Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 04.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в открито съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4642 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от Ю.М.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против Е.М." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано Райна
Иванова Миткова-Тодорова, с правно основание чл. 439 ал.2 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 417,28 лв., представляваща незаплатена
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда - 19.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 159,95 лв., представляваща
договорна лихва за периода 09.02.2009 г. до 17.02.2014 г.; сумата от 261,55 лв., представляваща наказателна
лихва за периода 09.02.2009 г. до 17.02.2014 г., дължими по сключен между
страните Договор за издаване на кредитна карта от 08.12.2006 г.; сумата от 145.00 лв., представляваща сторени по
заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК поради
погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по Заповед №
1296 от 20.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 2269 по описа за 2014 г. на
Варненски районен съд, XX състав предмет на образувано изпълнително дело № 551
по описа за 2014 г. на ЧСИ Станимира Костова - Данова поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 19.02.2014 г. срещу
ищеца е инициирано заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК в резултат на което е образувано ч.гр.д.
№ 2269 по описа за 2014 г. на Варненски районен съд, XX състав.
Въз
основа на издадените Заповед № 1296 от 20.02.2014 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
издадени по ч.гр.д. № 2269 по описа за 2014 г. на Варненски районен съд, XX
състав, Ю.М.К., ЕГН ********** Е ОСЪДЕН да заплати на „Обединена българска
банка" АД сумата от 417,28 лв., представляваща незаплатена главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
-19.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 159,95 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 09.02.2009 г. до 17.02.2014 г.;
сумата от 261,55 лв., представляваща наказателна лихва за периода 09.02.2009 г.
до 17.02.2014 г., дължими по сключен между страните Договор за издаване на
кредитна карта от 08.12.2006 г.; сумата от 145,00 лв., представляваща сторени
по заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По
молба на „Обединена българска банка" АД и с разпореждане на съдебния
изпълнител от 02.04.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20147180400551 по
описа за 2014 г. на ЧСИ Станимира Костова - Данова.
На
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по реда на ч;л. 47 от ГПК,
като съдебният изпълнител е счел ПДИ за връчена на 04.11.2014г.
По
образуваното изпълнително дело на 24.08.2014 г. е наложен запор върху банковите
сметки на ищеца, разкрити в „УниКредит Булбанк" АД. След тази дата липсват
каквито и да било изпълнителни действия, както и липсват данни за постъпване на
суми от наложения запор. Поради това считат, че на 24.08.2016 г. изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с изтичането на петгодишния давностен срок на 24.08.2019г. вземанията по
ИЛ са били погасени по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника. В него се сочи, че искът частично недопустим и неоснователен.
Навеждат
твърдения за надлежно връчване на уведомлението за цесията на длъжника.
Твърдят,
че искът се явява недопустим за сумите над 417.28лв. – главница. Сочат, че
вземанията за договорна и наказателна лихва са акцесорни. Твърдят, че
разноските в заповедното производство, които са част от заповедта за
изпълнение, не могат да бъдат предмет на иска, доколкото не могат да бъдат
самостоятелно съдебно предявено притезание. Сочат, че длъжника няма правен
интерес от иск за разноските в изпълнителното производство, доколкото
недължимостта на разноските в изпълнителното производство е пряка последица от
евентуалното уважаване на иска.
Считат,
че вземането не е погасено по давност поради следното:
Съгласно практиката на съдилищата давността при изпълнителния
процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало
като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от
09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив,
Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на
Окръжен съд - Пловдив/.
Твърди, че по процесното изп.
производство са били предприети следните изпълнителни действия: на 14.4.2014г.
е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудово
възнаграждение, на 03.09.2014г. е депозирана молба с искане за вписване на
възбрана; на 24.8.2016г., на 3.10.2017г. и на 17.6.2019г. са налични запорни
съобщения за налагане на запор върху банкови сметки, на 12.10.2017г., е налице
плащане по изпълнителното дело от страна на длъжника. Твърдят, че по
изпълнително дело №551/2014г. по опис на ЧСИ Станимира Костова-Данова, per.
№718 и район на действие ОС Варна, има предприети и други изпълнителни действия
и молят за изискване на ИД.
Сочи още, че давност не е изтекла
поради следното:
Към момента на образуване на изпълнително дело
№551/2014г. в сила е било Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна
Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането." Посоченото Постановление губи
силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния
въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се
прилага от момента на постановяването му. TP 2/2015г. дава нов отговор на
правния въпрос, относно давността по ЗЗД, като Решението е обявено на
26.06.2015г. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от TP
2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г. занапред. В този смисъл
е и Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017г.. по описа на ВКС.
IV-то ГО. Предвид приложението на ППВС №3/1980г. до момента на обявяване на TP
2/2015г. давност не е текла, като течението на давностния срок е продължило
след 26.6.2015г. и към момента не е изтекъл.
Счита още, че погасителната
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сума, означава иск за признаване за установено, че не съществува
вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на вземането, е
неоснователен - вземането продължава да съществува, но е придобило ново
качество - станало е естествено вземане.
В
съдебно заседание ищецът поддържа иска
си и моли за уважаването му. За ответника
не се явява представител.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Предявен по делото е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Съгласно чл. 439 ал. 1 и 2 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Такова обстоятелство, настъпило
след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, е твърдяното изтичане на давностния срок за вземането,
по което е издаден изпълнителния лист.
