МОТИВИ към присъда №
13 / 17.05.2011 г. по НОХД № 25 / 2011
г. по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимите Я.А.Д. и Г.А.Д. е повдигнато обвинение
затова, че през периода месец април – месец юли 2010 г. в село Пъдарево и в
село Седларево, Сливенска област, при условията на продължавано престъпление,
след като се сговорили предварително помежду си и с непълнолетния А. Ц. О. и
като разрушили преграда, здраво направена за защита на имот, отнели чужди
движими вещи на обща стойност 3 820.75 лева от владението на П. К.П., Р.В.С., К.С.П.,
Т.Р.П., Н. Н. Г., Н.Й.Я. и Й.И.И. без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай, с което са осъществили
от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.5
вр. чл.26, ал.1 от НК.
Пострадалите от престъплението лица П. П., Р.С., Т.П., Г.Т.
(наследник на пострадалата Н. Г.) и Й.И. са конституирани по реда на чл.84 от НПК като граждански ищци в наказателното производство, след като съдът е приел
за съвместно разглеждане предявените при условията на пасивна солидарност срещу
двамата подсъдими граждански искове, с които се претендира обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди, както следва :
- от гражданския ищец П. П. сумата
1 003.00 лева;
- от гражданския ищец Р.С. сумата
611.25 лева;
- от гражданския ищец Т.П. сумата
359.50 лева;
- от гражданския ищец Г.Т. сумата
170.00 лева и
- от гражданския ищец Й.И. сумата
405.00 лева.
В открито съдебно заседание на 17.05.2011 г. съдът е
изслушал подсъдимите по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание
чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК е постановил направеното от тях самопризнание
да се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът
е преценил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
В съдебно заседание след приключване на съдебното
следствие представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е
повдигнато. Моли на подсъдимите да се наложи наказание една година и шест
месеца лишаване от свобода, което по реда на чл.58а от НК да бъде намалено с
1/3 и да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Счита гражданските
искове за основателни и моли да бъдат уважени.
Гражданските ищци П. П. и Т.П. лично поддържат
предявените от тях граждански искове и молят да бъдат уважени.
Назначеният на основание чл.94, ал.1, т.2 от НПК служебен
защитник на двамата подсъдими – адв. М.Г. *** моли съда да постанови осъдителна
присъда и моли съдът да наложи и на двамата подсъдими минимално наказание от
една година лишаване от свобода, което да се намали с 1/3 и изпълнението на
така определеното наказание от осем месеца лишаване от свобода да бъде отложено
за три години изпитателен срок. Счита гражданските искове за основателни и моли
да бъдат уважени.
Двамата подсъдими молят
съда за снизхождение при определяне на наказанието.
Съдът, след като обсъди се
съобрази с разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени направеното от подсъдимия
самопризнание в съвкупност със събраните на досъдебното производство
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият Я.А.Д. е български гражданин, роден на ***г***,
без образование – неграмотен, неженен, осъждан, безработен.
Подсъдимият Г.А.Д. е български гражданин, роден на *** ***,
без образование – неграмотен, неженен, осъждан, безработен.
Двамата подсъдими са братя и към посочения в обвинението
период са живеели постоянно в село Градец, община Котел.
На неустановена дата през месец април 2010 г. двамата подсъдими отишли с каруца до с. Пъдарево, община Котел и влезли в пристройка в двора на св. П.П.. За да влязат, счупили стъклото на прозореца. Оттам взели 2 бр. медни пръскачки, 2
бр. бензинови лампи, 200 м четирижилен гумиран кабел, 20 м рекордоман, 1 бр.
кошум, 1 бр. пълдъм,1 бр. бакър 5 л и 1 бр. бакър 10 л. Изнесли вещите навън и
ги натоварили на каруцата. По-късно начупили медните вещи, занесли ги в с. Чубра и ги
продали на св. Л.С.. От заключението на назначената в хода на разследването оценителна
експертиза се установява, че стойността на откраднатите вещи е 1 033.00 лв.
На неустановена дата през месец април 2010 г. двамата подсъдими отишли
до къщата на св. Р.С., опитали се да отворят един от прозорците и след като не успели, заобиколили отзад. Влезли в
една от стаите на пристройката, която не била заключена и оттам взели 1 бр. водна помпа, 125
м четирижилен гумиран кабел, 2 бр. бензинови лампи и 1 бр. бакър 10 л., които след това продали на св. Л. С.. От заключението на
назначената в хода на разследването оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е 611.25 лв.
В нощта на 30.04 срещу 01.05.2010 г. двамата подсъдими отишли с каруцата си в село Пъдарево и
спрели до къщата на св. К.П.. Прескочили оградната мрежа и
отишли до пристройка до къщата. Подс. Я. Д. с щанга, която носел със себе си, изкъртил дървената врата на
пристройката, след което двамата влезли вътре, като си светели със запалка. Оттам взели 2
бр. медни пръскачки, 1 бр. меден бакър 12 л, 1 бр. меден бакър 10 л, 2 бр.
медни тави по 10 л всяка, 1 бр. помпа за поливане, 60 м трижилен гумиран кабел,
4 бр. пласмасови туби, 40 л ракия, 40 л вино и 2 бр. акумулатори. Подсъдимите натоварили вещите на
каруцата и се прибрали. По-късно продали медните вещи в с. Чубра на св. Л. С.. От заключението на назначената в хода на разследването оценителна
експертиза се установява, че стойността на откраднатите
вещи е 1 172.00 лв.
На 01.05.2010 г. двамата подсъдими
отишли до къщата на св. Т.П.. Влезли в една от стаите
през незаключената входна врата. На масата имало портмоне с 53.50 лв. в него. Подсъдимите взели парите и излезли
навън. Отишли до гаража, дръпнали катинара и той се отворил. Влезли в гаража и взели оттам 1 бр. медна пръскачка, а от съседното помещение взели 2 бр. суджуци, след което излезли на двора и оттам взели 2 бр. бакъри и 1 бр. тава.
Натоварили всички вещи на каруцата и си тръгнали към село Градец. От заключението на назначената в хода на разследването
оценителна експертиза се установява, че стойността на откраднатите вещи е 359.50 лв.
На неустановена дата през месец май 2010 г. подсъдимите отишли с каруцата си до къщата на Н. Г. в с. Пъдарево. Отворили един от прозорците и проникнали във вътрешността на къщата. От мазето взели 1 бр. медна пръскачка, 1 бр. чугунена мивка и 1 бр. медно
бакърче 5 л. Влезли в банята, където намерили 1 бр. малка печка и я взели. От двора взели 1 бр.
права печка. Натоварили всички вещи на
каруцата и си тръгнали. От заключението на назначената в хода на разследването оценителна
експертиза се установява, че стойността на откраднатите
вещи е 170.00 лв.
На неустановена дата през месец май 2010 г. двамата подсъдимите заедно с непълнолетния св. А.О. отишли с каруцата до къщата на св. Н.Я. ***. Тримата влезли в двора, където
намерили и взели 1 бр. чугунена мивка, 1 бр. метална
количка и 1 бр. мивка алпака, които натоварили в каруцата и закарали в с. Чубра, където ги продали на св. Л. С.. Получените
пари си ги разделили по равно. От заключението на назначената в хода на разследването оценителна
експертиза се установява, че стойността на откраднатите
вещи е 70.00 лв.
На неустановена дата през месец юли 2010 г. двамата подсъдими отишли с каруцата си до къщата на св. Й.И. ***. Прескочили оградата и
влезли в двора. За да
влязат в избата, извадили металните пръчки, които били
поставени на прозореца, след което счупили стъклото и влезли вътре. Оттам взели 2 бр. медни бакъри 10 л, 1
бр. меден бакър 50 л, 1 бр. медна пръскачка и 1 бр. брадва. Качили вещите в
каруцата и тръгнали да се прибират. По пътя срещнали непознати лица, на които
продали медните вещи за 20.00 лв. От заключението на назначената в хода на разследването оценителна
експертиза се установява, че стойността на откраднатите вещи е 405.00 лв.
Съдът кредитира всички събрани на дознанието писмени и
гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна
до правния извод, че подсъдимият Я.Д. е осъществил престъпния
състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.26, ал.1 от НК затова, че през периода месец април – месец юли 2010 г.
в село Пъдарево и в село Седларево, община Котел, при условията на продължавано
престъпление, след като се сговорил предварително с подс. Г.А.Д. и с
непълнолетния А.О., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 3 820.75 лева от владението на
различни лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата представлява немаловажен случай, а подсъдимият Г.Д. – престъпния
състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.26, ал.1 от НК затова, че през периода
месец април – месец юли 2010 г. в село Пъдарево и в село Седларево, община
Котел, при условията на продължавано престъпление, след като се сговорил
предварително с подс. Я.А.Д. и с непълнолетния А.О., чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 3 820.75 лева от владението на различни лица без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява немаловажен
случай.
Налице са всички съставомерни признаци както от
обективната, така и от субективната страна от фактическия състав на
престъплението кражба. Установи се както времето на извършване на
престъплението, така и мястото на неговото извършване. Като са взели всички
описани по – горе движими вещи, двамата подсъдими са прекъснали владението на
пострадалите лица върху тях и са установили свое собствено владение, като са се
разпоредили с тях. Налице са предпоставките за ангажиране на наказателната
отговорност и на двамата подсъдими по т.5, тъй като е безспорно, че е налице
предварителен сговор, кражбите са предварително планирани и в изпълнение на
уговореното подсъдимите са отивали от
село Градец до село Пъдарево с каруца именно с цел да натоварят на каруцата
откраднатите вещи, които в последствие са продавали. При едно от деянията
подсъдимите са действали при условията на предварителен сговор с трето лице – А.
*** е прекратила наказателното производство. Правилно обвинението е повдигнато
по т.3, тъй като подсъдимите при някои от деянията, включени в продължаваната
престъпна дейност, са разбивали прегради, здраво направени за защита на имот
- счупили са стъклото, за да влязат в
имота на св. П. П., разбили с щанга вратата, за да влязат в имота на св. К.П.,
извадили металните пръчки на прозореца и счупили стъклото, за да влязат в имота
на св. Й.И.. За да се квалифицира престъпната дейност по т.5, е поставено
условие деянието да не представлява маловажен случай. В казуса деянието не
представлява маловажен случай с оглед критериите, установени в чл.93, т.7 от НК, тъй като отнетото имущество е на относително висока стойност, а личната
обществена опасност и на двамата подсъдимите е завишена, поради което
извършеното не може да се приеме като маловажно.
И двамата подсъдими са извършили престъплението при
условията на пряк умисъл – съзнавали са обществената му опасност, предвиждали
са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Субективният
елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпните
прояви, в последващите събития и действия на подсъдимите, намира израз в обясненията,
както тези, дадени по време на досъдебното производство, така и тези, дадени по
време на съдебното следствие. От изготвената по досъдебното
производство комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза е видно, че подс. Я.Д. страда от лека
умствена изостаналост, но е разбирал свойството и значението на деянията и към
момента на извършването им е могъл да ръководи постъпките си. Той е могъл да
възприема правилно важните по делото факти от действителността и е бил в
състояние да дава достоверни показания за тях.
Деянията на подсъдимите са осъществени при условията на продължавана
престъпна дейност (чл.26 от НК). Продължаваното престъпление е извършено с
няколко отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на чл.195, ал.1,
т.3 и т.5 от НК – извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка, при което последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото. Деянията
са извършени при една и съща форма на вина – пряк умисъл. Обективните и
субективните белези на престъпните деяния при последващата престъпна проява се
явяват продължение на предходната и са в причинна връзка помежду си с оглед
вътрешната им определеност и насоченост – облагодетелстване по престъпен начин.
Именно обективната и субективната връзка характиризира отделните престъпни
деяния като едно продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност
с оглед причинения общ престъпен резултат.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на
чл.58а от НК, съгласно която съдът определя наказанието, ръководейки се от
общите разпоредби в НК – чл.54 от НК и така определеното наказание се намалява
с 1/3. Съдът отчете задължението си по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се
установи да са налице такива обстоятелства, които да го мотивират да определи
наказанието по условията на чл.55 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на
обществената опасност на деянието и на подсъдимите, подбудите за извършване на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът
съобрази, че по отношение и на двамата подсъдими превес вземат отегчаващите
наказателната отговорност обстоятелства, изразяващи се в последващи осъждания,
които ги очертават като личности със завишена степен на обществена опасност и с
трайно изявени наклонности към извършване на кражби. Видно е от приложените към
делото бюлетини и справки за съдимост, че подс. Я.Д. е осъждан по четири дела,
всички за кражби, подс. Г.Д. – по едно дело, също за кражба, извършена от
двамата при условия на сговор. Осъжданията, както и множеството деяния,
включени в продължаваната престъпна дейност, и относително високата стойност на
отнетото имущество съдът прецени като отегчаващи отговорността обстоятелства,
които обосновават определяне на наказание над предвидения минимум. Съдът
прецени, че най – адекватното наказание е две години лишаване от свобода, което
след като съдът редуцира с 1/3, наложи на всеки от двамата подсъдими наказание
една година и два месеца лишаване от свобода. Тъй като и двамата подсъдими са
били неосъждани към момента на извършване на престъпление, е задължителна
преценката дали за превъзпитанието на подсъдимите и за постигане на целите на
индивидуалната и генерална превенция е наложителното наложеното наказание да се
изтърпи ефективно или неговото изтърпяване да се отложи за определен
изпитателен срок. Съдът прецени, че по отношение и на двамата подсъдими са
налице основанията на чл.66, ал.1 от НК, тъй като към момента на извършване на
престъплението подсъдимите не са били осъждани на лишаване от свобода,
наложеното наказание не е по – голямо от три години и съдът прецени, че за
постигане на целите на наказанието и най – вече за поправянето на осъдените не
е наложително те да изтърпят наложените им наказания ефективно. И двамата
подсъдими съдът определи четиригодишен изпитателен срок, като в тази насока
прецени, че в случая следва да се
даде приоритет на личната превенция и прецени, че поправянето на подсъдимия извън условията на
затворническата среда би било постижимо, тъй като процесът на превъзпитание и
преодоляване на психическите нагласи, довели от извършване на престъплението,
няма да премине по – успешно в затворническа среда. Четиригодишният изпитателен
срок е достатъчно дълъг и чрез него би се реализирал най – пълно
предупредителния потенциал на условното осъждане и така пред подсъдимите се
поставя препятствие да извършват противообществени прояви под страх, че
наложените с тази присъда наказания ще бъдат приведени в изпълнение.
На подс. Я.Д.
съдът определи общо наказание по настоящата присъда и наказанията, наложени по присъдите по НОХД № 364/2010 г., НОХД №
365/2010 г., НОХД № 483/2010 г. и НОХД № 414/2010 г., всички на РС Карнобат, в
размер на най – тежкото от тях, а именно една година и два месеца лишаване от
свобода. Съдът прецени, че в случая следва да приложи разпоредбата на чл.24 от НК, предвид множеството кражби, извършени за непродължителен период от време и
на това основание съдът завиши наказанието с 1/2 и наложи на подсъдимия
наказание една година и осем лишаване от свобода, изтърпяването на което отложи
на основание чл.66, ал.1 от НК за четири години изпитателен срок, считано от
влизане на настоящата присъда в сила. На основание чл.59, ал.1 от НК
съдът приспадна времето, през което
подсъдимият Я. Д. е бил задържан по мярка за неотклонение Задържане под стража,
считано от 20.04.2011 г. до 19.05.2011 г.
На подс. Г.Д. съдът определи общо наказание по настоящата
присъда и по присъдата по НОХД № 414/2010 г. на РС Карнобат в размер на по –
тежкото от двете, а именно една година и два месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за четири години
изпитателен срок, считано от влизане на настоящата присъда в сила. По отношение
на подс. Г.Д. съдът не отчете причини за завишаване на наказанието по реда на
чл.24 от НК.
Съдът уважи изцяло гражданските искове, предявени от пострадалите
лица П. П., Р.С., Т.П., Г.Т. и Й.И., като
основателни и доказани. Исковете са с правно основание чл.45 от ЗЗД, с които от
двамата подсъдимите солидарно се претендира обезщетение на имуществените вреди,
причинени от непозволено увреждане. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В
настоящото производство се доказаха елементите от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, касаещи причинените на гражданските ищци имуществени вреди. Вредата на всеки
от гражданските ищци се съизмерява със стойността на отнетите му вещи, която за гражданския ищец П.
П. е 1 033.00 лева, за гражданския ищец Р.С. – 611.25 лева, за
гражданския ищец Т.П. – 359.50 лева, за гражданския ищец Г.Т. – 170.00 лева и
за гражданския ищец Й.И. – 405.00 лева. Противоправността и вината са също
доказани, като се има предвид постановената присъда.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди двамата подсъдими
солидарно да заплатят по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 510.10
лева, представляващи направени по делото разноски, както и сумата 250.62 лева,
представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: