане
стойността на ползвана, но незаплатена вода за имот на ответника, находящ се гр.
Кюстендил.
Не е спорно по делото, че за исковия период e съществувала облигационна
връзка между страните по повод доставка на вода.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, Общите условия и с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (наричана нататък Наредбата).
Действително приетото в чл. 14 от тази наредба, сочи, че те се уреждат с писмен
договор. За заварените потребители обаче, които не са сключили предвидените в чл. 3
на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите
условия на доставчика, именно защото, когато се касае за обект, който е свързан към
водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на
водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме
наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите
условия на доставчика.
При тези разяснения съдът взе предвид, че ответникът е собственик на имот с
административен адрес: гр.*******, кв. "******", бл. ***, ап. **, по което
обстоятелство страните не спорят.
3
Като намери, че същите са се намирали в облигационна връзка за исковия
период, касателно предоставени ВиК услуги за сочения имот, намира, че искът бе
доказан в основанието си.
Досежно извършеното в хода на съдебното заседание, посредством
предварително депозирана от ищеца молба, признание за сторено в хода на процеса
погашение на целия дълг, съдът намира, че имплицитно, ответникът е признал и
размера на задължението, поради което съдията-докладчик е счел за ненужно
установяването му посредством специалните знания на експерт в областта.
Що се отнася до така стореното от ищеца признание за погасяване на целия
дълг в хода на процеса, съдът намира, че доколкото със същото ищцовото дружество
признава неизгоден за себе си факт, то последното се ползва с висока степен на
доказателствена стойност. Преценено на осн. чл. 175 от ГПК и с останалите
обстоятелства по делото, каквото безспорно е предприетото от ответната страна
процесуално поведение на бездействие, съдът намира същото за достоверно, поради
което и ще основе съдебния си акт именно въз основа на стореното признание за
пълно погасяване на задължението от страна на ответника, в т.ч. и на разноските,
направени в заповедното и исковото производства.
Изложеното води до извод за отхвърляне на заявената претенция в цялост
поради настъпило погасяване на задължението в хода на процеса.
Съгласно задължителните указания по прилагане на закона, обективирани в т.13
от ТР 4/2014г. по тълк. д. 4/2013г. ВКС, ОСГТК, в случай на отхвърляне на исковата
претенция, издадената в заповедното производство заповед за изпълнение не подлежи
на обезсилване, но въз основа на нея не следва да се издава изпълнителен лист.
На обезсилване обаче подлежи онази част от заповедта, обективираща
вземането на заявителя, за което не е предявен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 от с.к.,
доколкото вземането, предмет на настоящия иск, представлява само част от това по
издадената в заповедното производство заповед. За горницата, за която ищецът не е
предявил иск, същата подлежи на обезсилване на осн. чл. 415, ал.5 от ГПК, преценката
за което обаче е на заповедния съд.
По отговорността за разноски:
С оглед изричното изявление на ищеца, че са погасени и разноските в
настоящото и заповедното производства, то такива не му се следват.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Kюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15 против
Б. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.*******, кв. "******", бл. ***, ап. ** иск да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи и следва
да заплати на ищеца сумите, както следва: 271,17 лв. представляваща главница за
предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за
обект с адрес: гр.*******, кв. "******", бл. ***, ап. ** по фактури, издадени в периода
02.03.2023г. – 03.10.2023г.; 33,44 лв., представляващи лихва за забава за периода от
01.04.2023г. до 14.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.05.2024г.)
4
до окончателното изплащане на задължението, които суми представляват част от
вземането по издадената в производството по ч.гр.д. № 1241/2024г. от описа на РС
– Кюстендил заповед № 608/21.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, поради погасяване на вземането чрез плащане, настъпило в хода на
процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5