Спор по делото е налице по отношение на въпроса от кога
следва да счита, че е започнала да тече давността за конкретното вземане,
съответно дали е изтекла към настоящия момент.
Налице е съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 170/17.09.2018г. по гр.дело № 2382/2017г. на
ВКС, IV
ГО, което дава отговор на въпроса от кога следва да се
счита, че е започнал да тече давностния срок на едно вземане, при условие че
принудителното изпълнение е протекло за период, в който действащи са били както
ППВС № 3/18.11.1980 година, така и т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено
съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във
връзка с това е отменено цитираното ППВС.
За да не се постигне преуреждане на последиците от факти,
настъпили в миналото и несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС, е
прието, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на
обявяването на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС и спирането на
давността по едно изпълнително дело трябва
да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, т.е. считано от 26.06.2015г.
/Решение № 170/17.09.2018г. по гр.дело № 2382/2017г.
на ВКС, IV ГО/.
Само след тази дата е допустимо подвеждането на
осъществените факти под хипотезата на правните норми, които се тълкуват с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС.
Въз основа на горепосоченото следва извода, че по
настоящото дело, каквито и факти да са се осъществили в производството по и.д.
№ 551 по описа за 2014 г. на ЧСИ Станимира Костова –
Данова до датата 26.06.2015г., то за тях е приложимо ППВС № 3/18.11.1980
година, съгласно което тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече.
След тази дата е приложимо тълкуването, посочено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, и давност
тече.
Съгласно т. 10 от ТР 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, при
тълкуване на разпоредбаа на чл. 116, б. “в” ЗЗД е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
По логиката на Решение
№ 170/17.09.2018г. по гр.дело № 2382/2017г. на ВКС, IV ГО, би следвало
посочените факти да са се осъществили след 26.06.2015 година, за да имат
действието, посочено в т. 10 от ТР 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Поради това съдът е
длъжен да изследва само тях.
След 26.06.2015 година, по изпълнително дело №
20147180400551 по описа за 2014 г. на ЧСИ Станимира Костова – Данова са
налагани запори върху банкови сметки на длъжника, поради което давността е била
прекъсвана и към настоящия момент не е изтекла.
Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК
запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително
по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното
съобщение. От този момент третото задължено лице има задълженията на пазач по
отношение на сумите съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК. Разпоредбите
на ГПК не обуславят действието на запора от изискване за наличие на суми по
банковата сметка към момента на връчване на запорното съобщение, нито от
изискуемостта на вземането. Наличието на суми по банковата сметка към датата на
връчване на запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката,
не са елементи от фактическия състав по налагането на запора. Те имат значение
по отношение на последиците на наложения запор - дали изпълнителният способ ще
бъде реализиран и взискателят удовлетворен. /Така Решение № 4 от
16.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 3129/2015 г., ІІ о., ТК/.
Видно от писмените доказателства, находящи се в
преписката по изпълнително дело № 20147180400551 по описа за 2014 г. на ЧСИ
Станимира Костова – Данова, на 01.09.2016г. по искане на първоначалния
взискател е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Уникредит Булбанк
АД, на 31.08.2016г. – в Банка ДСК ЕАД,
на 11.10.2017г. - в Юробанк България АД, на 06.10.2017г. – в Райфайзенбанк
България ЕАД, на 10.10.2017г. – в Сосиете Женерал Експресбанк АД, на
06.10.2017г. – в ОББ АД. По искане на ответника е наложен запор на вземанията
на длъжника в Банка ДСК ЕАД на 24.06.2019г.
Съгласно чл. 405 ал. 1 от ГПК, Запор върху движима вещ се
налага с описване на вещта от съдебния изпълнител. Макар да е съобщено на
длъжника на 06.11.2017г. за опис на движими вещи, насрочен за 08.11.2017г.,
опис липсва, поради което съдът намира, че не е наложен запор върху движими
вещи.
Въз основа на горното съдът приема, че давността за
вземанията, която е започнала да тече на 26.06.2015г. е била прекъсвана
многократно на 31.08.2016г., на 01.09.2016г., на 06.10.2017г., на 10.10.2017г.,
на 11.10.2017г. и на 24.06.2019г., като от
последното прекъсване на 24.06.2019г. е започнал да тече нов 5 годишен
давностен срок, който не е изтекъл към настоящия момент. Поради това искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и
направеното искане от ищеца за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в размер на 150лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78 ал. 3 и
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.М.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против Е.М." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано Райна
Иванова Миткова-Тодорова, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 417,28 лв.,
представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда - 19.02.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 159,95
лв., представляваща договорна лихва за периода 09.02.2009 г. до 17.02.2014
г.; сумата от 261,55 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 09.02.2009 г. до 17.02.2014 г.,
дължими по сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта от
08.12.2006 г.; сумата от 145.00 лв.,
представляваща сторени по заповедното производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК поради погасено по давност право на принудително изпълнение за
вземането по Заповед № 1296 от 20.02.2014 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 2269
по описа за 2014 г. на Варненски районен съд, XX състав предмет на образувано
изпълнително дело № 551 по описа за 2014 г. на ЧСИ Станимира Костова - Данова
поради погасено по давност право на принудително изпълнение, на основание
чл. 439
ал.2
от ГПК.
ОСЪЖДА
Ю.М.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.М." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано Райна
Иванова Миткова-Тодорова, сумата от 150лв. /сто и петдесет
лева/,
представляваща разноски по делото, на основание
чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението
за обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт. Решението да се
обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: